Плакати със снимки на Гойко Митич от филмовите роли и от живота му заляха градовете в Хасковско във връзка със 70-годишнината на актьора. Инициатор на идеята е най-върлият му фен Тодор Шишманов от Димитровград. Той не само е точното копие на Гойко Митич, но е и единствен от страните на бившия социалистически лагер, който притежава уникална колекция от снимки, статии и филми за човека, превъплътил се в ролята на Оцеола. Днес Тодор живее в Димитровград, работи в БДЖ и твърди, че не понася змии. В Димитровград отдавна са свикнали със странностите на Тодор Шишманов, който от време на време се появява по градските улици, облечен в одеждите на Винету или на Оцеола. Той не само че прилича едно към едно на популярния актьор, но е усвоил неговите маниери, движенията му, начина му на разговор, дори и неволните мимики на Гойко Митич. Друг такъв двойник на Оцеола няма, твърдят димитровградчани и според тях Тодор е по-истински от оригинала.

Тодоре, кой ти каза, че приличаш на Гойко Митич?
- Казаха ми го съученици още докато бях в гимназията. Дори по едно време започнаха да ми викат Гойко. Оттогава упорито се опитвам да бъда Гойко Митич и мисля, че се получи страхотно. Години наред изучавах движенията на тялото му, реакциите, действията и днес вече мога да кажа, че ако застанем един до друг, никой няма да разбере кой от двама ни е истинският. Така до най-малките подробности съм изучил всичко, което той прави. Ако кажа, че съм гледал всеки от филмите му по сто пъти, ще излъжа. Повече пъти съм ги гледал, знам ги наизуст. Доставяли са ми оригинални касети с неговите филми от Германия, които ще пазя до края на живота си.

Колко време ти трябва, за да влезеш в образа на идола си?
- Не повече от половин час. Имам скулите на неговото лице, неговата коса и стойката му. Остава единствено да облека дрехите му на индианец. Една колежка ми подари кожения панталон, а елечето и мокасините си ги направих аз. Имам копия на неговия лък и на неговата томахавка, с които съм правил стотици снимки.

Доколкото си спомням, Гойко Митич има много фенове по света. Знаеш ли нещо за тях?
- Проучил съм много от феновете му, защото съм се опитвал да вляза във връзка с тях и с някои съм успявал. Навремето вестниците писаха, че най-голямата фенка на Гойко е една чехкиня, която притежава 350 негови снимки, статии и афиши за филмите му. Тогава аз имах над 1000 такива документи, но днес са много повече. Доколкото знам, съм единствен от страните в социалистическия лагер с такава колекция. Целият ми таван е облепен с негови снимки. Тук се събираме с местните фенове.

Те много ли са?
- Повече, отколкото можеш да предположиш. При едно от последните ни събирания се роди идеята да отбележим по нестандартен начин 70-годишнината от рождението на Гойко Митич, която е на 13 юни т. г. Ще разлепим из градовете Димитровград, Хасково, Харманли и Свиленград плакати с колаж, който е побрал снимките от най-интересните роли на актьора в киното и снимки от реалния му живот. Такъв плакат, с който му пожелаваме здраве и дълголетие, изпращаме и на него.

Какво знаеш за личния живот на кумира си?
- За него мога да говоря с часове, толкова много информация съм събрал. И съм убеден, че още не се е родил актьор, който така точно и вярно да пресъздаде индианския образ.

Истина ли е, че всеки ден гледаш негови филми?
- Истина е, разбира се, те ме зареждат с енергия. Събирам ги от 30 години… Не знам защо никъде вече не прожектират филми с Гойко Митич! Според мен те са по-възпитателни, отколкото днешните американски трилъри. Някога, когато показваха филм с Гойко Митич в Димитровград, беше събитие. Спомням си, когато започнаха прожекциите на филма “Синовете на великата мечка”, в кино “Дружба” счупиха стъклата, такъв нечуван наплив беше. Целият град говореше за Гойко Митич, децата си измислиха игри по филма, а аз обличах копие на неговия кожен костюм и си правех снимки за спомен.

Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА