Топкомикът издъхна самотен в панелката си в морската столица
<p><em>Роденият във варненското село Гроздево актьор става всенароден любимец с ролята си на далавераджията Рангел Лелин в култовата комедия &ldquo;Баш майстора&rdquo;. Въпреки това топкомикът, изиграл 42 роли в киното, издъхва самотен в панелката си в морската столица. </em></p> <p>След промените не го канят нито в киното, нито в театъра. За да свързва двата края, е принуден да се преквалифицира в търговец на дребно. Със сина си Николай наема магазинчето на театър &ldquo;София&rdquo;, където играе, преди да го пенсионират без време. За нещастие само на екрана го раздава тарикат. В живота си е наивник, който непрекъснато се сблъсква с мошеници. Почти всеки доставчик се опитва да го изпързаля. За да си плати борчовете, ипотекира таванчето, където се свира след раздялата с любимата жена. Агонията продължава до 1996-а, когато омерзеният от дивия капитализъм актьор хлопва кепенците на бакалията и се връща в родния край.<br /> Още в началото на кариерата си Кирил Господинов</p> <p><span style="color: #800000"><u><strong>има малшанса да стане трън в очите на проф. Филип Филипов, </strong></u></span><span style="color: #800000"><u><strong>мастития театрал и негов преподавател във ВИТИЗ. </strong></u></span></p> <p>След едно успешно участие в зала &ldquo;България&rdquo; младият актьор е поканен на банкет с партийни величия. От УБО му нареждат да вземе някоя по-атрактивна колежка и да се явят при Тодор Живков, който пирува с приближени в специална стая зад кулисите. Първия ги посреща с характерния си смях и почва да ги разпитва - от кой курс са, при кой професор... И като разбира, че са студенти на Филип Филипов, възкликва: &ldquo;А-а-а, голям професор, голям...&rdquo;</p> <p>Вместо да потвърди комплимента, Господинов ненадейно и за самия себе си се изцепва: &ldquo;Има и други добри български режисьори...&rdquo; &ndash; &ldquo;Че кои са те? Имена... имена...&rdquo;, любопитства Тато. &ldquo;Ами, Вили Цанков, Методи Андонов, Леон Даниел, Христо Христов...&rdquo;, изброява любимците си бъдещият ас на комедията. Но Живков се озъбва: &ldquo;Христо Христов - да! Останалите не влизат в класацията!&rdquo; За конфузната ситуация още на другия ден гърми целият ВИТИЗ. Ректорът - проф. Филипов, влиза на лекции черен-почернял от злоба.</p> <p><span style="color: #800000"><u><strong>Без да обели дума, грабва тежкия пепелник от катедрата и го метва към Кирил Господинов </strong></u></span></p> <p>Само бързият рефлекс спасява &ldquo;баш майстора&rdquo; от фрактура на черепа. Той се навежда светкавично и пепелникът улучва стената зад него, оставяйки дълбок кратер в мазилката. След екшъна &ldquo;големият театрал&rdquo; се изнизва все така безмълвно. А &ldquo;мишената&rdquo; си няма хал хабер с какво е предизвикала височайшия гняв на ректора. &ldquo;Че ти от Марс ли падаш? Нали снощи на срещата с Тодор Живков си казал, че Вили Цанков и Леон Даниел са по-добри режисьори от него...&rdquo;, пояснява му асистентката Надежда Сейкова.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><u><strong>Любимец №1 от колегите му е Георги Парцалев</strong></u></span></p> <p>Докато снимат &ldquo;Тримата от запаса&rdquo;, двамата са неразделни. Според &ldquo;баш майстора&rdquo; всички знаят, че Парцалев е хомосексуалист. Него лично това не го притеснява ни най-малко, въпреки че изобщо не споделя афинитета му към силния пол. &ldquo;За мен Парцалев беше мъдрец, изключително честен и почтен човек. Народът разбираше това и го носеше на ръце...&rdquo;, споделя в едно интервю Кирил Господинов.</p> <p>Малко преди смъртта си актьорът разкрива, че напуснал Сатирата заради проклетията и интригите на Георги Калоянчев. Тогава</p> <p><span style="color: #800000"><u><strong>Калата коли и беси в театъра в качеството си на партиен секретар и шут на Тато </strong></u></span></p> <p>Успява да измести Господинов като претендент за наградата &ldquo;София&rdquo; и да се окичи с нея. Призът е в кърпа вързан на &ldquo;Баш майстора&rdquo;, обаче при едно от седмичните си гостувания при Първия Калата му подшушва, че много би искал да получи наградата. Живков веднага разпорежда комисията да се събере повторно и да преразгледа кандидатурите. Както и трябвало да се очаква, името на Кирил Господинов е задраскано и на негово място се мъдри това на Калоянчев. След церемонията по награждаването &ldquo;лауреатът&rdquo; поръчва три бутилки вино и почва да черпи наред в Сатирата.</p> <p><span style="color: #800000"><u><strong>Всички актьори остават като гръмнати, защото знаят, че партийният секретар Калата е пословичен пинтия</strong></u></span></p> <p>&ldquo;Пийте за мое здраве, бре, маскари! - провиква се Калата към колегите, - че догодина пак от мен зависи кого ще награди бай Тошо, ха-ха-ха!&rdquo;</p> <p>Гларусът, който сваля с финт мацките в &ldquo;Шведски крале&rdquo;, няма особен късмет с жените. Като студент преживява изпепеляваща любов с ученичка. Разписват се в гражданското, ражда им се дете, но тийнейджърката още не е узряла за съпруга и майка. Тръсва бебето на бащата и тръгва да си дири късмета. Стига чак до Франция, където се жени за местен богаташ.</p> <p><span style="color: #800000"><u><strong>А синът Николай се запознава с майка си едва 28 г. по-късно </strong></u></span></p> <p>След провала на ранния брак и раздялата с &ldquo;момичето на мечтите си&rdquo; Кирил Господинов напразно се опитва да удави мъката в алкохол. Но еуфорията е мимолетна и обикновено завършва в милиционерския участък. Основен партньор в разпивките и лудориите е неговият колега от Сатирата Константин Коцев. Двамата авери пресушават заедно литри вино, свалят гаджета, репчат се на властта от кръчмарската маса, изобщо вършат какви ли не &ldquo;свинщини&rdquo; от гледна точка на соцморала. И на сутринта, махмурлии, редовно се събуждат на един нар в ареста, гушнати един в друг като мечета.</p> <p><span style="color: #800000"><u><em>Синът, актьорът Николай Господинов: </em></u></span><span style="color: #800000"><u><strong>Най-голямата слабост на баща ми бяха децата му</strong></u></span></p> <p>Цигуларят виртуоз Михаил Безверхни изнесе специално за мен концерт в хола ни</p> <p><strong>Филмът &ldquo;Баш майстора&rdquo; направи Кирил Господинов звезда. Отъждествяваха ли го с неговия герой Рангел?</strong><br /> - Наистина той стана популярен с ролята на Баш майстора, но това не му харесваше. Не искаше да го сравняват с Рангел. Баща ми се присмиваше на простаците и в реалния живот нямаше нищо общо с този герой. По време на снимките много импровизираше. Измисляше и доразвиваше нещата.</p> <p><strong>В &ldquo;Шведски крале&rdquo; играе ролята на гларус, който лесно сваля жените. В живота обаче е имал много любовни разочарования. Защо не му е вървяло с нежния пол?</strong><br /> - Беше изключително харесван от жените, но нито те, нито ролите бяха по-важни за него от мен и сестра ми. Голямата слабост на баща ми не бяха жените, макар че е имал големи любови, а децата му. Бил е студент, когато съм се родил. Отгледал ме е от 6-месечна възраст сам. Чак когато станах на 28 години, се запознах с майка ми. Заминах за две седмици за Франция, за да се видя с нея.</p> <p><strong>През цялото това време тя никога ли не прояви интерес как живеете?</strong><br /> - Не. Дотогава не се беше обаждала изобщо. И след като се видяхме, не се обади. Когато се срещнахме, се държа с мен много надменно. За какво ми е да поддържам такива отношения?</p> <p>Оборотите, на които е живял баща ми, правят живота му пълноценен. Славата не го промени и до последно имаше за приятели както известни, така и обикновени хора. Беше приятел с Висоцки. Във Варна пък имаше приятел циганин и не се срамуваше от това. Спомням си, че когато бях петгодишен, на гости вкъщи дойде известният руски цигулар Михаил Безверхни. Цигулката му &ldquo;Страдивариус&rdquo; беше захвърлена под масата. Баща ми му каза: &ldquo;Миша, синът ми няма да може да дойде на твоя концерт. Изсвири му нещо&rdquo;, а на мен ми обясни, че да попаднеш на концерт на такава личност в зала е голяма чест, камо ли да ти свири в хола.</p> <p><strong>Много артисти от неговото поколение едва са свързвали двата края. Баща ти имаше ли финансови проблеми?</strong><br /> - Съвсем сам се е справял с всичко. Започва да работи в стол, защото там храната е безплатна. Всяка сутрин е ставал в четири часа, за да чисти печката в стола. Три години изкарва така. И в седем вече е готов за лекции във ВИТИЗ. Колегите му ходели на лекции направо от запои, а той от работа.</p> <p><span style="color: #800000"><u><strong>Щрихи към портрета</strong></u></span></p> <p>- Звезден миг за Кирил Господинов става срещата му с Леа Иванова, при която българската &ldquo;лейди суинг&rdquo; му прави... любовно признание! Паметната случка се разиграла в средата на 70-те след галаспектакъл във варненския Дворец на спорта. Великата Леа била със своята неразделна дружка Стоянка Мутафова. След края на представлението певицата дошла при &ldquo;баш майстора&rdquo; и казала, задъхана от вълнение: &ldquo;Вие сте моят любимец! Аз много ви харесвам, много ви почитам...&rdquo;</p> <p>Господинов бил шашнат от вниманието, което му оказала първата джаз дама на България. Двамата се гушнали нежно и се щракнали за спомен, но за съжаление това било тяхната първа и последна среща. До смъртта на Леа комикът не могъл да си прости, че не е намерил време за по-близък контакт с певицата.</p> <p>-&nbsp;Комикът има нещастието да започне кариерата си в седмото изкуство с фалстарт, тъй като дебютният му филм &ndash; &ldquo;Понеделник вечер&rdquo;, е спрян от ЦК. Червените велможи се разгневили, че той показва едно към едно фалша и идиотизма на почина &ldquo;бригада за комунистически труд&rdquo;. Лентата е заключена в архива на филмотеката и пусната на екран 22 г. по-късно, когато посланията й вече не са актуални.</p> <p>- Снимките на &ldquo;Баш майстора&rdquo; също не минават без скандал. След като приключват работата по една от сериите, от Киноцентъра викат изпълнителя на главната роля да я озвучи отново. Там са показани двама цигани, които работят в свинефермата, и естествено, говорят с характерен акцент.</p> <p>Това подразнило цензора от ЦК, защото според партията в България нямало цигани. На самия Кирил Господинов също му забранили да говори на диалект. &ldquo;Бях огорчен и ядосан, спомня си актьорът. Но не можех да не преозвуча филма, защото това означаваше да отиде на вятъра трудът на повече от 50 души. Отрязаха освен сцените с циганите и много други ефектни епизоди. Например с пияния поет. Той цитираше Достоевски, както и други велики и големи автори, но беше вечно пиян. Нормално. Ако не беше пиян, нямаше да работи в свинефермата на баш майстора, а щеше да твори стихове и да ги издава. Отрязаха и това, за да не обидят Съюза на писателите&rdquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em><strong>Виолина КАРЕВА </strong></em></p>