Певецът с по-малкия си син Кристиян Снимка: Авторът
Борис Гуджунов е роден през 1941 г. в Пазарджик. Завършва школата за естрадни изпълнители при Българското радио през 1964-а. Учи до трети курс във ВИТИЗ и напуска. В началото на кариерата си изпълнява рокендрол и световни шлагери. Дебютира с песента “Търси се една девойка”. Известно време е солист на оркестър “София”. В началото на 90-те години заедно с Борислав Грънчаров и Боян Иванов създава триото “Бо Бо Бо”, с което записват албум. През 1998 г. Борис Гуджунов получава приза на “Златният Орфей” за цялостно творчество.
Популярният певец е един от малцината оцелели в самолетната катастрофа на летище София през декември 1971 г., в която загиват Паша Христова и половината музиканти от оркестър “София”. Гуджунов и досега носи последиците и белезите, физически и психически, от този кошмар. Наскоро колегите му направиха жест с концерт, събраните средства от който му бяха дарени. От своя страна естрадната звезда от близкото минало също прояви солидарност с Гого от “Тоника” и участва в благотворителния концерт в негова помощ, състоял се наскоро в НДК.
- Боре, похарчи ли вече парите от концерта, с който решиха да ти помогнат колегите?
- Те вече свършват.
- Не ги ли вложи някъде?
- Не, в България няма смисъл. Те са такива мошеници банките, че...
- А в някакъв бизнес?
- Аз не съм по бизнеса. В никакъв случай. Всичко друго, но не и бизнес.
- Сега участва и в концерта в помощ на Гого от “Тоника”. Не мислиш ли, че изобщо не е справедливо и морално операторите да удържат почти половината от парите от sms-ите за благотворителност?
- Удържат, защото са мошеници. Навсякъде гъмжи от измами.
- Кой покани “Бо-Бо-Бо” да пеят на концерта за Гого?
- Богдана, Стефан, Мишо Белчев... Те го организираха. Стана хубав концерт. На мен ми каза Боян. Вика: ”Разбра ли?” – “Какво да разбера?” - “Ами, пеем на 26!” - “Хубаво!”, му казах и това беше.
- Според теб какво трябва да се направи в здравната система, а и в социалната? Ти си доста пострадал и от двете.
- Аз не съм специалист, но като потърпевш мисля, че трябва да се направят най-елементарни неща. Всички тези допълнителни такси трябва да се махнат и да се върнат безплатните лекарства, както беше преди 15-20 години.
- Но нали няма пари! Как да стане?
- Гърците искат 110 милиарда. Само гърците ли могат да поискат? Да поискат и нашите! Ето, Португалия, Испания... Ако не, този съюз трябва да се разтури! Така излиза... Всичко трябва да е безплатно за увредените хора, защото те наистина изнемогват. Аз, с моята кирлива пенсия, не ми се казва колко е...
- Защо, кажи колко е!
- Вземам 132 лв. пенсия и с прибавките стигам 190! Това не само е подигравка. Това е гавра с гордостта на хората.
Изчезналите документи от дирекциите никой не се старае да ги открие.
25 години са ми удържали по 20 процента от всеки хонорар. Грубо, са по около 200 лв. на месец. Като си вземахме заплатите на края на месеца, все ни казваха: “Айде, образец 30 ще ти го дадем другия месец!” И това беше само общественото осигуряване. А данъците бяха 52 процента.
- Разкажи ми по-подробно за самолетната катастрофа през 1971 г. Винаги съм имал чувството, че криеш нещо от мен, когато ми разказваш за тази трагедия. И не само ти...
- С Петър Попов, нашия голям тромбонист, щяхме да ядем едни суджуци. Така се бяхме наговорили. С него и с Радко, той остана жив. Майка ми беше дала суджук. “Айде, като седнем сега на най-задните седалки...” Ама не ги изядохме, защото то стана...
- Кога осъзна, че става катастрофата?
- 2-3 секунди, преди да се забие крилото в земята. Самолетът се наклони силно наляво и аз си казах: ”А?! Тоя ще катастрофира!” И тогава праснах една луда псувня. Няколко дни преди това бях с възпаление на червата и не исках да пътувам. А какво съм изпитал ли? Страх. Като блъвна оня, забития мотор огън... И соплото /задната част на двигателя – б.ред./, когато се счупи крилото, се заби в корпуса. Цялата средна част се изпълни за 2-3 секунди с дим. Тия искри, които дойдоха към очите ми, този нагорещен въздух ... много гадно. Усетих, че се смачкваме и тогава се откачих от колана. От удара оттогава вече не са ме болели червата. От това сецване ми минаха. Иначе имах някакво възпаление... Сигурно е искало да ме предупреди да не тръгвам.
- Тогава загинаха почти половината от пътниците. Мислиш ли, че има нещо предопределено?
- Да и сега, и тогава го мисля. Яви ми се една жена насън, която за мен си бе Ванга. Със забрадка, без лице. Надвесва се над мен на 7 срещу 8 декември и ми казва: ”Като тръгвате със самолет 13 души, да не се качваш!”
- Защо реши, че това е Ванга?
- Защото тя ходеше със забрадка.
- Ти си ми казвал, че я познаваш. Колко пъти си ходил при нея?
- Три пъти. Казвала ми е много интересни работи.
- По какъв повод отиде първия път при нея?
- Да я питам за следването, за кариерата... Беше през 1967 г. С мен дойде Чоли /Никола Чалъшканов – един от най-големите естрадни музиканти преди 10 ноември – б. ред/. Сестрата на Ванга беше на концерт. Мисля, че дойде в гримьорната да се запознаем. И аз я попитах: ”Не може ли Ванга да ме приеме?” Точно щях да напускам ВИТИЗ. Тя ми каза: ”Ще дойдеш!” Отидох, а там една опашка. Тя, като ме видя, че съм там, ме вкара. Къщата беше в самия град. Когато влезе Ванга в стаичката, сестра й само ми каза: “Ще мълчиш!” Ванга още от прага попита: ”Тебе па кой те пусна тука?!” Нещо изломотих.
- Какъв съвет ти даде пророчицата?
- Да не си свалям розовите очила. Е, това е най-общо казано. Казах й: ”Аз съм без очила?!” А тя: ”Не, бе, розовите очила да не сваляш!” Тогава я разбрах, но и други работи ми каза, които са странни.
- За какво, за здраве ли?
- Да, за здраве. Каза ми: ”Да се пазиш от вода!” Аз бях спортистче, плувах и после си викам: ”Защо да се пазя от водата?!” А сега ми стана ясно, че тя е имала предвид диабета. Знаеш, че тази болест “гълта” много вода. И това ми го каза още през 1967 г. За втори път ходих след катастрофата, после още веднъж, но това са вече лични, интимни неща...
- Как се държеше Ванга с теб?
- Изглежда, ме харесваше. Нали знаеш, има хора, които се явяват пред нея, имат някакви претенции и тя ги гони. Мен никога не ме е гонила.
- Ходил ли си и с други хора при нея?
- На Рупите сме ходили с Невена Коканова и с режисьора Павел Павлов.
- Невена Коканова сподели ли какво й е казала Ванга?
- Не, не знам какво е казала и на Пальо. Той беше вътре, но Ванга, като свърши да говори с мен, трябваше да изляза. Пальо остана. Тя ми говори пред него, но той явно имаше да си казва с нея неща... по така.
- А с ВИТИЗ какво стана? Напусна ли?
- Нещо щяха да ме изключват оттам. Бях трети курс. Махнах се. Оставаше ми още година и нещо. Бяхме в един курс с Ламбо, с Миглена Караламбова, с Милен Пенев, със Стефан Мавродиев... Но сега сме малко отчуждени. Ламбо, когато ни награждаваха на 24 май, беше много любезен. Винаги е бил любезен, но годините си летят и нали знаеш...
- Мислиш ли, че Лили Иванова или Митко Щерев трябва да се разболеят, за да заглъхнат скандалите помежду им, както стана с Гого, “Тоника” и Стефан Диомов?
- Ако се разболее Лили, сигурно ще има голяма гласност.
И Митко да е, също ще има голяма гласност... Но да не дава Господ да се случват такива неща. Те обикновено изглаждат отношенията между хората. Все пак сме човеци...
- Според теб защо Митко Щерев напада така Кичка Бодурова в медиите, че била агент на ДС, че “биела” черни печати в посолството на САЩ, а и тя не му остава длъжна?
- Може би е имало някакви нечисти отношения между тях? Може би някой от тях е сгафил. Въпросът е: тя или той?
- Кой ти помага най-много сега?
- Краси Гюлмезов е много добър приятел и чудесен човек. Другият е Тома Спространов.
- Учуди ли се, че го обявиха за агент на ДС?
- Той ми го беше казвал още преди 20 години. ”Знаеш ли, вика, че искат да ме изкарат...” Аз му казах: ”Гледай си кефа! Въобще не им обръщай внимание!” Това не е вярно! Според мен нещата са малко по-други. С Томата се познаваме от 18-годишни. От казармата. В такава степен беше известен в Пловдив за това, че е член на клуба “Пат Бум”, че получава плочи, че си пише с разни от Полша, от Франция, с меломани, че ДС са използвали това, но да е такъв...
- Допускаш ли, че между колегите ви е имало и други “слушалки” на Държавна сигурност?
- Допускам, знам, но няма да кажа имена. Питал съм един човек, който навремето ме спаси при развода ми, помогна ми за една история. Беше следовател в ДС. Питал съм го за някои хора, за колеги.
Той никога не ми е отговарял точно, но така, между редовете, ми е казвал. Много са такива. По-късно съм го питал: ”Защо твоите колеги не ме повикаха да ме направят и мен, а оня са го извикали?!” А той знаеш ли какво ми отговори? - “Ти не ставаш!” Няма да се учудя обаче, ако утре, въпреки че не ставам, ми излезе картонче. Според мен ги фабрикуват.
Доколкото знам, когато излизах в чужбина, съм излизал с
гаранция от други хора.
Например през 1970 г. за турне с оркестър “София” в Германия и Западен Берлин са ме пуснали с гаранцията на Генко Генов, директора на “Златният Орфей”. Той се е разписал като гарант за мен. Иначе съм бил неблагонадежден. Представяш ли си?!
- Каква е последната клюка за теб?
- Че съм търсил дъщеря си от първия брак в Швеция?! А аз имам синове и от първия, и от втория си брак. Но така излязло в пресата.
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
Популярният певец е един от малцината оцелели в самолетната катастрофа на летище София през декември 1971 г., в която загиват Паша Христова и половината музиканти от оркестър “София”. Гуджунов и досега носи последиците и белезите, физически и психически, от този кошмар. Наскоро колегите му направиха жест с концерт, събраните средства от който му бяха дарени. От своя страна естрадната звезда от близкото минало също прояви солидарност с Гого от “Тоника” и участва в благотворителния концерт в негова помощ, състоял се наскоро в НДК.
- Боре, похарчи ли вече парите от концерта, с който решиха да ти помогнат колегите?
- Те вече свършват.
- Не ги ли вложи някъде?
- Не, в България няма смисъл. Те са такива мошеници банките, че...
- А в някакъв бизнес?
- Аз не съм по бизнеса. В никакъв случай. Всичко друго, но не и бизнес.
- Сега участва и в концерта в помощ на Гого от “Тоника”. Не мислиш ли, че изобщо не е справедливо и морално операторите да удържат почти половината от парите от sms-ите за благотворителност?
- Удържат, защото са мошеници. Навсякъде гъмжи от измами.
- Кой покани “Бо-Бо-Бо” да пеят на концерта за Гого?
- Богдана, Стефан, Мишо Белчев... Те го организираха. Стана хубав концерт. На мен ми каза Боян. Вика: ”Разбра ли?” – “Какво да разбера?” - “Ами, пеем на 26!” - “Хубаво!”, му казах и това беше.
- Според теб какво трябва да се направи в здравната система, а и в социалната? Ти си доста пострадал и от двете.
- Аз не съм специалист, но като потърпевш мисля, че трябва да се направят най-елементарни неща. Всички тези допълнителни такси трябва да се махнат и да се върнат безплатните лекарства, както беше преди 15-20 години.
- Но нали няма пари! Как да стане?
- Гърците искат 110 милиарда. Само гърците ли могат да поискат? Да поискат и нашите! Ето, Португалия, Испания... Ако не, този съюз трябва да се разтури! Така излиза... Всичко трябва да е безплатно за увредените хора, защото те наистина изнемогват. Аз, с моята кирлива пенсия, не ми се казва колко е...
- Защо, кажи колко е!
- Вземам 132 лв. пенсия и с прибавките стигам 190! Това не само е подигравка. Това е гавра с гордостта на хората.
Изчезналите документи от дирекциите никой не се старае да ги открие.
25 години са ми удържали по 20 процента от всеки хонорар. Грубо, са по около 200 лв. на месец. Като си вземахме заплатите на края на месеца, все ни казваха: “Айде, образец 30 ще ти го дадем другия месец!” И това беше само общественото осигуряване. А данъците бяха 52 процента.
- Разкажи ми по-подробно за самолетната катастрофа през 1971 г. Винаги съм имал чувството, че криеш нещо от мен, когато ми разказваш за тази трагедия. И не само ти...
- С Петър Попов, нашия голям тромбонист, щяхме да ядем едни суджуци. Така се бяхме наговорили. С него и с Радко, той остана жив. Майка ми беше дала суджук. “Айде, като седнем сега на най-задните седалки...” Ама не ги изядохме, защото то стана...
- Кога осъзна, че става катастрофата?
- 2-3 секунди, преди да се забие крилото в земята. Самолетът се наклони силно наляво и аз си казах: ”А?! Тоя ще катастрофира!” И тогава праснах една луда псувня. Няколко дни преди това бях с възпаление на червата и не исках да пътувам. А какво съм изпитал ли? Страх. Като блъвна оня, забития мотор огън... И соплото /задната част на двигателя – б.ред./, когато се счупи крилото, се заби в корпуса. Цялата средна част се изпълни за 2-3 секунди с дим. Тия искри, които дойдоха към очите ми, този нагорещен въздух ... много гадно. Усетих, че се смачкваме и тогава се откачих от колана. От удара оттогава вече не са ме болели червата. От това сецване ми минаха. Иначе имах някакво възпаление... Сигурно е искало да ме предупреди да не тръгвам.
- Тогава загинаха почти половината от пътниците. Мислиш ли, че има нещо предопределено?
- Да и сега, и тогава го мисля. Яви ми се една жена насън, която за мен си бе Ванга. Със забрадка, без лице. Надвесва се над мен на 7 срещу 8 декември и ми казва: ”Като тръгвате със самолет 13 души, да не се качваш!”
- Защо реши, че това е Ванга?
- Защото тя ходеше със забрадка.
- Ти си ми казвал, че я познаваш. Колко пъти си ходил при нея?
- Три пъти. Казвала ми е много интересни работи.
- По какъв повод отиде първия път при нея?
- Да я питам за следването, за кариерата... Беше през 1967 г. С мен дойде Чоли /Никола Чалъшканов – един от най-големите естрадни музиканти преди 10 ноември – б. ред/. Сестрата на Ванга беше на концерт. Мисля, че дойде в гримьорната да се запознаем. И аз я попитах: ”Не може ли Ванга да ме приеме?” Точно щях да напускам ВИТИЗ. Тя ми каза: ”Ще дойдеш!” Отидох, а там една опашка. Тя, като ме видя, че съм там, ме вкара. Къщата беше в самия град. Когато влезе Ванга в стаичката, сестра й само ми каза: “Ще мълчиш!” Ванга още от прага попита: ”Тебе па кой те пусна тука?!” Нещо изломотих.
- Какъв съвет ти даде пророчицата?
- Да не си свалям розовите очила. Е, това е най-общо казано. Казах й: ”Аз съм без очила?!” А тя: ”Не, бе, розовите очила да не сваляш!” Тогава я разбрах, но и други работи ми каза, които са странни.
- За какво, за здраве ли?
- Да, за здраве. Каза ми: ”Да се пазиш от вода!” Аз бях спортистче, плувах и после си викам: ”Защо да се пазя от водата?!” А сега ми стана ясно, че тя е имала предвид диабета. Знаеш, че тази болест “гълта” много вода. И това ми го каза още през 1967 г. За втори път ходих след катастрофата, после още веднъж, но това са вече лични, интимни неща...
- Как се държеше Ванга с теб?
- Изглежда, ме харесваше. Нали знаеш, има хора, които се явяват пред нея, имат някакви претенции и тя ги гони. Мен никога не ме е гонила.
- Ходил ли си и с други хора при нея?
- На Рупите сме ходили с Невена Коканова и с режисьора Павел Павлов.
- Невена Коканова сподели ли какво й е казала Ванга?
- Не, не знам какво е казала и на Пальо. Той беше вътре, но Ванга, като свърши да говори с мен, трябваше да изляза. Пальо остана. Тя ми говори пред него, но той явно имаше да си казва с нея неща... по така.
- А с ВИТИЗ какво стана? Напусна ли?
- Нещо щяха да ме изключват оттам. Бях трети курс. Махнах се. Оставаше ми още година и нещо. Бяхме в един курс с Ламбо, с Миглена Караламбова, с Милен Пенев, със Стефан Мавродиев... Но сега сме малко отчуждени. Ламбо, когато ни награждаваха на 24 май, беше много любезен. Винаги е бил любезен, но годините си летят и нали знаеш...
- Мислиш ли, че Лили Иванова или Митко Щерев трябва да се разболеят, за да заглъхнат скандалите помежду им, както стана с Гого, “Тоника” и Стефан Диомов?
- Ако се разболее Лили, сигурно ще има голяма гласност.
И Митко да е, също ще има голяма гласност... Но да не дава Господ да се случват такива неща. Те обикновено изглаждат отношенията между хората. Все пак сме човеци...
- Според теб защо Митко Щерев напада така Кичка Бодурова в медиите, че била агент на ДС, че “биела” черни печати в посолството на САЩ, а и тя не му остава длъжна?
- Може би е имало някакви нечисти отношения между тях? Може би някой от тях е сгафил. Въпросът е: тя или той?
- Кой ти помага най-много сега?
- Краси Гюлмезов е много добър приятел и чудесен човек. Другият е Тома Спространов.
- Учуди ли се, че го обявиха за агент на ДС?
- Той ми го беше казвал още преди 20 години. ”Знаеш ли, вика, че искат да ме изкарат...” Аз му казах: ”Гледай си кефа! Въобще не им обръщай внимание!” Това не е вярно! Според мен нещата са малко по-други. С Томата се познаваме от 18-годишни. От казармата. В такава степен беше известен в Пловдив за това, че е член на клуба “Пат Бум”, че получава плочи, че си пише с разни от Полша, от Франция, с меломани, че ДС са използвали това, но да е такъв...
- Допускаш ли, че между колегите ви е имало и други “слушалки” на Държавна сигурност?
- Допускам, знам, но няма да кажа имена. Питал съм един човек, който навремето ме спаси при развода ми, помогна ми за една история. Беше следовател в ДС. Питал съм го за някои хора, за колеги.
Той никога не ми е отговарял точно, но така, между редовете, ми е казвал. Много са такива. По-късно съм го питал: ”Защо твоите колеги не ме повикаха да ме направят и мен, а оня са го извикали?!” А той знаеш ли какво ми отговори? - “Ти не ставаш!” Няма да се учудя обаче, ако утре, въпреки че не ставам, ми излезе картонче. Според мен ги фабрикуват.
Доколкото знам, когато излизах в чужбина, съм излизал с
гаранция от други хора.
Например през 1970 г. за турне с оркестър “София” в Германия и Западен Берлин са ме пуснали с гаранцията на Генко Генов, директора на “Златният Орфей”. Той се е разписал като гарант за мен. Иначе съм бил неблагонадежден. Представяш ли си?!
- Каква е последната клюка за теб?
- Че съм търсил дъщеря си от първия брак в Швеция?! А аз имам синове и от първия, и от втория си брак. Но така излязло в пресата.
Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ
