Бившият областен управител на Ловеч инж. Венцислав Йотов сред любимите си такъми
Който като малък накисне дупето си във водата, остава рибар за цял живот! Това довери строителният инженер Венцислав Йотов. 59-годишният мъж е родом от Кула, третият по големина град на Видинско. Той бе областен управител на Ловешко в годините на правителството на проф. Любен Беров. Преди това между 1991-ва и 1993-та бе шеф на парламента в Севлиево, а в края на мандата на ловешкия "син" кмет Минчо Диков бе назначен за зам.-кмет на общината.
Първата му въдичарска пръчка била от леска. Издялал я дядо му от с. Коста Перчево. Баща му й вързал пък корда и кукичка и й виснал за плувка коркова тапа с кибритена клечка. После му извадил риболовен билет и го пуснал да гази из местната рекичка. Тогава Венцислав Йотов бил 10-годишен.
Низал на поразия кефал и мренки, улова давал на дядо си
Стареят на рода варял от тях чорбица. И тъй - цели осем лета.
Венцислав Йотов изоставил рибарлъка преди университета, към него се завърнал едва в края на 70-те години на 20 век. Бил вече изкласил висше образование, задомен в Севлиево и неизтребимо пристрастен към ПФК "Левски".
"В моя живот са малко нещата, за които бих захвърлил въдицата. "Отборът на народа" е едно от тях. В състояние съм да говоря за възхода и паденията му повече време, отколкото е нужно да се напълни един риболовен траулер с риба!", заяви с усмивка Венцислав Йотов.
Вече над 30 години бащата на две деца обича да се усамотява с такъми край реките Росица и Видима. Отскочи ли пък до родовата къща на съпругата си в севлиевското с. Хирево, засяда на брега на местния язовир. През 1994 г.
в Хирево апаши задигат от дома на жена му няколкото му въдици
Тогава бил още губернатор и национален ежедневник документирал кражбата.
"Днес имам 5-6 различни рибарски пръчки. Клен и мряна, това ловя с мерак най-вече. Ползвам естествени примамки - бял червей и дребни рибета. За шарана пък хвърлям с царевица и жито. Него го търся най-вече на водоема под Хирево. През 1981 г. отказах чрез рибарлъка тютюна. Оставих цигарите у дома и отидох за риба. Цял ден изкарах край реката, без да запаля. А подире устисках без папироси още пет-шест месеца. Е, после пак пропуших...", не скри мустакатият мъж.
Той се оживява видимо, когато подхваща реч за рибарските залисии на 10-годишния си внук Виктор. Момчето столичанче летувало в Ловеч всяка година. Тръгнал от шестгодишен по р. Осъм. Преди две години го хванали да лови без билет риба. Опитал да се отскубне с предупреждението: "Не ме закачайте! Дядо е началник!.." Репликата обаче не му помогнала и два дни по-късно той имал вече риболовен билет в джоба.
"Всяко лято риболовните му мераци ми струват тридесет-четиридесет лева. От година насам по нищо не ми отстъпва в рибарлъка.
Внукът ми често пъти лови повече и от мене
Спомня си как в средата на 90-те години в Хисаря на работна среща между президента Желю Желев и областните управители държавният глава разказал как бил уличен от журналисти да лови риба с ръце. На другия ден Желев сам отишъл да му напишат акт, но му отказали с въпроса: "На какво основание?" И в Хисаря президентът на Р България поискал съвет от губернаторите каква причина да изтъкне, че да го глобят. Думата взел Йотов. "Господин президент, ами позовете се на вестникарската публикация!", рекъл на Желев той.
"Хората нямат работа и скитосват чак до Дунава да уловят и да продадат някоя и друга риба, за да могат вечерта да купят хляб за семействата си! Тези същите обаче нямат нищо общо с едни други техни "колеги", които клечат вече двадесет години на жълтите павета в София и които превърнаха политиката в най-доходоносния риболов у нас. Но мисля, че вече краят им се вижда!...", допълва мъжът, който днес в Ловеч се прехранва от свободна практика.
Гергана ДИМИТРОВА
Първата му въдичарска пръчка била от леска. Издялал я дядо му от с. Коста Перчево. Баща му й вързал пък корда и кукичка и й виснал за плувка коркова тапа с кибритена клечка. После му извадил риболовен билет и го пуснал да гази из местната рекичка. Тогава Венцислав Йотов бил 10-годишен.
Низал на поразия кефал и мренки, улова давал на дядо си
Стареят на рода варял от тях чорбица. И тъй - цели осем лета.
Венцислав Йотов изоставил рибарлъка преди университета, към него се завърнал едва в края на 70-те години на 20 век. Бил вече изкласил висше образование, задомен в Севлиево и неизтребимо пристрастен към ПФК "Левски".
"В моя живот са малко нещата, за които бих захвърлил въдицата. "Отборът на народа" е едно от тях. В състояние съм да говоря за възхода и паденията му повече време, отколкото е нужно да се напълни един риболовен траулер с риба!", заяви с усмивка Венцислав Йотов.
Вече над 30 години бащата на две деца обича да се усамотява с такъми край реките Росица и Видима. Отскочи ли пък до родовата къща на съпругата си в севлиевското с. Хирево, засяда на брега на местния язовир. През 1994 г.
в Хирево апаши задигат от дома на жена му няколкото му въдици
Тогава бил още губернатор и национален ежедневник документирал кражбата.
"Днес имам 5-6 различни рибарски пръчки. Клен и мряна, това ловя с мерак най-вече. Ползвам естествени примамки - бял червей и дребни рибета. За шарана пък хвърлям с царевица и жито. Него го търся най-вече на водоема под Хирево. През 1981 г. отказах чрез рибарлъка тютюна. Оставих цигарите у дома и отидох за риба. Цял ден изкарах край реката, без да запаля. А подире устисках без папироси още пет-шест месеца. Е, после пак пропуших...", не скри мустакатият мъж.
Той се оживява видимо, когато подхваща реч за рибарските залисии на 10-годишния си внук Виктор. Момчето столичанче летувало в Ловеч всяка година. Тръгнал от шестгодишен по р. Осъм. Преди две години го хванали да лови без билет риба. Опитал да се отскубне с предупреждението: "Не ме закачайте! Дядо е началник!.." Репликата обаче не му помогнала и два дни по-късно той имал вече риболовен билет в джоба.
"Всяко лято риболовните му мераци ми струват тридесет-четиридесет лева. От година насам по нищо не ми отстъпва в рибарлъка.
Внукът ми често пъти лови повече и от мене
Спомня си как в средата на 90-те години в Хисаря на работна среща между президента Желю Желев и областните управители държавният глава разказал как бил уличен от журналисти да лови риба с ръце. На другия ден Желев сам отишъл да му напишат акт, но му отказали с въпроса: "На какво основание?" И в Хисаря президентът на Р България поискал съвет от губернаторите каква причина да изтъкне, че да го глобят. Думата взел Йотов. "Господин президент, ами позовете се на вестникарската публикация!", рекъл на Желев той.
"Хората нямат работа и скитосват чак до Дунава да уловят и да продадат някоя и друга риба, за да могат вечерта да купят хляб за семействата си! Тези същите обаче нямат нищо общо с едни други техни "колеги", които клечат вече двадесет години на жълтите павета в София и които превърнаха политиката в най-доходоносния риболов у нас. Но мисля, че вече краят им се вижда!...", допълва мъжът, който днес в Ловеч се прехранва от свободна практика.
Гергана ДИМИТРОВА
