Някой спомня ли си какво изображение имаше на гърба на социалистическите два лева, емисия 1962 г.? Млада берачка с нежни ръце държи натежали гроздове. Снимката е на Кина Гърбова от Сухиндол. Тя е единственият обикновен човек от народа, чийто лик попада върху националната ни валута по Татово време.
„Не ща еврото у нас. Живеехме си много по-добре със старите пари” – с носталгия възкликва 64-годишната леля Кина. Макар че само най-близките могат да разпознаят лика й върху банкнотата, в Сухиндол все още като попиташ къде живее Кина Гърбова, местните вдигат рамене. Кажеш ли обаче, че търсиш Кина Двулевката, хората любезно те упътват с думите: „Ееее, кака Кина е нашата гордост!”
Снимката е правена през 1960 г., когато 16-годишната Кина била ученичка
На ученическа бригада ги изпратили на гроздобер. Тогава минал фотографът Любомир Чаръкчиев и запечатал образа й на снимка. От близо 200 момичета избира Кина и още три нейни съученички.
Фотосът взел награда на изложба в ГДР и от БНБ решили да използват изображението за гръб на двулевовата банкнота. И се спират на тази. Защо е поставена точно на двата лева? Съвсем според традициите. Открай време народът казва: "Грозд дето е - два да стане, лев дето е - на два да се обърне." Това е една от най-дълго задържалите се банкноти в обращение – цели 34 години.
За това, че снимката й е на гърба на банкнотата, БНБ отпуска на Кина Гърбова еднократна сума от 200 лв.
„Много пари бяха едновремешните 2 лв. С тях можеше да се купят и хляб, и салам, и кисело мляко, че дори и оставаха. А днес – нищо. Обезцени се моята двулевка” – жалва се леля Кина.
Когато излиза емисията, Кина тъкмо е родила дъщеря си. Свекърът се връща с нови двулевки, взети от банката, и ги хвърля в кошчето с думите: "На, да имаш майка си за спомен". После из Сухиндол й лепват прякора Кина Двата лева. После Кина дълго време работи в тогавашния Винпром, днес "Ловико". При сключване на сделки била като лицето на фирмата.
Тя все още пази няколко стари банкноти с нейния лик за спомен на внуците си. Днес красивата гроздоберачка живее в Сухиндол. Както повечето си съграждани тя и семейството й се занимават със селско стопанство – отглеждат десетина овце, от млякото на които леля Кина прави най-вкусното сирене.
„Не ща еврото у нас. Живеехме си много по-добре със старите пари” – с носталгия възкликва 64-годишната леля Кина. Макар че само най-близките могат да разпознаят лика й върху банкнотата, в Сухиндол все още като попиташ къде живее Кина Гърбова, местните вдигат рамене. Кажеш ли обаче, че търсиш Кина Двулевката, хората любезно те упътват с думите: „Ееее, кака Кина е нашата гордост!”
Снимката е правена през 1960 г., когато 16-годишната Кина била ученичка
На ученическа бригада ги изпратили на гроздобер. Тогава минал фотографът Любомир Чаръкчиев и запечатал образа й на снимка. От близо 200 момичета избира Кина и още три нейни съученички.
Фотосът взел награда на изложба в ГДР и от БНБ решили да използват изображението за гръб на двулевовата банкнота. И се спират на тази. Защо е поставена точно на двата лева? Съвсем според традициите. Открай време народът казва: "Грозд дето е - два да стане, лев дето е - на два да се обърне." Това е една от най-дълго задържалите се банкноти в обращение – цели 34 години.
За това, че снимката й е на гърба на банкнотата, БНБ отпуска на Кина Гърбова еднократна сума от 200 лв.
„Много пари бяха едновремешните 2 лв. С тях можеше да се купят и хляб, и салам, и кисело мляко, че дори и оставаха. А днес – нищо. Обезцени се моята двулевка” – жалва се леля Кина.
Когато излиза емисията, Кина тъкмо е родила дъщеря си. Свекърът се връща с нови двулевки, взети от банката, и ги хвърля в кошчето с думите: "На, да имаш майка си за спомен". После из Сухиндол й лепват прякора Кина Двата лева. После Кина дълго време работи в тогавашния Винпром, днес "Ловико". При сключване на сделки била като лицето на фирмата.
Тя все още пази няколко стари банкноти с нейния лик за спомен на внуците си. Днес красивата гроздоберачка живее в Сухиндол. Както повечето си съграждани тя и семейството й се занимават със селско стопанство – отглеждат десетина овце, от млякото на които леля Кина прави най-вкусното сирене.
