В Клуба на архитекта в София се откри юбилейна изложба живопис - акварел и масло, на известния български художник и архитект Христо Антонов. Изложените картини са 88, колкото са и годините му. Творбите са пейзажи от Италия (Портофино, Венеция), Сирия, Кувейт, България, портрети и голи тела. Авторът рисува само от натура, с ясни и силни тонове. Тъй като е живял 40 г. извън България, много от сюжетите представят страните, в които е бил.
Христо Антонов е роден в Търговище на 5 април 1922 г. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно архитектура в София. Участвал е във Втората световна война, не е искал да се възползва от привилегиите, които е имал като ятак и да се освободи от военна служба. От 1955 до 1957 г. работи като архитект в гр. Латакия, Сирия. През 1957 г. прави първата си изложба. По-късно работи и прави изложби в Италия, Швейцария, Франция, Сирия, Кувейт, Париж.
Кога започнахте да рисувате?
- От 6-годишен, с въглен по стените на къщата. На 8 г. рисувах Исус Христос на кръста с акварел. С масло започнах да рисувам на 14 г.
Разкажете нещо за своето семейство.
- Майка ми е родена в Босилеград. След като градът става сръбско владение, изгарят къщата и дюкяна. Само дядо ми остава там, майка ми е била десето дете. Тя почина на 99 г. Баща ми е от Трекляно, това е първото село с гимназия, много известни фамилии водят рода си оттам - буйни хора, напредничави, умни. Имахме много овце, добитък - много. Дядо ми беше страшен майстор, всичко правеше от дърво - самобитен практик.
Вие сте кум на Пенчо Кубадински...
- Заедно сме учили в гимназията, той ми плащаше квартирата като студент. Караше ме министър да ставам. А аз му казвах: "Не е за мене работа. Аз обичам да рисувам." Свободен ходех по света, винаги съм имал кола - италианска, немска, американска. По-късно и той ми казва: "Извинявай, ти излезе прав, че скита по света с жена си и децата си. Завиждам ти с доброта, като приятел." И сочи ъглите, където има подслушвателни устройства. "Ама и на бай Тошо има". Най-секретната му явка беше нашето семейство, всички вкъщи бяхме ятаци - "Знаем само аз и моят помощник", казваше той.
На какво дължите перфектното си здраве, спортували ли сте някога?
- Да, бях добър в тениса - на корт и тенис на маса, бягане на 1500 м, висок скок.
Сигурно сте се срещали с много известни личности по времето, прекарано в чужбина.
- Несъмнено. Спомням си как Антъни Куин разглеждаше с интерес мои картини с жена си и как коментираше цветовете. Познавам отблизо шейхове и много други високопоставени личности. Джон Бул, който е бил управител на Индия 10 г., преди да се освободи страната от англичаните, купи от мен 2 картини.
Къде се чувствате по-добре - в България или в Италия?
- Еднакво добре ми е навсякъде - понеже знам 5-6 езика - не съм глух и помня - есперанто, руски, италиански, чешки, френски и сега си служа с английски, оправям се и с арабски и турски.
Къде живеят децата ви?
- Единият ми син Огнян също е художник, а неговият син Кристиян е писател, пише в стил Хемингуей. Огнян живее в Италия, рисува фрески, а внукът ми се върна да живее в България, тук повече му харесват хората. Другият ми син Никола е бизнесмен, той е в Англия. Беше генерален директор на Болкан Холидейс, а сега се занимава с принтери ново поколение.
Вие сте се пенсионирали на 55 г. Какъв беше животът тогава?
- О, страшен, такъв живот няма да се повтори, евтин, свободен, къде ли не съм спал - и край гора, в каравана, не се бояхме от никого! А сега съм богат с картини, с двама синове, седем внуци и двама правнуци и скитничество по света 40 години - независим от нищо!
Как оценявате живота у нас сега?
- Първата криза беше от 1928 до 1935 г. В "Черният обелиск" Ремарк пише: “Един чувал банкноти използваш за един хляб". Първата криза на капитализма беше, когато капиталистическите страни се бореха една срещу друга - във Втората световна война. Още тогава се пишеше, че ще има криза след 80 г. Досега са точно 82 години. Тази криза исторически не може да бъде друга, защото границите на страните се промениха. Това е криза на глобализма. Предсказанието е, че тя ще бъде последна. Китайците предлагат след нея да има единна валута, защото банките печелят от размяната на валута.
Eдно интервю на Мирослава ПАНАЙОТОВА
Христо Антонов е роден в Търговище на 5 април 1922 г. Завършва гимназия в родния си град, а по-късно архитектура в София. Участвал е във Втората световна война, не е искал да се възползва от привилегиите, които е имал като ятак и да се освободи от военна служба. От 1955 до 1957 г. работи като архитект в гр. Латакия, Сирия. През 1957 г. прави първата си изложба. По-късно работи и прави изложби в Италия, Швейцария, Франция, Сирия, Кувейт, Париж.
Кога започнахте да рисувате?
- От 6-годишен, с въглен по стените на къщата. На 8 г. рисувах Исус Христос на кръста с акварел. С масло започнах да рисувам на 14 г.
Разкажете нещо за своето семейство.
- Майка ми е родена в Босилеград. След като градът става сръбско владение, изгарят къщата и дюкяна. Само дядо ми остава там, майка ми е била десето дете. Тя почина на 99 г. Баща ми е от Трекляно, това е първото село с гимназия, много известни фамилии водят рода си оттам - буйни хора, напредничави, умни. Имахме много овце, добитък - много. Дядо ми беше страшен майстор, всичко правеше от дърво - самобитен практик.
Вие сте кум на Пенчо Кубадински...
- Заедно сме учили в гимназията, той ми плащаше квартирата като студент. Караше ме министър да ставам. А аз му казвах: "Не е за мене работа. Аз обичам да рисувам." Свободен ходех по света, винаги съм имал кола - италианска, немска, американска. По-късно и той ми казва: "Извинявай, ти излезе прав, че скита по света с жена си и децата си. Завиждам ти с доброта, като приятел." И сочи ъглите, където има подслушвателни устройства. "Ама и на бай Тошо има". Най-секретната му явка беше нашето семейство, всички вкъщи бяхме ятаци - "Знаем само аз и моят помощник", казваше той.
На какво дължите перфектното си здраве, спортували ли сте някога?
- Да, бях добър в тениса - на корт и тенис на маса, бягане на 1500 м, висок скок.
Сигурно сте се срещали с много известни личности по времето, прекарано в чужбина.
- Несъмнено. Спомням си как Антъни Куин разглеждаше с интерес мои картини с жена си и как коментираше цветовете. Познавам отблизо шейхове и много други високопоставени личности. Джон Бул, който е бил управител на Индия 10 г., преди да се освободи страната от англичаните, купи от мен 2 картини.
Къде се чувствате по-добре - в България или в Италия?
- Еднакво добре ми е навсякъде - понеже знам 5-6 езика - не съм глух и помня - есперанто, руски, италиански, чешки, френски и сега си служа с английски, оправям се и с арабски и турски.
Къде живеят децата ви?
- Единият ми син Огнян също е художник, а неговият син Кристиян е писател, пише в стил Хемингуей. Огнян живее в Италия, рисува фрески, а внукът ми се върна да живее в България, тук повече му харесват хората. Другият ми син Никола е бизнесмен, той е в Англия. Беше генерален директор на Болкан Холидейс, а сега се занимава с принтери ново поколение.
Вие сте се пенсионирали на 55 г. Какъв беше животът тогава?
- О, страшен, такъв живот няма да се повтори, евтин, свободен, къде ли не съм спал - и край гора, в каравана, не се бояхме от никого! А сега съм богат с картини, с двама синове, седем внуци и двама правнуци и скитничество по света 40 години - независим от нищо!
Как оценявате живота у нас сега?
- Първата криза беше от 1928 до 1935 г. В "Черният обелиск" Ремарк пише: “Един чувал банкноти използваш за един хляб". Първата криза на капитализма беше, когато капиталистическите страни се бореха една срещу друга - във Втората световна война. Още тогава се пишеше, че ще има криза след 80 г. Досега са точно 82 години. Тази криза исторически не може да бъде друга, защото границите на страните се промениха. Това е криза на глобализма. Предсказанието е, че тя ще бъде последна. Китайците предлагат след нея да има единна валута, защото банките печелят от размяната на валута.
Eдно интервю на Мирослава ПАНАЙОТОВА
