Джон Кехоу накара 1000 баламурници да се изръсят с по една минимална месечна заплата, за да бъдат подценени.
<i>Както е известно, България преживява всички детски болести на Запада с половин век по-късно. Така доживяхме да видим и гуруто на оптимизма на западния свят &ndash; Джон Кехоу, чиято книга &bdquo;Подсъзнанието може всичко&rdquo; клекна и на книжния пазар у нас. Богати софиянци се бръкнаха в джоба за билети от 220, 230 и 350 лева за ВИП-места, за да видят на живо автора на &bdquo;вълшебната&rdquo; книга. </i><br /> <br /> В рекламата за събитието изрично се подчертаваше жеста на лектора, че ни учи &bdquo;по-евтино&rdquo;, отколкото върши това в други страни в света. Там изтръсквал балъците с 500 долара. За потрес на светските наблюдатели в залата на НДК бяха забелязани да си водят записки като прилежни ученици собственици на хотелски и ресторантьорски вериги като &bdquo;Хепи&rdquo;, дизайнерката на бижута &bdquo;Сваровски&rdquo; Валя Брадшоу от Брюксел, ВИП-красавици като обявената за най-секси бг-водеща за 2010-а Симона Първанова, гаджето на Доган Алтен Алиева и други родни знаменитости. <br /> <br /> &bdquo;Обществена тайна&rdquo; е, че българите са отчаян народ, който в продължение на дълги години търсеше спасение във врачки и баячки. Сега попадна на интелигентен манипулатор, надарен с тренирано дар-слово и чувство за хумор. &bdquo;Кехоу е търговец на надежди, който умее с часове да ти разказва нещата от живота по начин, с който можеш да ги обсъждаш и със съседката, но съседката не може да ти обещае, че след този разговор ще ти е по-добре! Именно това умее той &ndash; внушава ти, че нещо ще се промени. Това щеше да бъде твърде благородно, ако не беше скъпо платено!&rdquo;, пише участничка в семинара в <br /> коментари по темата.<br /> <br /> Кехоу дойде да ни продаде елементарно езотерично познание на равнището на &bdquo;първи клас&rdquo; за посветените. Теориите му, че има разлика между ум и разум се учат у нас по психология в 9-ти клас; че вселената е &bdquo;разумна&rdquo; знае всеки физик от миналия век насам; а че Земята се върти, е научно доказан факт от Коперниково време. Друго си е обаче да дойде и да ти го каже един артист в бяла риза, ръкомахащ на черен фон в зала номер 3 на НДК. Заобиколен с две видеостени, визиращи в едър план жестовете му, Кехоу разиграваше заучени похвати от практиката си на лектор като изкусен актьор. <br /> <br /> Проповедникът на щастие, със съответните артистични интонации, разказа обикновени случки от живота, гарнирани с хумор. Но и това бе безсилно да спаси от скуката по-будните присъстващи в залата. Вероятно единственото, което ги задържаше там до почивките, бе или чувството им за дисциплина, или хвърлените на халос пари. Нещо нормално за байганьовския ни манталитет:<br /> <b><br /> &bdquo;Пени се не пени, ке се яде- паре сме давали!&rdquo;</b><br /> <br /> А то не само се пенеше, ами и завираше. Кехоу почти не понасяше въпроси от публиката, а на някои от тях отговаряше неприкрито раздразнително и общовато. Примерно на въпроса: &rdquo;Пишете в книгите си, че можете да разговаряте с животните &ndash; как го правите?&rdquo;, Кехоу отговори, че теоретично човек можел да разговаря с всичко живо &ndash; дори с камъка. Но не обясни как би постъпил, ако срещу него наистина стои разярена пантера - по какъв начин положителното му мислене би повлияло на звяра да не го кльопне за закуска? По същия начин &bdquo;писателят&rdquo; на книги за позитивизма ни натика под носа старата истина за причината и следствието, учена от всяко дете в час по физика, но не можа да обясни собствения си пример. Примерно защо, ако ни блъсне кола отзад, докато съвсем правилно си чакаме на червен светофар, причината е в нас?! След куп разяснения, затрупващи първоначалния казус, взе да ни обяснява, че ние сами привличаме лошото с &bdquo;лошите&rdquo; си мисли, но не каза как точно трябва да се почувстваме в момента на удара, за да останем &bdquo;вътрешно&rdquo; щастливи. <br /> <br /> В една от почивките дама от семинара сполучливо се пошегува, че &bdquo;лудите също са щастливи&rdquo;. Самият Кехоу даде подобен пример как в Индия забелязал колко щастлив изглеждал в бедността си бездомник, който имал само едно килимче под небето, което разстилал вечер и не изглеждало по никакъв начин да е недоволен от живота си. Тук лекторът с реторична патетика каза, че сигурно в залата няма човек, който да няма къде да живее, а вероятно мнозина разполагат дори със собствена спалня; че сигурно в залата няма човек без тоалетна с казанче в дома си; а може би и много от присъстващите имат дори коли...&rdquo;Е, какво искате повече?! Вие сте щастливи хора!&rdquo;, заключи Кехоу с тържествуващ тон на премиер по време на парламентарен контрол. Дори успя да накара присъстващите да се почувстват леко виновни за &bdquo;щастието&rdquo; си. <br /> <br /> Кехоу предписва правила за пропъждането на негативните мисли още с появата им. Като срещу досадни мухи-заразоносителки &ndash; цап, с бухалката в междувеждието! Лошите очаквания, проникнали в мислите ни чрез разума, трябвало моментално да се заменят със светли, или дори глуповати мисли. Терапия можело да се провежда и с писане. Без претенции какво пишем. Каквото ни дойде на ума. Да пишем до полуда, докато напълно забравим проблема си. Метод, който бил близък до медитацията. А между впрочем, това е стар метод на Фройд, още от 30-те години на миналия век. Кехоу зададе работно упражнение всички да пишат прилежно &bdquo;невчесаните&rdquo; си мисли в продължение на двайсетина минути, в което време лекторът очевидно имаше нужда от почивка. <br /> <br /> След упражнението запита присъстващите иска ли някой да сподели как се е почувствал след писането. Повечето от отишлите до микрофоните оставиха с изказванията си съмнителното впечатление за подставени лица, защото изкараха 20-те минути над листа най-пълноценните в живота си, като не забравяха да споменат и по нещо за великите книги на мислителя Кехоу. Една дори го изкара свой &bdquo;баща&rdquo;. Макар да изглежда като проповедник, Кехоу нямал фанатични религиозни пристрастия и разреши всеки да се моли на когото и както си поиска. <br /> <br /> <b>Най-добрата молитва била благодарността.<br /> </b><br /> Двамата с жена му не сядали на масата, без да благодарят с молитва. &bdquo;Нито един Божи ден!!!&rdquo; Като споменахме за жена му, Кехоу пропусна сред безбройните си разкази нещо твърде пикантно. Той изпя на аудиторията песничка, хрумнала му в радостен момент от единението с природата по време на негово пътуване в Нова Зеландия. С дама! Двамата прекарали там една седмица в пълно съзерцание. <br /> <br /> На това място от семинара репортерът на &bdquo;ШОУ&rdquo; се почувства изкушен да запита за повече подробности около &bdquo;съзерцанието&rdquo; и имало ли е &bdquo;обмен на енергии&rdquo; между гуруто и въпросната негова сподвижница, която не бе представена да е съпругата му. Но въпроси не се допускаха. Вместо отговор Кехоу изпя песничката, породена от природната мистерия. Слушателите й чуха безконечно повтаряне на рефрена:&bdquo;О, свят! О, свят, О, свят!&rdquo;, гарниран с няколко нескопосани стиха. Преводачката Мариана Хил лоялно се опита да поизглади текста на песничката, като уточни, че &bdquo;свят&rdquo; трябвало да се възприема като &bdquo;свещен&rdquo;, но дори тази поправка не успя да промени впечатлението за някакво песенно малоумие, претендиращо за мантра /думи-заклинание &ndash; б.а./. За съжаление, доста неубедителна и като текст и като мелодия. Въпреки това публиката аплодира изпълнението.<br /> <br /> Как няма да ръкопляска, след като всеки един от тълпата се беше изръсил с по една минимална работна заплата, за да бъде подценен до видиотеност. <br /> <br /> <b>Еми МАРИЯНСКА <br /> </b><br /> <span style="color: #800000"><b>.....................................................<br /> Досие</b></span><br /> <br /> Джон Кехоу е канадец, автор на множество книги за позитивното мислене. През 1978 г. разработва програма за невероятната сила на мисълта и как да я насочим в наша полза. Създадено като методика, учението му представлява стратегия как да променим личния си живот, работа и общество чрез насочването на позитивни мисли в тази посока. <br />