СПОР(Т)НО
Старшията тайно слагал анаболи в храната на щангистите

Йордан Биков е първият наш щангист с голям шлем от олимпийска, световна и европейска титла. И единственият, който хвърля хапчетата на Иван Абаджиев и пак побеждава! А Старшията тайно слага анаболи в храната на щангистите. Данчо дълго остава персона нон грата за спорта си. Днес е общински съветник в Пазарджик и отговаря за младежта и спорта на своя край в ДАМС. Дотогава пенсията на олимпийски шампион го спасява от мизерията. Ето как най-запазеният български тежкоатлет грабва златото в Мюнхен.

Три години не ходех на училище
Аз съм пазарджиклия. Всички в родата са слаби, но работливи. Нямаме пехливани. Дядо е гледал крави и бикове. Може оттам да идва фамилията ни.
Родителите ми са хлебари. Първо работеха във фурна, а после в хлебозавода. Бях здраво дете. Три години тренирах гимнастика. От нея заякнах още.
После брат ми отиде да вдига щанги и го последвах. За няколко месеца станах трети на републиканско. В осми клас кандидатствах за механотехникума.
Не ме приеха заради зрението. Оказах се с кривогледство. Изпуснах срока да се запиша в гимназията. За да ме приемат, трябваше да излъжа. Искаха да обещая, че ще стана отличник. Аз отказах. Връцнах се и си тръгнах. Три години не учих никъде!
На 14 баща ми ме прати да чиракувам в хартиената фабрика. Денем бачках, вечер тренирах. На 16 станах първоразредник и минах на шестчасов работен ден.
Три години поред бях медалист за юноши. Щом станах шампион, Абаджиев ме изтегли в ^Олимпийски надежди^.
Неделчо Колев и брат му са макаренковци
Там учех с по-малки. Хранеха ни добре, но попаднах на много тежък режим. Който издържа, издържа.
Естествен подбор. Делях стая с Неделчо Колев и брат му.
Те бяха коньовичарчета и дойдоха от ТВУ. Започнаха да ми изчезват разни вещи. Накрая отидох при директора и помолих да ме преместят. Заживях в кухнята, която се заключваше...
Подготовката в интерната водеше Абаджиев. След провала на олипмиадата в Мексико уволниха стария треньор и назначиха него.
Иван ме привлече в националния с другите си ученици. Натоварванията се вдигнаха толкова, че старите щангисти се шашнаха и един по един окапаха.
Ние, малките, се оказахме опитните зайчета. Аз вдигах и не мърках. Бях режимлия. Не пиех и не ходех по жени. Пушех по една цигара на ден. Вместо да обикалям кръчмите и дискотеките, аз си почивах.
Дори не играех покер, бридж и белот със съотборниците. В свободното време си лежах и четях.
От претрениране получих няколко кръвоизлива на очите.
Те и без това бяха зле. Накрая се оправих с лекарства. Блъсках яко, а резултатите закъсняваха. У нас бях добре, но на световни и европейски се класирах между осмо и дванайсето място. Гонеше ме голям карък.
Или се контузвах, или се спъвах на подиума и хващах нули. През 1970 г. европейското беше в София. Подготвих се страхотно.
Но вместо да стана първи, останах капо. На повдигането вдигнах щангата. А българският съдия ми даде нула за два чисти опита.
Борех се за титлата с щангист на СССР. Финландецът зачете подхода, а руснакът и нашият ме прецакаха. Съмнявам се, че сънародникът беше подкупен!
На световното първенство в Перу се класирах девети. Обаче спечелих изтласкването. Вдигнах малко под световния рекорд. Абаджиев видя, че в мене има хляб.
За европейското в Констанца каръкът ме погна пак.
Обърнах си китката месец до него. С контузията не биваше да изхвърлям. Но продължих да тласкам. Преди шампионата Абаджиев ме подпитваше дали мога да вдигам.
Аз му се сопнах: ^Кажи ще ме пускаш ли или няма да ме пускаш. Да се настройвам ли психически за състезанието или да се махам да не ме гледаш?^ После в ^Спортпалас^ Иван обеща, че ще участвам.
Бих двукратния олимпийски шампион Виктор Куренцов и станах европейски. След Констанца пламна конфликт. Оказа се, че всички са на заплата, а само черните бройки - на стипендия от 40 лева. Излязоха ни с номера, че сме ученици и войници. Но другите войници и ученици вземаха заплата!
Обаче бяха хора на ръководството. Мен Иван ме лиши и от тези 40 лева, понеже ми спаднали резултатите. Преди олимпиадата имахме лагер на Приморско. На събрание ни поставиха нормативите за участие в Мюнхен. Все световни рекорди! Попитах Абаджиев защо ни ощетява и му казах: ^Щом няма заплати, няма и нормативи!^
Тримата прецакани се разбунтувахме.
Една седмица не тренирахме, а само ходехме на плаж, ядяхме и спяхме. Абаджиев не ни изгони от лагера. Другите две момчета не се очертаваха като титуляри. Обаче аз бях.
След европейското се оказах национален герой. Летовниците ме разпознаваха на плажа и ми желаеха успех в Мюнхен. Казах си, че ще се стегна заради тези хора. И ще стана олимпийски шампион заради тях. А не за Абаджията!
И се амбицирах да участвам. Тренирахме в една оранжерия по бански. Влизах в нея първи и излизах последен. Вече не ме интересуваха ни заплати, ни нищо. Заебах всичко и блъсках. Абаджиев пак почна да ми носи хапчета.
Казах му: ^Хапчетата си ги задръж. Задръж си и заплатата. Ако искаш, пусни и някой друг в моята категория. Но само ако бие на тренировките!^
Анаболите бяха задължителни.
Тренирах като луд. Обаче бях черна бройка на Старшията. Дразнеше го, че не му пия хапчетата. Иван не можеше да ме гледа.
Не толкова заради бунта, колкото че хвърлях анаболите. Преди Мюнхен се появиха едни бели хапове. Аз отказах да ги пия.
Видех ли непознато драже, го избутвах настрана. И все попадах под неговите удари.
Уронвах му авторитета. Анаболите бяха задължителни. Аз изобщо не ги вземах от масата. Хич не си падах по тези глупости. Попитах лекарите и те ми казаха истината.
Че анаболите са опасни! Една жлеза произвежда мъжки полови хормони. А като вземаш стероиди, ти й ги даваш наготово. И след време тя спира да функционира.
Затова някои спортисти стават импотентни, а други се сдухват и състаряват. Но ако тренираш без зоб, става обратното. Помагаш на организма да си произвежда сам мъжките хормони!
Абаджиев мислеше, че като ида войник, насила ще ме допингират. Треньорът на ЦСКА Ангел Акрабов също ме караше да пия хапчетата. Но аз и него го отрязах.
Хвърлих парите на Абаджията.
И без анаболи постиженията ми скочиха. На тренировки биех световния рекорд. Той беше 187 килограма, а аз вдигнах 190. Веднъж от стойка изтласках 205 кила! Абаджията не повярва. Мери ги половин час на кантара.
Видя, че няма кой да ме дублира и не може да се откаже от мен. На Белмекен Иван раздаваше стипендиите.
На мен даде две наведнъж. Било заради добрите ми резултати. Аз обаче му хвърлих парите обратно на масата пред отбора. Казах: ^Не ти ги ща. Искам да ме пуснеш на олимпиадата, понеже нямаш друг.^ Станах и си излязох.
За ГФР тръгнах с пет лева! Не ги обмених във валута. Защо са ми два долара? И с тях, и без тях, все тая.
В Мюнхен каръкът избяга.
Все излизах кутсузлия. Но не и на олимпиадата. В Мюнхен бях на шест. Напълно здрав и в суперформа. Ни контузия имах, ни настинка, ни нищо. Настроих се като часовник колко да вдигна в отделните движения.
Заложих тежести от 160 килограма в повдигането, 140 в изхвърлянето и 185 в изтласкването. Това правеше световен рекорд. Постигнах го. Можех да вдигна и 190, но нямах желание.
Плащаха ни само за един световен рекорд на състезание. Руснаците пуснаха срещу мен нов щангист, ала Канигин хвана нула. Това беше моят ден.
В изтласкването ми трябваха 185 кг, за да спечеля. Повдигнах ги леко на гърди. Казах си - край. Вече съм олимпийски шампион. Обаче ги задържах по-дълго.
В същия момент почувствах как щангата ме мачка. И се уплаших. Абсолютен страх ме обзе и адреналинът ми се вдигна. За един миг се пренастроих и я тласнах.
Симеон Втори ме е гледал тайно.
Бях олимпийски шампион! Можех да правя задно салто. Но исках да се махна по-бързо от подиума. Просто подскочих нависоко и слязох от него. Тая снимка обиколи света.
От Мюнхен си купих олимпийски плакат със същия кадър.
През 1972-ра игрите се брояха и за шампионат на планетата в нашия спорт. Станах едновременно олимпийски и световен шампион и рекордьор в щангите. Избраха ме и за Спортист на годината в България.
Симеон Втори е бил тайно в залата. Призна ми го след 30 години. Ние пътувахме с ченгета и нямахме право да общуваме с невъзвръщенци.
Абаджията е слагал анаболи в храната.
Бях олимпийски шампион, без да изпия нито едно непознато хапче! От колеги научих, че Абаджията им е слагал тайно анаболи в храната.
Може да го е правил и с мене. Той е способен на такова нещо. Но дори да е така, това са били детски дози.
Моята титла е чиста. За съотборниците си няма да говоря. Не знам какво са вземали Нурикян, Андон Николов и другите. Обаче всичките ни медали в Мюнхен са редовни.
Тогава анаболите още не бяха включени в допинг-листата.

Юри СТЕФАНОВ

ДОСИЕ
• Йордан Биков е кръстен на дядо си Юрдан.
• Шампионът е зодия Скорпион. Роден е на 17 ноември 1950 г.
• Кариерата му е кратка, но славна.
• За четири месеца става европейски, олимпийски и световен шампион и рекордьор. Това може да е рекорд на “Гинес”.
• Покойният му брат е година по-голям от него.
• Има дъщеря и син, завършил ХТИ.
• Съпругата и децата му не са спортисти.
• Данчо е със златни ръце. Вкъщи майстор не вика.
• Хобита са му шлосерството, часовникарството и варенето на крушова ракия.
• Изглежда най-запазен от големите щангисти на България.