Маргарита Харизанова показва книгата си, която се продава с благотворителна цел. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
“Аз съм Маргарита. Живея в боксониера, 30 квадрата. Имам си всичко вътре, там се храня, пиша, готвя, пера, любя се, срещам се с приятелите си... живея. Всяка сутрин вземам парцала и мия пода, той винаги е мръсен - малко, много... няма значение, почиствам го. Душата ми тежи само 21 грама, а нея с години не бях почиствала”.
Това е “визитната картичка”, с която почва стихосбирката на Маргарита Харизанова “Сменете края”.
С приходите от тази книга авторката иска да помогне поне малко на конкретен човек - на съименничката си Маргарита Спирова, която сега минава по пътя на изцелението и на борбата с коварна болест, която самата Харизанова успяла да пребори с мощта на положителното мислене, на силата, заложена във всеки човек, на любовта и с подкрепата на приятелите си.
;; - Маргарита, как човек може да се издигне над болката си и да я преодолее? В един от стиховете си пишете, че ракът е просто суета?
- Книжката е посветена на моите приятели, защото те бяха непрекъснато с мен, неотлъчно, през цялото това време. В такъв момент човек има нужда от подкрепа. Не съм си говорила през това време с тях за болести. Смеехме се, забавлявахме се, приказвахме си какво ли не. Човек, ако се вторачи прекалено много в себе си в един такъв момент, в заболяването, не е добре. Мисля, че по-скоро трябва да се гледа отгоре и това да не е основната тема. Иначе при съобщаването на тази диагноза - рак, можеш наистина да откачиш. Не бива единствената тема на разговор да бъде само и единствено болестта, аз избягвах да говоря за това. Изчетох томове книги, разнищих живота си, срещнах се със страховете си и се изправих срещу тях и както съм написала в книгата - открих най-простата истина - страховете ми са илюзия и тя е толкова истинска, колкото съм й позволила да бъде. Не ми остана нищо друго, освен да се издигна над болката си и да я превърна в знание, в стих, в книга.
- Така ли се преодолява нещо толкова страшно - чрез игнорирането?
- Не. Не точно чрез игнорирането. В такъв момент всеки си задава въпроса - сега какво се случва, защо ми се случи на мен? Започва да търси отговори. Аз лично съм убедена, че
хората сами си правим тези заболявания –
с живота, който имаме, с начина, по който живеем. Обикновено, когато на човек му су случва нещо такова, поне в моя случай, имаше един период, в който бях много гневна, бях много ядосана на живота, не се чувствах добре, не се чувствах на пътя си, чувствах се изоставена, че живея без любов. Това продължи доста дълго време при мене и аз си обяснявам моето заболяване с тези усещания, които траеха десетина години от моя живот. Когато човек живее с гняв, с неудовлетвореност, това засяга емоциите му, съответно човек е под стрес и той довежда до подобни заболявания.
- Откъде да дойде източникът на положителните усещания?
- Когато разбереш какво си си направил, когато не живееш добре и не живееш на пътя си. Когато човек стигне дъното, има само нагоре, вече няма накъде - тръгваш нагоре. Желанието да преодолееш това, което си си докарал заради това, че си живял нещастен, смачкан, наранен. Оттам нататък, разбирайки това, ти започваш да търсиш щастието. Човек може да живее, както си поиска, според мен. Можеш да живееш нещастен, болен, смачкан, но можеш да живееш щастлив, здрав, успешен.
- Как?
- Ами то е вътрешно усещане. Когато правиш нещата, които харесваш, когато живееш сред хора, които те обичат, когато постигаш целите си, ти си щастлив.
Когато си щастлив, ги няма тези негативни емоции
Когато ги няма тези емоции, няма какво да те гнети, ти излизаш нагоре. Никой няма вина за нищо. В началото имаше един период, в който упреквах определени хора, след това упреквах себе си. В момента, в който стигаш до извода, че никой не е виновен за нищо, защото това е бил просто твоят живот, и когато спираш да обвиняваш когото и да било, включително и себе си, тръгваш нагоре, нещата започват да се случват, излизаш от негативизма, влизаш в позитивното мислене. Тук, на този етап, при мен се появи и някаква невероятна потребност да чета книги за самоусъвършенстване и за положителното мислене. Тук ми попадна книгата на Джон Кехоу “Подсъзнанието може всичко”.
После Луиз Хей “Излекувай живота си”- те са десетки такива книжки. Четейки тези книги, ти виждаш, че можеш да излезеш от ситуацията, в която си. Само книгите естествено не са достатъчни. Хората около теб също се включват по някакъв начин. Аз по принцип съм оптимист, не обичам и да допускам до себе си негативни мисли. Винаги съм вярвала, че нещата могат да се променят и могат да се случат. И това може би също ми е дало тласък.
- Тоест с оптимизъм може да се преодолее дори и болест като рака?
- Да. Човек трябва да повярва в себе си, че може да се справи. Ако ти не вярваш в себе си, че можеш да преодолееш определено заболяване, просто нямаш шанс. Не всеки обаче може да го направи, защото то зависи от него - ако той не е настроен по този начин... Аз тази настройка съм я получила, четейки книги, чрез моите приятели, които са ме подкрепяли, изхвърлила съм лошите неща чрез писане. Всеки си има някакъв начин. Аз като напиша нещо, то е хвърлен камък - край, то е извън мен. Ти имаш друг начин, по който можеш да махаш негативната енергия от себе си.
Начините са различни, всеки трябва да открие начина за себе си. Няма универсална рецепта, но е крайно време
хората да спрат да смятат, че диагнозата рак е равна на смърт
Когато реших да направя моята книга благотворително, избрах един човек, който в момента се бори. Случайно се запознахме в един йога клуб. Писала съм стиховете в продължение на 4-5 години - не само когато съм била болна. Хрумна ми да направя книжката благотворително и да даря средствата от продажбата й на конкретен човек, който има нужда. Видях в тази жена желанието да се пребори, оптимизма, човек, който се усмихва, който умее да се весели, независимо от всичко... Човек, който има нагласата да оздравее. Това ме впечатли и затова избрах нея. Тя например се занимава с йога от някоко години, занимава се с рейки, с медитация - това са нещата, които й дават силата. Както казах, при всеки те са различни и човек трябва да открие онези, които го крепят. Ако диагнозата рак е равна на смърт, защо всички ние се борим да се излекуваме?
Не може да се гледа по този начин на нещата. Защото всеки човек има шанс да се излекува. Знаем за такива невероятни изцеления, с различни заболявания. Защо не и рак?
- Тя има нужда от операция ли?
- Не. Правят й химиотерапия. С разсейки е и те намаляват. Просто тя живее много бедно. Човек, за да може да се излекува от болестите, трябват много неща, включително едно добро хранене, спокойствие на духа, че няма проблем да си плати утре сметките - за тока, за водата, тези битовизми да не са му на главата. Ти не можеш да не си притеснен, че живееш с 200-300 лв., и нещата да се случват. Мен не ме интересува тя за какво ще похарчи тези пари. Не съм я питала. Дори да отиде да си купи нова дреха, щом това ще й достави удоволствие, защо не? Тя е човек, който не си е купувал нова дреха отдавна... Аз съм била у тях и знам как живее...
- Вие поетеса ли сте?
- Къде ли не съм работила - в АЕЦ, в ИПК “Родина”... Съвсем не съм поетеса - някъде 90-та година, когато се случиха моите проблеми, започнах да пиша стихове. Напиша го, смачкам го и го изхвърля в кофата. След това реших поне да си ги записвам на тефтер. Никой не знаеше, че пиша. “Сменете края” е втората ми книжка. През 2004 г. беше първата - “Живот забранен за нежни души”. Дори децата ми разбраха чак тогава, че пиша.
Имам син и дъщеря
Писането не ми е професия, писането ми е нещо различно. Иначе в момента съм пенсионер по болест. След 28 г. трудов стаж, 2007 г., когато си занесох документите за пенсиониране, ме пенсионираха със 141, 37 лв. Няма и 200 лв., след толкова години работа... След представянето на “Сменете края”, ми се обадиха приятелки. Едната ми каза, че вижда в мое лице човек, който се е преборил, и така й се дават сили да се пребори с нейния проблем. Друга приятелка с ужасяващи семейни проблеми, и тя ми написа няколко реда по мейла, казва: Марги, ти ми даде сили, ти си се преборила с толкова по-страшно нещо от отношенията в едно семейство... Т.е. една такава книга ти вдъхва сила да успееш да превъзмогнеш собствените си проблеми. Някои хора приемат потребността от любов за любов, но това, че ти имаш потребност да обичаш, не значи, че обичаш някого, ти проектираш върху него едни черти, едни неща, които очакваш да се случват, а той си е бил винаги такъв, какъвто си е и ти в един момент си отваряш очите и го разбираш.
- Какво е любов тогава?
- Любовта е безрезервна. Тя е като водата. Как можеш да кажеш защо обичаш водата?
- Защото не можеш да живееш без нея.
- Именно. Любовта е безрезервна, когато не можеш да живееш без нея, ти нямаш претенции към нея. В момента, в който ти искаш да промениш един човек, той не е твоят човек значи. Ти не можеш да променяш хората. Любовта е действие. Тя не е просто чувства, не е и думи.
Едно интервю на Мария Костова
Това е “визитната картичка”, с която почва стихосбирката на Маргарита Харизанова “Сменете края”.
С приходите от тази книга авторката иска да помогне поне малко на конкретен човек - на съименничката си Маргарита Спирова, която сега минава по пътя на изцелението и на борбата с коварна болест, която самата Харизанова успяла да пребори с мощта на положителното мислене, на силата, заложена във всеки човек, на любовта и с подкрепата на приятелите си.
;; - Маргарита, как човек може да се издигне над болката си и да я преодолее? В един от стиховете си пишете, че ракът е просто суета?
- Книжката е посветена на моите приятели, защото те бяха непрекъснато с мен, неотлъчно, през цялото това време. В такъв момент човек има нужда от подкрепа. Не съм си говорила през това време с тях за болести. Смеехме се, забавлявахме се, приказвахме си какво ли не. Човек, ако се вторачи прекалено много в себе си в един такъв момент, в заболяването, не е добре. Мисля, че по-скоро трябва да се гледа отгоре и това да не е основната тема. Иначе при съобщаването на тази диагноза - рак, можеш наистина да откачиш. Не бива единствената тема на разговор да бъде само и единствено болестта, аз избягвах да говоря за това. Изчетох томове книги, разнищих живота си, срещнах се със страховете си и се изправих срещу тях и както съм написала в книгата - открих най-простата истина - страховете ми са илюзия и тя е толкова истинска, колкото съм й позволила да бъде. Не ми остана нищо друго, освен да се издигна над болката си и да я превърна в знание, в стих, в книга.
- Така ли се преодолява нещо толкова страшно - чрез игнорирането?
- Не. Не точно чрез игнорирането. В такъв момент всеки си задава въпроса - сега какво се случва, защо ми се случи на мен? Започва да търси отговори. Аз лично съм убедена, че
хората сами си правим тези заболявания –
с живота, който имаме, с начина, по който живеем. Обикновено, когато на човек му су случва нещо такова, поне в моя случай, имаше един период, в който бях много гневна, бях много ядосана на живота, не се чувствах добре, не се чувствах на пътя си, чувствах се изоставена, че живея без любов. Това продължи доста дълго време при мене и аз си обяснявам моето заболяване с тези усещания, които траеха десетина години от моя живот. Когато човек живее с гняв, с неудовлетвореност, това засяга емоциите му, съответно човек е под стрес и той довежда до подобни заболявания.
- Откъде да дойде източникът на положителните усещания?
- Когато разбереш какво си си направил, когато не живееш добре и не живееш на пътя си. Когато човек стигне дъното, има само нагоре, вече няма накъде - тръгваш нагоре. Желанието да преодолееш това, което си си докарал заради това, че си живял нещастен, смачкан, наранен. Оттам нататък, разбирайки това, ти започваш да търсиш щастието. Човек може да живее, както си поиска, според мен. Можеш да живееш нещастен, болен, смачкан, но можеш да живееш щастлив, здрав, успешен.
- Как?
- Ами то е вътрешно усещане. Когато правиш нещата, които харесваш, когато живееш сред хора, които те обичат, когато постигаш целите си, ти си щастлив.
Когато си щастлив, ги няма тези негативни емоции
Когато ги няма тези емоции, няма какво да те гнети, ти излизаш нагоре. Никой няма вина за нищо. В началото имаше един период, в който упреквах определени хора, след това упреквах себе си. В момента, в който стигаш до извода, че никой не е виновен за нищо, защото това е бил просто твоят живот, и когато спираш да обвиняваш когото и да било, включително и себе си, тръгваш нагоре, нещата започват да се случват, излизаш от негативизма, влизаш в позитивното мислене. Тук, на този етап, при мен се появи и някаква невероятна потребност да чета книги за самоусъвършенстване и за положителното мислене. Тук ми попадна книгата на Джон Кехоу “Подсъзнанието може всичко”.
После Луиз Хей “Излекувай живота си”- те са десетки такива книжки. Четейки тези книги, ти виждаш, че можеш да излезеш от ситуацията, в която си. Само книгите естествено не са достатъчни. Хората около теб също се включват по някакъв начин. Аз по принцип съм оптимист, не обичам и да допускам до себе си негативни мисли. Винаги съм вярвала, че нещата могат да се променят и могат да се случат. И това може би също ми е дало тласък.
- Тоест с оптимизъм може да се преодолее дори и болест като рака?
- Да. Човек трябва да повярва в себе си, че може да се справи. Ако ти не вярваш в себе си, че можеш да преодолееш определено заболяване, просто нямаш шанс. Не всеки обаче може да го направи, защото то зависи от него - ако той не е настроен по този начин... Аз тази настройка съм я получила, четейки книги, чрез моите приятели, които са ме подкрепяли, изхвърлила съм лошите неща чрез писане. Всеки си има някакъв начин. Аз като напиша нещо, то е хвърлен камък - край, то е извън мен. Ти имаш друг начин, по който можеш да махаш негативната енергия от себе си.
Начините са различни, всеки трябва да открие начина за себе си. Няма универсална рецепта, но е крайно време
хората да спрат да смятат, че диагнозата рак е равна на смърт
Когато реших да направя моята книга благотворително, избрах един човек, който в момента се бори. Случайно се запознахме в един йога клуб. Писала съм стиховете в продължение на 4-5 години - не само когато съм била болна. Хрумна ми да направя книжката благотворително и да даря средствата от продажбата й на конкретен човек, който има нужда. Видях в тази жена желанието да се пребори, оптимизма, човек, който се усмихва, който умее да се весели, независимо от всичко... Човек, който има нагласата да оздравее. Това ме впечатли и затова избрах нея. Тя например се занимава с йога от някоко години, занимава се с рейки, с медитация - това са нещата, които й дават силата. Както казах, при всеки те са различни и човек трябва да открие онези, които го крепят. Ако диагнозата рак е равна на смърт, защо всички ние се борим да се излекуваме?
Не може да се гледа по този начин на нещата. Защото всеки човек има шанс да се излекува. Знаем за такива невероятни изцеления, с различни заболявания. Защо не и рак?
- Тя има нужда от операция ли?
- Не. Правят й химиотерапия. С разсейки е и те намаляват. Просто тя живее много бедно. Човек, за да може да се излекува от болестите, трябват много неща, включително едно добро хранене, спокойствие на духа, че няма проблем да си плати утре сметките - за тока, за водата, тези битовизми да не са му на главата. Ти не можеш да не си притеснен, че живееш с 200-300 лв., и нещата да се случват. Мен не ме интересува тя за какво ще похарчи тези пари. Не съм я питала. Дори да отиде да си купи нова дреха, щом това ще й достави удоволствие, защо не? Тя е човек, който не си е купувал нова дреха отдавна... Аз съм била у тях и знам как живее...
- Вие поетеса ли сте?
- Къде ли не съм работила - в АЕЦ, в ИПК “Родина”... Съвсем не съм поетеса - някъде 90-та година, когато се случиха моите проблеми, започнах да пиша стихове. Напиша го, смачкам го и го изхвърля в кофата. След това реших поне да си ги записвам на тефтер. Никой не знаеше, че пиша. “Сменете края” е втората ми книжка. През 2004 г. беше първата - “Живот забранен за нежни души”. Дори децата ми разбраха чак тогава, че пиша.
Имам син и дъщеря
Писането не ми е професия, писането ми е нещо различно. Иначе в момента съм пенсионер по болест. След 28 г. трудов стаж, 2007 г., когато си занесох документите за пенсиониране, ме пенсионираха със 141, 37 лв. Няма и 200 лв., след толкова години работа... След представянето на “Сменете края”, ми се обадиха приятелки. Едната ми каза, че вижда в мое лице човек, който се е преборил, и така й се дават сили да се пребори с нейния проблем. Друга приятелка с ужасяващи семейни проблеми, и тя ми написа няколко реда по мейла, казва: Марги, ти ми даде сили, ти си се преборила с толкова по-страшно нещо от отношенията в едно семейство... Т.е. една такава книга ти вдъхва сила да успееш да превъзмогнеш собствените си проблеми. Някои хора приемат потребността от любов за любов, но това, че ти имаш потребност да обичаш, не значи, че обичаш някого, ти проектираш върху него едни черти, едни неща, които очакваш да се случват, а той си е бил винаги такъв, какъвто си е и ти в един момент си отваряш очите и го разбираш.
- Какво е любов тогава?
- Любовта е безрезервна. Тя е като водата. Как можеш да кажеш защо обичаш водата?
- Защото не можеш да живееш без нея.
- Именно. Любовта е безрезервна, когато не можеш да живееш без нея, ти нямаш претенции към нея. В момента, в който ти искаш да промениш един човек, той не е твоят човек значи. Ти не можеш да променяш хората. Любовта е действие. Тя не е просто чувства, не е и думи.
Едно интервю на Мария Костова
