Мими Иванова и Развигор Попов
В професионалната си кариера поппевицата Мими Иванова оставя десетки вечнозелени български песни както соло така и заедно с Паша Христова и Мария Нейкова, в дует Борис Гуджунов. Автор на едни от най-успешните й̀ песни е нейният съпруг, топкомпозиторът, Развигор Попов. С него са заедно от 1973 г. Митко Щерев, Тончо Русев, Зорница Попова, Борис Карадимчев, Атанас Косев, Найден Андреев, Мария Ганева, Димитър Пенев и други също имат присъствие в репертоара й. Развигор Попов и Мими създават и собствена група - “Старт”.
- Кой кого започна да сваля пръв, когато се запознахте?
Развигор: - И двамата едновременно започнахме свалката.
Мими:- Така ли?! Ако не бях аз по-смелата, досега щеше да се каниш дали да ме сваляш или не!
- Спомняте ли си какво ядохте на първата съвместна вечеря, или бяхте вече толкова влюбени, че не се сещате?
Р.: - Кой ти помни какво сме вечеряли ?! Бяхме толкова влюбени. Когато човек е влюбен, не му се яде много и още по-малко обръща внимание на такива подробности като храна. Тогава бяхме в необятния Съветски съюз на концерти. Голямо турне и там наистина се чувствахме като истински звезди. А и парите бяха повече оттук. Беше вълнуващо и незабравимо време.
M.:- За първата вечеря заедно и аз не си спомням. По време на тези турнета спяхме в най-престижните хотели. Организаторите правеха всичко, за да се чувстваме звезди. Имахме много пари и си купувахме много неща. Сервизи, бижута, кожени палта…Всичко за нас беше евтино. В ресторантите поръчвах почти от цялото меню - не знаех какъв вкус имат ястията. Така пробвах от всичко. Хапвах помалко, а останалото омиташе моят любим колега Боян Иванов .От това време
заобичахме вкуса на черния хайвер,
с който и сега се глезим често с Развигор. Скоро имахме концерт в Москва. Не бяхме ходили, откакто СССР стана Русия. Направо паднахме! Този град, който винаги ни е впечатлявал, сега направо е заприличал на приказка. Чисто, подредено, много цветя, респектиращ. С неудобство и съжаление си спомнихме как изглежда нашата мила София.
Р.: - Единственото по което не искам да си приличаме с Москва сега, са цените. Направо са нереално високи. Дано са постижими за всички хора, живеещи там. Чудя се сама как да разберем формулата как ни минаха руснаците и са толкова напред? Сега можем да тичаме след тях, а не беше така.
- Вярно ли, че Развигор готви по-добре от двама ви?
M.:- Да, готви много хубаво. Сигурно е по наследство. И свекър ми готвеше много хубаво. Готвеше вкусно и с голямо удоволствие.
- А ти в какви манджи си силна в кухнята?
М.: - Аз понякога правя десерта, но рядко, защото все пак веднага се отразява на фигурата. Иначе и аз мога да сготвя нещо вкусно, но по-често излизаме навън или купуваме нещо готово. Сега това не е проблем.
- Развигоре, какво иска от теб жена като Мими?
Р.:- Мими най-много се радва на хубава песен. Повечето от другите неща или вече ги има, или може сама да си достави. Общо взето не е лесна в едно отношение. За подаръците. Но засега успявам все още да я изненадам.
- От какво се страхувате най-много, когато се залюбихте?
М.:- Да не нараним хората, с които бяхме до тогава, родителите си също.
Р.: Тогава аз имах 9- годишен син. Това беше най-тежкото решение в живота ми.
- Беше ли ви страх от общественото мнение? По онова време не бяха хубави тези работи. Не се гледаше с добро око на подобни връзки?
М.: Не беше лесно наистина. Най-бързо ни приеха приятелите, колегите и родителите.
Р.: Разбраха, че не е временна авантюра и няма връщане назад. А и колко години го доказваме./смях/
- Чувстваш ли се слаб с жена до себе си?
Р.: Слаб?! Не! Казват, че зад всеки реализирал се мъж стои една силна жена, нали?
- Имаше ли проблеми с бившите ви партньори?
М.: Да, но животът намества всичко, а времето лекува.
- Вие сте една от “най-дългите” двойки в поп “жанра”? Какво е беше чувството да победиш в борбата си да бъдете заедно?
М.: Това не е победа. Това е чувство за вина, силна болка, един ад през който трябва да минат и победители, и победени. Дано да си е заслужавало както при нас.
- Ревнувате ли се още от светските си познанства?
Р.: Нищо човешко не ни е чуждо. Ревността обаче е много деградивна и хората с нашата професия по-трудно се поддават на това чувство, за щастие.
- Имате ли общ бизнес или всеки си гледа работата?
М: Имаме обща съдба. Музиката.
- Бихте ли си простили изневяра?
М.:- Не знам. Развигор не ми е давал повод досега. Но като се замисля, по-скоро не бих простила. Не!
Р.:- Отговорът е сложен. Ако много обичаш някого, можеш и да му простиш, но не може да е до безкрай!
- Виждате ли се със старите си гаджета понякога?
М. - Да, и се радваме на тези приятелски взаимоотношения. Това е най-правилният начин да продължим заедно, без обиди и омраза.
Жоро ЗАХАРИЕВ
- Кой кого започна да сваля пръв, когато се запознахте?
Развигор: - И двамата едновременно започнахме свалката.
Мими:- Така ли?! Ако не бях аз по-смелата, досега щеше да се каниш дали да ме сваляш или не!
- Спомняте ли си какво ядохте на първата съвместна вечеря, или бяхте вече толкова влюбени, че не се сещате?
Р.: - Кой ти помни какво сме вечеряли ?! Бяхме толкова влюбени. Когато човек е влюбен, не му се яде много и още по-малко обръща внимание на такива подробности като храна. Тогава бяхме в необятния Съветски съюз на концерти. Голямо турне и там наистина се чувствахме като истински звезди. А и парите бяха повече оттук. Беше вълнуващо и незабравимо време.
M.:- За първата вечеря заедно и аз не си спомням. По време на тези турнета спяхме в най-престижните хотели. Организаторите правеха всичко, за да се чувстваме звезди. Имахме много пари и си купувахме много неща. Сервизи, бижута, кожени палта…Всичко за нас беше евтино. В ресторантите поръчвах почти от цялото меню - не знаех какъв вкус имат ястията. Така пробвах от всичко. Хапвах помалко, а останалото омиташе моят любим колега Боян Иванов .От това време
заобичахме вкуса на черния хайвер,
с който и сега се глезим често с Развигор. Скоро имахме концерт в Москва. Не бяхме ходили, откакто СССР стана Русия. Направо паднахме! Този град, който винаги ни е впечатлявал, сега направо е заприличал на приказка. Чисто, подредено, много цветя, респектиращ. С неудобство и съжаление си спомнихме как изглежда нашата мила София.
Р.: - Единственото по което не искам да си приличаме с Москва сега, са цените. Направо са нереално високи. Дано са постижими за всички хора, живеещи там. Чудя се сама как да разберем формулата как ни минаха руснаците и са толкова напред? Сега можем да тичаме след тях, а не беше така.
- Вярно ли, че Развигор готви по-добре от двама ви?
M.:- Да, готви много хубаво. Сигурно е по наследство. И свекър ми готвеше много хубаво. Готвеше вкусно и с голямо удоволствие.
- А ти в какви манджи си силна в кухнята?
М.: - Аз понякога правя десерта, но рядко, защото все пак веднага се отразява на фигурата. Иначе и аз мога да сготвя нещо вкусно, но по-често излизаме навън или купуваме нещо готово. Сега това не е проблем.
- Развигоре, какво иска от теб жена като Мими?
Р.:- Мими най-много се радва на хубава песен. Повечето от другите неща или вече ги има, или може сама да си достави. Общо взето не е лесна в едно отношение. За подаръците. Но засега успявам все още да я изненадам.
- От какво се страхувате най-много, когато се залюбихте?
М.:- Да не нараним хората, с които бяхме до тогава, родителите си също.
Р.: Тогава аз имах 9- годишен син. Това беше най-тежкото решение в живота ми.
- Беше ли ви страх от общественото мнение? По онова време не бяха хубави тези работи. Не се гледаше с добро око на подобни връзки?
М.: Не беше лесно наистина. Най-бързо ни приеха приятелите, колегите и родителите.
Р.: Разбраха, че не е временна авантюра и няма връщане назад. А и колко години го доказваме./смях/
- Чувстваш ли се слаб с жена до себе си?
Р.: Слаб?! Не! Казват, че зад всеки реализирал се мъж стои една силна жена, нали?
- Имаше ли проблеми с бившите ви партньори?
М.: Да, но животът намества всичко, а времето лекува.
- Вие сте една от “най-дългите” двойки в поп “жанра”? Какво е беше чувството да победиш в борбата си да бъдете заедно?
М.: Това не е победа. Това е чувство за вина, силна болка, един ад през който трябва да минат и победители, и победени. Дано да си е заслужавало както при нас.
- Ревнувате ли се още от светските си познанства?
Р.: Нищо човешко не ни е чуждо. Ревността обаче е много деградивна и хората с нашата професия по-трудно се поддават на това чувство, за щастие.
- Имате ли общ бизнес или всеки си гледа работата?
М: Имаме обща съдба. Музиката.
- Бихте ли си простили изневяра?
М.:- Не знам. Развигор не ми е давал повод досега. Но като се замисля, по-скоро не бих простила. Не!
Р.:- Отговорът е сложен. Ако много обичаш някого, можеш и да му простиш, но не може да е до безкрай!
- Виждате ли се със старите си гаджета понякога?
М. - Да, и се радваме на тези приятелски взаимоотношения. Това е най-правилният начин да продължим заедно, без обиди и омраза.
Жоро ЗАХАРИЕВ
