- Д-р Тодорова, най-напред ще ви попитам какво представлява коронарната болест на сърцето? Какво е включено в това понятие?
- Ще дам научното определение на това понятие. Коронарната болест на сърцето възниква в резултат от дисбаланса между нуждите на сърдечния мускул от кислород и неговата доставка.
Причините за кислородния глад на сърцето са много - анемия, хипоксия и други по-екзотични явления. Но в повечето случаи кислородното гладуване на сърдечния мускул е вследствие на банално стесняване на коронарните съдове. А това може да се дължи на вродени аномалии, възпалителни процеси. И все пак при по-голямата част от пациентите в 99% от случаите причина за намаляване на лумена на коронарните съдове са атеросклеротичните плаки върху стените им.
- Колко хора страдат от коронарна болест на сърцето днес?
- Никой не може да ви даде точна цифра. Ориентировъчно мога да кажа, че са десетки хиляди души.
В България сърдечносъдовите заболявания убиват по няколко хиляди души годишно. Сред тях около 50 на сто умират от коронарна болест на сърцето или по-скоро от нейните усложнения - остър миокарден инфаркт и внезапно спиране на сърцето. Втората водеща причина за смърт от сърдечносъдови заболявания се пада на хипертонията. А през последните години смъртността от коронарна болест на сърцето нараства при пациенти в трудоспособна възраст: от 35 до 55 години.
През последните няколко години тя се е стабилизирала на едно и също ниво, но все още е много висока. От друга страна, хората, които са навършили 65 години, имат добър шанс да доживеят до 75 години. Възниква така наречената вилица - населението на България застарява, както и в развитите страни на Европа, но ние имаме много по-висок процент на смъртност сред населението в трудоспособна възраст.
- Популационна вилица - това български феномен ли е, или глобална тенденция?
- Това е типично за България. Броят на населението в трудоспособна възраст намалява, а броят на пенсионерите се увеличава. Скоро може да стане така, че да няма кой да изхранва пенсионерите.
- Защо в България толкова много хора умират в сравнително ранна възраст?
- Да се опитаме да разберем. Коронарната болест на сърцето “младее”, а причините за това са много: и икономическата нестабилност през последните години, както и развитието на социално напрежение, и наследствеността, и лошата екология. И, разбира се, недостатъчното внимание, което отделят на здравето си младите хора на 25-30 години, за което след 10-15 години се разплащат. Но най-важното - ниската достъпност на съвременните методи за лечение на коронарната болест на сърцето за населението като цяло. Сега само на всеки десети пациент с коронарна болест на сърцето лекарите могат да предоставят необходимата високотехнологична помощ. Само лечение с използването на съвременни методи може да даде възможност на пациентите не просто да се върнат към живота, но и към предишната си работа в пълен обем.
- Т.е. липсата на популационна вилица в развитите страни е в резултат на по-добрата медицинска помощ?
- Не само. В много страни средствата за масово осведомяване въздействат на населението по такъв начин, че превръщат здравето в нещо престижно. Модно е да се следи теглото и холестеролът. Хората разбират, че трябва да се ангажират с профилактиката на болестите, за да не се разболяват в бъдеще и да не снижават високото си качество на живот. В крайна сметка, ако заболяването вече е настъпило, лечението е много скъпо. За държавата е по-евтино да инвестира в популяризирането на здравословния начин на живот, така че хората да не боледуват. И ако се разболеят, имат достъп до високотехнологична помощ.
- Какво искате да кажете с думите високотехнологична помощ?
- Никой в света не предписва хапчета на болни в трудоспособна възраст, страдащи от исхемична болест на сърцето. Разбира се, най-доброто лекарство, без съмнение, е да се подобри качеството на живот, което ще доведе до отслабване на някои от симптомите. Под влияние на лекарствата атеросклеротичната плака може дори леко да се намали. Например тя свива лумена с 90%, а под влияние на лечението - до 80%. Но това няма да повлияе върху прогнозата на заболяването. При всички случаи ще последва инфаркт. Първият пристъп на стенокардия за всеки лекар в Германия или например във Франция означава, че преди да помисли за хапчетата, той трябва да изпрати пациента на коронарография, при това - спешна. Разбира се, ако това се окаже наистина стенокардия, а не болка в областта на сърцето при остеохондроза или от нещо друго. Защото най-жалко е, когато на 45 години, при наличието на една-единствена плака, която свива коронарния съд, човек да умре. Факт е, че в тази възраст между дясната и лявата коронарни артерии все още няма никакви колатерали. Артериите са дебели колкото един пръст, а стесняването на една от тях води в най-добрия случай до масиран инфаркт на миокарда.
- Какво е колатерали?
- Това са съдове, които свързват басейна на лявата и дясната коронарни артерии. Те сякаш оплитат около сърцето мрежа и чрез тях се осъществява прехвърлянето на кръв от един кръвен басейн в друг. Хората с хронична коронарна болест на сърцето са се приспособили, при тях има много колатерали. Развитието им е един вид компенсаторен механизъм на коронарната болест.
- Какво да правят младите пациенти, при които сърцето все още не е успяло да се адаптира към кислородния глад?
- Пациенти с току-що поставена диагноза трябва да преминат процедурата реваскуларизация, т.е. възстановяване на притока на кръв. Как се прави това? В артерията се въвежда тесен катетър, в чийто край има балон. Балонът разширява коронарните артерии, а артериалната стена се подсилва със специална мрежа, наречева стент. Съвременните стентове имат лекарствено покритие, което предотвратява повторното стесняване. Сега в развитите страни все повече се използва ангиопластиката и стентирането. Знаем, че “срокът на годност” на ангиопластиката е 5-7 години, за сърдечна операция, байпас на коронарната артерия - от 10 до 15 години. Така че концепцията за съвременно лечение е, както следва: след диагностициране на коронарна болест на сърцето на човек, например на 45 години, се прави стентиране, след 5-7 години - друго, после още едно и т.н. И само когато той достигне 65-70 години, лекарите извършват коронарен артериален байпас.
- Може ли една серия от стентиране да удължи продължителността на живота и да намали смъртността в ранна възраст?
- Разбира се, точно това се случва. И хората не просто съществуват в периода от процедура до процедура, а живеят. В тълпата никога няма да познаеш при кого от минувачите има поставен стент. След правилната и навременна ангиопластика хората могат да се върнат на работа след една седмица. И не се нуждаят от рехабилитация, нито от санаториуми. След ангиопластиката пациентът трябва да взема лекарства, които понижават холестерола (статини), и лекарства, които предотвратяват тромбозата. Статините се приемат пожизнено, а лекарствата, които намаляват тромбозата - в продължение на една година. И това е всичко. Човек може да работи. Ето това дават съвременните технологии.
Прилагането на съвременни методи за лечението на исхемичната болест на сърцето е в полза и на държавата от икономическа гледна точка. Ние имаме специалисти, за чието обучение са изхарчени много пари. Например обучението на командир на свръхзвуков самолет. И ако този човек загуби работоспособността си на 40 години, това е загуба за държавата. Добрият стент струва две хиляди долара, а самата процедура - петстотин долара. Така че направете си сами сметката.
- Често ли се налага да прибягвате до сърдечна операция?
- Има случаи, когато пациентът попада за пръв път при лекар, но веднага трябва да му се направи операция: болестта е отишла твърде далеч, атеросклеротичните плаки са засегнали много съдове.
Никой не е отхвърлил операцията на сърцето, но съотношението трябва да бъде според мен такова: три-четири пациенти се изпращат за ангиопластика, а един - за коронарен артериален байпас. Операцията на сърцето днес се извършва по много по-прогресивни начини, отколкото преди. Например много клиники започнаха да провеждат операции на биещо сърце, без свързване към системата за изкуствено кръвообращение. Провеждат се за значително по-кратко време, съкращава се престоят на пациента в болница и в интензивно отделение след операцията. Средно половин месец след операцията пациентите могат да се върнат на работа.
- Вие току-що описахте нещата такива, каквито би трябвало да бъдат. А как стоят нещата в действителност? Човек усеща болка в сърцето и се обръща към кардиолог...
- Вие и ние, лекарите, сме длъжни преди всичко да запознаем читателите със съвременните методи на лечение, с постиженията в областта на кардиологията. Но мога да кажа и какво се прави сега в медицинската практика. Нещата не са толкова зле. Тези процедури в страната ни се прилагат все по-често и по-често. Разбира се, трябва да са много повече. Специалисти в тази област има. Всичко зависи от финансирането.
- Но днес, както и преди, на пациентите все още се предписва “лечение”, например с нитроглицерин...
- Не навсякъде, но разбира се, има и такива, които лекуват болните с таблетки. Но един честен към пациента си лекар трябва да му каже: “Ще ви изпиша лекарство, ще ви назнача лечение, но качеството на живота ви ще се влоши, ще трябва да намалите темпото, да смените работата си”.
Тоест по някакъв начин да промените поведението си, за да се нормализира балансът между необходимостта от кислород и доставката му и да живеете толкова дълго, колкото Господ даде.
Едно интервю на Милена РУСЕВА
- Ще дам научното определение на това понятие. Коронарната болест на сърцето възниква в резултат от дисбаланса между нуждите на сърдечния мускул от кислород и неговата доставка.
Причините за кислородния глад на сърцето са много - анемия, хипоксия и други по-екзотични явления. Но в повечето случаи кислородното гладуване на сърдечния мускул е вследствие на банално стесняване на коронарните съдове. А това може да се дължи на вродени аномалии, възпалителни процеси. И все пак при по-голямата част от пациентите в 99% от случаите причина за намаляване на лумена на коронарните съдове са атеросклеротичните плаки върху стените им.
- Колко хора страдат от коронарна болест на сърцето днес?
- Никой не може да ви даде точна цифра. Ориентировъчно мога да кажа, че са десетки хиляди души.
В България сърдечносъдовите заболявания убиват по няколко хиляди души годишно. Сред тях около 50 на сто умират от коронарна болест на сърцето или по-скоро от нейните усложнения - остър миокарден инфаркт и внезапно спиране на сърцето. Втората водеща причина за смърт от сърдечносъдови заболявания се пада на хипертонията. А през последните години смъртността от коронарна болест на сърцето нараства при пациенти в трудоспособна възраст: от 35 до 55 години.
През последните няколко години тя се е стабилизирала на едно и също ниво, но все още е много висока. От друга страна, хората, които са навършили 65 години, имат добър шанс да доживеят до 75 години. Възниква така наречената вилица - населението на България застарява, както и в развитите страни на Европа, но ние имаме много по-висок процент на смъртност сред населението в трудоспособна възраст.
- Популационна вилица - това български феномен ли е, или глобална тенденция?
- Това е типично за България. Броят на населението в трудоспособна възраст намалява, а броят на пенсионерите се увеличава. Скоро може да стане така, че да няма кой да изхранва пенсионерите.
- Защо в България толкова много хора умират в сравнително ранна възраст?
- Да се опитаме да разберем. Коронарната болест на сърцето “младее”, а причините за това са много: и икономическата нестабилност през последните години, както и развитието на социално напрежение, и наследствеността, и лошата екология. И, разбира се, недостатъчното внимание, което отделят на здравето си младите хора на 25-30 години, за което след 10-15 години се разплащат. Но най-важното - ниската достъпност на съвременните методи за лечение на коронарната болест на сърцето за населението като цяло. Сега само на всеки десети пациент с коронарна болест на сърцето лекарите могат да предоставят необходимата високотехнологична помощ. Само лечение с използването на съвременни методи може да даде възможност на пациентите не просто да се върнат към живота, но и към предишната си работа в пълен обем.
- Т.е. липсата на популационна вилица в развитите страни е в резултат на по-добрата медицинска помощ?
- Не само. В много страни средствата за масово осведомяване въздействат на населението по такъв начин, че превръщат здравето в нещо престижно. Модно е да се следи теглото и холестеролът. Хората разбират, че трябва да се ангажират с профилактиката на болестите, за да не се разболяват в бъдеще и да не снижават високото си качество на живот. В крайна сметка, ако заболяването вече е настъпило, лечението е много скъпо. За държавата е по-евтино да инвестира в популяризирането на здравословния начин на живот, така че хората да не боледуват. И ако се разболеят, имат достъп до високотехнологична помощ.
- Какво искате да кажете с думите високотехнологична помощ?
- Никой в света не предписва хапчета на болни в трудоспособна възраст, страдащи от исхемична болест на сърцето. Разбира се, най-доброто лекарство, без съмнение, е да се подобри качеството на живот, което ще доведе до отслабване на някои от симптомите. Под влияние на лекарствата атеросклеротичната плака може дори леко да се намали. Например тя свива лумена с 90%, а под влияние на лечението - до 80%. Но това няма да повлияе върху прогнозата на заболяването. При всички случаи ще последва инфаркт. Първият пристъп на стенокардия за всеки лекар в Германия или например във Франция означава, че преди да помисли за хапчетата, той трябва да изпрати пациента на коронарография, при това - спешна. Разбира се, ако това се окаже наистина стенокардия, а не болка в областта на сърцето при остеохондроза или от нещо друго. Защото най-жалко е, когато на 45 години, при наличието на една-единствена плака, която свива коронарния съд, човек да умре. Факт е, че в тази възраст между дясната и лявата коронарни артерии все още няма никакви колатерали. Артериите са дебели колкото един пръст, а стесняването на една от тях води в най-добрия случай до масиран инфаркт на миокарда.
- Какво е колатерали?
- Това са съдове, които свързват басейна на лявата и дясната коронарни артерии. Те сякаш оплитат около сърцето мрежа и чрез тях се осъществява прехвърлянето на кръв от един кръвен басейн в друг. Хората с хронична коронарна болест на сърцето са се приспособили, при тях има много колатерали. Развитието им е един вид компенсаторен механизъм на коронарната болест.
- Какво да правят младите пациенти, при които сърцето все още не е успяло да се адаптира към кислородния глад?
- Пациенти с току-що поставена диагноза трябва да преминат процедурата реваскуларизация, т.е. възстановяване на притока на кръв. Как се прави това? В артерията се въвежда тесен катетър, в чийто край има балон. Балонът разширява коронарните артерии, а артериалната стена се подсилва със специална мрежа, наречева стент. Съвременните стентове имат лекарствено покритие, което предотвратява повторното стесняване. Сега в развитите страни все повече се използва ангиопластиката и стентирането. Знаем, че “срокът на годност” на ангиопластиката е 5-7 години, за сърдечна операция, байпас на коронарната артерия - от 10 до 15 години. Така че концепцията за съвременно лечение е, както следва: след диагностициране на коронарна болест на сърцето на човек, например на 45 години, се прави стентиране, след 5-7 години - друго, после още едно и т.н. И само когато той достигне 65-70 години, лекарите извършват коронарен артериален байпас.
- Може ли една серия от стентиране да удължи продължителността на живота и да намали смъртността в ранна възраст?
- Разбира се, точно това се случва. И хората не просто съществуват в периода от процедура до процедура, а живеят. В тълпата никога няма да познаеш при кого от минувачите има поставен стент. След правилната и навременна ангиопластика хората могат да се върнат на работа след една седмица. И не се нуждаят от рехабилитация, нито от санаториуми. След ангиопластиката пациентът трябва да взема лекарства, които понижават холестерола (статини), и лекарства, които предотвратяват тромбозата. Статините се приемат пожизнено, а лекарствата, които намаляват тромбозата - в продължение на една година. И това е всичко. Човек може да работи. Ето това дават съвременните технологии.
Прилагането на съвременни методи за лечението на исхемичната болест на сърцето е в полза и на държавата от икономическа гледна точка. Ние имаме специалисти, за чието обучение са изхарчени много пари. Например обучението на командир на свръхзвуков самолет. И ако този човек загуби работоспособността си на 40 години, това е загуба за държавата. Добрият стент струва две хиляди долара, а самата процедура - петстотин долара. Така че направете си сами сметката.
- Често ли се налага да прибягвате до сърдечна операция?
- Има случаи, когато пациентът попада за пръв път при лекар, но веднага трябва да му се направи операция: болестта е отишла твърде далеч, атеросклеротичните плаки са засегнали много съдове.
Никой не е отхвърлил операцията на сърцето, но съотношението трябва да бъде според мен такова: три-четири пациенти се изпращат за ангиопластика, а един - за коронарен артериален байпас. Операцията на сърцето днес се извършва по много по-прогресивни начини, отколкото преди. Например много клиники започнаха да провеждат операции на биещо сърце, без свързване към системата за изкуствено кръвообращение. Провеждат се за значително по-кратко време, съкращава се престоят на пациента в болница и в интензивно отделение след операцията. Средно половин месец след операцията пациентите могат да се върнат на работа.
- Вие току-що описахте нещата такива, каквито би трябвало да бъдат. А как стоят нещата в действителност? Човек усеща болка в сърцето и се обръща към кардиолог...
- Вие и ние, лекарите, сме длъжни преди всичко да запознаем читателите със съвременните методи на лечение, с постиженията в областта на кардиологията. Но мога да кажа и какво се прави сега в медицинската практика. Нещата не са толкова зле. Тези процедури в страната ни се прилагат все по-често и по-често. Разбира се, трябва да са много повече. Специалисти в тази област има. Всичко зависи от финансирането.
- Но днес, както и преди, на пациентите все още се предписва “лечение”, например с нитроглицерин...
- Не навсякъде, но разбира се, има и такива, които лекуват болните с таблетки. Но един честен към пациента си лекар трябва да му каже: “Ще ви изпиша лекарство, ще ви назнача лечение, но качеството на живота ви ще се влоши, ще трябва да намалите темпото, да смените работата си”.
Тоест по някакъв начин да промените поведението си, за да се нормализира балансът между необходимостта от кислород и доставката му и да живеете толкова дълго, колкото Господ даде.
Едно интервю на Милена РУСЕВА
