Живях дълго време със пукан апандисит и без малко да умра
Любомир Киров, по известен като Любо от &quot;Те&quot; е роден през 1972 година в Плевен. С &quot;Те&quot; ексцентричният певец записа някои от най-популярните нови хитове като &quot;Има ли цветя&quot;, &quot;Различен&quot;, &quot;До теб&quot;. Най-неочаквано за всички напусна групата си и започна солова кариера. Любо Киров пише и за много български певци като Мария Илиева, Ирина Флорин, Тони и други. Негова е песента към сериала &quot;Забранена любов&quot;, а неотдавна разбуни духовете със съвместното си парче с красивата италианска певица<br /> <br /> Алесия Д`Андреа. През март предстои дебютният му самостоятелен албум. <br /> <br /> <b>- Живееш втори живот след една много сериозна операция преди време? Ама защо се смееш, като разказваш за това?</b><br /> <br /> - Спука се вътре в мен апандисит, аз съм седял много време с тоя спукан апандисит и получих перитонит, възпаляват се всички вътрешни органи. Това е много сериозно и от него се умира. Направиха ми в ИСУЛ една много тежка операция - отваря се коремът, изваждат се всички черва, измиват се и отново се прибират. И след като мине операцията, докторите трябва да видят дали е възстановен пътят и дали функционират червата. Единственият вариант да се види дали функционират е да се разбере дали изкарваш газове. Това означава, че пътят на червата е свободен. Аз обаче бях в реанимация, чакаха ме много дълго време и аз така и не пуснах газове. И в момента, в който това се случи, радостта обхвана всички. Защото ако не бях пръднал, трябваше фактически да ме отварят наново. И се започнаха едни обаждания по телефона &quot;Какво става с Любчо, пръдна ли?&quot;, &quot;Пръдна!!!&quot; <br /> <br /> <u>И от Бургас, София, Плевен се чуваше една дума, която беше &quot;Любчо пръдна!&quot;</u><br /> <br /> В тоя момент това въобще не е така срамно. И сега, ако чуя, че някой го прави, казвам: &quot;Е-е-е, ти си един здрав човек! Всичко ти е наред, радвай се, че пърдиш.&quot; Защото моят живот беше заложен заради една пръдня.<br /> <br /> В реанимацията се молех много на Господ да се оправя, да ми помогне и да ми даде сила. Имах странни преживявания, в просъницата се събудих и си говорих с някакъв човек, който до мене седеше. Няма да забравя името му - казваше се Агоп. След това заспах за 15 минути и като отворих очи, него го нямаше. Къде е Агоп, попитах като дойде сестрата. И сестрата ми отговори съвсем бодро: &quot;А, той Агоп умря.&quot; И разбирам аз, че съм на едно място между живота и смъртта. Много се стреснах и много плаках...<br /> <b><br /> - Често ли плачеш?<br /> </b><br /> - Ами да, плача. Много съм емоционален, аз плача и от радост често.<br /> <b><br /> - Ходиш ли на фитнес, как се поддържаш? Представител си на тъй наречените метросексуални мъже в обществото?<br /> </b><br /> - Аз съм слаб, но не защото ходя на фитнес, аз съм много антиспортен тип. Слаб съм просто, защото не ям много. Дали се епилирам? Ами на някои места от тялото си не оставям да поникне храст. Ако това, че си подстригвам окосмените части на тялото означава, че съм метросексуален, аз съм. Обичам хубавите дрехи, саката, а тези черни лачени обувки, с които съм в момента, отвътре са алени.<br /> <br /> <b>- Сега сме на вълна Евровизия, какво смяташ за нашия представител Миро тази година?<br /> </b><br /> - Смятам, че е много добре, че се промени регламентът. Решават го хора, които са в музиката, те са специалисти, които решават, кой е най-подходящ, за да не се случва това, което се случваше предните години. Миро е професионален, добър изпълнител и е ясно, че ще се справи със задачата. С изключение на Стунджи и Елица, преди отиваха случайни изпълнители. А песента на Миро &quot;Ангел си ти&quot;, мисля, че е най-подходяща от петте, които представи. Звучи популярно, мелодично и аз му желая успех. Покрай него ще се чуят и добри неща за България.<br /> <b><br /> - Нямаш кой знае какви високи изисквания. Защо си сам сега?<br /> <br /> </b>- Ами да, обаче съм сам. Мога да кажа, че ми е самотничко в апартамента от 80-90 квадрата. Признавам, че винаги търся компания, все звъня на някой, винаги ми се излиза. Сам не мога да седя, въпреки че си мислех, че с възрастта ще си седна на задника, както се казва. Вече съм на 37 години и майка ми казва, че ми е време за деца. Трябва да се мисли за дете и аз мисля в тая посока. Много бих желал да имам...Попмузикантите обаче нямат много пари и не са атрактивни от тази гледна точка. Не съм попадал на &quot;златотърсачки&rdquo;, между другото. Но аз познавам хората и от кратък разговор мога да преценявам...<br /> <b><br /> - Що побързаш ли да поправиш нещата?<br /> </b><br /> - Не е ли по-добре да се случат нещата, както трябва, а не както и да е? Аз не бързам нещата да се случват на всяка цена. Даже никога не съм имал някакви изключителни пиар стратегии, за да стана известен. Станах известен заради това, че пея и нищо друго нямам. Нито има някакви скандали около мен, нито някога съм бил в топ 10 на най-търсени мъже. Това, което направихме и с групата, е единствено с музика, без никакъв целенасочен пиар. Сега ще се снимам гол и ще го пусна в интернет, примерно....<br /> <b><br /> - Никога няма да си пуснеш домашно видео в интернет като някои колеги ли?<br /> </b><br /> - А бе аз никога няма да седна да се снимам, защото не се харесвам особено гол. И какъв ще е дивидентът, просто ще стане много голям сеир, от който творческата кариера няма да отиде на по-високо ниво, освен че ще създадеш малко забавление у някои хора, които просто зяпат.<br /> <b><br /> - Имаш ли проблеми със стимулантите?<br /> </b><br /> -Да, да, ама това е едно нещо, от което успях да мина настрани. Не мога да кажа, че не съм пробвал. То е ясно, че всички са пробвали някакви неща. Да видиш какво е, като всеки човек, който пуши цигари или пробва трева, или пробва други неща.... Аз се радвам, че не съм в това нещо по никакъв начин. Пуша цигари само.... Имал съм много кратък период, в който пак казвам, не мога да си кривя душата, че съм опитвал някакви неща, не се правя на светец и ми е все едно кой какво ще си помисли... Въпросът е, хубаво е да пробваш и да не продължиш!<br /> <br /> Това не помага по никакъв начин обаче на пеенето. Това е самоубийство. Събуждаш се на другия ден физически невъзможен да свършиш каквото и да било. Това е пълна глупост, ако го направя още веднъж. Мисля, че имах мярка да не се подхлъзна и да не продължа. С наркотиците попадаш в друг свят, който обаче не решава проблемите ти. Аз навреме разбрах, че не необходимо, то не помага... Казвам, че съм пробвал, но не съм от хората, които са изхарчили апартаменти за това. Мога да дам кръв, мога да дам всички изследвания, ако някой се съмнява в това. Даже ще бъда много обиден, ако някой ме нарече наркоман след това интервю. В смисъл - някой като каже &quot;наркотик&quot; в едно интервю и всички решават, че той е наркоман, щом споменава за тези неща.<br /> <b><br /> - Красивата италианка Алесия Д, Андрея ли е новата ти тръпка?</b><br /> <br /> - Тя е сериозна певица, която пробива сега, много приятна и красива. До този момент още сме само в музикална връзка. В тези неща, ако се случва нещо, смятам, че хората могат да се съберат, независимо от статута им в живота. Но просто ние още сме в работен процес. Аз сега нали ходя по за 3-4-5 дена в Италия при нея, но прекарвам времето си в студио. Наистина мога да кажа, че сме станали приятели, но още не прехвърчат искри. Въпреки че това ще е много интересна комбинация, представям си, ако сме двойка, как ще се развият нещата. Тя е свободна сега, както казва в интервютата си.<br /> <br /> <br /> <b>- Идваш от Плевен и донякъде олицетворяваш поговорката, че никой не е пророк в собственото си село?<br /> </b><br /> - Аз съм роден в Плевен и много исках да се занимавам с музика, защото усещах, че това е вътре в мен. Но по това време предварително се заемаха местата в Музикалното училище от така наречените &quot;другари&quot;. Аз трябваше да кандидатствам там с ударни инструменти, обаче учителят, при когото ходех на уроци, каза на баща ми &quot;Няма смисъл да опитва момчето, бройките са заети&quot;.<br /> И аз взех, че кандидатствах и влязох в Художественото училище в Троян, специалност Керамика. След това завърших даже и Художествената академия в София, Приложно изкуство, пак с керамика.<br /> <b><br /> - Какви са успехите ти като художник-керамик? Успя ли да продадеш поне едно гърне в живота си?<br /> <br /> </b>- Научих се да вая съдове, това е единственото такова място в България, в Троян. Но музиката през цялото време не ме пускаше. Нищо не съм продал от керамика досега. Въобще не съм стигнал дотам, да продавам, иначе съм участвал в изложби. Но това не ми е голямата любов.<br /> През цялото време, докато бях в Академията, правех групи. Свирехме в Академията по пролетните балове. По това време през 90-те години започна клубно раздвижване. Свиреше се много по клубове, но повече западни парчета. Аз свирех на барабани и мислех, че ще стана барабанист. Не се харесвах как пея.<br /> Но в крайна сметка се случи естествено. Хората около мене казваха, пееш добре, но аз бях този, който не си вярвах.<br /> <br /> <b><br /> - И как те прие София, бунтаря от Троян? С боядисаната коса и барабаните?</b><br /> <br /> - Баща ми ми помогна да си купя първите барабани Аз му обещах, че ще изкарам някакви пари впоследствие и ще ги върна, но така и не го направих. Бях много щастлив, а след това като пропях, ги оставих тези барабани на барабаниста на първата ми група &quot;Мистър Уайт&quot;.<br /> <br /> А преди това обаче съм свирил в една плевенска хеви метъл банда. О, да, като барабанист аз бях хеви метъл положение. А впоследствие гласът ми показа, че не е точно за тази музика и ако аз пропея, ще трябва да се ориентирам в нещо друго. Харесвах много Майкъл Джексън, но се криех от приятелите си хеви метъли, защото нали-за тях да слушаш Майкъл Джексън не е много куул. А пък аз обожавах попмузиката точно в такъв стил. Но свирех рок, пък и съм пял доста рок парчета особено в онзи период, когато беше силна сиатълската вълна. &ndash; Нирвана, Алис ин Чейн<br /> <br /> С &bdquo;Мистър Уайт&ldquo; направих и първото си авторско парче. Репетирахме на един таван до Халите, в който можеха да влязат 3-ма души, ние бяхме пет &ndash; не знам как сме се събирали. Петима човека пиехме две кафета &ndash; разделяхме си ги на пет, защото нямахме пари да си купим всички по едно кафе. Обаче имаше някаква страшна тръпка &ndash; да се прави музика и да се излезе на сцена.<br /> <br /> Сега живея сам в достатъчно голям апартамент, но тогава живеехме по квартири - примерно в две стаи живеем общо пет човека, с текучество, един пристига, друг изчезва...<br /> <br /> <i><b><br /> Антония СТОЙНОВА</b></i>