Васил Найденов пя за Кристина Белчева на партито по случай 50-я и юбилей
Кристина Белчева е родена на 16 март 1960 г. в София. Кандидатства пеене в Консерваторията и във ВИТИЗ. В музикалната академия е приета първа в списъка, но завършва театралната - актьорско майсторство, при проф. Филип Филипов. Играе в Ловеч по разпределение, а след това в Младежкия театър в столицата. Омъжва се за известния поет Мишо Белчев. Дълго време участва в програми и пее сама и с него. Биле е и тв-водеща.
- Какво ти подари Мишо за този рожден ден?
- Подари ми златен пръстен. Беше избрал един, обаче се поколебал и ме заведе да го видя, но аз си избрах друг. Той обикновено винаги ми подарява някакво бижу и държи да е златно, въпреки че аз нося повече сребро. Но той така си държи и традиционно ми подарява такива неща.
- А букета от какви цветя беше?
- На този рожден ден ми подари букет от 51 лалета. Рози ми подари, когато родих Константин. Иначе ми подарява често цветя. Подарява ми често бели рози. Може би защото е написал в една песен: “Още ли обичаш бяла роза?”
- Криси, омъжена си от 26 години за Мишо Белчев. Спомням си, че той имаше известен период, в който много пиеше. Сега пие ли?
- Да ти кажа, той не пие от много години. Такъв проблем няма. А пък и всеки емоционален човек в дадени моменти се опиянява понякога. Към мен не е бил никога нито лош, нито груб, нито нервен... Когато такива моменти са се случвали, той е написвал най-хубавите си стихове. Вероятно е имал нужда от някакво бягство, но никога това не е било проблем в моите очи и пред мен. Ти го познаваш отпреди това и може би е имало такива периоди, но ти знаеш, че всички артисти не са трезвеници. Вече много години обаче той
почти не пие и въобще не пуши.
- Как се запознахте с него? Ти ли го свали или той теб?
- Запознахме се съвсем случайно. Два дни преди това бях чула една песен на Лили Иванова. Песента се казваше “Самота” и съобщиха: „Стихове: Михаил Белчев”. Аз бях в много тежък период. Завърших “ВИТИЗ” и бях разпределена от моя професор Филип Филипов за дебют в Народния театър. Той почина на 2 август. Всичко за мен рухна под краката ми. Едно е да очакваш да влезеш в Народния театър, друго е разпределение в Ловеч. Беше ми много тежко. Бях се върнала за няколко дни от Ловеч и, чувайки текста на тази песен, си помислих: „Абе, този човек, за да пише такива думи, е много сантиментален! Къде са тези мъже?!” И два дни по-късно отивам на гости. Не исках да ходя, не ми се ходеше. Имах една приятелка, Катя Викьова, адвокат. Казах си: „Я да я видя какво прави!” Минах при нея и тя беше събрала няколко нейни приятели, между които и Иван Гранитски. Малко по-късно Ивайло Диманов доведе Мишо. Мишо също бил в някакъв тежък период по това време. Това беше запознанството ни.
- Смяташ ли, че Мишо за толкова години не ти е изневерил?
- Не, не мисля, че го е правил. Не съм почувствала, а това е най-важното.
- Кога се целувате с Мишо, ако въобще го правите след толкова години брак?
- Ами през деня и през нощта. Не си спестяваме това да си казваме, че се обичаме.
И не си пестим целувките.
- За какъв мъж би сменила Мишо Белчев?
- А, за никакъв. Как ще го сменя?! Аз съм толкова щастлива, че съм го намерила, ти ме питаш за какъв ще го сменя?! Не бих го сменила.
- Синът ви дели ли ви? Към кого е по-привързан?
- На моменти се случва да ни дели. Той е привързан и към двамата. Обожава баща си. Това е естествено, защото е момче. Към мен се отнася повече като към човека, който трябва да го обслужва всеки един момент на денонощието.
- Така ли си го докарала?
- Така съм го докарала. Какво да се прави. Изглежда, мъжките майки сме повечето така, но аз го правя с удоволствие, защото той е много добро момче.
- Мъжките майки обикновено са майки и за мъжете си, и за синовете си…
- Така е, защото вие, мъжете, въобще никога не пораствате и може би в това ви е чарът.
- Правят ли мъжки комплот у вас срещу теб?
- Не бих казала и ако правят, то е много рядко. Мишо обикновено е на моя страна.
Винаги ме защитава, когато синът ни ме напада по някакъв начин.
Когато синът ни твърди, че не съм права или се караме за нещо, Мишо винаги е на моя страна. Но тийнейджърите живеят в някакъв свой свят и трябва ние да се адаптираме към тях.
- Коя е най-жълтата клюка, която си чула за себе си или за мъжа ти?
- Аз не съм злопаметна и не помня много неща от този сорт. А-а-а, някъде бяха писали, че ние сме кариеристи, което е пълен абсурд. В момент на криза в изкуството шанс е, че ние можем много неща. Шанс е, че Мишо има три висши образования. Може да се занимава не само с пеене и писане, може да разчита и на нещо друго. Шанс е, че аз направих тази специализация, която ми отвори възможност да се занимавам с чиновническа дейност.
- А тази информация, че ти си “назначила” Мишо за директор на библиотеката, колко е вярна?
- Пълна глупост! Да се каже, че аз съм постигнала нещо благодарение на него, е далеч по-логично, защото той е обществена личност много преди някой да ме познава мен като име. Това е някаква клюка, която звучи абсурдно.
- Намирам те тук на друга длъжност, но я ми кажи кой спря предаването ти “Най-хубавото нещо” в телевизията на Агафонов?
- До този момент хората ме питат защо е спряно...
- А имала ли си пререкания с жената на Агафонов, за която се говореше, че освен че кадрувала, и доста се е мешала в работата на хората от телевизията, без да разбира?
- Не, не съм имала никакви пререкания с нея. Даже искаше много да продължа предаването и да го разширя. Но аз нямах време, защото детето беше малко и в този период имаше нужда от грижите ми. Това беше по-важно за мен. А и работех без пари.
- В тази, както и в една друга телевизия се подвизаваше и убитият “журналист” Боби Цанков, който от екрана мамеше десетки хора. Ти познаваше ли го?
- Не, далече съм от кухнята и не съм го виждала дори. Контактувах с Петко Тодоров само, който беше директор. След седмата година реших, че предаването е изчерпано. Там нямаше и технически възможности и реших да го спра. Освен това, както ти казах, работех и без пари.
Жоро ЗАХАРИЕВ
- Какво ти подари Мишо за този рожден ден?
- Подари ми златен пръстен. Беше избрал един, обаче се поколебал и ме заведе да го видя, но аз си избрах друг. Той обикновено винаги ми подарява някакво бижу и държи да е златно, въпреки че аз нося повече сребро. Но той така си държи и традиционно ми подарява такива неща.
- А букета от какви цветя беше?
- На този рожден ден ми подари букет от 51 лалета. Рози ми подари, когато родих Константин. Иначе ми подарява често цветя. Подарява ми често бели рози. Може би защото е написал в една песен: “Още ли обичаш бяла роза?”
- Криси, омъжена си от 26 години за Мишо Белчев. Спомням си, че той имаше известен период, в който много пиеше. Сега пие ли?
- Да ти кажа, той не пие от много години. Такъв проблем няма. А пък и всеки емоционален човек в дадени моменти се опиянява понякога. Към мен не е бил никога нито лош, нито груб, нито нервен... Когато такива моменти са се случвали, той е написвал най-хубавите си стихове. Вероятно е имал нужда от някакво бягство, но никога това не е било проблем в моите очи и пред мен. Ти го познаваш отпреди това и може би е имало такива периоди, но ти знаеш, че всички артисти не са трезвеници. Вече много години обаче той
почти не пие и въобще не пуши.
- Как се запознахте с него? Ти ли го свали или той теб?
- Запознахме се съвсем случайно. Два дни преди това бях чула една песен на Лили Иванова. Песента се казваше “Самота” и съобщиха: „Стихове: Михаил Белчев”. Аз бях в много тежък период. Завърших “ВИТИЗ” и бях разпределена от моя професор Филип Филипов за дебют в Народния театър. Той почина на 2 август. Всичко за мен рухна под краката ми. Едно е да очакваш да влезеш в Народния театър, друго е разпределение в Ловеч. Беше ми много тежко. Бях се върнала за няколко дни от Ловеч и, чувайки текста на тази песен, си помислих: „Абе, този човек, за да пише такива думи, е много сантиментален! Къде са тези мъже?!” И два дни по-късно отивам на гости. Не исках да ходя, не ми се ходеше. Имах една приятелка, Катя Викьова, адвокат. Казах си: „Я да я видя какво прави!” Минах при нея и тя беше събрала няколко нейни приятели, между които и Иван Гранитски. Малко по-късно Ивайло Диманов доведе Мишо. Мишо също бил в някакъв тежък период по това време. Това беше запознанството ни.
- Смяташ ли, че Мишо за толкова години не ти е изневерил?
- Не, не мисля, че го е правил. Не съм почувствала, а това е най-важното.
- Кога се целувате с Мишо, ако въобще го правите след толкова години брак?
- Ами през деня и през нощта. Не си спестяваме това да си казваме, че се обичаме.
И не си пестим целувките.
- За какъв мъж би сменила Мишо Белчев?
- А, за никакъв. Как ще го сменя?! Аз съм толкова щастлива, че съм го намерила, ти ме питаш за какъв ще го сменя?! Не бих го сменила.
- Синът ви дели ли ви? Към кого е по-привързан?
- На моменти се случва да ни дели. Той е привързан и към двамата. Обожава баща си. Това е естествено, защото е момче. Към мен се отнася повече като към човека, който трябва да го обслужва всеки един момент на денонощието.
- Така ли си го докарала?
- Така съм го докарала. Какво да се прави. Изглежда, мъжките майки сме повечето така, но аз го правя с удоволствие, защото той е много добро момче.
- Мъжките майки обикновено са майки и за мъжете си, и за синовете си…
- Така е, защото вие, мъжете, въобще никога не пораствате и може би в това ви е чарът.
- Правят ли мъжки комплот у вас срещу теб?
- Не бих казала и ако правят, то е много рядко. Мишо обикновено е на моя страна.
Винаги ме защитава, когато синът ни ме напада по някакъв начин.
Когато синът ни твърди, че не съм права или се караме за нещо, Мишо винаги е на моя страна. Но тийнейджърите живеят в някакъв свой свят и трябва ние да се адаптираме към тях.
- Коя е най-жълтата клюка, която си чула за себе си или за мъжа ти?
- Аз не съм злопаметна и не помня много неща от този сорт. А-а-а, някъде бяха писали, че ние сме кариеристи, което е пълен абсурд. В момент на криза в изкуството шанс е, че ние можем много неща. Шанс е, че Мишо има три висши образования. Може да се занимава не само с пеене и писане, може да разчита и на нещо друго. Шанс е, че аз направих тази специализация, която ми отвори възможност да се занимавам с чиновническа дейност.
- А тази информация, че ти си “назначила” Мишо за директор на библиотеката, колко е вярна?
- Пълна глупост! Да се каже, че аз съм постигнала нещо благодарение на него, е далеч по-логично, защото той е обществена личност много преди някой да ме познава мен като име. Това е някаква клюка, която звучи абсурдно.
- Намирам те тук на друга длъжност, но я ми кажи кой спря предаването ти “Най-хубавото нещо” в телевизията на Агафонов?
- До този момент хората ме питат защо е спряно...
- А имала ли си пререкания с жената на Агафонов, за която се говореше, че освен че кадрувала, и доста се е мешала в работата на хората от телевизията, без да разбира?
- Не, не съм имала никакви пререкания с нея. Даже искаше много да продължа предаването и да го разширя. Но аз нямах време, защото детето беше малко и в този период имаше нужда от грижите ми. Това беше по-важно за мен. А и работех без пари.
- В тази, както и в една друга телевизия се подвизаваше и убитият “журналист” Боби Цанков, който от екрана мамеше десетки хора. Ти познаваше ли го?
- Не, далече съм от кухнята и не съм го виждала дори. Контактувах с Петко Тодоров само, който беше директор. След седмата година реших, че предаването е изчерпано. Там нямаше и технически възможности и реших да го спра. Освен това, както ти казах, работех и без пари.
Жоро ЗАХАРИЕВ
