МИНАЛО НЕЗАБРАВИМО
След страстен танц с прясно дипломирала се витизчийка й уредил щат в Народния

По време на земетресението във Вранча Виолета Бахчеванова избягала в сценичните си одежди на улица ^Раковски^, а зам.-шефът на Комитета за култура Милен Маринов рипнал през прозореца
Живков издал пред колектива на елитното театро, че нелегално внесена на борда на космическия кораб сувенирна кукла спасила живота на Георги Иванов и Николай Рукавишников
Сестрата на Андрей Луканов, режисьорката гертруда луканова, обвинила колегата си Крикор Азарян в кражба
Младен Киселов емигрирал в САЩ, страхувайки се от расистките изблици у нас към цветнокожата си дъщеричка Мария

В навечерието на тържественото ^откриване^ на Народния театър - след капиталния ремонт, проточил се цяла петилетка и кусур, за негов директор е назначен писателят Дико Фучеджиев. В трупата далеч не всички приели новия шеф с подобаващ респект. Тогавашната главна драматуржка Севелина Гьорева например се изцепила: ^Изпращат ни за директор Дико Фукаджиев.^
Първият сезон след ремонта се открива с ^Хъшове^ на Вазов. Но един от стожерите на Народния - Стефан Гецов, който при това се слави и като любимец на Тодор Живков, влиза в тежък конфликт с режисьора - проф. Кръстьо Мирски. Обиден, маститият театрал задрасква Гецов от списъка на актьорите и взима за неговата роля на Македонски доста по-младия Георги Гайтаников. ^Абе, великолепен артист беше, не ще и дума, но характерът му бе като на див петел^, твърди и досега по негов адрес дългогодишният управител на ресторанта на Народния Никола Антикаджиев.

Когато Гецов бил отстранен от спектакъла, всички помислили, че това страшно ще разсърди Тато. И наистина на среща с ^творческия колектив^ Първия изразил огорчението си от отсъствието на своя фаворит от премиерата. Бил кисел, почнал да потрива с ръка лицето си - според сведущи имал такъв навик при неприятности и досада. По едно време, след ^ефектна^ пауза, рекъл: ^Е, какво прави сега Гецов?^ - ^Нищо, осведомили го шефовете. Той няма друг ангажимент в театъра и не играе.^ Тогава за всеобща изненада ^първият партиен и държавен ръководител^ се смръщил и отсякъл:
^Той е един непочтен и нечестен човек.^
Настанало неловко мълчание. По-низшите в театралната йерархия не могли да си обяснят по никакъв начин суровите думи на Тато по адрес на смятания за негов галеник актьор. До ушите на шефското тяло вече била стигнала клюката за някакви подмятания на Стефан Гецов по отношение на Людмила Живкова. ^Едва ли имаше нещо друго на този свят, което би засегнало така Тодор Живков, както недобра дума за дъщеря му^, поясняват ветерани от гилдията.
Баятите слухове, че Тато често протежирал след ^танц^ харесала му се млада актриса, се оказват абсолютно достоверни. Преди смъртта си покойният директор на Народния Дико Фучеджиев споделил в близък кръг как Живков години наред го натискал да назначи прясно дипломирала се витизчийка на щат в най-елитния роден храм на Мелпомена.
Първия го привикал в кабинета си чрез несменяемата си секретарка Ангелина Горинова. На срещата бил поканен и тогавашният ректор на ВИТИЗ Иван Чипев, който успял да влезе под кожата на Тато с декламациите си на народна поезия.
^В края на учебната година бях на абсолвентска вечер във ВИТИЗ. И ме настаниха между две млади актриси. Хубави. А защо ми е това на мен, стария човек. Ха-ха-ха... Започнаха танците и едната от абсолвентките ме покани. То аз съм само за танци, но младежта не я интересува. Е, нещо по-бавно, танго трябва да беше. Танцуваме и аз я питам как е завършила. С пълно отличие, казва. Е, и сега какво? Ще работя. Питам я къде, в кой театър смята да работи. Ами, казва, другарю Живков, аз съм красива и талантлива и ще ми отива Народният театър. Ха-ха-ха... И аз какво да кажа, а? Какво да кажа? Красива и талантлива, ха-ха-ха^, завършил разказа си за страстното танго Първия. След това полу на шега, полу насериозно наредил на Фучеджиев веднага да й намери място в щата на Народния. Трупата обаче била и без това огромна, имало нужда от драстични съкращения и директорът се изприщил при мисълта, че трябва да назначи още една ^млада нахалница^, решила да пробие по лесния начин. Усуквал, усуквал, но Живков бил непреклонен. Накрая Фучеджиев намерил изход от опасната за кариерата си дилема, като предложил на Живков първо да пробват ^красивата и талантлива^ мома в най-квалитетния провинциален театър - Пазарджишкия, пък чак след това да я назначат в Народния. Тато кандисал, но писателят почнал да се прави на ударен. В края на сезона обаче Първия го притиснал в ъгъла. Смъмрил го и му заповядал: ^От новия сезон да е тук!^ Дико Фучеджиев нямало накъде повече да шава и парафирал заповедта за назначението на безскрупулната чаровница. Пред трупата излязъл с обяснението, че тя му била братовчедка. Хем го било срам, хем не искал по никакъв начин да намесва ^другаря Живков^ в пикантната афера, че иначе мястото му изстивало. Злите езици обаче веднага разнищили историята и скоро въпросната млада актриса се прочула като новата фаворитка на Тато. Даже след още един танц - както се говори, насаме, получила и жилище от ВИП-патрона си, но това е вече ^друга пиеса^.
Истински ^фарс във фарса^ се раизграл в Народния на 4 март 1977 г. по време на голямото земетресение с епицентър Вранча. Трусът разлюлял прясно ремонтирания театър баш в средата на третото действие на ^Големанов^ от Ст. Л. Костов.
^Земетресението започна с глух, усилващ се боботещ рев на подземните води и вибрации на декора на Атанас Велянов, който беше от пана, направени от фитили на газени лампи. Тази вибрация на декора попиля артистите от масовата сцена на приема, който даваше семейство Големанови. Виолета Бахчеванова в дългата бяла рокля на шаферката Илиева се беше озовала в ужаса си на улица ^Раковски^. Кирил Кавадарков на площада пред театъра в костюма на Горилков наблюдаваше люлеещите се улични фенери. От директорската ложа заместник-председателят на Комитета за култура Милен Маринов излетя навън пред пушалнята за артистите и скочи през прозореца от доста високия партерен етаж. В залата в партера под звънтящия и люлеещ се кристален полилей се образува празно място. Публиката се изтегли към страничните изходи, но не напусна залата. Хората бяха спрени от стихийно отприщилия се монолог на Гецов-Големанов на сцената. Гецов викаше неистово: ^Енчо, Енчо!^ - името на секретаря си Горилков. Заплашваше го с уволнение, с това, че България ще му се види тясна, ако не се отзове на повика му и не се върне. На неговите викове ^Енчо, Енчо!^, най-неочаквано се отзова с ^Тук съм, Стефане!^ режисьорът на спектакъла Енчо Халачев, който явно си беше помислил, че Гецов вика него. Гецов обаче не излизаше от ролята си. Чудеше се какви са неканените тути-кванти в дома му, който се тресе и люлее, но и да се срине, премиер той ще стане. Земетресението продължи около 10 минути, като последният трус, хоризонталният, беше най-силен. Салонът на театъра проскърца зловещо и се успокои. Артистите се върнаха на сцената, Милен Маринов - в ложата. Спектакълът бе доизигран. Публика и артисти дълго време си ръкопляскаха взаимно за храбростта си. На другия ден излезе благодарствена заповед от Милен Маринов за Стефан Гецов, който не е прекъснал спектакъла, овладял е паниката в залата и не е допуснал ексцеси сред публиката^, припомня си дългогодишна служителка на Народния.
След дълго несъгласие Крикор Азарян най-сетне бил назначен за режисьор в Народния. От Театъра на армията не го пускали, накрая въпросът бил уреден от Александър Лилов и Добри Джуров. Коко Азарян искал да обере овациите на новото си работно място с пиесата ^Амадеус^ на Питър Шафър. Да, ама не, защото професионалните му планове влезли в остър сблъсък с ^творческите амбиции^ на неговата колежка Гертруда Луканова, която по това време била режисьор в Младежкия театър.
Скандалът между двете трупи определено бил инспириран ^отгоре^. Народният театър бил обвинен във всички смъртни грехове, включително и в кражба на текста от Младежкия театър, нищо, че шефовете на най-елитния български храм на Мелпомена платили с пари от бюджета на ведомството си превода на пиесата. Гертруда Луканова обаче се пенявела, че брат й Андрей Луканов още преди години бил донесъл лично за нея текста на Шафър, и обвинявала Народния в аморалност, джебчийство и други несъвместими със социалистическия начин на живот пороци. Стигнала даже до открити заплахи срещу Крикор Азарян, срещу директора на театъра и тероризирала всеки и всички, имащи някакво отношение към намерението на Народния да постави ^Амадеус^. Директорският съвет на Народния застанал твърдо зад Коко Азарян и се заинатил да не отстъпва в неравната, както впоследствие се оказало, баталия. Най-неочаквано обаче самият Азарян свил знамената, явно не желаейки да навлича височайш гняв върху колегите си.
Въпреки това само след няколко месеца тогавашният шеф на Комитета за култура Георги Йорданов съобщил по телефона на директора на Народния, че, видите ли, Сатиричният театър бил в ^тежко положение^ и затова ^прехвърляли^ там Крикор Азарян. Дико Фучеджиев се опитал да изрази несъгласие, но бил прекъснат с думите:
^Благодаря за откровеността, но ние друг избор нямаме.^
След което от другата страна на ^петолъчката^ затворили. Така грозният скандал бил замазан с неудачна рокада, а Крикор Азарян престоял съвсем кратко в директорското кресло на Сатирата.
Когато се върнал от Байконур, където бил по повод космическия полет на Георги Иванов и Николай Рукавишников, Тато довтасал на премиерата на ^Опит за летене^. След спектакъла, дело на току-що назначения в Народния режисьор Младен Киселов, Първия поканил трупата на ^творческа среща^ в ресторанта на театъра. По време на банкета обаче Живков започнал да критикува Киселов заради негова реплика от интервю по радиото, че ^театърът винаги е тук и сега^. ^Не, другари артисти, театърът трябва да има историческо мислене, иначе не струва пукната пара!^, почнал да ги поучава Живков. Смутени от неочакваната атака срещу режисьора, театралите сконфузено млъкнали. Любомир Кабакчиев се опитал да защити Киселов, произнасяйки прочувствен монолог за селяните на Радичков, които веднага се политизирали след полицейското насилие. Накрая вдигнал наздравица, но ресторантът бил тих като църква. Младен Киселов седял с унило наведена глава и не обелвал дума. После се изправил и помолил да разкаже нещо. Историята с главен герой неговия малък син и огледалото, което издало белята му, се оказала доста забавна, но на никого не му било до смях. Наложило се Киселов да обясни притчата си. ^Далеч съм от мисълта да твърдя, че театърът е обикновено огледало. Но все пак преди полета на Иванов - Рукавишников, във възторга, че е полетял българин в Космоса, публиката възприемаше по един начин спектакъла, а след неудачния полет - по друг. В този смисъл наистина театърът е ^тук и сега^. След като завършил защитната си ^пледоария^, именитият режисьор помолил Тато да разкаже някои подробности около космическия полет. ^За да не се чувствам като Петлето, изигран от Антон Радичев^, допълнил той. Чак тогава всички се засмели, защото от страх Петлето си забравял името.
От този миг настроението на Първия рязко се променило. Живков нарекъл Киселов ^умно момче^ и го посъветвал да не се сърди на сина си, защото по принцип ^българинът умре да върши забранени работи^. И взел да разказва как и Георги Иванов извършил ^забранена работа^, като внесъл на борда на космическия кораб малка дървена кукличка в национална носия, подарена му за късмет. Окачил я на конец и по време на полета двамата космонавти се забавлявали, гледайки как се мята в безтегловността.
Когато се разбрало, че има повреда в компютрите и от Центъра не могат да ги насочат обратно към Земята, талисманът изиграл ролята на отвес - по него се ориентирали за ръчното насочване на ракетата към Земята и в крайна сметка кацнали благополучно.
Първия разкрил още една секретна подробност около полета. Екипите, които пристигнали, за да разхерметизират капсулата и да извадят с оксижен космонавтите, щели да припаднат от изненада, когато видели Георги Иванов да обикаля около капсулата, а Рукавишников да лежи на тревата. ^Как отворихте вратата?^, попитали го те. ^Плечом^ (демек - ^с рамо^), отговорил българският астронавт и окончателно взел акъла на братушките.
^Това е, натъртил със задоволство Тодор Живков, интелектуално можем да им отстъпваме, но физически нашето момче е по-добре и ако са живи, дължи се на него.^
После споделил, че ако не бил отишъл лично на Байконур, за руснаците полетът е бил пълен провал. Паролата, че полетът е подвиг, била пусната от нашата делегация на космодрума. След разкритията Тато направил знак да му напълнят чашата и се чукнал с Антон Радичев, като го поздравил за бляскавото изпълнение на образа на Петлето. Ресторантът гръмнал от верноподанически амподисменти, а на националния преглед бъдещата звезда от НЛО получил наградата за най-добра мъжка роля.
Въпреки че бурята се уталожила, Младен Киселов напуска България и се заселва в Щатите. Според дългогодишни театрали от трупата на Народния към емиграцията вероятно го подтикнал страхът за съдбата на дъщеричката му Мария, родена от втората му съпруга - суданска лекарка, която показала и актьорска дарба в неговата постановка на ^Човекоядката^ в театър ^София^.
^Ние сме си малко расисти. В квартала майките не дават на децата си да играят с Мария. Не искам дъщеря ми да расте с комплекси. Там поне, в САЩ, такива като нея, от смесени междуетнически бракове, са стотици хиляди. Няма да е изключение, няма да я сочат с пръст^, обяснявал пред колегите си Младен Киселов.

Виктор НАУМОВ