Местата за гробове в София са все по-малко. Свободни парцели има на "Бакърена фабрика" и "Малашевци". Снимка: Иван Григоров
Труп с ковчег изчезна от Централни гробища, дни по-късно се появи, захвърлен на алея. Шефът на “Бакърена фабрика” беше пребит от близки, защото тялото на майка им се оказало необработено и малко преди ритуала от носа й рукнала кръв. Двете зловещи случки се разиграха през януари и февруари и станаха повод отново да се коментира броят на погребалните агенции и черният бизнес с трупове.
“Има прекалено много агенции, които не вършат никаква работа, когато техният брой спадне, нещата ще се уредят”, твърди пред “ШОУ” началникът на “Гробищни паркове” Венцислав Григоров.
Проверка на вестника показа, че вместо да намаляват погребалните фирми само в столицата увеличават броя си с всеки изминал месец. Много от тях работят под гръмки имена, но функционират с офиси, наврени по апартаменти, без да спазят нито едно от изискванията на закона. Други дори нямат офиси и са представлявани от санитари в моргите. Уловката в случая е, че близките в тежки моменти рядко разсъждават трезво и са готови на каквато и да е помощ с погребението. Бизнесът с трупове в България все още е един от най-печелившите.
Зловеща находка
На 7 януари труп на възрастен мъж е захвърлен в една от страничните алеи на Централни гробища. Студено е и тялото все още не е започнало да се разлага, но гледката все пак изглежда зловещо – от падането капакът на ковчега се е притворил леко и през него ясно си личи посинялото лице на мъртвеца. Първоначално гробарите, които работят наоколо, решават, че се касае за все още неприключило погребение. Едва по-късно преглеждат графика и разбират, че такъв покойник изобщо няма предвиден за деня. Сигнализират на Венцислав Григоров, който прави проверка. Оказва се, че трупът е на все още непогребан покойник. Близките му изчаквали да бъдат уредени документите, защото все още не бил изяснен статутът с гробното място.
Тялото на възрастния мъж е оставено за съхранение в хладилните камери от служител на погребална агенция “Света Ана”. Общинското предприятие има официална такса за подобен престой – 12 лева на ден, но за да си спестят част от парите, служителите на агенцията са дали на аранжора 5 лева на ден. Когато не платили за следващите 24 часа, аранжорът, стопанисващ по съвместителство и камерите, просто изхвърлил трупа заедно с ковчега.
Бой насред ковчези
Подобни случаи не са рядкост, но този стана известен, след като Венцислав Григоров го даде за пример на общинска сесия в София, докато коментираше нарастващия брой на погребалните агенции.
Само дни по-късно друг подобен случай втрещи служителите на гробищата в Бакърена фабрика.
На 16 февруари близките на жена, починала от сърце, изчакват погребението й. Поканени са от служител на гробищата да отидат в ритуалната зала. Залата представлява малка, мухлясала стаичка 4 на 5 метра, в която един до друг на постаменти са наредени ковчези.
Именно там е последното място, където можеш да се сбогуваш с покойника. В един момент от носа на починалата жена руква кръв. “Беше кошмарно, в залата имаше и други хора, някои се разпищяха. Синът на жената побесня. През това време дойде началникът на гробищата в Бакърена фабрика. Синът се нахвърли върху него и викаше: “Аз такава ли ви я оставих, каква е тази кръв, не можахте ли да я пооправите малко?!”, разказва пред “ШОУ” очевидец на скандала, който работи в Бакърена фабрика. В един момент в малката, тясна зала насред ковчезите с мъртъвци настава меле. Синът посяга и удря кроше на началника на гробищата Димитър Василев. Той полита встрани. Близките на останалите покойници, които изчакват погребенията им, бягат пред залата, уплашени да не пострадат и те в мелето, намесват се служители на няколко погребални агенции.
Накрая се налага да бъде извикана дежурна патрулка, която да разтърве побойниците, на помощ се притичва и охранител от фирмата, наета да охранява гробищата на Бакърена фабрика.
Според близките на починалата жена виновни за инцидента са служителите на гробищата, които не са аранжирали и гримирали покойницата. “Това може да се случи на всеки и е ужасно – когато видях как от носа на мъртвата ми майка потича кръв, просто избеснях, изобщо не бяха се погрижили да я оправят като хората, а си бяхме платили”, не сдържа емоциите си пред “ШОУ” синът на починалата жена.
Печели се от всичко
Черният бизнес с трупове процъфтява дори и след като погребете близките си. Гробовете в София отдавна са на привършване и Бакърена фабрика е все още едно от местата, където може да бъдат полагани покойниците. Заради липсата на достатъчно пространство гробовете се изравят съвсем близо един до друг.
За непознат човек звучи странно, но ако не вземете мерки, след няколко месеца почвата сляга и близките са принудени да тъпчат по чужди гробове поради липса на пространство.
На тези гробища се плаща дори и за 10-20 см място. “Сега ще те уредим и ще ти обясня как става далаверата”, обяснява един от многобройните цигани, които изскачат сякаш от небитието, още щом видят човек, застанал до гроб. “Даваш ми 140 лева и ти сковавам една пейчица. Като я сложим до твоя гроб, печелиш още сантиметри от другия гроб и така се разширявате”, звучи зловещо, но е истина. Ако случайно склоните да си закупите пейка, следват още оферти. Преговорите са безмилостни и се използват всякакви средства на склоняването: “Сега ти трябва навес. Виждаш ли ги тука тези гълъби?! Нали не искаш да летят и да сипят мръсотия върху вашия гроб? Всичко ще стане с изпражнения, некрасиво е. Давате ми още 100 лева и ще ви скова беседка!”, твърди друг предприемчив циганин, който иначе работи на договор като гробар към Бакърена фабрика и получава заплата за това.
500 лева за душа в рая
Търговията със смъртта не се спира дори и с изконните вярвания на църквата за рая и ада. Тук са на ред свещениците. Повечето от тях дежурят пред входа на гробищата – обикновено са отлъчени от църквите си или пък са разколници от синода на Инокентий. Оставени без препитание и те търсят начин да припечелят от смъртта. Някои предлагат чудеса. Срещу абонамент от 2000 лева обещават душата на покойника гарантирано да влезе в рая. Други искат само 500, но с уговорката, че това е само началната тарифа и после трябва да се дадат още пари, за да не се мъчи душата на покойника. Трети направо изнудват: “Ако сега не дадеш пари, душата на твоята близка няма да се прибере на небето и ще те притеснява вкъщи, знаете ли какви неистови болки изпитват такива души и как страдат?”, преговаря поп, който побягва, след като му зададете въпроса към коя църква служи.
Ковчези от Зимбабве, паметници от Китай
Повечето от българите предпочитат да погребат близките си в най-евтините ковчези, произведени от фабриката на Хадес.
Най-поръчваните модели струват около 20 лева. Може да ги купите и на едро, тогава цената спада значително. Ковчезите са с ниско качество, но били предпочитани именно защото са евтини. За да пестят, производителите признават, че капаците на ковчезите идвали директно от... Зимбабве, където въпросната дъвресина, примесена с картон, била по-евтина.
Най-високо ниво държат в България италианските ковчези. Именно с тях са погребани повечето от българските мутри. Цената им е около 6-7 хиляди евро.
Оказва се, че в България дори и надгробните паметници идват поръчани на едро от Китай. Повечето от погребалните агенции у нас са се ориентирали и масово внасят оттам паметници. Китайците се усъвършенствали и правели от мрамор и гранит дори православни кръстове. Подобни модели, произведени в Китай, вървят в България на едро около 500-700 лева в зависимост от материала. На близките, естествено, се продават много по-скъпо. Често агенциите взимат пари за изработка, макар че паметниците им се доставят вече готови.
Мария НИКОЛАЕВА
“Има прекалено много агенции, които не вършат никаква работа, когато техният брой спадне, нещата ще се уредят”, твърди пред “ШОУ” началникът на “Гробищни паркове” Венцислав Григоров.
Проверка на вестника показа, че вместо да намаляват погребалните фирми само в столицата увеличават броя си с всеки изминал месец. Много от тях работят под гръмки имена, но функционират с офиси, наврени по апартаменти, без да спазят нито едно от изискванията на закона. Други дори нямат офиси и са представлявани от санитари в моргите. Уловката в случая е, че близките в тежки моменти рядко разсъждават трезво и са готови на каквато и да е помощ с погребението. Бизнесът с трупове в България все още е един от най-печелившите.
Зловеща находка
На 7 януари труп на възрастен мъж е захвърлен в една от страничните алеи на Централни гробища. Студено е и тялото все още не е започнало да се разлага, но гледката все пак изглежда зловещо – от падането капакът на ковчега се е притворил леко и през него ясно си личи посинялото лице на мъртвеца. Първоначално гробарите, които работят наоколо, решават, че се касае за все още неприключило погребение. Едва по-късно преглеждат графика и разбират, че такъв покойник изобщо няма предвиден за деня. Сигнализират на Венцислав Григоров, който прави проверка. Оказва се, че трупът е на все още непогребан покойник. Близките му изчаквали да бъдат уредени документите, защото все още не бил изяснен статутът с гробното място.
Тялото на възрастния мъж е оставено за съхранение в хладилните камери от служител на погребална агенция “Света Ана”. Общинското предприятие има официална такса за подобен престой – 12 лева на ден, но за да си спестят част от парите, служителите на агенцията са дали на аранжора 5 лева на ден. Когато не платили за следващите 24 часа, аранжорът, стопанисващ по съвместителство и камерите, просто изхвърлил трупа заедно с ковчега.
Бой насред ковчези
Подобни случаи не са рядкост, но този стана известен, след като Венцислав Григоров го даде за пример на общинска сесия в София, докато коментираше нарастващия брой на погребалните агенции.
Само дни по-късно друг подобен случай втрещи служителите на гробищата в Бакърена фабрика.
На 16 февруари близките на жена, починала от сърце, изчакват погребението й. Поканени са от служител на гробищата да отидат в ритуалната зала. Залата представлява малка, мухлясала стаичка 4 на 5 метра, в която един до друг на постаменти са наредени ковчези.
Именно там е последното място, където можеш да се сбогуваш с покойника. В един момент от носа на починалата жена руква кръв. “Беше кошмарно, в залата имаше и други хора, някои се разпищяха. Синът на жената побесня. През това време дойде началникът на гробищата в Бакърена фабрика. Синът се нахвърли върху него и викаше: “Аз такава ли ви я оставих, каква е тази кръв, не можахте ли да я пооправите малко?!”, разказва пред “ШОУ” очевидец на скандала, който работи в Бакърена фабрика. В един момент в малката, тясна зала насред ковчезите с мъртъвци настава меле. Синът посяга и удря кроше на началника на гробищата Димитър Василев. Той полита встрани. Близките на останалите покойници, които изчакват погребенията им, бягат пред залата, уплашени да не пострадат и те в мелето, намесват се служители на няколко погребални агенции.
Накрая се налага да бъде извикана дежурна патрулка, която да разтърве побойниците, на помощ се притичва и охранител от фирмата, наета да охранява гробищата на Бакърена фабрика.
Според близките на починалата жена виновни за инцидента са служителите на гробищата, които не са аранжирали и гримирали покойницата. “Това може да се случи на всеки и е ужасно – когато видях как от носа на мъртвата ми майка потича кръв, просто избеснях, изобщо не бяха се погрижили да я оправят като хората, а си бяхме платили”, не сдържа емоциите си пред “ШОУ” синът на починалата жена.
Печели се от всичко
Черният бизнес с трупове процъфтява дори и след като погребете близките си. Гробовете в София отдавна са на привършване и Бакърена фабрика е все още едно от местата, където може да бъдат полагани покойниците. Заради липсата на достатъчно пространство гробовете се изравят съвсем близо един до друг.
За непознат човек звучи странно, но ако не вземете мерки, след няколко месеца почвата сляга и близките са принудени да тъпчат по чужди гробове поради липса на пространство.
На тези гробища се плаща дори и за 10-20 см място. “Сега ще те уредим и ще ти обясня как става далаверата”, обяснява един от многобройните цигани, които изскачат сякаш от небитието, още щом видят човек, застанал до гроб. “Даваш ми 140 лева и ти сковавам една пейчица. Като я сложим до твоя гроб, печелиш още сантиметри от другия гроб и така се разширявате”, звучи зловещо, но е истина. Ако случайно склоните да си закупите пейка, следват още оферти. Преговорите са безмилостни и се използват всякакви средства на склоняването: “Сега ти трябва навес. Виждаш ли ги тука тези гълъби?! Нали не искаш да летят и да сипят мръсотия върху вашия гроб? Всичко ще стане с изпражнения, некрасиво е. Давате ми още 100 лева и ще ви скова беседка!”, твърди друг предприемчив циганин, който иначе работи на договор като гробар към Бакърена фабрика и получава заплата за това.
500 лева за душа в рая
Търговията със смъртта не се спира дори и с изконните вярвания на църквата за рая и ада. Тук са на ред свещениците. Повечето от тях дежурят пред входа на гробищата – обикновено са отлъчени от църквите си или пък са разколници от синода на Инокентий. Оставени без препитание и те търсят начин да припечелят от смъртта. Някои предлагат чудеса. Срещу абонамент от 2000 лева обещават душата на покойника гарантирано да влезе в рая. Други искат само 500, но с уговорката, че това е само началната тарифа и после трябва да се дадат още пари, за да не се мъчи душата на покойника. Трети направо изнудват: “Ако сега не дадеш пари, душата на твоята близка няма да се прибере на небето и ще те притеснява вкъщи, знаете ли какви неистови болки изпитват такива души и как страдат?”, преговаря поп, който побягва, след като му зададете въпроса към коя църква служи.
Ковчези от Зимбабве, паметници от Китай
Повечето от българите предпочитат да погребат близките си в най-евтините ковчези, произведени от фабриката на Хадес.
Най-поръчваните модели струват около 20 лева. Може да ги купите и на едро, тогава цената спада значително. Ковчезите са с ниско качество, но били предпочитани именно защото са евтини. За да пестят, производителите признават, че капаците на ковчезите идвали директно от... Зимбабве, където въпросната дъвресина, примесена с картон, била по-евтина.
Най-високо ниво държат в България италианските ковчези. Именно с тях са погребани повечето от българските мутри. Цената им е около 6-7 хиляди евро.
Оказва се, че в България дори и надгробните паметници идват поръчани на едро от Китай. Повечето от погребалните агенции у нас са се ориентирали и масово внасят оттам паметници. Китайците се усъвършенствали и правели от мрамор и гранит дори православни кръстове. Подобни модели, произведени в Китай, вървят в България на едро около 500-700 лева в зависимост от материала. На близките, естествено, се продават много по-скъпо. Често агенциите взимат пари за изработка, макар че паметниците им се доставят вече готови.
Мария НИКОЛАЕВА
