22 март, 11:32

Певецът Стефан Боснов: Тв водещата Миглена Ангелова е манипулатор №1, твърди царят на италианските песни

Стефан Боснов е един от най-добрите изпълнители на италиански песни в България. Освен това е ненадминат майстор на степа у нас. Роден е на 26 септември 1952 г. в Сливен. Още в трети клас той вече пее песните на Емил Димитров.
прочитания: 373 | коментари: 1
Стефан Боснов Снимка: Жоро Захариев

- Ти се яви на конкурса за шоуто "България търси таланти".
- Явих се със страхотно удоволствие, защото това е нещо, което аз съм правил по училищата. Да събирам таланти.

Изпях “Лашате ми кантаре!” Много ме харесаха, одобриха ме. Публиката независимо, че е ангажирана публика, така яко ръкопляска... Тези, които са добре представени, ще ги пускат по телевизията.

- Подписа ли договор?

- Не, защото трябва да останат тези 50 човека, които са одобрени.

- Докъде стигнаха делата ти с Миглена Ангелова? Съдехте се...
- Господ да наказва всеки за делата му. Миглена Ангелова, бившата Миглена Ангелова, е манипулатор номер едно, който аз познавам. Аз я съдих за клевета, защото се обажда на няколко човека по телефона да ги уговаря да кажат, че аз съм най-големият измамник и шарлатанин. В шоуто й на запис ме питаха: “Вярно ли е, че Стефан Боснев дължи 6000 долара? Искаме да отговорите в ефир!" Казвам, че това не е вярно, това са лични отношения и не са за обществена медия. Да, ама те после в шоуто не го включват. Включват в един момент, един, който каза, че му дължа някакви пари - Иван Радичев. Глупак на всякакво ниво. Може би е педофил. Занимава се с мошеничество, според мен. Прави се на преподавател. Направил си е фондация, за да прибира пари и да си прави игричката. И понеже този, въпросният Иван, го бях поканил да ми бъде консултант, в един момент идва и ми казва: "Уредил съм ти средства от американското посолство, от еврейското посолство. Подпиши протоколите, за да свършим работата!” Подписвам протоколи. Всичко става за 10 минути. Неговият договор за работа беше за 270 лв., нещо от този род. След като аз подписвам протоколи три месеца, решавам да отида в еврейското посолство. “Така и така, искам да ви попитам за един колега Иван Радичев, консултант към еди- коя си фирма, можете ли да ми кажете кога ще получим тези средства за енциклопедията, която подготвям?” А те: ”Ама г-не, не сме казали, че ще дадем, а ще видим..." И аз, така ли. Извиках го и му казах: ”Един лев няма да ти дам, за това, че ти си ме лъгал и с цялата си наглост ме караш да ти подпиша протоколите, че си свършил работа!” Благодарение на тези протоколи,

той ме съди за 450 лв.


- Как отиде в Италия. Официално или избяга?
- Работех си горе в х. ”Родина” в бара с жена ми и един прекрасен ден работим вечерта. Имаше 2- 3 човека в бара. Един чичко се беше опънал на един стол, с побелели коси, никой друг не ръкопляска, а тоя чичко си скъса ръцете да ръкопляска. Имаше един Соколов, беше ръководител на състав, та идва Соколов при мен след изпълненията и ми казва: “Знаеш ли Стефчо, излезе ти късметът!” Питам го аз защо, а той ми казва: ” Там, тоя, старецът, който се е опънал, те е харесал много яко и те взима, иска да ти направи договор за Италия. Отивай да говориш!” Както имаше 2 – 3- ма човека в бара не се бях напъвал много и се чудя как ме е харесал?! Пеех “Бона сера, сеньорина!”, играех степ с жена ми. Ние не си бяхме направили оценка. А всъщност страхотни сме били. Бяхме на много високо ниво. Той ме взе за Италия направо. Направи ми договор. Септември месец заминах и 3-4 години бях с него. После се отделих, защото дойде балетът ми. Тук бях си подготвил балет. Това беше един от най-добрите балети в Италия, поне по думите на хората.

- Доста артисти, които са играли в Италия, са ми се оплаквали, че не са им плащали договореното?
- В Италия съм имал такъв случай наистина. Не ни плащат. Казват, че ще ни плащат другия месец. Заведението закъсало яко, а пък пълно. Явно нещо не беше наред. А всички доволни от мен. Седя и работя там вече втори месец?! Дава ми собственичката по някой лев аванс, обаче пак не ми плаща. Имам страшно много приятели там, с които се уважаваме. Оплаквам се на един от мафиотите. И той ми казва: “Стефане, няма проблем за твоя случай! Ще ти кажа един номер, пробвай го, но внимавай. Трябва обаче да си голям артист, защото, ако те хванат, ще загазиш страшно много. Взимаш една туба с вода. Слагаш вътре малко бензин, за да замирише. Взимаш тубата и отиваш с нея при собственичката и й казваш: ”Дай да се разберем", но кротко и спокойно! Няма да повишаваш глас."

Писна ми и го направих. Взех една туба и отивам при тая, дето държи заведението: ”Дай да се разберем! Ти

имаш половин час, за да ми дадеш 2000 долара!


Иначе ще се хванем за ръчичка и тук може да ни е последният ден!” Така й казвам. В началото ме гледа тъпо, гледа ме, гледа ме и ми вика: ”Ти какво искаш? Полиция ли да извикам? А аз: ” Тя докато дойде полицията,... ако искаш помириши тук какво има!” Говоря си спокойно, а тя по едно време се хвана наистина. И ми каза: ”Чакай, Стефане, ще се обадя по телефона!”
Накрая разбра. Точно след един час пристигат парите. Сумата пристига. Играх още 10 дни след това и ми плащаше най-редовно.

- Ти си бил по всички барове в София навремето. Пял ли си на някой от босовете? Познаваше ли се с нашите от ъндърграунда?
- През 1994 г. за малко се връщам от Италия. И седим горе в бара на “Родина”. Седим с един, не го познавам. Стана дума за Карамански. А аз името Карамански за първи път го чувам. Не живеех в България и не разбирам защо всички говорят за Карамански. Чувам, че тук, идвал Карамански и това е неговото място, сепарето, или нещо от този род.

- Тоест седнал си в сепарето му ли?
- Да, а пък аз казвам на тоя до мен: ”Какво от това?! Дълги години съм работил в този бар, а кой е Карамански, не го знам, аз съм работил тук от 1973 г." И в един момент човекът ми казва: ”Ти много говориш" Какво като е на Карамански това сепаре?” А той: ”Ами, аз съм Карамански” Оказа се, че е много симпатично момче. Направихме хубава приказка. Разказа ми някои работи. Даже ми каза, че и той пее. Така се запознахме с Карамански.

- Имал ли си още случки с мафиоти в Италия?
- Споменах ти за Карло, на който баща му беше силен мафиот в Сицилия. Карло живееше в Неапол. Баща му е сицилианец. Мафиот. Та отивам в Неапол на гости при него. Ние с багаж, колата натоварена догоре. Отиваме за няколко дни. Решихме там да празнуваме една седмица уикенд. Имаше някакви празници. И какво става. Отиваме ние, спираме на едно място колата. Търсим го и в един момент го намираме. Обаждаме се, да кажем, че се връщаме да си вземем колата. Докато се върнем, колата празна - обрана до шушка. И аз викам на Карло: ”Е.. си майката, колата е празна, братче, всичко, цялата ни покъщнина. Костюми на жена ми. Ти разбираш ли?” Той ми казва: "Ооо, спокойно. Сядай тук, сега и не се притеснявай!” Само взе телефона. Отиде в другата стая. Мина около час и половина и пак се обади по телефона и ми казва: ”Хайде, отивай да си докараш колата!” Беше ми казал да не я мърдам оттам, където бях я оставил. И аз се върнах пак пеш до мястото. Целият багаж си беше вътре. 



Жоро ЗАХАРИЕВ
Добави в Facebook



1 коментара

Напиши коментар
покажи следващите 0 коментара