"Гледам и не вярвам на ушите си!" - най-култовата фраза на професора, въпреки че вижда ясно всички язви на обществото ни.
Телевизионната легенда проф. Юлиян Вучков и Милен Цветков отново са тандем! Безпощадният “диагностик” на българското общество и т.нар. ни елит вече има постоянна петъчна рубрика в интернет телевизията на Цветков "Начало". В момента Вучков пише и нова книга, посветена на промените в обществено-политическия и културен живот у нас след 1989 година, и очевидно равносметката му за това хич не е розова. Ето я в аванс единствено пред “ШОУ”.
............................................
- В много изкуства има звезди, които имат големи образователни пропуски. Според Митко Щерев например Лили Иванова не разбира от ноти. Смятате ли обаче, че има самочувствието, че може да бъде и професор, и би ли се съгласила на титла според вас?
- Да, ще приеме с най-голямо удоволствие. Тя смята, че е по-голяма от България! Не че е най-голяма в нейната област и по-голяма от композиторите дори, ами че е по-велика от държавата България! Тя се държи така, като че ли тя е България. Като Христо Стоичков. Забележи, те страшно много си приличат с Христо Стоичков. И двамата са нахални в претенциите си. И двамата се обожават и се мислят за богове. И двамата ни внушават, че ако не са те, България няма да бъде забелязана. И двамата мислят абсолютно еднакво по този въпрос. Един от най-големите пороци на българина е, че той дори и да съзнава, че е не само посредствен, ами направо прост, с удоволствие приема и най-големите постове, които му се предлагат. Лили например с гордост прие да стане полковник в Българската армия –
нещо, което е смехотворно. Че ако щеш и визуално.
Едно крехко създание, с тяло на момиче, приема да се кичи с полковнишки пагон. Тя не разбира колко жалка и смешна става по този начин. Навярно обаче тя получава и съответното възнаграждение за това нещо. Известна е нейната ненаситност на материална основа, която е направо безгранична. А на Христо Стоичков не бих искал да слушам неговия английски!
- Е, той не е силен и на български... В тази връзка какво ще кажете за езика ни изобщо – какъв е той днес по ваше мнение?
- Нашият език обедня много още по соцвремето. Изсуши се още тогава с партийни клишета. След 89-а пък се разврати. Изгуби изцяло мелодизма си и там без мярка се настани жаргонът. Но всичко, за което говорим, тръгва от нашата злокачествена власт. Смятам, че България би могла горе-долу да стъпи на краката си за около 10 години само ако сегашните управляващи бъдат отстранени до един и властта се поеме изцяло от нови хора! Нито един от старите не бива да остава в управлението.
И Бойко Борисов е от старата “закваска” –
той е вече 14 години на власт. Трябват нови, авторитетни хора. И пак ще кажа обаче: нямаше по-вредна партия по времето на т.нар. злополучен преход от “червената”. Най-много далавери и престъпления са извършени от нея и тази партия няма никакво бъдеще. Но българите са виновни за това, че приеха безкритично един Сергей Станишев с нулев организаторски стаж. Ние приехме и един Сакскобургготски да бъде премиер, след като 45 години не е помирисвал България и няма понятие за нейния живот. И допуснахме ред други недоразумения и компромиси, които доведоха страната до тежки и необратими крайности. Най-годните да управляват България изобщо обаче не мислят да предлагат себе си. В същото време нищожни хора като Миглена Кунева непрекъснато драпат и се натискат – не само да ни управляват, ами да стават и държавни глави. Това момиче, което има роботизираното мислене на една зубрачка и непрестанно върти десет изречения! Представям си какви пари се хвърлят за пропагандирането й за президент на България.
В друга сфера, но от нейния типаж, и друг път съм казвал, е Цветанка Ризова. Тя е отрупана с награди. Това посредствено “мармаладено” момиче, което непрекъснато върти, суче и шикалкави на екрана, за да угодничи.
В друга сфера, за кого да ти кажа: около починалия, Бог да го прости, Коко Азарян също се вдигаше един изкуствен шум. Той беше един кадърен човек, но далеч не от най-представителните си съвременници - режисьори като Методи Андонов, Николай Люцканов и Кръстьо Мирски. Те бяха няколко нива над него, а се държаха по-човешки. А той непрекъснато си организираше прославата. Така безнравствено, че негови студенти заплашиха, че ще запалят сградата на НАТФИЗ, ако той не остане да преподава на щат, въпреки че беше навършил пенсионната си възраст. Аз например се пенсионирах на 68 – спазих закона. Тоя господин се поставяше над закона. Първо, той дължи успехите на някои свои спектакли на избора на добри актьори в тях. И в тази връзка да кажа, че има голям дефицит на добри актьори след 89-а година.
- Затова пък имаме такива в политиката...
- Ти ме подсещаш пак да кажа, че моето отношение към Бойко Борисов не е еднозначно. Той си има своите добри страни – взел е някои добри черти на Тодор Живков, но има и своите грехове, които трябва да помни. Ако не, други ще му ги припомнят. И за “Ипон”, и
за Цветелина Бориславова – хората се питат откъде има тя толкова много милиони,
че да купи “Булгартабак” и т.н. Новият директор на СИбанк ни “успокои” в едно предаване на Милен Цветков, че Цветелина вече не взимала 35 процента, ами “само 18” процента от акциите на банката! Бойко продължава да твърди, че Илиян Михов би бил чудесен вицепрезидент. След като този господин е професор, но има нулев политически опит. Самите негови хора го “похвалиха”, че имал един “недостатък” – нямал никаква представа за българската икономика! Можеш ли да си представиш! И Бойко го предлага! И за Желева – и до днес не призна, че не става за нищо – бездарна е. И не е почтена, щом не си беше уредила документите, преди да отиде да ни представлява. Бойко тръгнал по болниците да обяснява каква е новата медицинска апаратура! Потресающо му е поведението понякога. Едно време бай Тошо каза на проф. Филипов нещо много мъдро: “Филипе, голям режисьор си, искаш обаче да имаш и много власт. Но не можеш, защото си слаб на “задния” ход!“. Политик, който не може да дава “заден” ход, когато е необходимо, не може да бъде голям политик.
В тази връзка ще изразя предпочитанието си към министър Цветан Цветанов. Той изпъкна с това, че доказа, че може да поема цялата отговорност за личните си решения по генерални проблеми на българския живот. Сложи началото на една реална борба с мафиотизма. Аз много съм критикувал сегашния министерски съвет, но при една среща, щом ме забеляза, се върна и се ръкува с мен уважително. Само 5 на сто от сегашните действащи политици са способни на това и заслужават доверие.
- Професоре, винаги е имало конюнктура – по време на социализма, и сега – в това спор няма. Но има хора, които се направиха на дисиденти след 89-а, някак си ни обидиха, като подцениха паметта ни за научната им кариера. Защото ние помним с какви старателни трудове за БКП и Тодор Живков станаха професори. И за да ви улесня, ще ви посоча едно име – Елка Константинова – била съм нейна студентка и знам как всичките й писания почваха и свършваха с Априлския пленум...
- Тя не само цитира Априлския пленум, ами цяла книга има такава – “Българската литература и Априлският пленум на БКП” – така пише на корицата на книгата. Това е една от книгите й. А тя няма много книги, но всичките са пълни с подобни цитати.
- За книгата “Фашизмът” на Жельо Желев пък вече е публично известно, че е излязла с личната протекция на самата Людмила Живкова в издателство “Народна младеж”. В това не забелязвам нищо героично, което да превръща Желев в легендарен дисидент...
- Неговата книга е ехо на безброй много силни книги на тази тема, предимно от испански автори, тъй като в Испания това явление беше най-мощно развито, заедно с Германия и Италия, разбира се. Така че това е едно “вторично” произведение. Няма в себе си някакви оригинални позиции. Аз не знам дали Желев е професор, мисля, че е доктор, но не съм сигурен. В крайна сметка титлите нямат никакво значение, имат значение книгите и името, което човек си е създал.
- Вие сте бил преподавател...
- 15 години съм преподавал на студенти в четири университета: В СУ, в НБУ, в Техническия и в УНСС. Професор съм от 1996 г. и оттогава чета Теория на художествената литература. Един професор има средно натоварване 160 часа, аз имах 506.
- Известни са скандалите и около проблема с ВАК и титулуването на научните работници. Според мнозина, придобивайки правото всеки университет да присъжда научни звания, то има риск те да девалвират...
- ВАК нямаше никъде другаде, освен у нас и в Русия. В никоя друга страна! В цял свят университетите дават звания. Откъде накъде ще гласуват за някого неспециалисти? Ти знаеш ли, че аз съм ВАК-овски доктор на науките и за мен гласува един художник! В групата имаше дизайнер, инженер, филмов оператор, музикант и един театрал. Може ли художник и филмов оператор да избират Юлиан Вучков – дали той може да стане доктор на филологическите науки?! Художникът попитал: “Аз го знам от телевизията, нямам време да чета книги, но ми харесва. Само искам да попитам тая книга “История на българската драматургия”, тя за какво се отнася. За артистите как играят ли?”- цитирам буквално, както ми предаде разговора композиторът Димитър Христов. И Христов му отговаря: “Той не пише за играта на артистите, а за драматургията като литература. Не знаеш ли, му казал, че литературата има три основни рода – епос, лирика и драма? Ами, не знаел човекът! И такива хора мен ме избират!
- Докато бяхте на телевизионния екран, имахте неприятни диалози с анонимни зрители, някои от които сякаш се дразнеха от вашата образованост. Особено като казвахте, че сте автор на 23 книги... Забелязвахте ли този нюанс в отношението?
- Да, разбира се. Омразата на простака към образования е старо явление. Но да тръгнем оттук: аз съм вече на 74 години и смело мога да декларирам едно свое наблюдение: че българинът те хвали само на четири очи. Никога не те хвали публично. И тая народопсихология изобщо не че ме зачудва вече, а ме връща към гениалния Ботев с неговото проникновено разкритие:
“Свестните у нас считат за луди!”
Днес е правило твоите колеги да те смятат за луд и откачен, ако ти ги превъзхождаш.
- Пропуснахме да поговорим за киното, като някога смятано за най-масово изкуство, но днес доста недостъпно...
- Ами то няма вече и български филми като “Привързаният балон” на Бинка Желязкова, като “Нощем с белите коне” на Зако Хеския, като “На малкия остров” на Рангел Вълчанов и т.н. Ако сравним съвременното филмово производство с най-големия български филм – “Козият рог” на Методи Андонов, те ще се окажат не под него, ами направо под дъното!
- Но и много творци се промениха. Рангел Вълчанов според мен експериментира в “Лазарица” малко смехотворно...
- Ами, не знам за него, ама по принцип склерозата в България настъпва малко по-рано от другите страни в Европа. Може да е отмъщение за това, че имаме кисело мляко, което става от един бацил, и сигурно размеква мозъка. /смях – б.а./ У нас има някаква мания за придобиване на слава. Рангел е много кадърен човек, макар понякога да говори безумия, за да направи силно впечатление – иска да бъде център на вниманието.
Не може да се примири, че за Азис и Ивана примерно се пише и говори повече. Няма мъдростта да прецени, че има слава за добро, и евтина слава. И с телевизионните си изявления Рангел отива към второто, за съжаление. Той е едно момче от село, и в това няма нищо лошо. Но понеже има комплекси на тема селски произход, сега смята, че трябва да се представи като много цивилизован. Вследствие на което много често снобее и се държи претенциозно.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
............................................
- В много изкуства има звезди, които имат големи образователни пропуски. Според Митко Щерев например Лили Иванова не разбира от ноти. Смятате ли обаче, че има самочувствието, че може да бъде и професор, и би ли се съгласила на титла според вас?
- Да, ще приеме с най-голямо удоволствие. Тя смята, че е по-голяма от България! Не че е най-голяма в нейната област и по-голяма от композиторите дори, ами че е по-велика от държавата България! Тя се държи така, като че ли тя е България. Като Христо Стоичков. Забележи, те страшно много си приличат с Христо Стоичков. И двамата са нахални в претенциите си. И двамата се обожават и се мислят за богове. И двамата ни внушават, че ако не са те, България няма да бъде забелязана. И двамата мислят абсолютно еднакво по този въпрос. Един от най-големите пороци на българина е, че той дори и да съзнава, че е не само посредствен, ами направо прост, с удоволствие приема и най-големите постове, които му се предлагат. Лили например с гордост прие да стане полковник в Българската армия –
нещо, което е смехотворно. Че ако щеш и визуално.
Едно крехко създание, с тяло на момиче, приема да се кичи с полковнишки пагон. Тя не разбира колко жалка и смешна става по този начин. Навярно обаче тя получава и съответното възнаграждение за това нещо. Известна е нейната ненаситност на материална основа, която е направо безгранична. А на Христо Стоичков не бих искал да слушам неговия английски!
- Е, той не е силен и на български... В тази връзка какво ще кажете за езика ни изобщо – какъв е той днес по ваше мнение?
- Нашият език обедня много още по соцвремето. Изсуши се още тогава с партийни клишета. След 89-а пък се разврати. Изгуби изцяло мелодизма си и там без мярка се настани жаргонът. Но всичко, за което говорим, тръгва от нашата злокачествена власт. Смятам, че България би могла горе-долу да стъпи на краката си за около 10 години само ако сегашните управляващи бъдат отстранени до един и властта се поеме изцяло от нови хора! Нито един от старите не бива да остава в управлението.
И Бойко Борисов е от старата “закваска” –
той е вече 14 години на власт. Трябват нови, авторитетни хора. И пак ще кажа обаче: нямаше по-вредна партия по времето на т.нар. злополучен преход от “червената”. Най-много далавери и престъпления са извършени от нея и тази партия няма никакво бъдеще. Но българите са виновни за това, че приеха безкритично един Сергей Станишев с нулев организаторски стаж. Ние приехме и един Сакскобургготски да бъде премиер, след като 45 години не е помирисвал България и няма понятие за нейния живот. И допуснахме ред други недоразумения и компромиси, които доведоха страната до тежки и необратими крайности. Най-годните да управляват България изобщо обаче не мислят да предлагат себе си. В същото време нищожни хора като Миглена Кунева непрекъснато драпат и се натискат – не само да ни управляват, ами да стават и държавни глави. Това момиче, което има роботизираното мислене на една зубрачка и непрестанно върти десет изречения! Представям си какви пари се хвърлят за пропагандирането й за президент на България.
В друга сфера, но от нейния типаж, и друг път съм казвал, е Цветанка Ризова. Тя е отрупана с награди. Това посредствено “мармаладено” момиче, което непрекъснато върти, суче и шикалкави на екрана, за да угодничи.
В друга сфера, за кого да ти кажа: около починалия, Бог да го прости, Коко Азарян също се вдигаше един изкуствен шум. Той беше един кадърен човек, но далеч не от най-представителните си съвременници - режисьори като Методи Андонов, Николай Люцканов и Кръстьо Мирски. Те бяха няколко нива над него, а се държаха по-човешки. А той непрекъснато си организираше прославата. Така безнравствено, че негови студенти заплашиха, че ще запалят сградата на НАТФИЗ, ако той не остане да преподава на щат, въпреки че беше навършил пенсионната си възраст. Аз например се пенсионирах на 68 – спазих закона. Тоя господин се поставяше над закона. Първо, той дължи успехите на някои свои спектакли на избора на добри актьори в тях. И в тази връзка да кажа, че има голям дефицит на добри актьори след 89-а година.
- Затова пък имаме такива в политиката...
- Ти ме подсещаш пак да кажа, че моето отношение към Бойко Борисов не е еднозначно. Той си има своите добри страни – взел е някои добри черти на Тодор Живков, но има и своите грехове, които трябва да помни. Ако не, други ще му ги припомнят. И за “Ипон”, и
за Цветелина Бориславова – хората се питат откъде има тя толкова много милиони,
че да купи “Булгартабак” и т.н. Новият директор на СИбанк ни “успокои” в едно предаване на Милен Цветков, че Цветелина вече не взимала 35 процента, ами “само 18” процента от акциите на банката! Бойко продължава да твърди, че Илиян Михов би бил чудесен вицепрезидент. След като този господин е професор, но има нулев политически опит. Самите негови хора го “похвалиха”, че имал един “недостатък” – нямал никаква представа за българската икономика! Можеш ли да си представиш! И Бойко го предлага! И за Желева – и до днес не призна, че не става за нищо – бездарна е. И не е почтена, щом не си беше уредила документите, преди да отиде да ни представлява. Бойко тръгнал по болниците да обяснява каква е новата медицинска апаратура! Потресающо му е поведението понякога. Едно време бай Тошо каза на проф. Филипов нещо много мъдро: “Филипе, голям режисьор си, искаш обаче да имаш и много власт. Но не можеш, защото си слаб на “задния” ход!“. Политик, който не може да дава “заден” ход, когато е необходимо, не може да бъде голям политик.
В тази връзка ще изразя предпочитанието си към министър Цветан Цветанов. Той изпъкна с това, че доказа, че може да поема цялата отговорност за личните си решения по генерални проблеми на българския живот. Сложи началото на една реална борба с мафиотизма. Аз много съм критикувал сегашния министерски съвет, но при една среща, щом ме забеляза, се върна и се ръкува с мен уважително. Само 5 на сто от сегашните действащи политици са способни на това и заслужават доверие.
- Професоре, винаги е имало конюнктура – по време на социализма, и сега – в това спор няма. Но има хора, които се направиха на дисиденти след 89-а, някак си ни обидиха, като подцениха паметта ни за научната им кариера. Защото ние помним с какви старателни трудове за БКП и Тодор Живков станаха професори. И за да ви улесня, ще ви посоча едно име – Елка Константинова – била съм нейна студентка и знам как всичките й писания почваха и свършваха с Априлския пленум...
- Тя не само цитира Априлския пленум, ами цяла книга има такава – “Българската литература и Априлският пленум на БКП” – така пише на корицата на книгата. Това е една от книгите й. А тя няма много книги, но всичките са пълни с подобни цитати.
- За книгата “Фашизмът” на Жельо Желев пък вече е публично известно, че е излязла с личната протекция на самата Людмила Живкова в издателство “Народна младеж”. В това не забелязвам нищо героично, което да превръща Желев в легендарен дисидент...
- Неговата книга е ехо на безброй много силни книги на тази тема, предимно от испански автори, тъй като в Испания това явление беше най-мощно развито, заедно с Германия и Италия, разбира се. Така че това е едно “вторично” произведение. Няма в себе си някакви оригинални позиции. Аз не знам дали Желев е професор, мисля, че е доктор, но не съм сигурен. В крайна сметка титлите нямат никакво значение, имат значение книгите и името, което човек си е създал.
- Вие сте бил преподавател...
- 15 години съм преподавал на студенти в четири университета: В СУ, в НБУ, в Техническия и в УНСС. Професор съм от 1996 г. и оттогава чета Теория на художествената литература. Един професор има средно натоварване 160 часа, аз имах 506.
- Известни са скандалите и около проблема с ВАК и титулуването на научните работници. Според мнозина, придобивайки правото всеки университет да присъжда научни звания, то има риск те да девалвират...
- ВАК нямаше никъде другаде, освен у нас и в Русия. В никоя друга страна! В цял свят университетите дават звания. Откъде накъде ще гласуват за някого неспециалисти? Ти знаеш ли, че аз съм ВАК-овски доктор на науките и за мен гласува един художник! В групата имаше дизайнер, инженер, филмов оператор, музикант и един театрал. Може ли художник и филмов оператор да избират Юлиан Вучков – дали той може да стане доктор на филологическите науки?! Художникът попитал: “Аз го знам от телевизията, нямам време да чета книги, но ми харесва. Само искам да попитам тая книга “История на българската драматургия”, тя за какво се отнася. За артистите как играят ли?”- цитирам буквално, както ми предаде разговора композиторът Димитър Христов. И Христов му отговаря: “Той не пише за играта на артистите, а за драматургията като литература. Не знаеш ли, му казал, че литературата има три основни рода – епос, лирика и драма? Ами, не знаел човекът! И такива хора мен ме избират!
- Докато бяхте на телевизионния екран, имахте неприятни диалози с анонимни зрители, някои от които сякаш се дразнеха от вашата образованост. Особено като казвахте, че сте автор на 23 книги... Забелязвахте ли този нюанс в отношението?
- Да, разбира се. Омразата на простака към образования е старо явление. Но да тръгнем оттук: аз съм вече на 74 години и смело мога да декларирам едно свое наблюдение: че българинът те хвали само на четири очи. Никога не те хвали публично. И тая народопсихология изобщо не че ме зачудва вече, а ме връща към гениалния Ботев с неговото проникновено разкритие:
“Свестните у нас считат за луди!”
Днес е правило твоите колеги да те смятат за луд и откачен, ако ти ги превъзхождаш.
- Пропуснахме да поговорим за киното, като някога смятано за най-масово изкуство, но днес доста недостъпно...
- Ами то няма вече и български филми като “Привързаният балон” на Бинка Желязкова, като “Нощем с белите коне” на Зако Хеския, като “На малкия остров” на Рангел Вълчанов и т.н. Ако сравним съвременното филмово производство с най-големия български филм – “Козият рог” на Методи Андонов, те ще се окажат не под него, ами направо под дъното!
- Но и много творци се промениха. Рангел Вълчанов според мен експериментира в “Лазарица” малко смехотворно...
- Ами, не знам за него, ама по принцип склерозата в България настъпва малко по-рано от другите страни в Европа. Може да е отмъщение за това, че имаме кисело мляко, което става от един бацил, и сигурно размеква мозъка. /смях – б.а./ У нас има някаква мания за придобиване на слава. Рангел е много кадърен човек, макар понякога да говори безумия, за да направи силно впечатление – иска да бъде център на вниманието.
Не може да се примири, че за Азис и Ивана примерно се пише и говори повече. Няма мъдростта да прецени, че има слава за добро, и евтина слава. И с телевизионните си изявления Рангел отива към второто, за съжаление. Той е едно момче от село, и в това няма нищо лошо. Но понеже има комплекси на тема селски произход, сега смята, че трябва да се представи като много цивилизован. Вследствие на което много често снобее и се държи претенциозно.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
