Преди нямаше Октоподи, но имаше министри в затворите. Тодор Живков беше интелект с феноменална памет, той не обичаше тарикатите и блюдолизците
Николай Орешаров е роден през 1934 г. В края на 60-те г. на миналия век му възлагат да разследва тогавашната икономическа групировка “Тексим”. Задачата му е спусната на тайна сбирка лично от тогавашния шеф на КГБ, а впоследствие и държавен глава на СССР - Юрий Андропов. Висшите другари обаче остават недоволни от следствената му работа и го уволняват. Заплашват го и с изключване от Партията кърмилница. След приключването на следователската си кариера Орешаров се отдава на адвокатурата. След Десети ноември дори е предложен за главен прокурор на Република България. Понастоящем пенсионираният юрист се отдава на творчество. Издал е много книги, сред които и тетралогия от поредицата “Банката”, както и “Фатален изстрел” от поредицата “Аз бях следовател” и политическия роман “Свободни в отвъдното” – все по истински случаи и с реални герои и имена. Г-н Орешаров пише на специален компютър за слепи, придружен със звук на сътвореното от него, тъй като е сляп, но не губи дух и продължава да е ценител на хубавите жени и червеното къпиново вино.
- Г-н Орешаров, вие бяхте в епицентъра на разгрома на "Тексим" - групировката (по днешните стандарти би следвало да я титулуваме като мафия), която Тато разби през 60-те години на миналия век.
- В началото на 60-те години на миналия век управляващата партия потърси нов подход за развитието на икономиката ни. Той се осъществяваше основно чрез свободното предприятие “Тексим”, чийто създател е Георги Найденов. Той работеше в “Инженерно направление” на Външна търговия. По това време България подпомага активно алжирския фронт срещу френските колонизатори и
Георги Найденов снабдява с оръжие алжирските бойци и прави бартер с необходимата твърда валута
От тамошна страна негов партньор е Мабет Шареф, по-известен като д-р Хашеми. Така се развива легална дейност чрез търговското дружество “Тексим” и смесено българско-алжирско дружество с 50 на сто участие от двете ни страни. През 1961 г. в Лихтенщайн е създадена фирмата “Имекстраком”, регистрирана на двамата търговски посредници Найденов и Хашеми като частни лица. Георги Найденов получава високо държавно доверие и след години прехвърля всички активи на страната ни. Работата безспорно е опасно рискова заради евентуален международен скандал.
Корабът “Родина”, натоварен с 10 хил. тона оръжие, минава през Средиземно море и е разтоварен в Мароко през 1961 г. след личното разпореждане на крал Хасан Втори. Така нашето оръжие стига до Алжир.
- През онези соцвремена се решава дружеството да продължи като свободна стопанско-търговска организация. Това е равносилно на революция.
- Да, “Тексим” трябваше да продължи като свободна стопанско-търговска организация за износ, внос, реекспорт, техническа помощ, стопански инициативи и валутни сделки. Използват се установените международни връзки. Ноу-хауто го издига на най-високо световно ниво.
- Тогава се изгражда и първият завод за кока-кола.
- Да, България е снабдена с най-качествени напитки и цигари на най-ниски цени. 17 шефове направляват 45 хил. работници и специалисти. Ефектът от дейността на “Тексим” е поразителен – през 1969 г. има чиста печалба от 27,3 млн. лв.! За 1967 г. той преотстъпва на държавата 2,5 млн. долара. През 1969 г. фирмата има чиста печалба от 11,9 млн. долара. “Тексим” осигурява на ДСО “Корабоплаване” кораби на стойност 60 млн. валутни лева. Групировката помага балансът на западна валута от пасивен да стане активен, като през 1968 г. получената валута надминава разходваната с 5,5 млн. долара. Концернът,
започнал с 2314 долара, завършва дейността си със 136 млн. долара активи
- На какво се дължи възходът на групировката?
- На особения й статут на дейност, както и на общия икономически подем на страната ни в тези години.
- Тя има и влиятелната подкрепа на Тодор Живков.
- Само за известно време. Експериментът не се харесва на Политбюро и на Гриша Филипов. На Тано Цолов и на основния й противник Пенчо Кубадински. Упадъкът на печелившата “Тексим” започва през 1969 г., когато по нареждане на Тодор Живков се сформира във финансовото министерство работна група, начело с Иван Палийски, която трябва да направи ревизия. ЦК на БКП започва лов на вещици чрез прокуратурата, като нарежда да се започне следствие и да се дадат под съд шефовете на “Тексим”. Георги Найденов дава логични показания, които нямат резултат.
Прокуратурата се позовава на бюрократични формалности. Живко Живков защитава “Тексим”, наричайки го “експеримент”, но не смее да се опълчи срещу висшестоящите.
Тогава се появява и понятието мафия,
след проверката. Тодор Живков вика Политбюро и пуска измислен сигнал на Георги Найденов, че сред членовете на ЦК на БКП има мафия и в нея влиза Тано Цолов, както и Пенчо Кубадински.
- Това е трик?
- Да, Тодор Живков приема “сигнала” за провокация, спира финансовата ревизия и праща документите в съда и прокуратурата.
- Тогава идвате на ход вие, г-н Орешаров!
- Да, главните действащи лица са хвърлени в затвора. Цяла година търсех виновните, за да разбера, че няма злоупотреби. Процесът в Софийски градски съд приключи с решение, че деветимата обвиняеми са невинни. Председателят на съда Илия Байчев е уволнен. Остава дълго време без работа. Георги Найденов и осемте му колеги лежат в затвора. Тодор Живков не желае оправдателна присъда и притиска главния прокурор Иван Вачков и председателя на Върховния съд Ангел Велев. Състав на Върховния съд отменя решението на СГС и Георги Найденов е осъден на 20 г. затвор, от които излежава пет. Имуществото на “Тексим” е разпределено на различни организации. Фалират го, както се казва!
- СССР е бил доволен, а вие защо не се подчинихте да разгромите “Тексим”?
- Аз бях уволнен и останах дълго време без работа. Но Тодор Живков едва ли искаше сам да смачка “Тексим”. Той дистанцираше и изолираше, но не мачкаше. Така постъпи и с Вълко Червенков, изолира го и той полудя. И с Антон Югов стана същото. Тодор Живков беше интелект с феноменална памет. Той не обичаше тарикатите и блюдолизците. Но
Георги Найденов беше опасен за съветските другари, направо ги смачка, изнасяше бали с рубли, щеше да ги докара до инфлация
По нареждане на руснаците нашите се готвеха да му “отсекат” главата. Но аз получих сведения от съветски агент за операцията, която се готвеше, и го предупредих. Вътре в нея бяха Григор Шопов и Кирил Величков от ДС. Той направи номер и операцията пропадна. Стопира едни камиони с рубли на границата. Беше много умен. Смъкна рублата на 65 копейки в търговските операции. Истинският му пост не беше зам.-министър на транспорта, а полковник от ДС.
- Защо не го екзекутирахте по височайше поръчение?
- Когато се зарових в сделките, разбрах, че Найденов не беше присвоил нито цент, нито лев или копейка. От него печелеше само държавата. Защо сегашните Октоподи не са същите? Тогава не биха ги съдили. Проблемите на Георги Найденов дойдоха от КГБ, не от нашите само. Те бяха бесни.
Найденов купуваше на безценица от руснаците кораби и ги кръщаваше с майтапчийски имена, вместо “Феликс” - “Феникс”. Тъй като корабите бяха на доизживяване, той ги тъпчеше с товари и им взимаше застраховката, като се скапят. Някои сравняват бизнес нюха му с този на Илия Павлов.
- Не ви се говори за “Октопод” и за “Наглите”, защо?
- Защото смятам, че се опитват да правят нещо, мъчат се, но няма да го направят. Една къща се мете от горе на долу. Не съм съгласен виновният да докладва, че е невинен, а такава е тенденцията. Съдът трябва да докаже, че е виновен, а не човекът да се оправдава, ако няма несъмнени доказателства и вина извън всякакво съмнение. Говоря и като следовател, и като адвокат, бил съм и от двете страни. Човек е невинен до доказване на противното и така е по цял свят. Готви се и друго безумие. Потърпевшият да няма право да е в помощ на прокуратурата, да вади доказателства. Че той бай Тошо не посмя да посегне на правото на подсъдимия. И не се разправяйте със съда! Това е на лошо. Така пада нивото. Така разбиха и следствието. Няма морски следователи, транспортни следователи, хала на дознателите всички го знаем какъв е.
Едно интервю на Ваня ПАНОВА
Николай Орешаров е роден през 1934 г. В края на 60-те г. на миналия век му възлагат да разследва тогавашната икономическа групировка “Тексим”. Задачата му е спусната на тайна сбирка лично от тогавашния шеф на КГБ, а впоследствие и държавен глава на СССР - Юрий Андропов. Висшите другари обаче остават недоволни от следствената му работа и го уволняват. Заплашват го и с изключване от Партията кърмилница. След приключването на следователската си кариера Орешаров се отдава на адвокатурата. След Десети ноември дори е предложен за главен прокурор на Република България. Понастоящем пенсионираният юрист се отдава на творчество. Издал е много книги, сред които и тетралогия от поредицата “Банката”, както и “Фатален изстрел” от поредицата “Аз бях следовател” и политическия роман “Свободни в отвъдното” – все по истински случаи и с реални герои и имена. Г-н Орешаров пише на специален компютър за слепи, придружен със звук на сътвореното от него, тъй като е сляп, но не губи дух и продължава да е ценител на хубавите жени и червеното къпиново вино.
- Г-н Орешаров, вие бяхте в епицентъра на разгрома на "Тексим" - групировката (по днешните стандарти би следвало да я титулуваме като мафия), която Тато разби през 60-те години на миналия век.
- В началото на 60-те години на миналия век управляващата партия потърси нов подход за развитието на икономиката ни. Той се осъществяваше основно чрез свободното предприятие “Тексим”, чийто създател е Георги Найденов. Той работеше в “Инженерно направление” на Външна търговия. По това време България подпомага активно алжирския фронт срещу френските колонизатори и
Георги Найденов снабдява с оръжие алжирските бойци и прави бартер с необходимата твърда валута
От тамошна страна негов партньор е Мабет Шареф, по-известен като д-р Хашеми. Така се развива легална дейност чрез търговското дружество “Тексим” и смесено българско-алжирско дружество с 50 на сто участие от двете ни страни. През 1961 г. в Лихтенщайн е създадена фирмата “Имекстраком”, регистрирана на двамата търговски посредници Найденов и Хашеми като частни лица. Георги Найденов получава високо държавно доверие и след години прехвърля всички активи на страната ни. Работата безспорно е опасно рискова заради евентуален международен скандал.
Корабът “Родина”, натоварен с 10 хил. тона оръжие, минава през Средиземно море и е разтоварен в Мароко през 1961 г. след личното разпореждане на крал Хасан Втори. Така нашето оръжие стига до Алжир.
- През онези соцвремена се решава дружеството да продължи като свободна стопанско-търговска организация. Това е равносилно на революция.
- Да, “Тексим” трябваше да продължи като свободна стопанско-търговска организация за износ, внос, реекспорт, техническа помощ, стопански инициативи и валутни сделки. Използват се установените международни връзки. Ноу-хауто го издига на най-високо световно ниво.
- Тогава се изгражда и първият завод за кока-кола.
- Да, България е снабдена с най-качествени напитки и цигари на най-ниски цени. 17 шефове направляват 45 хил. работници и специалисти. Ефектът от дейността на “Тексим” е поразителен – през 1969 г. има чиста печалба от 27,3 млн. лв.! За 1967 г. той преотстъпва на държавата 2,5 млн. долара. През 1969 г. фирмата има чиста печалба от 11,9 млн. долара. “Тексим” осигурява на ДСО “Корабоплаване” кораби на стойност 60 млн. валутни лева. Групировката помага балансът на западна валута от пасивен да стане активен, като през 1968 г. получената валута надминава разходваната с 5,5 млн. долара. Концернът,
започнал с 2314 долара, завършва дейността си със 136 млн. долара активи
- На какво се дължи възходът на групировката?
- На особения й статут на дейност, както и на общия икономически подем на страната ни в тези години.
- Тя има и влиятелната подкрепа на Тодор Живков.
- Само за известно време. Експериментът не се харесва на Политбюро и на Гриша Филипов. На Тано Цолов и на основния й противник Пенчо Кубадински. Упадъкът на печелившата “Тексим” започва през 1969 г., когато по нареждане на Тодор Живков се сформира във финансовото министерство работна група, начело с Иван Палийски, която трябва да направи ревизия. ЦК на БКП започва лов на вещици чрез прокуратурата, като нарежда да се започне следствие и да се дадат под съд шефовете на “Тексим”. Георги Найденов дава логични показания, които нямат резултат.
Прокуратурата се позовава на бюрократични формалности. Живко Живков защитава “Тексим”, наричайки го “експеримент”, но не смее да се опълчи срещу висшестоящите.
Тогава се появява и понятието мафия,
след проверката. Тодор Живков вика Политбюро и пуска измислен сигнал на Георги Найденов, че сред членовете на ЦК на БКП има мафия и в нея влиза Тано Цолов, както и Пенчо Кубадински.
- Това е трик?
- Да, Тодор Живков приема “сигнала” за провокация, спира финансовата ревизия и праща документите в съда и прокуратурата.
- Тогава идвате на ход вие, г-н Орешаров!
- Да, главните действащи лица са хвърлени в затвора. Цяла година търсех виновните, за да разбера, че няма злоупотреби. Процесът в Софийски градски съд приключи с решение, че деветимата обвиняеми са невинни. Председателят на съда Илия Байчев е уволнен. Остава дълго време без работа. Георги Найденов и осемте му колеги лежат в затвора. Тодор Живков не желае оправдателна присъда и притиска главния прокурор Иван Вачков и председателя на Върховния съд Ангел Велев. Състав на Върховния съд отменя решението на СГС и Георги Найденов е осъден на 20 г. затвор, от които излежава пет. Имуществото на “Тексим” е разпределено на различни организации. Фалират го, както се казва!
- СССР е бил доволен, а вие защо не се подчинихте да разгромите “Тексим”?
- Аз бях уволнен и останах дълго време без работа. Но Тодор Живков едва ли искаше сам да смачка “Тексим”. Той дистанцираше и изолираше, но не мачкаше. Така постъпи и с Вълко Червенков, изолира го и той полудя. И с Антон Югов стана същото. Тодор Живков беше интелект с феноменална памет. Той не обичаше тарикатите и блюдолизците. Но
Георги Найденов беше опасен за съветските другари, направо ги смачка, изнасяше бали с рубли, щеше да ги докара до инфлация
По нареждане на руснаците нашите се готвеха да му “отсекат” главата. Но аз получих сведения от съветски агент за операцията, която се готвеше, и го предупредих. Вътре в нея бяха Григор Шопов и Кирил Величков от ДС. Той направи номер и операцията пропадна. Стопира едни камиони с рубли на границата. Беше много умен. Смъкна рублата на 65 копейки в търговските операции. Истинският му пост не беше зам.-министър на транспорта, а полковник от ДС.
- Защо не го екзекутирахте по височайше поръчение?
- Когато се зарових в сделките, разбрах, че Найденов не беше присвоил нито цент, нито лев или копейка. От него печелеше само държавата. Защо сегашните Октоподи не са същите? Тогава не биха ги съдили. Проблемите на Георги Найденов дойдоха от КГБ, не от нашите само. Те бяха бесни.
Найденов купуваше на безценица от руснаците кораби и ги кръщаваше с майтапчийски имена, вместо “Феликс” - “Феникс”. Тъй като корабите бяха на доизживяване, той ги тъпчеше с товари и им взимаше застраховката, като се скапят. Някои сравняват бизнес нюха му с този на Илия Павлов.
- Не ви се говори за “Октопод” и за “Наглите”, защо?
- Защото смятам, че се опитват да правят нещо, мъчат се, но няма да го направят. Една къща се мете от горе на долу. Не съм съгласен виновният да докладва, че е невинен, а такава е тенденцията. Съдът трябва да докаже, че е виновен, а не човекът да се оправдава, ако няма несъмнени доказателства и вина извън всякакво съмнение. Говоря и като следовател, и като адвокат, бил съм и от двете страни. Човек е невинен до доказване на противното и така е по цял свят. Готви се и друго безумие. Потърпевшият да няма право да е в помощ на прокуратурата, да вади доказателства. Че той бай Тошо не посмя да посегне на правото на подсъдимия. И не се разправяйте със съда! Това е на лошо. Така пада нивото. Така разбиха и следствието. Няма морски следователи, транспортни следователи, хала на дознателите всички го знаем какъв е.
Едно интервю на Ваня ПАНОВА
