Нито веднъж не съм давал нито вредни храни, нито допинг, нито даже витамини от химически произход на моите състезатели и пак ставаха шампиони, твърди бившият треньор в националния ни отбор по борба
Деньо Павлов е бивш помощник-треньор в националния ни отбор по борба. В момента е управител на фондация “Да отключиш себе си”. Павлов бе сред протестиращите срещу гласуването на генномодифицираните храни в парламента. Вестник “Над 55” научи, че именно той е автор на писмото до парламента, президента и премиера, в което смело употребява за модифицираните храни епитетите “геноцид” и “измама” и заплашва правителството с падане от власт. Репортер на “Над 55” се срещна с протестиращия.
- Г-н Павлов, изглеждате кротък човек, а сте дошли до София да атакувате държавните мъже...
- Аз и в “Атака” се обадих и им казах, че ако се солидаризират сега за тия изродени продукти, ще паднат от власт.
- А откъде ви дойде това и не ви ли помислиха за луд след тия думи?
- Не. Изслушаха ме внимателно, като чуха кой съм. А откъде ми дойде ли? Целият ми живот дотук се диктуваше “отгоре”. Не съм луд, аз съм напълно уравновесен, земен човек. Но още от детството си чувам някак си вътре в мен да ми се казват разни неща. Но сега за тия храни, които обикновеният човек като чуе “генномодифицирана” храна, мисли го за нещо модерно, а то, на български преведено, по същество си е генно изродена храна. В Швейцария са забранени с мораториум до 2013-а. В Италия – също. В Англия – със забрана, основана на режима за отговорност. В Белгия, в Полша има забрана за продажбата на такива семена. В Австрия – на царевичните хибриди и маслодайната царевица. И в САЩ са забранени посевите от тоя тип, но сами си направете сметка – американците ги изнесоха в Аржентина и Бразилия. И ние ли трябва да станем “гробище” на изродените боклуци?! В момента се води война. Тия култури са по-страшни от психотронно оръжие.
И аз питам тия от БСП и ДПС, които сега гласуваха “Не”, но именно те подготвиха почвата и тихомълком в България бяха посадени полета с генно изродени посеви още през 96-а година, дали ще признаят това за свой грях. Парламентът трябва да гласува забраната на тия култури, а обикновените хора да знаят и да не се лъжат по модерната дума. Става въпрос за нарочно подвеждане чрез термин, чието съдържание ще има пагубни последици върху целия ни живот.
- Понеже споменахте, че имате способността да “чувате” гласа на някаква сила, която ви напътства – как и кога ви се случи това за пръв път?
- Бях малко момче – едва 5-годишен, когато баща ми реши да ме даде да ме гледат едни хора от съседно село. Защото той от инат не иска да влезе в ТКЗС-то и останахме най-бедните в селото. За да не гладувам и аз, решили с майка ми да ме дадат. Взеха ме ония хора – държат се мило с мен, обещават ми все хубави неща, а аз не искам и да чуя за оставане при тях. Отидох до клозета на двора и се наревах с пълен глас. И изведнъж ми се каза – “отвътре” някак: “Сега си избърши сълзите, така че хората да не разберат, че си плакал, и като мине ден-два, ако отворят дума по темата, тогава ще кажеш каквото ти дойде отвътре!” Успокоих се някак си – изтрих си сълзите и се върнах при хората. И като настъпи моментът, им казах, че не искам да остана – че си имам мои си татко и майка, нищо че са бедни. “Искам веднага да си ходя при тях!”, рекох. Хората взеха да ме увещават, че ще ме върнат, ама нека да преспя, да премисля. “Не, викам. Сега. Вие ми покажете накъде е моето село, аз пеша тръгвам!” “Има вълци, викат ми.” “Нищо, тръгвам си!” Мъжът се видя в чудо с мен и с една двуколка ме откара близо до моето село. Показа ми накъде да вървя и ме остави – през един дол сам се прибрах при нашите. Имах толкова бедно детство, че се чудех какво ще излезе от мен – какво ще правя по-нататък в живота си.
- Как станахте треньор?
- Пак така. Посочен ми беше тоя път. Първо тая сила, която ми говори, ми каза, че ще стана разузнавач. И макар да бях слаб ученик, но пък добър спортист, 22-годишен, след казармата, наистина ме повикаха да ме запишат в школата в Симеоново без приемен изпит – знаеха, че не съм силен в науките и изпитите няма как да ги издържа, че да се класирам. Но аз избрах спорта.
После един познат – високопоставен военен, ми предложи да отида на среща във Военното контраразузнаване. Трябваше да избирам между това и спорта, треньорството. Попитах тия “отгоре”, ако избера да съм треньор, какво ще стане. “Ами, ще направиш няколко шампиони!”, ми се отвърна. Ами хубаво, викам – това избирам, и въобще не отидох на срещата, отказах се от разузнавачеството. И не съжалявам. Бях пом.-треньор на националния ни отбор по борба. Старши беше Патриков. България беше по традиция втора и трета по борба в света. Като личен треньор на състезатели от деца до мъже съм направил двама европейски и един световен шампион – Николай Касабов. Другият е Веселин Събев. Веселин стана европейски в Болоня, Николай в Анкара. По време на тренировки и на състезания на никой от състезателите нито веднъж не съм давал нито вредни храни, нито допинг, нито даже витамини от химически произход, въпреки че ги считат за безобидни. Исках да докажа, че човек може да бъде резултатен спортист и без намесата на химията. А сега непрекъснато се употребява допинг. Например в щангите една година в Австралия изключиха отбора. А аз направих европейски шампион Николай в Анкара – и то по време, когато отношенията ни с Турция бяха повече от лоши – заради възродителния процес у нас.
Неоспорими качества показа дори в такава критична обстановка – на лоши отношения. Стана най-младият европейски шампион на всички времена – 20-годишен беше тогава.
- Вярно ли е, че има договаряния за победи на световните олимпиади?
- Ами на Сеулската олимпиада казаха на Иван Абаджиев: “Правиш най-много три златни медала – определяш си в кои категории, и това ти е “лимитът”. Не се ли съгласиш, махаме ти целия отбор!”
Това е абсолютно достоверен факт. Даже мисля, че той самият го е казвал пред журналисти. В Австралия го изключиха Иван Абаджиев. Там се намесиха западните страни. Тъй като трябваше да се определи треньор номер 1 на 2000-ата, а той по статистика имаше най-много златни медали от всички треньори в света, за да го игнорират, го изключиха – за да не го класират.
- Да не би пак тия гласове да са ви подшушнали за Николай Касабов – световния ни шампион?
- Да, колкото и да ви е чудно. Взех го по указание “отгоре” – казаха ми как ще го разпозная. Николай го потърсих аз – беше ми казано какво момче да търся. По същия начин – с помощта на гласа вътре в мен, се и ожених – беше ми посочена и първата ми приятелка – една унгарка, и жената, която ми стана съпруга после. Още по-интересен случай имам: през 86-а, както тренирах в “Дианабад”, ми дойде информацията, че Съветският съюз се разпада. Отидох в посолството им и с увода, че аз не съм някакъв враг – даже че дядо ми е бил свръзка на НКВД-то с нашите през Септемврийското въстание, та ако щат, нека и за луд да ме мислят, но съм длъжен да им съобщя нещо. Възпитано ме изслушаха. Приятели ми викаха после, че може да пострадам за това нещо, но никой не ме потърси да ми “отмъщава”. А както знаете, така и стана – разпадна се Съюзът, а после дойдоха и промените у нас. Затова сега, като казвам за тия храни, че те са гибелни за нацията ни, повярвайте ми – така е!
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
- Г-н Павлов, изглеждате кротък човек, а сте дошли до София да атакувате държавните мъже...
- Аз и в “Атака” се обадих и им казах, че ако се солидаризират сега за тия изродени продукти, ще паднат от власт.
- А откъде ви дойде това и не ви ли помислиха за луд след тия думи?
- Не. Изслушаха ме внимателно, като чуха кой съм. А откъде ми дойде ли? Целият ми живот дотук се диктуваше “отгоре”. Не съм луд, аз съм напълно уравновесен, земен човек. Но още от детството си чувам някак си вътре в мен да ми се казват разни неща. Но сега за тия храни, които обикновеният човек като чуе “генномодифицирана” храна, мисли го за нещо модерно, а то, на български преведено, по същество си е генно изродена храна. В Швейцария са забранени с мораториум до 2013-а. В Италия – също. В Англия – със забрана, основана на режима за отговорност. В Белгия, в Полша има забрана за продажбата на такива семена. В Австрия – на царевичните хибриди и маслодайната царевица. И в САЩ са забранени посевите от тоя тип, но сами си направете сметка – американците ги изнесоха в Аржентина и Бразилия. И ние ли трябва да станем “гробище” на изродените боклуци?! В момента се води война. Тия култури са по-страшни от психотронно оръжие.
И аз питам тия от БСП и ДПС, които сега гласуваха “Не”, но именно те подготвиха почвата и тихомълком в България бяха посадени полета с генно изродени посеви още през 96-а година, дали ще признаят това за свой грях. Парламентът трябва да гласува забраната на тия култури, а обикновените хора да знаят и да не се лъжат по модерната дума. Става въпрос за нарочно подвеждане чрез термин, чието съдържание ще има пагубни последици върху целия ни живот.
- Понеже споменахте, че имате способността да “чувате” гласа на някаква сила, която ви напътства – как и кога ви се случи това за пръв път?
- Бях малко момче – едва 5-годишен, когато баща ми реши да ме даде да ме гледат едни хора от съседно село. Защото той от инат не иска да влезе в ТКЗС-то и останахме най-бедните в селото. За да не гладувам и аз, решили с майка ми да ме дадат. Взеха ме ония хора – държат се мило с мен, обещават ми все хубави неща, а аз не искам и да чуя за оставане при тях. Отидох до клозета на двора и се наревах с пълен глас. И изведнъж ми се каза – “отвътре” някак: “Сега си избърши сълзите, така че хората да не разберат, че си плакал, и като мине ден-два, ако отворят дума по темата, тогава ще кажеш каквото ти дойде отвътре!” Успокоих се някак си – изтрих си сълзите и се върнах при хората. И като настъпи моментът, им казах, че не искам да остана – че си имам мои си татко и майка, нищо че са бедни. “Искам веднага да си ходя при тях!”, рекох. Хората взеха да ме увещават, че ще ме върнат, ама нека да преспя, да премисля. “Не, викам. Сега. Вие ми покажете накъде е моето село, аз пеша тръгвам!” “Има вълци, викат ми.” “Нищо, тръгвам си!” Мъжът се видя в чудо с мен и с една двуколка ме откара близо до моето село. Показа ми накъде да вървя и ме остави – през един дол сам се прибрах при нашите. Имах толкова бедно детство, че се чудех какво ще излезе от мен – какво ще правя по-нататък в живота си.
- Как станахте треньор?
- Пак така. Посочен ми беше тоя път. Първо тая сила, която ми говори, ми каза, че ще стана разузнавач. И макар да бях слаб ученик, но пък добър спортист, 22-годишен, след казармата, наистина ме повикаха да ме запишат в школата в Симеоново без приемен изпит – знаеха, че не съм силен в науките и изпитите няма как да ги издържа, че да се класирам. Но аз избрах спорта.
После един познат – високопоставен военен, ми предложи да отида на среща във Военното контраразузнаване. Трябваше да избирам между това и спорта, треньорството. Попитах тия “отгоре”, ако избера да съм треньор, какво ще стане. “Ами, ще направиш няколко шампиони!”, ми се отвърна. Ами хубаво, викам – това избирам, и въобще не отидох на срещата, отказах се от разузнавачеството. И не съжалявам. Бях пом.-треньор на националния ни отбор по борба. Старши беше Патриков. България беше по традиция втора и трета по борба в света. Като личен треньор на състезатели от деца до мъже съм направил двама европейски и един световен шампион – Николай Касабов. Другият е Веселин Събев. Веселин стана европейски в Болоня, Николай в Анкара. По време на тренировки и на състезания на никой от състезателите нито веднъж не съм давал нито вредни храни, нито допинг, нито даже витамини от химически произход, въпреки че ги считат за безобидни. Исках да докажа, че човек може да бъде резултатен спортист и без намесата на химията. А сега непрекъснато се употребява допинг. Например в щангите една година в Австралия изключиха отбора. А аз направих европейски шампион Николай в Анкара – и то по време, когато отношенията ни с Турция бяха повече от лоши – заради възродителния процес у нас.
Неоспорими качества показа дори в такава критична обстановка – на лоши отношения. Стана най-младият европейски шампион на всички времена – 20-годишен беше тогава.
- Вярно ли е, че има договаряния за победи на световните олимпиади?
- Ами на Сеулската олимпиада казаха на Иван Абаджиев: “Правиш най-много три златни медала – определяш си в кои категории, и това ти е “лимитът”. Не се ли съгласиш, махаме ти целия отбор!”
Това е абсолютно достоверен факт. Даже мисля, че той самият го е казвал пред журналисти. В Австралия го изключиха Иван Абаджиев. Там се намесиха западните страни. Тъй като трябваше да се определи треньор номер 1 на 2000-ата, а той по статистика имаше най-много златни медали от всички треньори в света, за да го игнорират, го изключиха – за да не го класират.
- Да не би пак тия гласове да са ви подшушнали за Николай Касабов – световния ни шампион?
- Да, колкото и да ви е чудно. Взех го по указание “отгоре” – казаха ми как ще го разпозная. Николай го потърсих аз – беше ми казано какво момче да търся. По същия начин – с помощта на гласа вътре в мен, се и ожених – беше ми посочена и първата ми приятелка – една унгарка, и жената, която ми стана съпруга после. Още по-интересен случай имам: през 86-а, както тренирах в “Дианабад”, ми дойде информацията, че Съветският съюз се разпада. Отидох в посолството им и с увода, че аз не съм някакъв враг – даже че дядо ми е бил свръзка на НКВД-то с нашите през Септемврийското въстание, та ако щат, нека и за луд да ме мислят, но съм длъжен да им съобщя нещо. Възпитано ме изслушаха. Приятели ми викаха после, че може да пострадам за това нещо, но никой не ме потърси да ми “отмъщава”. А както знаете, така и стана – разпадна се Съюзът, а после дойдоха и промените у нас. Затова сега, като казвам за тия храни, че те са гибелни за нацията ни, повярвайте ми – така е!
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
