Нотариална покана за изземване на личното му имущество е получил 75-годишният Никола Петев Колев от Хасково, ул. „Драгоман” 72. Причината – човекът не си плащал водата през 2003 г. и в сметката му се натрупали 245,25 лв.
По искане на “В и К” – Хасково е заведено дело срещу пенсионера, но единият граждански номер е сгрешен и по документи той е на 50 години. Едва ли несъответствието между видимата възраст на подсъдимия и данните от документите, представени от „В и К” – Хасково, е направило впечатление на някого от съдийския състав и човекът получил присъда. Но не в това е абсурдът на това дело.
Човекът е осъден през 2003 г., платил си е всички сметки и наложената от съда глоба
и до ден днешен той е напълно изряден към „В и К”.
През 2007 г. обаче е заведено второ дело срещу него и въпреки че старецът не дължи дори и една стотинка за вода, е осъден да заплати разноските по делото.
През тези четири години синът му се разболява от рак. Семейството разпродава покъщнината и каквото ценно имат, за да спасят младия мъж от лапите на смъртта. Крепят го четири години. След това синът умира. И не му стига това, че е погребал чедото си, старият човек трябва да се разправя със съдебната власт, която не престава да го тормози. Получената нотариална покана за изземване на имуществото го съсипва напълно и не знае какво да прави. Не иска повече да се занимава нито с „В и К”, нито със съда. За него това са институции, създадени да тормозят хората.
Снахата на стария човек, Гергана Колева, иска от администрацията на „В и К” удостоверение, че не им дължи нищо, за да го представи на съдия-изпълнителя, но чиновничките я пращат до юристката.
Тя пък казва, че не могат да издадат такова удостоверение, защото те проблеми със стареца нямат.
Той си е платил всички задължения и има фактури за това. И ако имате проблем, заявява юрисконсултката на „В и К”, той не е с нас, а със съда. В съда вдигат ръце и твърдят, че си гледат работата. А в дома на стареца всеки момент може да влезе съдия-изпълнителят. Само че той просто няма да има какво да вземе. Къщата отдавна е празна – мебелите са продадени заради лечението на болния син.
Но сина вече го няма. Останал е само старецът, който е престанал да воюва с институциите. Решил е, че няма смисъл...
Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
По искане на “В и К” – Хасково е заведено дело срещу пенсионера, но единият граждански номер е сгрешен и по документи той е на 50 години. Едва ли несъответствието между видимата възраст на подсъдимия и данните от документите, представени от „В и К” – Хасково, е направило впечатление на някого от съдийския състав и човекът получил присъда. Но не в това е абсурдът на това дело.
Човекът е осъден през 2003 г., платил си е всички сметки и наложената от съда глоба
и до ден днешен той е напълно изряден към „В и К”.
През 2007 г. обаче е заведено второ дело срещу него и въпреки че старецът не дължи дори и една стотинка за вода, е осъден да заплати разноските по делото.
През тези четири години синът му се разболява от рак. Семейството разпродава покъщнината и каквото ценно имат, за да спасят младия мъж от лапите на смъртта. Крепят го четири години. След това синът умира. И не му стига това, че е погребал чедото си, старият човек трябва да се разправя със съдебната власт, която не престава да го тормози. Получената нотариална покана за изземване на имуществото го съсипва напълно и не знае какво да прави. Не иска повече да се занимава нито с „В и К”, нито със съда. За него това са институции, създадени да тормозят хората.
Снахата на стария човек, Гергана Колева, иска от администрацията на „В и К” удостоверение, че не им дължи нищо, за да го представи на съдия-изпълнителя, но чиновничките я пращат до юристката.
Тя пък казва, че не могат да издадат такова удостоверение, защото те проблеми със стареца нямат.
Той си е платил всички задължения и има фактури за това. И ако имате проблем, заявява юрисконсултката на „В и К”, той не е с нас, а със съда. В съда вдигат ръце и твърдят, че си гледат работата. А в дома на стареца всеки момент може да влезе съдия-изпълнителят. Само че той просто няма да има какво да вземе. Къщата отдавна е празна – мебелите са продадени заради лечението на болния син.
Но сина вече го няма. Останал е само старецът, който е престанал да воюва с институциите. Решил е, че няма смисъл...
Тодорка НИКОЛОВА, Хасково
