Богомилка Димитрова е една от стотиците български майки, зачернени от наркотиците.
Синът й Кирил умира преди 10 години, когато е едва на 24. Младежът издъхва, докато е настанен за лечение в специализираната клиника в психиатрията в Раднево! Излязъл в домашен отпуск негов „събрат” донесъл хероин, всички в стаята се надрусали, а на сутринта Кирчо бил починал. Психиатрията в Раднево дълго не давала медицинската документация на момчето, съдът връщал делото многократно. Но Богомилка не се отказва вече 10 години, защото иска виновните за смъртта на сина й да бъдат наказани и други млади хора да бъдат спасени. Както е могло да стане с нейното дете. Могло е, ако е имало кой да види, че Кирил цяла нощ се гърчи и хърка в предсмъртна агония...
- Г-жо Димитрова, бихте ли разказали как започна трагедията със смъртта на сина ви?
- Синът ми се казва Кирил Петров, беше на 24 години, когато почина на 29 октомври 2000 г. Той първоначално е бил на трева, в продължение на около 6 месеца. Беше много емоционален и добро момче. Отслужи в казармата и като се върна, започна всичко - явно средата беше такава.
Ние живеем в Перник. Аз разбрах, че пуши трева, защото стана подозрително весел - като се прибереше вкъщи все се смееше, искаше да ми помага - все неща, които не е правил преди това.
Наблюдавах го, а същевременно в квартала от наркомания тогава
починаха 4-5 момчета
Започнах да го следя и разбрах кога мина на хероин. Той всичко споделяше с мен, говорихме много и започнахме да обикаляме кабинетите в София. Ходихме при д-р Герджикова във ВМА, при д-р Тодева на 4-ти километър, после при проф. Станкушев, който имаше кабинет на бул. “Стамболийски”. Ходехме всяка седмица на консултация, изписваха се лекарства и си излизахме.
2000 г. беше така - нямаше комуни и центрове за помощ. За да го изпратя в Испания, тогава ми искаха 7000 марки. Аз и съпругът ми цял живот работихме в металургията, сами сме си отгледали Кирчо и през живота си не съм виждала 10 000 лв. накуп. Нямахме пари за Испания и затова го заведохме за първи път в психиатрията в Раднево.
- Нямаше ли ефект от лекарствата, които му изписваха тези лекари?
- Може би щеше да има, но той като не ги взимаше редовно, как да стане това... Наркотикът е по-силен! Спомням си веднъж в отчаянието си, защото бях намерила в джоба му пакетче с хероин, се разплаках и му казвам, че и аз ще започна да се дрогирам като него. Той като скочи, дръпна го от ръката ми и през сълзи ми каза:
“Майко, недей! То е като змия, яде ме отвътре и иска още и още...
Не започвай и ти!”.
- Кога отидохте за първи път в болницата в Раднево?
- Аз започнах да търся варианти за лечение в България, защото разбрах, че трябва да го махна от средата, където е. Разбрахме за болницата в Раднево, където има отделение за лечение на наркозависимости. Той се съгласи да отиде доброволно и така през пролетта на 2000 г. постъпи за лечение. Първите 14 дни, докато трае абстиненцията, ги държат заключени. След това обаче ги пускат на свободен режим. Така стоя 1 месец там и на 24 май се прибра вкъщи. Пак започна да се повтаря историята и да взима хероин. Не е крал от къщи пари или вещи, не ни е бил. Те се събираха групичка и крадяха касетофони от коли и др. Тогава подадохме молба със съпруга ми в съда да бъде настанен принудително на лечение. Той не искаше да отиде втори път в Раднево, защото ми каза, че там е разграден двор и нищо няма да стане. Въпреки това есента на 2000 г. го приеха за втори път в Раднево.
- Как вървеше лечението там?
- Ние ходехме на всеки две седмици на свиждане. Отделно аз през 2-3 дни звънях на лекарите, за да се интересувам как е той. Винаги чувах техните обяснения, че е добре и всичко е наред. Лошото е, че след първите 14 дни на абстиненцията ги пускат на свободен режим. При посещенията в болницата винаги ми е правело впечатление, че момчетата излизат кой когато иска и никой не им държеше сметка кога се прибират. Това много ме притесняваше и аз даже казвах на съпруга ми, че ще отида в Раднево на квартира, докато Кирчо е там на лечение.
Последния път, когато отидох, го видях 4 дни преди да почине. Излизахме из града, обядвахме и го върнах в болницата. После все ме човърка и вече на 30 октомври сутринта се обаждам в психиатрията, за да питам как е моят син. Д-р Матева беше дежурна в отделението и ми каза - никога няма да забравя тези думи:
“Ние го намерихме в 5 часа сутринта мъртъв. Готов е - може да дойдете да си го вземете”
Аз почти припаднах, изпуснах телефона, разревах се - никога няма да забравя този ден. Оттогава животът за мен свърши. Живея само, за да да довърша битката си. Искам виновните за смъртта на детето ми да бъдат наказани!
- Кога заведохте делото срещу психиатрията в Раднево?
- Още 2000 г. го заведохме. Двайсетина дни след погребението вече се посъвзех и се върнах в болницата. Исках да разбера от какво е починал Кирчо. Отидох при д-р Матева и я питам, а тя ми каза, че като дошла сутринта на работа, патологът вече бил срязал детето ми до половината и краката му били целите в кръв. После отидох при д-р Михайлов - патолог в болницата в Стара Загора, и го попитах същото, но и той не можа да ми каже от какво е починал Кирчо. После разбрах, че те сутринта станали в 5 часа, за да пият кафе. В стаята имало и други момчета и го викали да стане, но той не реагирал. Не е имало лампа в стаята и било тъмно. Момчетата запалили фенерче и видели, че очите му са отворени и от устата му тече бледорозова пяна. Викат медицинската сестра, която започва да му прави изкуствено дишане. Дежурният лекар само констатира смъртта му. Вместо да извикат полиция и съдебен лекар, както е по закон, те извикали дежурния патолог от Стара Загора. Той нито му взима кръв и урина за изследване, нищо! Въпреки това д-р Михайлов пише в заключението от аутопсията, че Кирил е починал от двустранна бронхопневмония с оток на мозъка. Тогава започнах да искам медицинската документация на детето си - за направени изследвания, назначена терапия и др. Много спънки ми правиха от болницата, не даваха документацията, връщаха делото от различните съдилища и чак сега на 1 март излезе окончателното решение на Върховния касационен съд в София, което не може да бъде обжалвано.
Психиатрията е осъдена да плати на мен и на съпруга ми по 7 000 лв. обезщетение, защото не е осигурила адекватно лечение и грижи за сина ми. След като получихме медицинската документация с триста мъки, ясно се вижда, че
22 дни моят син не е бил в болницата!
През това време не е бил преглеждан нито веднъж, камо ли наблюдаван. Къде е било това момче и защо никой не ни е казал от болницата? Това става септември - месец преди да умре!
- Разбрахте ли какво е станало във фаталния 29 октомври?
- Оказа се, че Владислав Савов Христов от София е бил пуснат в градска отпуска в петък. В неделя той се прибира в Раднево и донася наркотик. Той сам призна това пред следователя и комисар на районен съд в Раднево. Четири момчета са били в стаята и всички взимат наркотик рано вечерта.
Моят син също и веднага си ляга, като казва, че му станало лошо. Питам аз - защо никой не ги проверява тези момчета, когато се връщат от отпуска? Така според показанията на момчетата Кирил цяла нощ се задушавал, хъркал като заклан, завит през глава. То няма осветление в стаята, няма кой да го погледне, няма вечерна визитация, а той е в болница все пак! Нали затова го пратихме в болница - да е под наблюдение, а не да умре от дрога! Сега се упреквам, че ако не го бях изпратила в психиатрията в Раднево, щеше да е жив! Той е починал в болницата, на болнично легло! В прокурорските разследвания се установява, че е имало мрежа за доставка на наркотици в психиатрията от момчетата, които ги пускат в градска отпуска.
- Как доказахте вината на болницата, след като не са били направени никакви изследвания на сина ви, когато е починал?
- Искахме ексхумация на трупа, за да се вземат нови проби за изследване. Това стана през 2002 г., пак от същата д-р Мария Грозева от патологията в Стара Загора, която прави заключенията от аутопсията и първия път. Аз казвам, че синът ми е отровен с нещо много силно. Но от резултатите от пробите след ексхумацията излиза, че няма присъствие и следи на арсен и тежки метали в организма на Кирил. След това през 2006 г. изискахме съдебномедицинска експертиза с проф. Раданов, Бог да го прости. Той се запозна с нашия случай и се произнесе, че смъртта най-вероятно се дължи на хероинова интоксикация, но не може да се твърди с абсолютна сигурност поради неизвършен химически анализ при смъртта. Не обвинявам никого.
Аз искам да разбера от какво е починало моето дете. Сега след като спечелихме това дело, ще започнем наказателно дело срещу Владислав, който е донесъл хероин тогава. На мен пари не ми трябват, аз не ги водя делата заради обезщетенията. Искам тези, които разпространяват наркотици, да бъдат наказани, защото детето ми е могло да бъде спасено!
Едно интервю на Маргарита Благоева
Синът й Кирил умира преди 10 години, когато е едва на 24. Младежът издъхва, докато е настанен за лечение в специализираната клиника в психиатрията в Раднево! Излязъл в домашен отпуск негов „събрат” донесъл хероин, всички в стаята се надрусали, а на сутринта Кирчо бил починал. Психиатрията в Раднево дълго не давала медицинската документация на момчето, съдът връщал делото многократно. Но Богомилка не се отказва вече 10 години, защото иска виновните за смъртта на сина й да бъдат наказани и други млади хора да бъдат спасени. Както е могло да стане с нейното дете. Могло е, ако е имало кой да види, че Кирил цяла нощ се гърчи и хърка в предсмъртна агония...
- Г-жо Димитрова, бихте ли разказали как започна трагедията със смъртта на сина ви?
- Синът ми се казва Кирил Петров, беше на 24 години, когато почина на 29 октомври 2000 г. Той първоначално е бил на трева, в продължение на около 6 месеца. Беше много емоционален и добро момче. Отслужи в казармата и като се върна, започна всичко - явно средата беше такава.
Ние живеем в Перник. Аз разбрах, че пуши трева, защото стана подозрително весел - като се прибереше вкъщи все се смееше, искаше да ми помага - все неща, които не е правил преди това.
Наблюдавах го, а същевременно в квартала от наркомания тогава
починаха 4-5 момчета
Започнах да го следя и разбрах кога мина на хероин. Той всичко споделяше с мен, говорихме много и започнахме да обикаляме кабинетите в София. Ходихме при д-р Герджикова във ВМА, при д-р Тодева на 4-ти километър, после при проф. Станкушев, който имаше кабинет на бул. “Стамболийски”. Ходехме всяка седмица на консултация, изписваха се лекарства и си излизахме.
2000 г. беше така - нямаше комуни и центрове за помощ. За да го изпратя в Испания, тогава ми искаха 7000 марки. Аз и съпругът ми цял живот работихме в металургията, сами сме си отгледали Кирчо и през живота си не съм виждала 10 000 лв. накуп. Нямахме пари за Испания и затова го заведохме за първи път в психиатрията в Раднево.
- Нямаше ли ефект от лекарствата, които му изписваха тези лекари?
- Може би щеше да има, но той като не ги взимаше редовно, как да стане това... Наркотикът е по-силен! Спомням си веднъж в отчаянието си, защото бях намерила в джоба му пакетче с хероин, се разплаках и му казвам, че и аз ще започна да се дрогирам като него. Той като скочи, дръпна го от ръката ми и през сълзи ми каза:
“Майко, недей! То е като змия, яде ме отвътре и иска още и още...
Не започвай и ти!”.
- Кога отидохте за първи път в болницата в Раднево?
- Аз започнах да търся варианти за лечение в България, защото разбрах, че трябва да го махна от средата, където е. Разбрахме за болницата в Раднево, където има отделение за лечение на наркозависимости. Той се съгласи да отиде доброволно и така през пролетта на 2000 г. постъпи за лечение. Първите 14 дни, докато трае абстиненцията, ги държат заключени. След това обаче ги пускат на свободен режим. Така стоя 1 месец там и на 24 май се прибра вкъщи. Пак започна да се повтаря историята и да взима хероин. Не е крал от къщи пари или вещи, не ни е бил. Те се събираха групичка и крадяха касетофони от коли и др. Тогава подадохме молба със съпруга ми в съда да бъде настанен принудително на лечение. Той не искаше да отиде втори път в Раднево, защото ми каза, че там е разграден двор и нищо няма да стане. Въпреки това есента на 2000 г. го приеха за втори път в Раднево.
- Как вървеше лечението там?
- Ние ходехме на всеки две седмици на свиждане. Отделно аз през 2-3 дни звънях на лекарите, за да се интересувам как е той. Винаги чувах техните обяснения, че е добре и всичко е наред. Лошото е, че след първите 14 дни на абстиненцията ги пускат на свободен режим. При посещенията в болницата винаги ми е правело впечатление, че момчетата излизат кой когато иска и никой не им държеше сметка кога се прибират. Това много ме притесняваше и аз даже казвах на съпруга ми, че ще отида в Раднево на квартира, докато Кирчо е там на лечение.
Последния път, когато отидох, го видях 4 дни преди да почине. Излизахме из града, обядвахме и го върнах в болницата. После все ме човърка и вече на 30 октомври сутринта се обаждам в психиатрията, за да питам как е моят син. Д-р Матева беше дежурна в отделението и ми каза - никога няма да забравя тези думи:
“Ние го намерихме в 5 часа сутринта мъртъв. Готов е - може да дойдете да си го вземете”
Аз почти припаднах, изпуснах телефона, разревах се - никога няма да забравя този ден. Оттогава животът за мен свърши. Живея само, за да да довърша битката си. Искам виновните за смъртта на детето ми да бъдат наказани!
- Кога заведохте делото срещу психиатрията в Раднево?
- Още 2000 г. го заведохме. Двайсетина дни след погребението вече се посъвзех и се върнах в болницата. Исках да разбера от какво е починал Кирчо. Отидох при д-р Матева и я питам, а тя ми каза, че като дошла сутринта на работа, патологът вече бил срязал детето ми до половината и краката му били целите в кръв. После отидох при д-р Михайлов - патолог в болницата в Стара Загора, и го попитах същото, но и той не можа да ми каже от какво е починал Кирчо. После разбрах, че те сутринта станали в 5 часа, за да пият кафе. В стаята имало и други момчета и го викали да стане, но той не реагирал. Не е имало лампа в стаята и било тъмно. Момчетата запалили фенерче и видели, че очите му са отворени и от устата му тече бледорозова пяна. Викат медицинската сестра, която започва да му прави изкуствено дишане. Дежурният лекар само констатира смъртта му. Вместо да извикат полиция и съдебен лекар, както е по закон, те извикали дежурния патолог от Стара Загора. Той нито му взима кръв и урина за изследване, нищо! Въпреки това д-р Михайлов пише в заключението от аутопсията, че Кирил е починал от двустранна бронхопневмония с оток на мозъка. Тогава започнах да искам медицинската документация на детето си - за направени изследвания, назначена терапия и др. Много спънки ми правиха от болницата, не даваха документацията, връщаха делото от различните съдилища и чак сега на 1 март излезе окончателното решение на Върховния касационен съд в София, което не може да бъде обжалвано.
Психиатрията е осъдена да плати на мен и на съпруга ми по 7 000 лв. обезщетение, защото не е осигурила адекватно лечение и грижи за сина ми. След като получихме медицинската документация с триста мъки, ясно се вижда, че
22 дни моят син не е бил в болницата!
През това време не е бил преглеждан нито веднъж, камо ли наблюдаван. Къде е било това момче и защо никой не ни е казал от болницата? Това става септември - месец преди да умре!
- Разбрахте ли какво е станало във фаталния 29 октомври?
- Оказа се, че Владислав Савов Христов от София е бил пуснат в градска отпуска в петък. В неделя той се прибира в Раднево и донася наркотик. Той сам призна това пред следователя и комисар на районен съд в Раднево. Четири момчета са били в стаята и всички взимат наркотик рано вечерта.
Моят син също и веднага си ляга, като казва, че му станало лошо. Питам аз - защо никой не ги проверява тези момчета, когато се връщат от отпуска? Така според показанията на момчетата Кирил цяла нощ се задушавал, хъркал като заклан, завит през глава. То няма осветление в стаята, няма кой да го погледне, няма вечерна визитация, а той е в болница все пак! Нали затова го пратихме в болница - да е под наблюдение, а не да умре от дрога! Сега се упреквам, че ако не го бях изпратила в психиатрията в Раднево, щеше да е жив! Той е починал в болницата, на болнично легло! В прокурорските разследвания се установява, че е имало мрежа за доставка на наркотици в психиатрията от момчетата, които ги пускат в градска отпуска.
- Как доказахте вината на болницата, след като не са били направени никакви изследвания на сина ви, когато е починал?
- Искахме ексхумация на трупа, за да се вземат нови проби за изследване. Това стана през 2002 г., пак от същата д-р Мария Грозева от патологията в Стара Загора, която прави заключенията от аутопсията и първия път. Аз казвам, че синът ми е отровен с нещо много силно. Но от резултатите от пробите след ексхумацията излиза, че няма присъствие и следи на арсен и тежки метали в организма на Кирил. След това през 2006 г. изискахме съдебномедицинска експертиза с проф. Раданов, Бог да го прости. Той се запозна с нашия случай и се произнесе, че смъртта най-вероятно се дължи на хероинова интоксикация, но не може да се твърди с абсолютна сигурност поради неизвършен химически анализ при смъртта. Не обвинявам никого.
Аз искам да разбера от какво е починало моето дете. Сега след като спечелихме това дело, ще започнем наказателно дело срещу Владислав, който е донесъл хероин тогава. На мен пари не ми трябват, аз не ги водя делата заради обезщетенията. Искам тези, които разпространяват наркотици, да бъдат наказани, защото детето ми е могло да бъде спасено!
Едно интервю на Маргарита Благоева
