Според оперативните данни на статистиката, в България през миналата година са регистрирани 4181 случая на туберкулоза на дихателните пътища (44 на 100 хиляди население). Смята се, че туберкулозата е заболяване на скитниците и клошарите и че “процъфтява” при лоши условия на живот, липсата на подходяща храна, с една дума, това е съдбата на хора, които са “на дъното”. Истината обаче е, че никой не е застрахован срещу бацила на Кох, дори и най-проспериращите хора. Сред заболелите от туберкулоза има доста средностатистически граждани - такива, каквито сме и ние с вас. Какви са националните особености на тази коварна болест, какви мерки се вземат на държавно ниво и какво трябва да знае всеки от нас за туберкулозата, по тези въпроси разговарям с доктор Стоян Иванов.
- Как оценявате туберкулозната ситуация в България?
- Това зависи от гледната точка. В Европейския регион България принадлежи към 18-те страни, засегнатите от туберкулозната инфекция. Но положението в нашата страна е много по-добро, отколкото в Русия и Украйна. Въпреки че със сигурност е напрегнато, но е стабилно и под контрол.
Искам да подчертая: няма страна в света, която може да се похвали с пълното премахване на туберкулозата. Ние не сме я победили напълно, но тя отстъпва назад. Въпреки че продължава да нанася значителни вреди както на икономиката, така и на човешките ресурси.
- Каква е структурата на заболяванията? Промени ли се през последните години? Кои хора са изложени на риск?
- Туберкулозата е проблем, обусловен не само от медико-биологични фактори, но и от социални.
Поради това структурата на случаите остава почти непроменена. Всеки четвърти сред пациентите, болни от туберкулоза, е безработен, един на всеки пет е хроничен алкохолик. Това са най-уязвимите категории от населението, които съчетават няколко рискови фактора. Не стига, че хората са безработни, а оттам и бедни, при това злоупотребяват и с алкохола...
Не трябва да пренебрегваме и факта, че туберкулозата като заболяване, причинено от имунна недостатъчност, е свързана и с медицински проблеми. Появяват се все повече пациенти с ХИВ-туберкулоза (по-голямата част от ХИВ-позитивните умират от туберкулоза).
Има и други хронични заболявания, при които пациентите са уязвими за микобактериите - например диабет, заболяване на белите дробове
Понякога хората се разболяват от туберкулоза и след продължителен прием на хормонални лекарства за лечение на други проблеми. В реална опасност от заразяване са и тези, които имат контакт с туберкулозно болни, особено членовете на семейството, а най-вече децата. Висок е рискът да се разболеят от туберкулоза и хора, които вече са боледували от това тежко заболяване.
Бих искал да подчертая, че обществото подценява такива рискови фактори като пушенето.
Наблюдава се и незаинтересованост по отношение на здравословното хранене и хармоничното съчетание на труд и почивка. А стресът? Състоянието на продължителен стрес, без емоционално и физическо разтоварване, води до много сериозни последствия за човешкия организъм. Накратко казано, проблемът с туберкулозата трябва да се разглежда в комплекс: дори и да се премахнат някои социални фактори и така да се намали заболяемостта, медицинските фактори все пак ще останат. И тъй като в България, както и в съседните страни, заболеваемостта е много висока,
проблемът с туберкулозата още дълго време ще е актуален
- Защо в България е висока смъртността от това заболяване?
- През миналата година според статистиката от туберкулоза са починали 662 души (през 2008 г. - 708). Смъртността е намаляла от 7,3 на 100 хиляди население до 7%. Да се определи като висока смъртността от туберкулоза в България по мое мнение не е съвсем вярно. Но със съжаление трябва да призная, че повечето от починалите пациенти са в трудоспособна възраст.
Пречка за борбата срещу коварното заболяване е... човешкият фактор
Важно е да се убеди пациентът, болен от туберкулоза, в необходимостта от продължително лечение. Причина за смъртта на пациентите често е неправилното лечение. Според резултатите от проучване, проведено в различни страни, 22% от пациентите не приемат лекарствата редовно, 8% - не спазват предписанията на лекарите. 34% от тях смятат туберкулозата за по-малко опасна, отколкото лечението й, а 21% не се доверяват на лекарите. Между другото, всеки четвърти пациент се изписва от болницата в нарушение на изискванията. Друг впечатляващ факт:
всеки пациент, болен от туберкулоза, през живота си заразява средно 10-15 души
Аз често казвам, че борбата с болестта се държи на три стълба: да се идентифицира туберкулозата възможно най-рано, да се лекува възможно най-ефикасно и активно да се работи в посока профилактика.
- Оказва се, че лекарите отлично знаят как да лекуват болните от туберкулоза. Но дали са създадени реални условия, така че по-голямата част от пациентите да могат да получат качествено лечение и да го доведат до постигането на добри резултати?
- Лечението на туберкулозата е дълго и трудно. В началния стадий на заболяването може да отнеме от шест месеца до една година. Ако даден пациент се лекува непостоянно, формира се устойчивост към лекарствата.
Вие разбирате, че психологически е трудно за един човек, който не изпитва болка, който се чувства общо взето добре, да пие един куп лекарства всеки ден.
- А кой е по-отговорен към лечението?
- Жените. И затова резултатите от лечението при тях са много по-добри, отколкото при мъжете.
Искам да подчертая:
туберкулозата може да бъде излекувана!
Не забравяйте, че в началото на миналия век диагнозата туберкулоза е звучала като смъртна присъда.
- Ваши пациенти сблъсквали ли са се с дискриминация поради заболяването си? Имате ли в практиката си случаи, когато семейството се е отказвало от свой близък, болен от туберкулоза, и той е оставал сам?
- Сблъсквал съм се с много неща в практиката си... Животът си е живот. При това мъжете по-често зарязват болните си съпруги, а не обратното. Мисля, че заложеното от природата в характера на жените майчинско чувство поражда съчувствие, милосърдие, жените се превръщат в съратници в борбата с инфекцията. И тяхната подкрепа е много важна. Мъжете са по-егоистични: те са уплашени за себе си, захвърлят съпругата си в труден период от живота й, напускат семейството си.
След това - и това се случва - се връщат обратно, когато жената е оздравяла... И все пак не бих говорил за системния характер на такива случаи. Ако от туберкулоза се е разболял напълно адекватен човек, който възнамерява да се лекува и да се справи с болестта, семейството застава на негова страна. Не мога да си спомня нито един случай, в който единствената причина за развода да е била туберкулозата. Най-често роля играят много негативни комплексни фактори (когато човек е асоциален, пие, не работи, излязъл е от затвора и не прави усилие да промени положението си, а вместо това го задълбочава).
Що се отнася до дискриминацията, трябва да търсим корените й в миналото, в ония дни, когато болният от туберкулоза човек става изгнаник, всички започват да го избягват от страх да не се заразят и да умрат. Ехото на тези времена може да се чуе и в наше време. Ето защо туберкулозно болните пациенти обикновено са склонни да не разкриват болестта си. Това е тяхно право. Но и другите хора (колеги, съседи) имат право да се предпазят от инфекцията.
По мое мнение не трябва да се следва пътят за скриване на истината - трябва да се промени общественото съзнание, самото отношение към болестта. Съгласете се, че на никого няма да му хрумне дори да прикрива факта, че е болен от пневмония например. Туберкулозата е също вид възпаление, но причинено от други микроби, това не е холера, нито пък проказа. В това заболяване няма нищо срамно, непочтено и болният човек не е виновен за нищо, той е жертва на обстоятелствата. В моята практика е имало и случаи, когато човек е бил уволняван от работа само защото страда от туберкулоза.
Но дискриминация по санитарно-епидемиологични показатели има навсякъде: тя е задължителна мярка, насочена към защитата на обществото от туберкулозата. Обаче болните от туберкулоза не трябва да бъдат изхвърляни зад борда. Ако те например не може да работят като възпитатели в детска градина, тогава ще трябва да си намерят друга работа, да се преквалифицират.
- Според статистическите данни честотата на туберкулоза при децата е най-ниската сред страните от Източна Европа. Какво е отношението ви към имунизацията на децата с БЦЖ-ваксина?
- Наистина, в България честотата на детската туберкулоза е една от най-ниските. И тя остава стабилна дори когато е налице увеличение на заболяемостта сред възрастните.
Според степента на уязвимост бих определил две категории сред децата: деца, които са в контакт с хора, страдащи от туберкулоза, и юноши (главно поради хормонален дисбаланс, поради многото им контакти с други хора и нездравословния им начин на живот).
Имунизацията е спорен въпрос
Аз лично съм убеден, че в България децата трябва да бъдат имунизирани срещу туберкулоза, но не и три пъти, както беше досега (в болницата, на 7 и 14 години), а един път. Какво представлява ваксината срещу туберкулоза? Това е омаломощен микроб, който причинява туберкулоза в мястото на инжектиране. Затова трябва да се прави строг подбор на децата, които трябва да се ваксинират.
В момента Министерството на здравеопазването създаде работна група за подобряване на мерките за контрол на туберкулозата сред децата. Преразглежда се честотата на ваксинирането, както и използването на по-безопасни ваксини.
- Как се осъществяват епидемиологичният контрол и наблюдението в системата на Министерството на здравеопазването?
- Тази система вече е налице. Създаден е и работи национален регистър за туберкулозата. Отчитат се и се наблюдават всички случаи на туберкулоза, проследява се ефикасността на лечението.
Заявявам това с цялата си отговорност: туберкулозата е един от малкото примери, в които е налице абсолютна и надеждна статистика. Неоткритите случаи на туберкулоза са много малко. Главно поради факта, че в продължение на много години се провеждаше скринингово изследване на населението. А зад кулисите може да останат само тези, които често мигрират или социално неадаптираните хора.
Едно интервю на Милена Василева
- Как оценявате туберкулозната ситуация в България?
- Това зависи от гледната точка. В Европейския регион България принадлежи към 18-те страни, засегнатите от туберкулозната инфекция. Но положението в нашата страна е много по-добро, отколкото в Русия и Украйна. Въпреки че със сигурност е напрегнато, но е стабилно и под контрол.
Искам да подчертая: няма страна в света, която може да се похвали с пълното премахване на туберкулозата. Ние не сме я победили напълно, но тя отстъпва назад. Въпреки че продължава да нанася значителни вреди както на икономиката, така и на човешките ресурси.
- Каква е структурата на заболяванията? Промени ли се през последните години? Кои хора са изложени на риск?
- Туберкулозата е проблем, обусловен не само от медико-биологични фактори, но и от социални.
Поради това структурата на случаите остава почти непроменена. Всеки четвърти сред пациентите, болни от туберкулоза, е безработен, един на всеки пет е хроничен алкохолик. Това са най-уязвимите категории от населението, които съчетават няколко рискови фактора. Не стига, че хората са безработни, а оттам и бедни, при това злоупотребяват и с алкохола...
Не трябва да пренебрегваме и факта, че туберкулозата като заболяване, причинено от имунна недостатъчност, е свързана и с медицински проблеми. Появяват се все повече пациенти с ХИВ-туберкулоза (по-голямата част от ХИВ-позитивните умират от туберкулоза).
Има и други хронични заболявания, при които пациентите са уязвими за микобактериите - например диабет, заболяване на белите дробове
Понякога хората се разболяват от туберкулоза и след продължителен прием на хормонални лекарства за лечение на други проблеми. В реална опасност от заразяване са и тези, които имат контакт с туберкулозно болни, особено членовете на семейството, а най-вече децата. Висок е рискът да се разболеят от туберкулоза и хора, които вече са боледували от това тежко заболяване.
Бих искал да подчертая, че обществото подценява такива рискови фактори като пушенето.
Наблюдава се и незаинтересованост по отношение на здравословното хранене и хармоничното съчетание на труд и почивка. А стресът? Състоянието на продължителен стрес, без емоционално и физическо разтоварване, води до много сериозни последствия за човешкия организъм. Накратко казано, проблемът с туберкулозата трябва да се разглежда в комплекс: дори и да се премахнат някои социални фактори и така да се намали заболяемостта, медицинските фактори все пак ще останат. И тъй като в България, както и в съседните страни, заболеваемостта е много висока,
проблемът с туберкулозата още дълго време ще е актуален
- Защо в България е висока смъртността от това заболяване?
- През миналата година според статистиката от туберкулоза са починали 662 души (през 2008 г. - 708). Смъртността е намаляла от 7,3 на 100 хиляди население до 7%. Да се определи като висока смъртността от туберкулоза в България по мое мнение не е съвсем вярно. Но със съжаление трябва да призная, че повечето от починалите пациенти са в трудоспособна възраст.
Пречка за борбата срещу коварното заболяване е... човешкият фактор
Важно е да се убеди пациентът, болен от туберкулоза, в необходимостта от продължително лечение. Причина за смъртта на пациентите често е неправилното лечение. Според резултатите от проучване, проведено в различни страни, 22% от пациентите не приемат лекарствата редовно, 8% - не спазват предписанията на лекарите. 34% от тях смятат туберкулозата за по-малко опасна, отколкото лечението й, а 21% не се доверяват на лекарите. Между другото, всеки четвърти пациент се изписва от болницата в нарушение на изискванията. Друг впечатляващ факт:
всеки пациент, болен от туберкулоза, през живота си заразява средно 10-15 души
Аз често казвам, че борбата с болестта се държи на три стълба: да се идентифицира туберкулозата възможно най-рано, да се лекува възможно най-ефикасно и активно да се работи в посока профилактика.
- Оказва се, че лекарите отлично знаят как да лекуват болните от туберкулоза. Но дали са създадени реални условия, така че по-голямата част от пациентите да могат да получат качествено лечение и да го доведат до постигането на добри резултати?
- Лечението на туберкулозата е дълго и трудно. В началния стадий на заболяването може да отнеме от шест месеца до една година. Ако даден пациент се лекува непостоянно, формира се устойчивост към лекарствата.
Вие разбирате, че психологически е трудно за един човек, който не изпитва болка, който се чувства общо взето добре, да пие един куп лекарства всеки ден.
- А кой е по-отговорен към лечението?
- Жените. И затова резултатите от лечението при тях са много по-добри, отколкото при мъжете.
Искам да подчертая:
туберкулозата може да бъде излекувана!
Не забравяйте, че в началото на миналия век диагнозата туберкулоза е звучала като смъртна присъда.
- Ваши пациенти сблъсквали ли са се с дискриминация поради заболяването си? Имате ли в практиката си случаи, когато семейството се е отказвало от свой близък, болен от туберкулоза, и той е оставал сам?
- Сблъсквал съм се с много неща в практиката си... Животът си е живот. При това мъжете по-често зарязват болните си съпруги, а не обратното. Мисля, че заложеното от природата в характера на жените майчинско чувство поражда съчувствие, милосърдие, жените се превръщат в съратници в борбата с инфекцията. И тяхната подкрепа е много важна. Мъжете са по-егоистични: те са уплашени за себе си, захвърлят съпругата си в труден период от живота й, напускат семейството си.
След това - и това се случва - се връщат обратно, когато жената е оздравяла... И все пак не бих говорил за системния характер на такива случаи. Ако от туберкулоза се е разболял напълно адекватен човек, който възнамерява да се лекува и да се справи с болестта, семейството застава на негова страна. Не мога да си спомня нито един случай, в който единствената причина за развода да е била туберкулозата. Най-често роля играят много негативни комплексни фактори (когато човек е асоциален, пие, не работи, излязъл е от затвора и не прави усилие да промени положението си, а вместо това го задълбочава).
Що се отнася до дискриминацията, трябва да търсим корените й в миналото, в ония дни, когато болният от туберкулоза човек става изгнаник, всички започват да го избягват от страх да не се заразят и да умрат. Ехото на тези времена може да се чуе и в наше време. Ето защо туберкулозно болните пациенти обикновено са склонни да не разкриват болестта си. Това е тяхно право. Но и другите хора (колеги, съседи) имат право да се предпазят от инфекцията.
По мое мнение не трябва да се следва пътят за скриване на истината - трябва да се промени общественото съзнание, самото отношение към болестта. Съгласете се, че на никого няма да му хрумне дори да прикрива факта, че е болен от пневмония например. Туберкулозата е също вид възпаление, но причинено от други микроби, това не е холера, нито пък проказа. В това заболяване няма нищо срамно, непочтено и болният човек не е виновен за нищо, той е жертва на обстоятелствата. В моята практика е имало и случаи, когато човек е бил уволняван от работа само защото страда от туберкулоза.
Но дискриминация по санитарно-епидемиологични показатели има навсякъде: тя е задължителна мярка, насочена към защитата на обществото от туберкулозата. Обаче болните от туберкулоза не трябва да бъдат изхвърляни зад борда. Ако те например не може да работят като възпитатели в детска градина, тогава ще трябва да си намерят друга работа, да се преквалифицират.
- Според статистическите данни честотата на туберкулоза при децата е най-ниската сред страните от Източна Европа. Какво е отношението ви към имунизацията на децата с БЦЖ-ваксина?
- Наистина, в България честотата на детската туберкулоза е една от най-ниските. И тя остава стабилна дори когато е налице увеличение на заболяемостта сред възрастните.
Според степента на уязвимост бих определил две категории сред децата: деца, които са в контакт с хора, страдащи от туберкулоза, и юноши (главно поради хормонален дисбаланс, поради многото им контакти с други хора и нездравословния им начин на живот).
Имунизацията е спорен въпрос
Аз лично съм убеден, че в България децата трябва да бъдат имунизирани срещу туберкулоза, но не и три пъти, както беше досега (в болницата, на 7 и 14 години), а един път. Какво представлява ваксината срещу туберкулоза? Това е омаломощен микроб, който причинява туберкулоза в мястото на инжектиране. Затова трябва да се прави строг подбор на децата, които трябва да се ваксинират.
В момента Министерството на здравеопазването създаде работна група за подобряване на мерките за контрол на туберкулозата сред децата. Преразглежда се честотата на ваксинирането, както и използването на по-безопасни ваксини.
- Как се осъществяват епидемиологичният контрол и наблюдението в системата на Министерството на здравеопазването?
- Тази система вече е налице. Създаден е и работи национален регистър за туберкулозата. Отчитат се и се наблюдават всички случаи на туберкулоза, проследява се ефикасността на лечението.
Заявявам това с цялата си отговорност: туберкулозата е един от малкото примери, в които е налице абсолютна и надеждна статистика. Неоткритите случаи на туберкулоза са много малко. Главно поради факта, че в продължение на много години се провеждаше скринингово изследване на населението. А зад кулисите може да останат само тези, които често мигрират или социално неадаптираните хора.
Едно интервю на Милена Василева
