Представяме ви интервю с д-р Константин Колев, хематолог.
- Д-р Колев, моля ви да разкажете за хроничната лимфолевкоза. Каква е прогнозата при тази болест и колко често хората страдат от нея?
- Хроничната лимфатична левкоза е тумор, възникващ от лимфоцитите - клетки на имунната система. Заболяването се проявява с увреждане на периферната кръв, костния мозък, лимфните възли и далака. Основни проблеми са увеличаване количеството на белите кръвни клетки, увеличаване на лимфните възли и далака, появяване на малокръвие, кървене и склонност към инфекции.
От хронична лимфолевкоза се разболяват най-често хора, навършили 50 години
- Това заболяване се развива за дни и седмици, така ли е?
- Не, хроничната лимфолевкоза е бавно протичаща болест. Дори ще кажа нещо повече. 40 процента от болните не започваме да ги лекуваме веднага след установяване на диагнозата. Може да ви звучи странно, защото за повечето онкологични болести се знае, че колкото по-рано се открие туморът, толкова по-големи шансове за оздравяване има. Хроничната лимфолевкоза е течен тумор.
При него не трябва да се изрязва или отстранява нищо. Тази болест е разпространена по целия организъм. Понякога болестта протича дълги години без никаква динамика, а друг път много бързо поставя болния на границата между живота и смъртта. В последните години специалистите разработиха молекулярни маркери, предсказващи протичането на болестта. Но ще изминат няколко години, докато се получат данни, оправдаващи по-ранната терапия на болните с неблагоприятна прогноза. Затова в днешно време все още лекарите се придържат към тактиката на изчаквателно наблюдение, докато се появят показания за терапия. През този период болният трябва просто редовно да се наблюдава от специалист. За съжаление, с времето при повечето болни се появяват сериозни проблеми.
Основната опасност е свързана с тежки инфекции и кръвотечения
- Защо хроничната лимфолевкоза се нарича болестта на втората половина от живота?
- Децата и младите хора не боледуват от хронична лимфолевкоза, а честотата на проявяване на болестта нараства с възрастта. Затова я наричат болест на възрастните. Но в последните години както много други болести, така и тази значително “подмладя”. Вероятно това е свързано с подобреното качество на диагностиката. Появиха се съвременни по-точни методи, благодарение на които се научихме да разпознаваме различните тумори в лимфната система. Дори можем да кажем, че 40 процента от болните с хронична лимфолевкоза са под 55 години. Виждате, че това са хора в разцвета на силите, работоспособни, социалноактивни. Хроничната лимфолевкоза е най-честият вид левкоза при възрастните. Затова лечението на такива болни е сериозен социален проблем.
- Кажете няколко думи за симптомите и проявите.
- Болните дълго време се чувстват добре, запазват работоспособноста си. По принцип при левкоза се наблюдават изменения в костния мозък, периферната кръв, лимфните възли и далака.
Отбелязва се и анемия - рязко понижаване на хемоглобина, тромбоцитопения, болки в костите и ставите. Почти при всички болни с левкоза се открива
увеличаване на лимфните възли, далака, черния дроб
А кръвният анализ показва рязко спадане на броя на левкоцитите.
- С какво са лекували преди хроничната лимфолевкоза и как я лекуват сега?
- Много промени настъпиха в лечението на хроничната лимфолевкоза. По-рано разполагахме с препарати, с които провеждахме само палиативно лечение. То беше насочено към облекчаване симптомите на болестта, подобряване състоянието на болния. Сега вече са разработени принципно нови класове препарати. Те са аналози на пурините и моноклоналните антитела.
Лечението с последните се нарича имунотерапия
и притежава наистина удивителни свойства
Назначаването им е избирателно, благодарение на което се избягват недостатъците, свойствени на химиопрепаратите. При този вид нова терапия на болните не им опадат косите, не им прилошава, не получават стоматит и многото други тежки усложнения. Знаем, че те се развиват не в резултат на болестта, а заради токсичността на химиотерапията. Основното е, че тези нови лекарства осигуряват състояние на ремисия, при което липсват всякакви прояви на болестта. Но, за съжаление, пак не означава окончателно излекуване.
Болестта може да се върне след известно време
Но поне човекът е здрав за няколко години. В края на краищата, всичко на този свят е временно.
Хората, получили съвременно лечение, могат да се върнат към нормален начин на живот, да работят, да си гледат децата и внуците, да се радват на живота. Това си е истинска революция.
Преди години болните с хронична лимфолевкоза бяха привързани към болницата, животът им беше безкрайно лечение. Сега се научихме да осигуряваме продължителни, по няколко години промеждутъци между пристъпите. Аз се надявам в близките десет години да се научим да лекуваме хроничната лимфолевкоза окончателно. В днешно време задачата на лекаря е да направи така, че периодите на ремисия да продължават колкото може по-дълго, а лечението - колкото може по-кратко.
- Но новите препарати са много скъпи. Как да станат достъпни?
- Лечението в онкологията винаги е било скъпо. За да се разработи едно лекарство, се изискват време и пари. Познат ли ви е поне един евтин противотуморен препарат?
Разбира се, средностатистическият българин, и не само в нашата страна, трудно ще плати такова лечение. То се поема от застрахователните компании в другите държави. Или от държавата, от Здравната каса в случая.
Едно интервю на Елена Найденова
- Хроничната лимфатична левкоза е тумор, възникващ от лимфоцитите - клетки на имунната система. Заболяването се проявява с увреждане на периферната кръв, костния мозък, лимфните възли и далака. Основни проблеми са увеличаване количеството на белите кръвни клетки, увеличаване на лимфните възли и далака, появяване на малокръвие, кървене и склонност към инфекции.
От хронична лимфолевкоза се разболяват най-често хора, навършили 50 години
- Това заболяване се развива за дни и седмици, така ли е?
- Не, хроничната лимфолевкоза е бавно протичаща болест. Дори ще кажа нещо повече. 40 процента от болните не започваме да ги лекуваме веднага след установяване на диагнозата. Може да ви звучи странно, защото за повечето онкологични болести се знае, че колкото по-рано се открие туморът, толкова по-големи шансове за оздравяване има. Хроничната лимфолевкоза е течен тумор.
При него не трябва да се изрязва или отстранява нищо. Тази болест е разпространена по целия организъм. Понякога болестта протича дълги години без никаква динамика, а друг път много бързо поставя болния на границата между живота и смъртта. В последните години специалистите разработиха молекулярни маркери, предсказващи протичането на болестта. Но ще изминат няколко години, докато се получат данни, оправдаващи по-ранната терапия на болните с неблагоприятна прогноза. Затова в днешно време все още лекарите се придържат към тактиката на изчаквателно наблюдение, докато се появят показания за терапия. През този период болният трябва просто редовно да се наблюдава от специалист. За съжаление, с времето при повечето болни се появяват сериозни проблеми.
Основната опасност е свързана с тежки инфекции и кръвотечения
- Защо хроничната лимфолевкоза се нарича болестта на втората половина от живота?
- Децата и младите хора не боледуват от хронична лимфолевкоза, а честотата на проявяване на болестта нараства с възрастта. Затова я наричат болест на възрастните. Но в последните години както много други болести, така и тази значително “подмладя”. Вероятно това е свързано с подобреното качество на диагностиката. Появиха се съвременни по-точни методи, благодарение на които се научихме да разпознаваме различните тумори в лимфната система. Дори можем да кажем, че 40 процента от болните с хронична лимфолевкоза са под 55 години. Виждате, че това са хора в разцвета на силите, работоспособни, социалноактивни. Хроничната лимфолевкоза е най-честият вид левкоза при възрастните. Затова лечението на такива болни е сериозен социален проблем.
- Кажете няколко думи за симптомите и проявите.
- Болните дълго време се чувстват добре, запазват работоспособноста си. По принцип при левкоза се наблюдават изменения в костния мозък, периферната кръв, лимфните възли и далака.
Отбелязва се и анемия - рязко понижаване на хемоглобина, тромбоцитопения, болки в костите и ставите. Почти при всички болни с левкоза се открива
увеличаване на лимфните възли, далака, черния дроб
А кръвният анализ показва рязко спадане на броя на левкоцитите.
- С какво са лекували преди хроничната лимфолевкоза и как я лекуват сега?
- Много промени настъпиха в лечението на хроничната лимфолевкоза. По-рано разполагахме с препарати, с които провеждахме само палиативно лечение. То беше насочено към облекчаване симптомите на болестта, подобряване състоянието на болния. Сега вече са разработени принципно нови класове препарати. Те са аналози на пурините и моноклоналните антитела.
Лечението с последните се нарича имунотерапия
и притежава наистина удивителни свойства
Назначаването им е избирателно, благодарение на което се избягват недостатъците, свойствени на химиопрепаратите. При този вид нова терапия на болните не им опадат косите, не им прилошава, не получават стоматит и многото други тежки усложнения. Знаем, че те се развиват не в резултат на болестта, а заради токсичността на химиотерапията. Основното е, че тези нови лекарства осигуряват състояние на ремисия, при което липсват всякакви прояви на болестта. Но, за съжаление, пак не означава окончателно излекуване.
Болестта може да се върне след известно време
Но поне човекът е здрав за няколко години. В края на краищата, всичко на този свят е временно.
Хората, получили съвременно лечение, могат да се върнат към нормален начин на живот, да работят, да си гледат децата и внуците, да се радват на живота. Това си е истинска революция.
Преди години болните с хронична лимфолевкоза бяха привързани към болницата, животът им беше безкрайно лечение. Сега се научихме да осигуряваме продължителни, по няколко години промеждутъци между пристъпите. Аз се надявам в близките десет години да се научим да лекуваме хроничната лимфолевкоза окончателно. В днешно време задачата на лекаря е да направи така, че периодите на ремисия да продължават колкото може по-дълго, а лечението - колкото може по-кратко.
- Но новите препарати са много скъпи. Как да станат достъпни?
- Лечението в онкологията винаги е било скъпо. За да се разработи едно лекарство, се изискват време и пари. Познат ли ви е поне един евтин противотуморен препарат?
Разбира се, средностатистическият българин, и не само в нашата страна, трудно ще плати такова лечение. То се поема от застрахователните компании в другите държави. Или от държавата, от Здравната каса в случая.
Едно интервю на Елена Найденова
