Доброкачествените тумори на кожата и подкожната съединителна тъкан се срещат доста често. Всички те се развиват изолирано, не прорастват в прилежащите тъкани, растат бавно, не гноясват и не дават метастази. Възникват по тези части на тялото, където има окосмяване, но най-често върху кожата на окосмената част на главата, лицето, гърба, шията и областта на външните полови органи.
Специалистите съветват доброкачествените тумори да се отстраняват, защото понякога могат да се изродят в злокачествени.
В последно време нараства броят на хората, които търсят помощ по повод доброкачествени тумори. Много е важно навреме да се открият и лекуват такива заболявания, защото винаги има опасност да се изродят в злокачествени.
Атеромът
е киста на мастната жлеза и се развива вследствие запушване на нейния проток и разтягане на капсулата є заради съдържимото вътре. Причина за появяването му е нарушаването на обменните процеси, които водят до изменения в мастната жлеза и запушване на нейните протоци. Атеромът може да възникне при често изпотяване и особено вследствие хормонални колебания. А също и при мастна себорея и обрив.
Атеромът е кръгло меко образувание с размери до 4-5 см, подвижно, безболезнено, с ясни контури.
Понякога в центъра му се забелязва увеличеният проток на жлезата. Той расте бавно, покрива се с нормална кожа, само понякога - с по-тъмна от околните тъкани.
В някои случаи на повърхността има малка дупчица, през която може да се отделя от съдържимото на повърхността на тялото. Когато тези образувания са повече, става дума за атероматоза. Това образувание може да се усложни, ако към него се присъедини инфекция. В такива случаи нагноява, образува се подкожен абсцес, кожата отгоре отича и се зачервява, появява се болезненост и наличие на гной отвътре.
Понякога атеромът става твърд. Не е изключено да се изроди в злокачествен тумор. Правилната диагноза може да постави само лекар, защото атеромът много прилича на другите доброкачествени тумори по кожата, например липом и фибром. Диагнозата се поставя след преглед, но след отстранявато му се подлага на хистологично изследване, за да се изключи злокачествено израждане.
Всички доброкачествени тумори се отстраняват хирургично с последващо хистологично изследване на тъканта, защото не може да се гарантира, че с времето образуванието не се е изродило в злокачествено.
Има няколко начина за отстраняването на образуванието
С помощта на скалпел се отлющва заедно с капсулата. В раната не трябва да останат никакви парченца, защото по-нататък могат да дадат рецидив.
Може да стане и с помощта на радиохирургичен апарат - туморът пак се отделя с капсулата, кожата почти не се травмира, няма кръвоизливи, раната бързо зараства.
Отваряне на атерома, отделяне на съдържимото, след което се изрязва капсулата.
Отваряне и отскубване на атерома - този метод не е надежден, защото често възникват рецидиви на тумора. Ако образуванието е загнояло, отваря се, отделя се съдържимото и се лекува гнойната рана по хирургичен път. След като възпалителният процес изцяло затихне - приблизително след месец, се отделя капсулата заедно с остатъците от съдържимото.
ВНИМАНИЕ!
Атером често възниква при мазна кожа, затова като профилактика се препоръчва главата да се измива с гореща вода и сапун, кожата да се разтрива с гъба и редовно да почиствате кожата на лицето. Правете си и парни бани. Освен това при мазна кожа е необходимо да се избягва мазна и сладка храна, както и лютиви подправки.
Простатната жлеза най-често страда от тумори
При мъжете по-често се среща аденом - чисто жлезист тумор на простатната жлеза. Но понякога се открива и съединителна тъкан. Тогава той се нарича фиброаденом. Такъв вид тумор винаги се смята за заболяване на мъжете в по-напреднала възраст, но в последно време все по-често се среща и във възрастта до 40 години.
Причините за възникване на фиброаденом на простатната жлеза могат да бъдат нарушения на хормоналния фон (понижено ниво на мъжките полови хормони), наследствена предразположеност (анатомична особеност на структурата на простатната жлеза), нарушено кръвоснабдяване, възпалителни процеси в пикочния канал, в пикочния мехур и бъбреците. А също и заради нередовния или безразборен полов живот, травми на пикочните и половите органи. И не на последно място работа, свързана с продължително седящо положение - пред компютъра, на волана и т.н.
Един от първите признаци на заболяването е нарушено уриниране.
Могат да се появят и болки при уринирането, в т.ч. и в кръста. Не е изключено болният да получи задържане и лъжливи позиви, “вяла” струя, неприятни усещания ниско в корема. Може да се наруши и половата функция като например преждевременно семеизпразване, сухост в устата, запек, загуба на апетит.
Ако болестта не се лекува, процесът завършва с развитие на остро задържане на уринирането.
Тогава пикочният канал въобще не може да пропусне урина. Възможно е да настъпи кръвотечение от вените на пикочния мехур и да се образуват камъни в него заради застоялата урина.
Нарушеното уриниране е повод да се обърнете към уролог. За поставяне на диагнозата се провежда палпирано изследване на правото черво. Може да се открие увеличение на простатната жлеза. Правят се и лабораторни изследвания на кръвта и урината, също и ултразвуково и рентгеново изследване.
Профилактиката на фиброаденомата на простатната жлеза се състои в достатъчен нормален двигателен режим; в правилното хранене; в употребата на витамини и микроелементи.
Фиброаденомът е доброкачествен тумор от съединителна жлезиста тъкан. Развива се обикновено в органите с такава структура - млечната и простатната жлеза, яйчниците, матката, маточните тръби. Туморът расте бавно, различава се от околните тъкани с капсула. В някои случаи наистина може да се изроди в рак.
Фиброаденомът на млечната жлеза
представлява доброкачествен тумор, който възниква при жени във възрастта от 15 до 35 години.
Ако такъв тумор се открие при жена над 35 години, обикновено се приема, че той отдавна съществува. Причината за появяване са хормоналните нарушения.
Обикновено фиброаденомът има кръгла форма, различава се от другите тъкани и се напипва във вид на възел с диаметър от един до три см. Често се появяват няколко фиброаденома, те могат да се образуват във всяка част на млечната жлеза, но “най-обичат” горната външна повърхност.
Такъв тумор обикновено не безпокои жената - рядко се наблюдава болезненост на мястото на тумора. Открива се случайно или от самата жена, или по време на профилактичен преглед. Рядко се среща злокачествено израждане на фиброаденомите - в около един процент от случаите. Диагнозата се потвърждава от изследвания на късче, получено от различни места на туморния възел. Може и чрез ултразвуково и рентгеново изследване. Фиброаденомът на млечната жлеза се лекува по оперативен път. Туморът се отстранява заедно с част от млечната жлеза и непременно тъканта се изследва за наличие на злокачествени клетки.
След операцията функциите на бъбреците и пикочния мехур се възстановяват напълно
Основните методи за лечение на фиброаденомите е хирургичният. Той се прилага дори при начални стадии на заболяването и се състои в отстраняване на тумора.
След операцията функциите на бъбреците и пикочния мехур се възстановяват. Понякога се възстановява и половата функция, нарушена вследствие заболяването.
Провежда се и консервативна терапия на малките тумори, но това може да извършва само лекарят-уролог. Защото в противен случай процесът може да се задълбочи и да не се забележи израждането му в злокачествен.
Специалистите съветват доброкачествените тумори да се отстраняват, защото понякога могат да се изродят в злокачествени.
В последно време нараства броят на хората, които търсят помощ по повод доброкачествени тумори. Много е важно навреме да се открият и лекуват такива заболявания, защото винаги има опасност да се изродят в злокачествени.
Атеромът
е киста на мастната жлеза и се развива вследствие запушване на нейния проток и разтягане на капсулата є заради съдържимото вътре. Причина за появяването му е нарушаването на обменните процеси, които водят до изменения в мастната жлеза и запушване на нейните протоци. Атеромът може да възникне при често изпотяване и особено вследствие хормонални колебания. А също и при мастна себорея и обрив.
Атеромът е кръгло меко образувание с размери до 4-5 см, подвижно, безболезнено, с ясни контури.
Понякога в центъра му се забелязва увеличеният проток на жлезата. Той расте бавно, покрива се с нормална кожа, само понякога - с по-тъмна от околните тъкани.
В някои случаи на повърхността има малка дупчица, през която може да се отделя от съдържимото на повърхността на тялото. Когато тези образувания са повече, става дума за атероматоза. Това образувание може да се усложни, ако към него се присъедини инфекция. В такива случаи нагноява, образува се подкожен абсцес, кожата отгоре отича и се зачервява, появява се болезненост и наличие на гной отвътре.
Понякога атеромът става твърд. Не е изключено да се изроди в злокачествен тумор. Правилната диагноза може да постави само лекар, защото атеромът много прилича на другите доброкачествени тумори по кожата, например липом и фибром. Диагнозата се поставя след преглед, но след отстранявато му се подлага на хистологично изследване, за да се изключи злокачествено израждане.
Всички доброкачествени тумори се отстраняват хирургично с последващо хистологично изследване на тъканта, защото не може да се гарантира, че с времето образуванието не се е изродило в злокачествено.
Има няколко начина за отстраняването на образуванието
С помощта на скалпел се отлющва заедно с капсулата. В раната не трябва да останат никакви парченца, защото по-нататък могат да дадат рецидив.
Може да стане и с помощта на радиохирургичен апарат - туморът пак се отделя с капсулата, кожата почти не се травмира, няма кръвоизливи, раната бързо зараства.
Отваряне на атерома, отделяне на съдържимото, след което се изрязва капсулата.
Отваряне и отскубване на атерома - този метод не е надежден, защото често възникват рецидиви на тумора. Ако образуванието е загнояло, отваря се, отделя се съдържимото и се лекува гнойната рана по хирургичен път. След като възпалителният процес изцяло затихне - приблизително след месец, се отделя капсулата заедно с остатъците от съдържимото.
ВНИМАНИЕ!
Атером често възниква при мазна кожа, затова като профилактика се препоръчва главата да се измива с гореща вода и сапун, кожата да се разтрива с гъба и редовно да почиствате кожата на лицето. Правете си и парни бани. Освен това при мазна кожа е необходимо да се избягва мазна и сладка храна, както и лютиви подправки.
Простатната жлеза най-често страда от тумори
При мъжете по-често се среща аденом - чисто жлезист тумор на простатната жлеза. Но понякога се открива и съединителна тъкан. Тогава той се нарича фиброаденом. Такъв вид тумор винаги се смята за заболяване на мъжете в по-напреднала възраст, но в последно време все по-често се среща и във възрастта до 40 години.
Причините за възникване на фиброаденом на простатната жлеза могат да бъдат нарушения на хормоналния фон (понижено ниво на мъжките полови хормони), наследствена предразположеност (анатомична особеност на структурата на простатната жлеза), нарушено кръвоснабдяване, възпалителни процеси в пикочния канал, в пикочния мехур и бъбреците. А също и заради нередовния или безразборен полов живот, травми на пикочните и половите органи. И не на последно място работа, свързана с продължително седящо положение - пред компютъра, на волана и т.н.
Един от първите признаци на заболяването е нарушено уриниране.
Могат да се появят и болки при уринирането, в т.ч. и в кръста. Не е изключено болният да получи задържане и лъжливи позиви, “вяла” струя, неприятни усещания ниско в корема. Може да се наруши и половата функция като например преждевременно семеизпразване, сухост в устата, запек, загуба на апетит.
Ако болестта не се лекува, процесът завършва с развитие на остро задържане на уринирането.
Тогава пикочният канал въобще не може да пропусне урина. Възможно е да настъпи кръвотечение от вените на пикочния мехур и да се образуват камъни в него заради застоялата урина.
Нарушеното уриниране е повод да се обърнете към уролог. За поставяне на диагнозата се провежда палпирано изследване на правото черво. Може да се открие увеличение на простатната жлеза. Правят се и лабораторни изследвания на кръвта и урината, също и ултразвуково и рентгеново изследване.
Профилактиката на фиброаденомата на простатната жлеза се състои в достатъчен нормален двигателен режим; в правилното хранене; в употребата на витамини и микроелементи.
Фиброаденомът е доброкачествен тумор от съединителна жлезиста тъкан. Развива се обикновено в органите с такава структура - млечната и простатната жлеза, яйчниците, матката, маточните тръби. Туморът расте бавно, различава се от околните тъкани с капсула. В някои случаи наистина може да се изроди в рак.
Фиброаденомът на млечната жлеза
представлява доброкачествен тумор, който възниква при жени във възрастта от 15 до 35 години.
Ако такъв тумор се открие при жена над 35 години, обикновено се приема, че той отдавна съществува. Причината за появяване са хормоналните нарушения.
Обикновено фиброаденомът има кръгла форма, различава се от другите тъкани и се напипва във вид на възел с диаметър от един до три см. Често се появяват няколко фиброаденома, те могат да се образуват във всяка част на млечната жлеза, но “най-обичат” горната външна повърхност.
Такъв тумор обикновено не безпокои жената - рядко се наблюдава болезненост на мястото на тумора. Открива се случайно или от самата жена, или по време на профилактичен преглед. Рядко се среща злокачествено израждане на фиброаденомите - в около един процент от случаите. Диагнозата се потвърждава от изследвания на късче, получено от различни места на туморния възел. Може и чрез ултразвуково и рентгеново изследване. Фиброаденомът на млечната жлеза се лекува по оперативен път. Туморът се отстранява заедно с част от млечната жлеза и непременно тъканта се изследва за наличие на злокачествени клетки.
След операцията функциите на бъбреците и пикочния мехур се възстановяват напълно
Основните методи за лечение на фиброаденомите е хирургичният. Той се прилага дори при начални стадии на заболяването и се състои в отстраняване на тумора.
След операцията функциите на бъбреците и пикочния мехур се възстановяват. Понякога се възстановява и половата функция, нарушена вследствие заболяването.
Провежда се и консервативна терапия на малките тумори, но това може да извършва само лекарят-уролог. Защото в противен случай процесът може да се задълбочи и да не се забележи израждането му в злокачествен.
