2010 г. Стефан и Райна, в кадър от видеоклипа към песента "Ще ти говоря за любов".
Стефан Митров е един от най-красивите гласове в българската шлагерна песен. Кариерата му бе на върха до 2004-а година, когато взе втора награда на международния фест в Беларус, после на “Канцонета Малта”. Представял е страната ни и на други престижни фестивали като "Гласът на Азия" в Казахстан, “Юнивърс Талант" в Прага и др. Участвал е и в "Златният Орфей". Сред хитовете му са песните "100 грама любов" и "Ще ти говоря за любов" - една от последните песни на Мария Нейкова. Наскоро той записа отново този хит в деут с Райна. И веднага ги набедиха за любовници. Каква е истината, разберете от самия Стефан Митров.
...............................................
- Стефане, очевидно интересът към теб се събуди покрай дуета с Райна...
- Така е, но радостта е по-малко от разочарованията. Заляха ни с помия отвсякъде заради дуета с Райна. Първо почнаха едни сравнения между някогашното и сегашното изпълнение, а после и други неща – спънки отвсякъде. И защо е тази злоба, не мога да разбера. Да е от завист - все едно са видели едно око у слепия. Та на мен кариерата ми дълго беше замръзнала на кота нула. Вместо да се зарадват сега, че малко се понадигам, много хора се активизираха и нахъсиха толкова негативно, че чак се стреснах. Очевидно са мислели, че няма защо да “възкръсвам”, след като в продължение на
повече от 6 години съм почти “мъртъв”.
А аз дръзвам да се явя на екрана!
- Наистина, кариерата ти сякаш замря от 2004-а нататък...
- Изкарах тежък период и в кариерата, и в частния си живот. Първо започнаха неблагополучията покрай липсата на участия и възможности за създаването на нови продукти. Защото, няма какво да се лъжем, освен дръзновение, трябват и пари. В един момент натрупах дългове, с някои от които не съм се справил и до днес. Слава Богу, че приятелите ми ме разбират. Преди две години се принудих да започна работа в заведение. Някои казват: “Стана кръчмарски певец!” Каквото щат да си приказват, но аз знам кои са хората, които ми подадоха ръка в най-тежкия период през живота ми. Преди две години почина майка ми. Болестта й беше тежка – почина от рак. Не винаги имах парите да се справям с положението, въпреки грижите на втория ми баща за нея. Това ме потискаше вътрешно. Коко Динев ми подаде ръка в най-трудния момент – покани ме да пея в “Кошарите”, всъщност и до днес работя там. Благодарен съм му и ще му бъда благодарен винаги.
- Тогава, когато си започнал работа в заведението, то беше сред култовите и предпочитани от една категория хора...
- Знам за кого говориш, но ще ти кажа, че тези хора ценяха артистите и помагаха. И на мен са ми помагали. С пари на Мето Илиенски заминах на фестивала в Беларус. Отидох при него и срам не срам, му казах, че ми трябват 700 долара за път. Без увъртане просто ми ги даде. На други трябва да обясняваш, да обясняваш... До припадък.
И накрая да изтърпиш унижението от високомерния им отказ.
С тези хора не е така – или го правят, или ти отказват мъжки. Но в повечето случаи помагат.
- Кажи нещо повече за драматичния период в живота си...
- Ами, той не е приключил /смях – б.а./. Надеждата ми сега е голяма – че ще ни се подаде ръка с Райна да продължим с нови проекти. Искаме да създадем нова песен. С “Ще ти говоря за любов” си изпатихме яко. Когато ни хрумна да възкресим тази прекрасна песен – една от последните на голямата Мария Нейкова, не знаехме какво ни чака: непредвидени претенции на автори, на наследници, на закупили правата продуценти и т.н. Няма да ми се изтрие от главата каква инфарктна вечер изкарах преди немного време, когато беше предвидено да пеем на купона на “Пайнер”, а не щеш ли, през деня ми се обади някаква... адвокатка да “преговаряме”. Естествено, не е трудно да се досетиш, че ставаше дума за пари.
Аз вече три пъти плащам за тази песен.
Мисля, че ако Мария беше жива, не би го позволила. Но както и да е. С две думи, клопките бяха повече от аплодисментите, но това ще ни е за урок. С Райна се разбираме, това е много важно.
- Да не би да има и нещо повече между вас?
- О, не. Просто сме приятели. Чуваме се непрекъснато, но и двамата не любопитстваме за неща от частния си живот.
- В твоите песни все има любов – я “150 грама”, я “четвърт килограм”... /смях – б.а./ В личния ти живот има ли любов?
- Не, за съжаление. Не съм готов да поема отговорността за такава връзка, каквато искам. Да бъде на ниво, да се чувствам силен и уверен в себе си. Просто не съм готов за това. Спадът в кариерата ми ме научи на много – в този смисъл беше за добро. Проверих си чувствата, силата на характера
и си “преброих” приятелите
- сред тях има много жени.
- И една от тях е Еми Стамболова. Доколкото знам, двамата сте споделяли една квартира в най-трудния период и в нейния живот – след развода, когато е на антидепресанти заради изневярата на бившия й съпруг Боян...
- Така беше. Еми е страхотен човек, прекрасна жена. Дано да ме е чувствала близък наистина в онзи период от живота си, защото искрено й съчувствах и я подкрепях. Винаги съм знаел, че е силна и ще се справи. Но всеки минава през своята Голгота. Тогава и двамата имахме нужда от близък човек, от приятел, и Господ ни събра, за да открием този приятел един в друг. Ето че тя е щастлива сега, ще дойде и моето време.
- Ти живееш на квартира. Защо, какво стана с апартамента ти в “Люлин”?
- Продадох го и купих място в Локорско, но, както върви скоро, няма да мога да построя нищо там. Можех да живея и с втория си баща – разбираме се, но е по-добре всеки да е самостоятелен.
- Кажи имаш ли роднинска връзка с Георги Христов?
- Кръвна, не. Но по някаква далечна линия наистина сме роднини.
- Мнозина казват, че гласовете ви са сходни, дори еднакви...
- Това е комплимент за мен.
Жоро е много по-голям певец от мен.
И като диапазон на гласа, а като кариера – да не говорим! Сам не бих се сравнил с него и това не е някакъв комплекс, а обективното ми мнение – наистина го мисля, не се преструвам.
- Защо според теб има толкова много злоба и омраза във вашата гилдия?
- Не знам, но отново я изпитах на гърба си. Изглежда тя задължително съпътства дори и нищожния успех, на който може да се радва човек. Преживях твърде много, за да обръщам внимание на това, но няма да скрия – казах ти го още в началото – заляха ни с помия с Райна. А пеем “Ще ти говоря за любов”!…
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
...............................................
- Стефане, очевидно интересът към теб се събуди покрай дуета с Райна...
- Така е, но радостта е по-малко от разочарованията. Заляха ни с помия отвсякъде заради дуета с Райна. Първо почнаха едни сравнения между някогашното и сегашното изпълнение, а после и други неща – спънки отвсякъде. И защо е тази злоба, не мога да разбера. Да е от завист - все едно са видели едно око у слепия. Та на мен кариерата ми дълго беше замръзнала на кота нула. Вместо да се зарадват сега, че малко се понадигам, много хора се активизираха и нахъсиха толкова негативно, че чак се стреснах. Очевидно са мислели, че няма защо да “възкръсвам”, след като в продължение на
повече от 6 години съм почти “мъртъв”.
А аз дръзвам да се явя на екрана!
- Наистина, кариерата ти сякаш замря от 2004-а нататък...
- Изкарах тежък период и в кариерата, и в частния си живот. Първо започнаха неблагополучията покрай липсата на участия и възможности за създаването на нови продукти. Защото, няма какво да се лъжем, освен дръзновение, трябват и пари. В един момент натрупах дългове, с някои от които не съм се справил и до днес. Слава Богу, че приятелите ми ме разбират. Преди две години се принудих да започна работа в заведение. Някои казват: “Стана кръчмарски певец!” Каквото щат да си приказват, но аз знам кои са хората, които ми подадоха ръка в най-тежкия период през живота ми. Преди две години почина майка ми. Болестта й беше тежка – почина от рак. Не винаги имах парите да се справям с положението, въпреки грижите на втория ми баща за нея. Това ме потискаше вътрешно. Коко Динев ми подаде ръка в най-трудния момент – покани ме да пея в “Кошарите”, всъщност и до днес работя там. Благодарен съм му и ще му бъда благодарен винаги.
- Тогава, когато си започнал работа в заведението, то беше сред култовите и предпочитани от една категория хора...
- Знам за кого говориш, но ще ти кажа, че тези хора ценяха артистите и помагаха. И на мен са ми помагали. С пари на Мето Илиенски заминах на фестивала в Беларус. Отидох при него и срам не срам, му казах, че ми трябват 700 долара за път. Без увъртане просто ми ги даде. На други трябва да обясняваш, да обясняваш... До припадък.
И накрая да изтърпиш унижението от високомерния им отказ.
С тези хора не е така – или го правят, или ти отказват мъжки. Но в повечето случаи помагат.
- Кажи нещо повече за драматичния период в живота си...
- Ами, той не е приключил /смях – б.а./. Надеждата ми сега е голяма – че ще ни се подаде ръка с Райна да продължим с нови проекти. Искаме да създадем нова песен. С “Ще ти говоря за любов” си изпатихме яко. Когато ни хрумна да възкресим тази прекрасна песен – една от последните на голямата Мария Нейкова, не знаехме какво ни чака: непредвидени претенции на автори, на наследници, на закупили правата продуценти и т.н. Няма да ми се изтрие от главата каква инфарктна вечер изкарах преди немного време, когато беше предвидено да пеем на купона на “Пайнер”, а не щеш ли, през деня ми се обади някаква... адвокатка да “преговаряме”. Естествено, не е трудно да се досетиш, че ставаше дума за пари.
Аз вече три пъти плащам за тази песен.
Мисля, че ако Мария беше жива, не би го позволила. Но както и да е. С две думи, клопките бяха повече от аплодисментите, но това ще ни е за урок. С Райна се разбираме, това е много важно.
- Да не би да има и нещо повече между вас?
- О, не. Просто сме приятели. Чуваме се непрекъснато, но и двамата не любопитстваме за неща от частния си живот.
- В твоите песни все има любов – я “150 грама”, я “четвърт килограм”... /смях – б.а./ В личния ти живот има ли любов?
- Не, за съжаление. Не съм готов да поема отговорността за такава връзка, каквато искам. Да бъде на ниво, да се чувствам силен и уверен в себе си. Просто не съм готов за това. Спадът в кариерата ми ме научи на много – в този смисъл беше за добро. Проверих си чувствата, силата на характера
и си “преброих” приятелите
- сред тях има много жени.
- И една от тях е Еми Стамболова. Доколкото знам, двамата сте споделяли една квартира в най-трудния период и в нейния живот – след развода, когато е на антидепресанти заради изневярата на бившия й съпруг Боян...
- Така беше. Еми е страхотен човек, прекрасна жена. Дано да ме е чувствала близък наистина в онзи период от живота си, защото искрено й съчувствах и я подкрепях. Винаги съм знаел, че е силна и ще се справи. Но всеки минава през своята Голгота. Тогава и двамата имахме нужда от близък човек, от приятел, и Господ ни събра, за да открием този приятел един в друг. Ето че тя е щастлива сега, ще дойде и моето време.
- Ти живееш на квартира. Защо, какво стана с апартамента ти в “Люлин”?
- Продадох го и купих място в Локорско, но, както върви скоро, няма да мога да построя нищо там. Можех да живея и с втория си баща – разбираме се, но е по-добре всеки да е самостоятелен.
- Кажи имаш ли роднинска връзка с Георги Христов?
- Кръвна, не. Но по някаква далечна линия наистина сме роднини.
- Мнозина казват, че гласовете ви са сходни, дори еднакви...
- Това е комплимент за мен.
Жоро е много по-голям певец от мен.
И като диапазон на гласа, а като кариера – да не говорим! Сам не бих се сравнил с него и това не е някакъв комплекс, а обективното ми мнение – наистина го мисля, не се преструвам.
- Защо според теб има толкова много злоба и омраза във вашата гилдия?
- Не знам, но отново я изпитах на гърба си. Изглежда тя задължително съпътства дори и нищожния успех, на който може да се радва човек. Преживях твърде много, за да обръщам внимание на това, но няма да скрия – казах ти го още в началото – заляха ни с помия с Райна. А пеем “Ще ти говоря за любов”!…
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
