Между щитовидната жлеза и другите наши органи съществува тясна връзка, доказаха най-новите изследвания. Което означава, че за да бъдат излекувани някои болести, първо трябва да се погрижим именно за щитовидната жлеза. Предлагаме ви интервю по темата с д-р Добрина Димитрова, ендокринолог.
- Д-р Димитрова, нека започнем с това какви са общоприетите методи за лечение на щитовидната жлеза в днешно време?
- Много нарушения в нашия организъм наистина са свързани със заболяванията на щитовидната жлеза. По принцип за лечението є се използват или препарати за потискане на нейната активност, или хормони, които тя не успява да изработи. И в крайна сметка самата щитовидна жлеза престава да изработва необходимото количество хормони и започва тихичко да угасва. Често дозите хормони превишават дневната норма и това блокира самостоятелната работа на жлезата.
Причините за нарушената работа на този орган са различни, но терапията винаги е една и съща. Да вземем автоимунният тиреоидит. Съществува мнението, че това заболяване въобще не се лекува - то сякаш е фон, на който се развива едно или друго заболяване. И започват да дават хормони, въпросът е приключен. Но от този подход
възникват маса проблеми
- Що за проблеми са това?
- Щитовидната жлеза е този орган, който чрез хормоните регулира всички функции в организма, всички органи. Затова нарушената работа в самата щитовидна жлеза влече след себе си нарушения в много системи. Например от страна на сърцето - тежка дистрофия на миокарда, мъждукаща аритмия.
По-нататък: именно щитовидната жлеза регулира цялата полова сфера. Но след като се установи, че половите хормони са в норма, медиците не обръщат повече внимание на жлезата. Започват да лекуват безплодието с полови хормони, без да вземат предвид, че именно автоимунните заболявания на щитовидната жлеза често водят до безплодие и болести в половата сфера.
Продължаваме: щитовидната жлеза регулира състоянието и на стомашно-чревния тракт, влияе на киселинността при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. Влияе на ферментативната система и общата обмяна на веществата. Например при повишена функция на жлезата можете да ядете колкото си искате и пак да отслабвате. Обратното се случва при понижена функция на органа.
- Разкажете сега за автоимунния тиреоидит - темата, от която се интересува нашата читателка.
- Много са размити представите за тази болест в съвременната медицина. Хормоналната терапия е абсолютно неефикасна в случая. Дори понякога при нормално ниво на хормоните в щитовидната жлеза нивото на антитела в нея е много високо. Т.е. жлезата се справя функционално, но в организма протича активен възпалителен процес от автоимунен характер. Той води до сериозни нарушения в щитовидната жлеза. А това на свой ред предизвиква заболявания в другите органи и системи. И все пак, имаме представа за причините на тази болест и съответно се работи над методите за нейното лечение.
Причината е в наличието на инфекциозно огнище
Почти винаги при това заболяване се открива наличие на херпесен вирус или цитомегаловирус. И смятаме, че именно те почти в 100 процента от случаите са първопричина за автоимунните нарушения в щитовидната жлеза. И лечението, което вече прилагаме, потвърждава наличието на тази връзка.
- Как се провежда лечението? С противовирусни препарати?
- Съвсем не. Никакви противовирусни препарати не могат да понижат нивото на антителата. Има друг подход: да се възстанови работата на имунната система по отношение на тези вируси. И тогава в повечето случаи тя сама се справя с проблема. Но за това е необходимо много широко въздействие. Ние се опитваме да въздействаме на всички защитни сили - и те започват да работят.
Основно тези методи предполагат изхвърляне на токсините от организма и вътрешно регулиране на отделните органи и структури. Опитваме и с биологичноактивни добавки, те доставят на организма недостигащите вещества за синтеза на хормоните, ферментите и другите вещества. Така организмът започва сам да се справя с болестта.
- Към кои други болести трябва да се промени подходът, за да има успех лечението?
- Да вземем жлъчнокаменната и бъбречнокаменната болест. Никой не отчита факта, че тези заболявания са свързани със състоянието на щитовидната и паращитовидните жлези - четири малки жлезички, които се намират директно върху щитовидната. Но основната им задача е да регулират калциевата обмяна. При жлъчнокаменна болест често отделят целия жлъчен мехур на човека и смятат, че са решили проблема. Но жлъчният мехур е само място, където са се натрупали камъните. Причината обаче е в нарушения на паращитовидните жлези. Остеопорозата, остеохондрозата - и те са свързани с тази причина, защото обикновено се съпровождат с нарушено натрупване на калций в костите. Разбираемо е защо лечението не носи облекчение. Между другото, дори такива
болести като възли, кисти и грануломи, вкл. и на зъбите, също зависят от функциите на щитовидната жлеза
- Какво бихте искали да посъветвате нашите читатели?
- Преди всичко, поне веднъж годишно да отиват при специалист, който може да обясни къде се коренят проблемите. Преди да приемате каквито и да са настойки и отвари, се подложете на обща диагностика. Нужно е да прочиствате и черния си дроб от излишния жлъчен сок. Нека напомня, че голямо количество от него се изработва при преяждане, стресове и други причини. Ако не хапнем нищо повече от пет часа, жлъчният сок застоява. Затова на всеки 4-5 часа трябва да се похапва по нещо, за да се осигури оттичането му. Ако не го правим, той застоява, а ние изработваме около 2,5 литра. Водата се всмуква обратно в кръвта, а жлъчният сок се сгъстява. Това пречи на черния дроб да изхвърли токсините. Наред с това се влошава и преработването на храната.
- Как да прочистим черния си дроб правилно?
- Сутрин на гладно изпивайте 1-2 супени лъжици масло, но го правете през ден. Леко го подгрявайте. Тази процедура подсигурява много по-добре нормалната работа на червата от каквото и да било друго.
Маслото стимулира работата на черния дроб
Но първо уточнете дали не страдате от жлъчнокаменна болест, защото могат да се получат нежелателни ситуации.
- Какво да правим при дисбактериоза?
- Можете да използвате сорбенти, например живовляк. Те разтоварват червата от излишните газове, от натрупаните токсини, от патогенните микроорганизми. Но това няма да помогне, ако имате повишена или понижена киселинност в стомашно-чревния тракт. В случая е безсмислено да лекувате дисбактериозата с приемане на полезните бактерии. Първо трябва да нормализирате чревната среда и тогава приемайте добрите бактерии.
- Как се отнасяте към гладуването като лечебен метод?
- Не се отнасям положително. Защо мислите, че човекът отслабва след гладуване? В състояние на стрес се активизират жлезите с вътрешна секреция и най-вече щитовидната. Започва интензивна обмяна на веществата. Накрая човекът си казва: погладувах един месец, всичко беше наред, но след това пак започнах да качвам килограми. Механизмът е много прост: след гладуване изплашеният организъм активно натрупва мазнини - основния енергиен материал. Освен това гладуването води до сериозни проблеми. Първо, липсата на храна предизвиква застой на жлъчен сок. Второ, рязко се дразни задстомашната жлеза и изработва ту много, ту малко инсулин. Възниква състояние на депресия, тъга, емоционална неустойчивост и т.н.
- Някои хора се стараят да не пият много вода, за да не получават отоци. Какво ще кажете за това?
- Човек трябва да изпива по два литра вода на ден и това е. Когато пие повече вода, тогава отслабва, защото с водата се изхвърлят и токсините.
Пийте вода, свикнете с това. И тогава няма да имате гъста кръв, няма да се образуват тромби, а това е профилактика на инфаркта
- А трябва ли профилактично да се приема аспирин?
- В никакъв случай! Кардиолозите може и да ми се обидят, но има много примери с негативни последствия - усложнения с тежки кръвоизливи, защото от постоянното дразнене и потискане на системата за съсирване на кръвта тази система се изтощава.
И пак ще се върна на жлъчния мехур - заради 2-3 камъчета или пясък не трябва да го премахват.
Защото след това камъните ще започнат да се образуват в протоците на черния дроб. Ще се засилят болките. Отстраняването на жлъчния мехур е оправдано само ако много се налага, когато няма никакъв друг вариант.
Знаете ли какви ресурсни възможности има нашият организъм? Големи. И при правилен подход на лечение всичко може да се постигне.
Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА
- Д-р Димитрова, нека започнем с това какви са общоприетите методи за лечение на щитовидната жлеза в днешно време?
- Много нарушения в нашия организъм наистина са свързани със заболяванията на щитовидната жлеза. По принцип за лечението є се използват или препарати за потискане на нейната активност, или хормони, които тя не успява да изработи. И в крайна сметка самата щитовидна жлеза престава да изработва необходимото количество хормони и започва тихичко да угасва. Често дозите хормони превишават дневната норма и това блокира самостоятелната работа на жлезата.
Причините за нарушената работа на този орган са различни, но терапията винаги е една и съща. Да вземем автоимунният тиреоидит. Съществува мнението, че това заболяване въобще не се лекува - то сякаш е фон, на който се развива едно или друго заболяване. И започват да дават хормони, въпросът е приключен. Но от този подход
възникват маса проблеми
- Що за проблеми са това?
- Щитовидната жлеза е този орган, който чрез хормоните регулира всички функции в организма, всички органи. Затова нарушената работа в самата щитовидна жлеза влече след себе си нарушения в много системи. Например от страна на сърцето - тежка дистрофия на миокарда, мъждукаща аритмия.
По-нататък: именно щитовидната жлеза регулира цялата полова сфера. Но след като се установи, че половите хормони са в норма, медиците не обръщат повече внимание на жлезата. Започват да лекуват безплодието с полови хормони, без да вземат предвид, че именно автоимунните заболявания на щитовидната жлеза често водят до безплодие и болести в половата сфера.
Продължаваме: щитовидната жлеза регулира състоянието и на стомашно-чревния тракт, влияе на киселинността при язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника. Влияе на ферментативната система и общата обмяна на веществата. Например при повишена функция на жлезата можете да ядете колкото си искате и пак да отслабвате. Обратното се случва при понижена функция на органа.
- Разкажете сега за автоимунния тиреоидит - темата, от която се интересува нашата читателка.
- Много са размити представите за тази болест в съвременната медицина. Хормоналната терапия е абсолютно неефикасна в случая. Дори понякога при нормално ниво на хормоните в щитовидната жлеза нивото на антитела в нея е много високо. Т.е. жлезата се справя функционално, но в организма протича активен възпалителен процес от автоимунен характер. Той води до сериозни нарушения в щитовидната жлеза. А това на свой ред предизвиква заболявания в другите органи и системи. И все пак, имаме представа за причините на тази болест и съответно се работи над методите за нейното лечение.
Причината е в наличието на инфекциозно огнище
Почти винаги при това заболяване се открива наличие на херпесен вирус или цитомегаловирус. И смятаме, че именно те почти в 100 процента от случаите са първопричина за автоимунните нарушения в щитовидната жлеза. И лечението, което вече прилагаме, потвърждава наличието на тази връзка.
- Как се провежда лечението? С противовирусни препарати?
- Съвсем не. Никакви противовирусни препарати не могат да понижат нивото на антителата. Има друг подход: да се възстанови работата на имунната система по отношение на тези вируси. И тогава в повечето случаи тя сама се справя с проблема. Но за това е необходимо много широко въздействие. Ние се опитваме да въздействаме на всички защитни сили - и те започват да работят.
Основно тези методи предполагат изхвърляне на токсините от организма и вътрешно регулиране на отделните органи и структури. Опитваме и с биологичноактивни добавки, те доставят на организма недостигащите вещества за синтеза на хормоните, ферментите и другите вещества. Така организмът започва сам да се справя с болестта.
- Към кои други болести трябва да се промени подходът, за да има успех лечението?
- Да вземем жлъчнокаменната и бъбречнокаменната болест. Никой не отчита факта, че тези заболявания са свързани със състоянието на щитовидната и паращитовидните жлези - четири малки жлезички, които се намират директно върху щитовидната. Но основната им задача е да регулират калциевата обмяна. При жлъчнокаменна болест често отделят целия жлъчен мехур на човека и смятат, че са решили проблема. Но жлъчният мехур е само място, където са се натрупали камъните. Причината обаче е в нарушения на паращитовидните жлези. Остеопорозата, остеохондрозата - и те са свързани с тази причина, защото обикновено се съпровождат с нарушено натрупване на калций в костите. Разбираемо е защо лечението не носи облекчение. Между другото, дори такива
болести като възли, кисти и грануломи, вкл. и на зъбите, също зависят от функциите на щитовидната жлеза
- Какво бихте искали да посъветвате нашите читатели?
- Преди всичко, поне веднъж годишно да отиват при специалист, който може да обясни къде се коренят проблемите. Преди да приемате каквито и да са настойки и отвари, се подложете на обща диагностика. Нужно е да прочиствате и черния си дроб от излишния жлъчен сок. Нека напомня, че голямо количество от него се изработва при преяждане, стресове и други причини. Ако не хапнем нищо повече от пет часа, жлъчният сок застоява. Затова на всеки 4-5 часа трябва да се похапва по нещо, за да се осигури оттичането му. Ако не го правим, той застоява, а ние изработваме около 2,5 литра. Водата се всмуква обратно в кръвта, а жлъчният сок се сгъстява. Това пречи на черния дроб да изхвърли токсините. Наред с това се влошава и преработването на храната.
- Как да прочистим черния си дроб правилно?
- Сутрин на гладно изпивайте 1-2 супени лъжици масло, но го правете през ден. Леко го подгрявайте. Тази процедура подсигурява много по-добре нормалната работа на червата от каквото и да било друго.
Маслото стимулира работата на черния дроб
Но първо уточнете дали не страдате от жлъчнокаменна болест, защото могат да се получат нежелателни ситуации.
- Какво да правим при дисбактериоза?
- Можете да използвате сорбенти, например живовляк. Те разтоварват червата от излишните газове, от натрупаните токсини, от патогенните микроорганизми. Но това няма да помогне, ако имате повишена или понижена киселинност в стомашно-чревния тракт. В случая е безсмислено да лекувате дисбактериозата с приемане на полезните бактерии. Първо трябва да нормализирате чревната среда и тогава приемайте добрите бактерии.
- Как се отнасяте към гладуването като лечебен метод?
- Не се отнасям положително. Защо мислите, че човекът отслабва след гладуване? В състояние на стрес се активизират жлезите с вътрешна секреция и най-вече щитовидната. Започва интензивна обмяна на веществата. Накрая човекът си казва: погладувах един месец, всичко беше наред, но след това пак започнах да качвам килограми. Механизмът е много прост: след гладуване изплашеният организъм активно натрупва мазнини - основния енергиен материал. Освен това гладуването води до сериозни проблеми. Първо, липсата на храна предизвиква застой на жлъчен сок. Второ, рязко се дразни задстомашната жлеза и изработва ту много, ту малко инсулин. Възниква състояние на депресия, тъга, емоционална неустойчивост и т.н.
- Някои хора се стараят да не пият много вода, за да не получават отоци. Какво ще кажете за това?
- Човек трябва да изпива по два литра вода на ден и това е. Когато пие повече вода, тогава отслабва, защото с водата се изхвърлят и токсините.
Пийте вода, свикнете с това. И тогава няма да имате гъста кръв, няма да се образуват тромби, а това е профилактика на инфаркта
- А трябва ли профилактично да се приема аспирин?
- В никакъв случай! Кардиолозите може и да ми се обидят, но има много примери с негативни последствия - усложнения с тежки кръвоизливи, защото от постоянното дразнене и потискане на системата за съсирване на кръвта тази система се изтощава.
И пак ще се върна на жлъчния мехур - заради 2-3 камъчета или пясък не трябва да го премахват.
Защото след това камъните ще започнат да се образуват в протоците на черния дроб. Ще се засилят болките. Отстраняването на жлъчния мехур е оправдано само ако много се налага, когато няма никакъв друг вариант.
Знаете ли какви ресурсни възможности има нашият организъм? Големи. И при правилен подход на лечение всичко може да се постигне.
Едно интервю на Яна БОЯДЖИЕВА
