Невралгичните болки са едни от най-честите оплаквания не само в практиката на невролозите, но и въобще в клиничната медицина. В повечето случаи те съпровождат редица вътрешни, хирургични, ендокринни, ортопедични, травматологични заболявания. В други случаи обаче са израз на системни, хронични и тежки заболявания, които изискват поставянето на точна диагноза и предписването на адекватно лечение. В студените и влажни периоди на годината, особено през есента и зимата, невралгичните болки се обострят или се наблюдава първата атака на заболяването. В преходния зимно-пролетен сезон, особено през февруари и март, някои видове невралгии показват своеобразен връх по честота и тежест.
Невралгията е състояние, при което се появява силна, остра, постоянна или пулсираща болка,
до степен на нетърпимост
Тази болка е свързана с изключително неприятни и тягостни изживявания от страна на болния. Тя се разпространява по хода на съответния периферен нерв, неговите разклонения и по хода на нервните коренчета, излизащи от гръбначния мозък. Характерно за невралгията е, че тя е функционално заболяване и не се установяват никакви анатомични и структурни увреждания на нерва. При неврита и невропатията например се наблюдават възпалителни, токсични, метаболитни и съдово-исхемични нарушения на нервната тъкан, което обяснява и отпадните двигателни и сетивни функции на засегнатите периферни нерви. Невритите и невропатиите често се съпровождат с болезнени невралгични симптоми, което в много случаи води до погрешна диагноза.
Най-голямо значение за клиничната практика имат невралгиите в зоната на главата, лицето, тила, шията и гръдния кош.
Тригеминална невралгия
Това е най-често наблюдаваната и с най-голямо значение за практиката невралгия. Заболяването засяга троичния нерв - нервът, който осигурява почти 80 процента от сетивността на лицето, устната кухина, зъбите и кожата на черепа. По отношение интензивността на болката, нейната острота и нетърпимост, изключително депремиращата и тягостна емоционална и психична характеристика, това заболяване няма аналог в човешката патология. Неслучайно са описани инциденти на самоубийство на болни с този тип невралгия. Въпреки че у всеки пациент заболяването протича по различен начин, то притежава една трайна, устойчива, относително специфична клинична картина.
Най-характерният є белег е внезапният, пароксизмален тип на пристъпите, тяхната повторяемост, едностранната им локализация, бързият и внезапен край, но стихването на симптомите може да е постепенно и бавно.
Когато са изключени причинни фактори от патология на други органи, с които нервът има анатомична и функционална връзка, се говори за идиопатична тригеминална невралгия. Кризата в повечето случаи започва внезапно, брутално, без видим повод и причина. При някои болни атаките винаги са с начало през нощта - между 1 и 4 часа сутринта. Болката е локализирана зад единия очен булб, пулсираща и за няколко минути обхваща цялата лицева половина от същата страна. По-нататък се стига до позиви за повръщане, замайване, световъртежи, зрителни нарушения като бляскащи точки, звезди, бягащи светкавици и подобни причудливи фигури. При много пациенти има сърцебиене, покачване на артериалното налягане, общо изпотяване, неспокойствие, втрисане, студени крайници и пръсти, побледняване на лицето, настръхнала кожа. Болката е изключително неприятна, тягостна, до степен на непоносимост. Много характерно е, че по време на дъвчене, говор, преглъщане, мигане, кашляне, кихане и докосване по лицето може да се предизвикат влошаване на състоянието на болния, непоносима болка, дори колапс и припадък. Болните имат непоносимост към светлина и шум. Пристъпът продължава няколко часа, но може да трае няколко дни с обостряне и затихване. След атаката болните са уморени, отпаднали, изтощени и сънливи.
Диагнозата се поставя лесно, ако се мисли за заболяването. В междупристъпния период е достатъчно палпиране на т. нар. тригер точки на нерва, които почти винаги са положителни. Но ако са отрицателни, това в никакъв случай не изключва наличие на заболяване. Задължително се прави и стоматологичен, офталмологичен, оториноларингологичен статус, тест за алергия, рентгенография на шийни прешлени и на черепни кости чрез специални центражи.
Важно за болните е да знаят, че това заболяване години наред може да не бъде диагностицирано, да се назначават скъпи изследвания и предписва неадекватна терапия поради една проста причина - не е проведено обикновено клинично изследване на тригеминалния нерв.
Лечение
То е два типа - лечение на кризата и поведение в междупристъпния период. Кризата трудно се повлиява от медикаменти. Прилагат се аналгетици, дехидратиращи, анестетици, антиеметици (срещу повръщане ), успокоителни. Много съществено е болният да остане в абсолютен физически и психичен покой, в затъмнено помещение, при пълно ограничение на шума и светлината.
През последните десетина години в практиката навлязоха нова генерация препарати - т. нар. триптани. Те облекчават болката веднага, но водят до привикване, имат тежки странични ефекти, сензибилизират тригеминалните ядра в ствола, пристъпите зачестяват, всеки следващ е по-тежък и по-продължителен от предходния, освен това са скъпи.
В САЩ и в някои други западни страни се провежда хирургично лечение в строго определени случаи, и лизиране (разрушаване) на тригеминалния ганглий в основата на черепа чрез високочестотна радиовълнова емисия. В такъв случай обаче болният получава трайна, пожизнена загуба на чувствителността в зоните на нерва. Освен това този тип лечение е недостъпно за всеки пациент.
Затова кардинална посока в лечението трябва да бъде поведението в междупристъпния период.
Целта е атаките да се разредят, да станат по-кратки, по-поносими, да се елиминират придружаващите симптоми на гадене, повръщане, сърцебиене, световъртежи, напрегнатост. В най-добрия случай може да се стигне до трайна ремисия за години наред или окончателно отзвучаване на невралгията. Най-успешно лечение в този период се постига с акупунктура и особено в съчетанието є с аурикулотерапия, точков масаж, общ масаж, рефлексотерапия и психотерапия. Няма друго заболяване в човешката патология, което да се повлиява така добре от тези методи. Имам авторски опит с над 100 случая за десет години. Великолепни резултати се получават при съчетанието на тези методи с приложение на карбамазепин и мастноразтворим витамин В1 в определена схема.
Окципитална невралгия
Също една от честите невралгии. Наричат я още “шийна мигрена” или болест на Баре-Лиу.
Характеризира се с болки и дискомфорт в шийната част, засилващи се при движение, калшяне, кихане, дефекация, дъвчене, говор, физическо усилие. Най-честата причина - дегенеративни промени на прешлените в шийния гръбнак. В отделни случаи може да има гадене и повръщане, но това далеч не е “тригеминалната драма”. Шийната масажна яка и шийната тракция са добри терапевтични методи.
Интеркостална невралгия
Локализира се в странично-задните области на гръдния кош. Говорим за усложнение на херпесната инфекция, при която болките предхождат обрива с няколко дни. Те са особено неприятни, остри, мъчителни и могат да продължат месеци. Много добро е повлияването от витамини от групата “В”, покой и червен лазер. Съществуват специални програми за лечението на този тип невралгия.
Глософарингеална невралгия
Среща се значително по-рядко. Остри, стрелкащи, силни и непоносими болки в гърлото, тонзилите, фаринкса, корена на езика. Болните почти не могат да се хранят, да поемат течности, да говорят, поради тежките болкови кризи, предизвикани от тези актове. Описани са случаи на тонзилектомии по повод тази невралгия.
Кластърно главоболие
Известно е още като Слудерова невралгия и назоцилиарна невралгия. Засегнат е назоцилиарният нерв от едната страна, който има отношение към слъзната секреция, зеничните реакции и носните конхи. Засяга главно мъжкия пол по неизяснени досега причини. Често началото на кризата е през нощта с остра, пулсираща болка дълбоко зад очния булб, повишена слъзна секреция, зенични аномалии, инекция (зачервяване) на конюнктивата, секреция от носа, запушване на носа, вегетативни симптоми. Добре се повлиява от нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, назално приложение на кислород.
Макар че невралгиите са функционални разстройства, те изискват задълбочен и сериозен подход, поради факта, че често се бъркат с други заболявания, а точната диагноза е гаранция за успешно лечение.
Д-р Любомир Кайтазки, специалист по нервни болести и клинична неврофизиология, ЕЕГ и главоболие
Невралгията е състояние, при което се появява силна, остра, постоянна или пулсираща болка,
до степен на нетърпимост
Тази болка е свързана с изключително неприятни и тягостни изживявания от страна на болния. Тя се разпространява по хода на съответния периферен нерв, неговите разклонения и по хода на нервните коренчета, излизащи от гръбначния мозък. Характерно за невралгията е, че тя е функционално заболяване и не се установяват никакви анатомични и структурни увреждания на нерва. При неврита и невропатията например се наблюдават възпалителни, токсични, метаболитни и съдово-исхемични нарушения на нервната тъкан, което обяснява и отпадните двигателни и сетивни функции на засегнатите периферни нерви. Невритите и невропатиите често се съпровождат с болезнени невралгични симптоми, което в много случаи води до погрешна диагноза.
Най-голямо значение за клиничната практика имат невралгиите в зоната на главата, лицето, тила, шията и гръдния кош.
Тригеминална невралгия
Това е най-често наблюдаваната и с най-голямо значение за практиката невралгия. Заболяването засяга троичния нерв - нервът, който осигурява почти 80 процента от сетивността на лицето, устната кухина, зъбите и кожата на черепа. По отношение интензивността на болката, нейната острота и нетърпимост, изключително депремиращата и тягостна емоционална и психична характеристика, това заболяване няма аналог в човешката патология. Неслучайно са описани инциденти на самоубийство на болни с този тип невралгия. Въпреки че у всеки пациент заболяването протича по различен начин, то притежава една трайна, устойчива, относително специфична клинична картина.
Най-характерният є белег е внезапният, пароксизмален тип на пристъпите, тяхната повторяемост, едностранната им локализация, бързият и внезапен край, но стихването на симптомите може да е постепенно и бавно.
Когато са изключени причинни фактори от патология на други органи, с които нервът има анатомична и функционална връзка, се говори за идиопатична тригеминална невралгия. Кризата в повечето случаи започва внезапно, брутално, без видим повод и причина. При някои болни атаките винаги са с начало през нощта - между 1 и 4 часа сутринта. Болката е локализирана зад единия очен булб, пулсираща и за няколко минути обхваща цялата лицева половина от същата страна. По-нататък се стига до позиви за повръщане, замайване, световъртежи, зрителни нарушения като бляскащи точки, звезди, бягащи светкавици и подобни причудливи фигури. При много пациенти има сърцебиене, покачване на артериалното налягане, общо изпотяване, неспокойствие, втрисане, студени крайници и пръсти, побледняване на лицето, настръхнала кожа. Болката е изключително неприятна, тягостна, до степен на непоносимост. Много характерно е, че по време на дъвчене, говор, преглъщане, мигане, кашляне, кихане и докосване по лицето може да се предизвикат влошаване на състоянието на болния, непоносима болка, дори колапс и припадък. Болните имат непоносимост към светлина и шум. Пристъпът продължава няколко часа, но може да трае няколко дни с обостряне и затихване. След атаката болните са уморени, отпаднали, изтощени и сънливи.
Диагнозата се поставя лесно, ако се мисли за заболяването. В междупристъпния период е достатъчно палпиране на т. нар. тригер точки на нерва, които почти винаги са положителни. Но ако са отрицателни, това в никакъв случай не изключва наличие на заболяване. Задължително се прави и стоматологичен, офталмологичен, оториноларингологичен статус, тест за алергия, рентгенография на шийни прешлени и на черепни кости чрез специални центражи.
Важно за болните е да знаят, че това заболяване години наред може да не бъде диагностицирано, да се назначават скъпи изследвания и предписва неадекватна терапия поради една проста причина - не е проведено обикновено клинично изследване на тригеминалния нерв.
Лечение
То е два типа - лечение на кризата и поведение в междупристъпния период. Кризата трудно се повлиява от медикаменти. Прилагат се аналгетици, дехидратиращи, анестетици, антиеметици (срещу повръщане ), успокоителни. Много съществено е болният да остане в абсолютен физически и психичен покой, в затъмнено помещение, при пълно ограничение на шума и светлината.
През последните десетина години в практиката навлязоха нова генерация препарати - т. нар. триптани. Те облекчават болката веднага, но водят до привикване, имат тежки странични ефекти, сензибилизират тригеминалните ядра в ствола, пристъпите зачестяват, всеки следващ е по-тежък и по-продължителен от предходния, освен това са скъпи.
В САЩ и в някои други западни страни се провежда хирургично лечение в строго определени случаи, и лизиране (разрушаване) на тригеминалния ганглий в основата на черепа чрез високочестотна радиовълнова емисия. В такъв случай обаче болният получава трайна, пожизнена загуба на чувствителността в зоните на нерва. Освен това този тип лечение е недостъпно за всеки пациент.
Затова кардинална посока в лечението трябва да бъде поведението в междупристъпния период.
Целта е атаките да се разредят, да станат по-кратки, по-поносими, да се елиминират придружаващите симптоми на гадене, повръщане, сърцебиене, световъртежи, напрегнатост. В най-добрия случай може да се стигне до трайна ремисия за години наред или окончателно отзвучаване на невралгията. Най-успешно лечение в този период се постига с акупунктура и особено в съчетанието є с аурикулотерапия, точков масаж, общ масаж, рефлексотерапия и психотерапия. Няма друго заболяване в човешката патология, което да се повлиява така добре от тези методи. Имам авторски опит с над 100 случая за десет години. Великолепни резултати се получават при съчетанието на тези методи с приложение на карбамазепин и мастноразтворим витамин В1 в определена схема.
Окципитална невралгия
Също една от честите невралгии. Наричат я още “шийна мигрена” или болест на Баре-Лиу.
Характеризира се с болки и дискомфорт в шийната част, засилващи се при движение, калшяне, кихане, дефекация, дъвчене, говор, физическо усилие. Най-честата причина - дегенеративни промени на прешлените в шийния гръбнак. В отделни случаи може да има гадене и повръщане, но това далеч не е “тригеминалната драма”. Шийната масажна яка и шийната тракция са добри терапевтични методи.
Интеркостална невралгия
Локализира се в странично-задните области на гръдния кош. Говорим за усложнение на херпесната инфекция, при която болките предхождат обрива с няколко дни. Те са особено неприятни, остри, мъчителни и могат да продължат месеци. Много добро е повлияването от витамини от групата “В”, покой и червен лазер. Съществуват специални програми за лечението на този тип невралгия.
Глософарингеална невралгия
Среща се значително по-рядко. Остри, стрелкащи, силни и непоносими болки в гърлото, тонзилите, фаринкса, корена на езика. Болните почти не могат да се хранят, да поемат течности, да говорят, поради тежките болкови кризи, предизвикани от тези актове. Описани са случаи на тонзилектомии по повод тази невралгия.
Кластърно главоболие
Известно е още като Слудерова невралгия и назоцилиарна невралгия. Засегнат е назоцилиарният нерв от едната страна, който има отношение към слъзната секреция, зеничните реакции и носните конхи. Засяга главно мъжкия пол по неизяснени досега причини. Често началото на кризата е през нощта с остра, пулсираща болка дълбоко зад очния булб, повишена слъзна секреция, зенични аномалии, инекция (зачервяване) на конюнктивата, секреция от носа, запушване на носа, вегетативни симптоми. Добре се повлиява от нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди, назално приложение на кислород.
Макар че невралгиите са функционални разстройства, те изискват задълбочен и сериозен подход, поради факта, че често се бъркат с други заболявания, а точната диагноза е гаранция за успешно лечение.
Д-р Любомир Кайтазки, специалист по нервни болести и клинична неврофизиология, ЕЕГ и главоболие
