В повечето от случаите лечението се провежда в домашни условия. Хоспитализират се (приемат се за лечение в болница) само тежко протичащите случаи или тези с развитие на усложнения:

За облекчаване на болката могат да се прилагат лекарства от групата на нестероидните противовъзпалителни средства (най-често съдържащи парацетамол или ибупрофен, избягва се аспирин поради риск от развитие на сериозно състояние, наречено синдром на Рей). При много силно изразени болка и оток за кратко време може да се приложи лечение с кортикостероиди (мощни лекарства, потискащи възпалението, но имащи и сериозни странични ефекти при дълготрайно приложение).

За облекчаване на сърбежа могат да се прилагат специални лосиони или пудри, както и антихистаминови лекарства. Частта от кожата, засегната от обрива, трябва да се поддържа чиста и покрита (прилагат се подсушаващи компреси, докато мехурчетата засъхнат); При много силна болка могат да се прилагат локални (местни) форми на обезболяващи лекарства (напр. лидокаин-гел).

Трябва да се избягва разчесването на обрива поради риска от бактериално инфектиране на мехурчетата.

Постхерпетичната невралгия (продължаващата болка след отшумяването на обрива) се лекува с нестероидни болкоуспокояващи, както и с местни обезболяващи (гелове или лепенки). Понякога се прилагат и лекарства, които по принцип се използват за лечение на епилепсия и депресия (карбамазепин, трициклични антидепресанти и др.), като до настъпване на лечебен ефект могат да минат няколко седмици.

За постигане на желания ефект приемът на всяко от тези лекарства (лекуващият ви лекар ще прецени кое е най-подходящо за вас) трябва да започне не по-късно от 2-3 дни след появата на обрива. При правилно проведено лечение с тези препарати се намалява продължителността на обрива и на болката.