Терминът синдром на Аспергер е бил въведен едва през 1981 г. от Лорна Уинг, тъй като работата на д-р Аспергер е останала неизвестна за дълъг период от време. Смята се, че синдромът на Аспергер е част от аутистичния спектър, който се проявява в края на втората или през третата година от живота на детето. Характерно за него е, че речта се появява преди ходенето и засяга предимно момчета, като съотношението е 8:1.

Разстройството се характеризира със същите нарушения, каквито се описват и при аутизма - наблюдава се стереотипен модел на поведение и повтаряне на едни и същи дейности. За разлика от аутизма при синдрома на Аспергер не се наблюдава изоставане в мисловното развитие и речевите възможности. Повечето от хората с този симптом са със средно и над средно ниво на интелигентност. Често децата със синдром на Аспергер са много умни и интелектуално развити за възрастта си, изумявайки околните със знанията си и способността да запаметяват с лекота. Това е и причината състоянието да се нарича още “синдром на малкия професор”.

Както и при аутизма, хората със синдром на Аспергер общуват изключително трудно, тъй като не разпознават сигналите при общуване. Често тези хора не разбират реакциите или чувствата на околните. Затрудняват се да разчетат невербалните сигнали, като жестове, изражения на лицето или интонация, избягват директния контакт с очите, което усложнява поддържането на социални взаимоотношения с хора. Въпреки че имат добре развити езикови умения, те не разбират шегите, метафорите и иронията. Все пак имат по-малко затруднения с езика, отколкото хората с аутизъм.