Има събития в новата ни история, които не бива да се забравят. Политическата конюнктура се мени, но когато се касае за тероризъм, за човешки жертви, премълчаването на фактите и преиначаването на истината са най-малкото неуместни.
На 9 март 1985 г. в 21,31 часа е извършен най-кървавият атентат по времето на Възродителния процес. Взривен е нощният пътнически влак от София за Бургас. Бомбата с часовников механизъм е заложена във вагона за майки с деца.
Таймерът е нагласен да избухне, когато влаковата композиция по разписание би трябвало да се намира в тунел
Така ефектът от взрива, съчетан с тъмнината и паниката, би бил максимален. Непредвидено забавяне на гара Златица спасява много човешки животи. Жертвите са “само” седем, от тях две деца.
Това са фактите. Дори така сухо предадени, те са достатъчно ужасяващи. Организатор и изпълнител на акцията е Турското националноосвободително движение в България, нелегална организация, сформирана за оказване на съпротива срещу репресиите от страна на тоталитарната държава.
Физическите изпълнители са трима – Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб). Те са заловени, осъдени и екзекутирани през 1988 г.
Това също са само факти. И още малко. Атентатът на гара Буново е най-известният и последният от поредица терористични акции и опити за подривна дейност по време на насилствената промяна на имената на българските мюсюлмани. На 30 август 1984 г. избухват бомби на аерогара Варна и в чакалнята на жп гара Пловдив (един човек намира смъртта си, а 42-ма са ранени). Пак на 9 март 1985 г. има взрив в кафенето на хотел „Сливен” в същия град, за щастие без жертви.
Наглед място за коментари няма. Обществените и политическите промени след 10 ноември 1989 г. обаче дадоха възможност за много преоценки. Несправедливото отношение към обикновените турци и мюсюлмани бе заменено с поредица отстъпки, негласно признаване на вина и криворазбран поглед към станалите събития. До такава степен, че
убийците на деца бяха увековечени (1993 г.) с паметник
в родното им село Трънак (общ. Руен) и ежегодно чествани като невинни жертви, като герои, като... борци за свобода!
Чешмата и паметната плоча предизвикваха бурни реакции през годините. Издиган, разрушаван, възстановяван, на 21.11.2009 г. паметникът е окончателно (?) заличен. Големите приказки за това, че така ще се наруши етническият мир, за нова Босна или ново Косово са прах в очите на обществеността.
Днес, 25 години след кървавите събития, скланяме глава пред паметта на истинските жертви.
Защото единственото място за поклонение на този ден трябва да е монументът край гара Буново.
Верослав МАНОВ
На 9 март 1985 г. в 21,31 часа е извършен най-кървавият атентат по времето на Възродителния процес. Взривен е нощният пътнически влак от София за Бургас. Бомбата с часовников механизъм е заложена във вагона за майки с деца.
Таймерът е нагласен да избухне, когато влаковата композиция по разписание би трябвало да се намира в тунел
Така ефектът от взрива, съчетан с тъмнината и паниката, би бил максимален. Непредвидено забавяне на гара Златица спасява много човешки животи. Жертвите са “само” седем, от тях две деца.
Това са фактите. Дори така сухо предадени, те са достатъчно ужасяващи. Организатор и изпълнител на акцията е Турското националноосвободително движение в България, нелегална организация, сформирана за оказване на съпротива срещу репресиите от страна на тоталитарната държава.
Физическите изпълнители са трима – Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб). Те са заловени, осъдени и екзекутирани през 1988 г.
Това също са само факти. И още малко. Атентатът на гара Буново е най-известният и последният от поредица терористични акции и опити за подривна дейност по време на насилствената промяна на имената на българските мюсюлмани. На 30 август 1984 г. избухват бомби на аерогара Варна и в чакалнята на жп гара Пловдив (един човек намира смъртта си, а 42-ма са ранени). Пак на 9 март 1985 г. има взрив в кафенето на хотел „Сливен” в същия град, за щастие без жертви.
Наглед място за коментари няма. Обществените и политическите промени след 10 ноември 1989 г. обаче дадоха възможност за много преоценки. Несправедливото отношение към обикновените турци и мюсюлмани бе заменено с поредица отстъпки, негласно признаване на вина и криворазбран поглед към станалите събития. До такава степен, че
убийците на деца бяха увековечени (1993 г.) с паметник
в родното им село Трънак (общ. Руен) и ежегодно чествани като невинни жертви, като герои, като... борци за свобода!
Чешмата и паметната плоча предизвикваха бурни реакции през годините. Издиган, разрушаван, възстановяван, на 21.11.2009 г. паметникът е окончателно (?) заличен. Големите приказки за това, че така ще се наруши етническият мир, за нова Босна или ново Косово са прах в очите на обществеността.
Днес, 25 години след кървавите събития, скланяме глава пред паметта на истинските жертви.
Защото единственото място за поклонение на този ден трябва да е монументът край гара Буново.
Верослав МАНОВ
