Батето бил любимото дете на майка си. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Макар да бе на солидна възраст, Катя беше младеж по дух. Най-много за нея страда Тодор Славков, който я обожаваше – твърдят от обкръжението на Батето.
Предлагаме ви последното интервю на Катя Славкова пред “Интермедиа”:
Зле съм! Ходя с проходилка!
- Здравейте, лельо Катя, как сте? Ваши семейни приятели от Пловдив се тревожат за вас. Имате ли нужда от нещо?
- Зле съм. Ходя с проходилка! Доста се измъчих. Счупих си крака горе в ставата. Направиха ми тежка и сложна операция и не съм добре, не мога да ходя. Не усетих как стана тази злополука.
Исках да се хвана за масата, но се отпуснах и паднах на пода. Оперираха ме, но още не ми е минало. Лекарите казаха, че ще си стъпя на краката, само че още не мога да ходя.
Само лежа, стоя, неподвижна съм. Закъсах го.
- В това трудно положение синът ви Иван Славков и дъщеря ви навярно се грижат за вас?
- Да, грижат се за мен, помагат ми. Ако не е дъщеря ми, съм за никъде. Иван е друго, той е мъж, има си ангажименти, задачи. Но дъщеря ми се върза за мен и, иска, не иска, помага. Тя е денонощно при мен и чувствам, че ми помага с голямо желание. Това е много хубаво, ама ако нямах дъщеря, какво щеше да стане с мен?! Затова пожелавам на тези, които ще раждат, да си родят първо едно момиченце, за да може в случаи като моя да има кой да ги гледа. И трябва да ви кажа, че дъщеря ми е не само хубава, но и много добра, състрадателна, грижовна. Пожелавам и на вас да си имате едно момиченце, за да разберете каква е разликата между момиче и момче.
- И каква е разликата?!
- Една година и два месеца. Аз бързах да родя, да имам деца. Не мога да се оплача от деца и от внуци.
- Вие сте майка на един от най-известните българи…
- Радвам се, че така приемате Иван. Много хора са ми го казвали, че съм майка на голям българин и затова действително съм радостна. Пожелавам и на вас да имате точно това, което желаете.
- Определиха Иван Славков за най-добрия генерален директор на БНТ?!
- Вие бяхте ли на празника на телевизията, видяхте ли? Толкова директори е имала БНТ, но само него избраха да говори, а той знае какво да каже. Всички, които са работили с него, са доволни. И аз съм се питала защо толкова много хората го обичат. Мисля, че тази любов към Иван е породена от неговия характер. Колеги на Иван ми се обаждат и ми казват: "Той е най-добрият". Иван винаги ме изненадва с хубави неща. Ценя в него ума, държанието му. От него не съм чула една дума напряко. Той е образцово момче.
- С какви впечатления сте от Людмила Живкова, втората съпруга на г-н Славков?
- За Людмила мога да кажа само хубави неща. Тя беше изключителен човек. Когато децата бяха малки, аз живях с нея. Бях у тях, когато Тошко се роди, и тогава останах дълго време в дома им, за да го гледам. По това време с Людмила много си говорехме, обсъждахме най-различни теми. Тя беше рядко умен човек, но жалко, живя малко, бързо си отиде. Тя действително беше лудо влюбена в Иван, аз усещах това. Много съжалявам, че тя си отиде рано. Остави децата, нейната смърт за тях беше голям удар.
- Как ще коментирате носталгия по времето на Тодор Живков, която все повече се забелязва извън София?
- Не само в Пловдив, и из страната изпитват носталгия по отминалото време. Хората директно споделят това.
- Жени Живкова идва ли да ви вижда?
- Да, най-редовно. Цялото семейство на Жени ме почита.
Те се държат с мен все едно аз съм най-любимата баба. Последно Жени дойде да ме види преди седмица. Аз лежах много дълго в болница, цели три месеца. През цялото време идваха децата на Жени, тя, съпругът й. Уважават ме много и се държат с мен все едно аз съм им майка. Тошето също идва. Последно дойде при мен преди четири дни, но замина в провинцията по работа. Като се върне, пак ще дойде да ме види. Вие знаете ли за моето прекрасно правнуче. О, Катето, Катеринка.
Тошето и жена му я кръстиха на мен. Тя е много сладка, много хубаво дете, много умно. Малка е, а говори като голям човек. И така. Аз съм щастлива в това отношение.
- Щастлива сте и сте на една достолепна възраст?!
- Действително. Но какво да правя, като живея вече толкова години?! Никога не съм си и представяла, дори не съм си помисляла, че ще прескоча 90. Пожелавам ви и нас такова дълголетие.
- Някои оприличават Бойко Борисов на Тодор Живков?!
Е, как ще го оприличават?! Нe, не, няма такова нещо, няма такава прилика.
Едно интервю на Мария ДРУМЕВА
Предлагаме ви последното интервю на Катя Славкова пред “Интермедиа”:
Зле съм! Ходя с проходилка!
- Здравейте, лельо Катя, как сте? Ваши семейни приятели от Пловдив се тревожат за вас. Имате ли нужда от нещо?
- Зле съм. Ходя с проходилка! Доста се измъчих. Счупих си крака горе в ставата. Направиха ми тежка и сложна операция и не съм добре, не мога да ходя. Не усетих как стана тази злополука.
Исках да се хвана за масата, но се отпуснах и паднах на пода. Оперираха ме, но още не ми е минало. Лекарите казаха, че ще си стъпя на краката, само че още не мога да ходя.
Само лежа, стоя, неподвижна съм. Закъсах го.
- В това трудно положение синът ви Иван Славков и дъщеря ви навярно се грижат за вас?
- Да, грижат се за мен, помагат ми. Ако не е дъщеря ми, съм за никъде. Иван е друго, той е мъж, има си ангажименти, задачи. Но дъщеря ми се върза за мен и, иска, не иска, помага. Тя е денонощно при мен и чувствам, че ми помага с голямо желание. Това е много хубаво, ама ако нямах дъщеря, какво щеше да стане с мен?! Затова пожелавам на тези, които ще раждат, да си родят първо едно момиченце, за да може в случаи като моя да има кой да ги гледа. И трябва да ви кажа, че дъщеря ми е не само хубава, но и много добра, състрадателна, грижовна. Пожелавам и на вас да си имате едно момиченце, за да разберете каква е разликата между момиче и момче.
- И каква е разликата?!
- Една година и два месеца. Аз бързах да родя, да имам деца. Не мога да се оплача от деца и от внуци.
- Вие сте майка на един от най-известните българи…
- Радвам се, че така приемате Иван. Много хора са ми го казвали, че съм майка на голям българин и затова действително съм радостна. Пожелавам и на вас да имате точно това, което желаете.
- Определиха Иван Славков за най-добрия генерален директор на БНТ?!
- Вие бяхте ли на празника на телевизията, видяхте ли? Толкова директори е имала БНТ, но само него избраха да говори, а той знае какво да каже. Всички, които са работили с него, са доволни. И аз съм се питала защо толкова много хората го обичат. Мисля, че тази любов към Иван е породена от неговия характер. Колеги на Иван ми се обаждат и ми казват: "Той е най-добрият". Иван винаги ме изненадва с хубави неща. Ценя в него ума, държанието му. От него не съм чула една дума напряко. Той е образцово момче.
- С какви впечатления сте от Людмила Живкова, втората съпруга на г-н Славков?
- За Людмила мога да кажа само хубави неща. Тя беше изключителен човек. Когато децата бяха малки, аз живях с нея. Бях у тях, когато Тошко се роди, и тогава останах дълго време в дома им, за да го гледам. По това време с Людмила много си говорехме, обсъждахме най-различни теми. Тя беше рядко умен човек, но жалко, живя малко, бързо си отиде. Тя действително беше лудо влюбена в Иван, аз усещах това. Много съжалявам, че тя си отиде рано. Остави децата, нейната смърт за тях беше голям удар.
- Как ще коментирате носталгия по времето на Тодор Живков, която все повече се забелязва извън София?
- Не само в Пловдив, и из страната изпитват носталгия по отминалото време. Хората директно споделят това.
- Жени Живкова идва ли да ви вижда?
- Да, най-редовно. Цялото семейство на Жени ме почита.
Те се държат с мен все едно аз съм най-любимата баба. Последно Жени дойде да ме види преди седмица. Аз лежах много дълго в болница, цели три месеца. През цялото време идваха децата на Жени, тя, съпругът й. Уважават ме много и се държат с мен все едно аз съм им майка. Тошето също идва. Последно дойде при мен преди четири дни, но замина в провинцията по работа. Като се върне, пак ще дойде да ме види. Вие знаете ли за моето прекрасно правнуче. О, Катето, Катеринка.
Тошето и жена му я кръстиха на мен. Тя е много сладка, много хубаво дете, много умно. Малка е, а говори като голям човек. И така. Аз съм щастлива в това отношение.
- Щастлива сте и сте на една достолепна възраст?!
- Действително. Но какво да правя, като живея вече толкова години?! Никога не съм си и представяла, дори не съм си помисляла, че ще прескоча 90. Пожелавам ви и нас такова дълголетие.
- Някои оприличават Бойко Борисов на Тодор Живков?!
Е, как ще го оприличават?! Нe, не, няма такова нещо, няма такава прилика.
Едно интервю на Мария ДРУМЕВА
