СПОР(Т)НО
• Макето избрал по-скромната близначка, а оставил на баджанака си амбициозната
• Ванга изцерила вестибуларния апарат на Гаганелов

Борис Гаганелов е най-скромният от знаменитите футболисти на ЦСКА. Той е рекордьор на клуба по мачове в ^А^ група и по участия за КЕШ. Но не бие тъпана за себе си. Неговата лоялност му пречи да се реализира като треньор и администратор. За ШОУ бившият капитан на националния отбор разказа неща, които дори съотборниците му не подозират.

Кръстен съм на цар Борис.
Роден съм в Петрич и съм най-малкият от шестима братя.
Батковците ми обраха имената на дядовците и роднините. Аз съм кръстен на цар Борис.
Родителите ми са от Гръцка и Сръбска Македония. Бяха бедни хора. Отглеждаха зеленчуци и тютюн.
От малък, вместо да играя, помагах на тютюна. Ставах по тъмно. Това е робска работа.
Батко избяга в Австралия.
През 1948 година ни изселиха в село Завет, Исперихско. Най-големият ми брат избяга през гръцката граница с група земляци. Остави жена и дъщеря - бебе.
После емигрира в Австралия. Той е музикант и там беше барабанист.В Делиормана ни беше тежко. Живеехме в турско село и не свикнахме. Нямахме близки и се изолирахме. Разрешиха ни да се върнем чак след три години.
Ванга позна, че ще се завърне!
Майка отиде при петричката врачка. Тя каза, че брат ми ще си дойде. И наистина през 1958 г. той се прибра.
Съпругата му го изчака десет години! Домъчня му за щерката и се върна. Не го пратиха в лагер. Отърва се с изселване. На 78 си е жив и здрав.
Заради бягството имах спънки, като ставах офицер. После всичко се уталожи.
И аз ходих при петричката врачка.
Едно лято почивах на море. Там от жегата, слънцето и изригванията си увредих вестибуларния апарат.
Закъсах с координацията. Лекарите не можаха да ми помогнат. Леля Ванга ми каза: ^Оти, бе, момче, одиш на море? Ке отиваш на планина!^
Тя се оказа права. Аз я послушах и се оправих. Оттогава не съм бил на море. Само на балкан.
Започнах късно.
Минах през много спортове. Първо тренирах борба. После - волейбол. Сетне станах окръжен първенец на 100 метра. Дадох постижение от 11 секунди и нещо.
Бях много здрав. Съучениците ми викаха Бичето.
Футбола започнах късно. На 15. Но още следващата година бях в юношите - старша на ^Беласица^. Играех нападател. Но при всяка опасност се връщах по инстинкт. И лела-полека се оказах бранител.
От малък съм цесекар. През зимата ЦДНА идваше на подготовка в Петрич и аз им гонех топките. Съгледвачите на армейците ме забелязаха. Трябваше да вляза в спортната рота на ЦДНА. Но ме объркаха и ме пратиха танкист.
Вместо в ЦСКА се озовах в ^Пирин^ - Благоевград. Играх мач в ^Б^ група. Сетне ме откомандироваха към танковата бригада в Горна баня. Станах водач на танк.
През януари 1960 г. ЦДНА най-накрая ме взе. И веднага заминах с отбора на подготовка в Пампорово.
Как ме приеха ли? Не мина гладко. Борбата за място в ЦСКА е жестока. Преценяваха ни не само като футболисти, но и като офицери. Гледаха ни възпитанието, манталитета и характера. Искаха да сме точни и дисциплинирани.
В защитата ритах с ветераните на ЦДНА. Ракаров и Ковачев подвикваха. А Манолов и посягаше.
Симолията ми правеше сечено.
Играех навсякъде в отбраната, но де факто бях централен защитник. А Манол Манолов не долюбваше младите футболисти на неговия пост.
Като титуляр излязох през октомври. Бихме ^Дунав^ - Русе. Ала от притеснение се оплетох като пиле в кълчища. И ме преместиха в дублиращия отбор.
Крум Милев и Божков ме харесваха. Но Стевето замина някъде и изведнъж ме пратиха в ^Черно море^. Там играх контролите. Докторът се прибра и ме върнаха обратно в ЦДНА. Накрая разбрах, че откомандироването било инсценирано от Симолията.
Той не искаше младоци, които могат да го изместят. Беше на възраст и се чудеха как да го пенсионират. А Симо още беше добър. Бликаше от сили!
Накрая, за да се отърват от него, го пратиха да кара треньорска школа в СССР. Казаха му, че като се върне, пак ще играе. Но го излъгаха.
И от 1962 г. съм титуляр в ЦСКА. Навъртях 14 сезона без тежки контузии. Станах рекордьор на клуба по мачове в ^А^ група и участия за КЕШ. За всички времена. Мислят, че ми е вървяло гладко.
А виждате през какви перипетии минах, за да се наложа в ЦСКА. Значи съм имал качества и характер! Не мога да кажа кой ми е големият мач. Играех равномерно.
С Гунди се тачехме много.
Като централен защитник често пазех Аспарухов. Той имаше голямо уважение към мен. Аз не го ритах.
Не бях груб футболист. Играех твърдо, но по правилата.
В националния двамата се сменихме като комсомолски секретари. По лагерите се готвехме индивидуално. Аз му вдигах, а той биеше глави и волета.
Гунди беше скромен и сериозен. Не се големееше и не пищеше при всяко влизане. Започна да го прави само в последните си години.
Контузваха го много. Травмите му се изостриха и взе да реагира прекалено остро.
Тиражира се, че най-тежко се справях със Соколов. Жоро наистина беше дясно крило. Но аз рядко го пазех.
Най-трудно ми беше срещу Гунди и бързия Веселинов. Попов и Дерменджиев също ме озорваха.
Левскарят Витлачил ме избра за капитан на националния.
Никога не съм се натискал за лентата. За капитан на ^А^ отбора ме избра Витлачил. Той беше треньор и на ^Левски^. Хареса му, че съм сериозен и отговорен.
Преди мача във Флоренция Белгия ни би с 5:0. От ЦК смениха целия национален отбор. Оставиха само мен с Аспарухов. И Пенев, но той се контузи и не излезе.
С нов тим спечелихме баража с 2:1! Вкарах си автогол, който премълчаха. Една топка мина под Найденов, удари ме в крака и влезе.
Добре, че се класирахме за световното. Иначе щяха да ме изядат!
В Англия пазих Гаринча. Мислеха, че е невъзможно да се спре.
Но аз се справих. Нито той ме надигра, нито аз него. Бразилците бяха слаби, но ги изпуснахме от страх.
Аладжов избяга от мача с ГФР.
Преди световното в Мексико направиха друго чудо.
Определиха състава с всенародно допитване по вестниците! Читателите избраха националите. Едни играха и ни класираха, други станаха титуляри.
Това породи напрежение. На моя пост налагаха Стефан Аладжов. Но читателите предпочетоха мен и ме разконцентрираха. В Мексико ни обезводниха. Свалих седем кила. Как да тичаш, като нямаш сили?
В първия мач срещу Перу игра Аладжата. Аз не попаднах дори в 16-те! Много уважавам Стефчо. Но след загубата той избяга. Каза, че е болен.
Пуснаха мен. А вече бях смазан психически, че не участвах в първия мач! Пазех Либуда. Играх слабо и направих дузпа срещу германеца. Това ми е последният мач в националния. Нарочиха ме за един от виновниците за провала и изкупителна жертва.
Симолията се опита да ме пенсионира.
След световното с ЦСКА излязох срещу ^Миньор^. Бях на нормалното си равнище. Изведнъж на полувремето треньорът Манол Манолов ме смени.
В тунела му казах през сълзи: ^Как не те е срам, бе? Защо ме сменяш? Ако мислиш да ме махаш, не ме слагай изобщо!^ Не знам дали Симо ми имаше гарез, че го заместих. Но ме лепна на пейката.
На мое място извика юношата Пламен Янков. От централен нападател го направи ляв бек!
В контролите на първите пет мача бях резерва на Пацо.
Мълчах и тренирах. Срещу ^Челси^ Янков направи груба грешка и ме пуснаха. Така си върнах титулярното място. Играх в ЦСКА още 3 години. Отказах се на 33.
Като треньор ме подцениха.
Завърших НСА и треньорската школа на ^Байерн^ - Мюнхен. Ала не съм достатъчно нахален и пробивен за тази професия. С ^Шумен^ вървяхме добре.
Но започнаха да ни режат навсякъде и не оцеляхме.
После разбрах, че са ни пожертвали, за да не изпадне ^Славия^.
Аз съм най-дългогодишният помощник в ЦСКА. Помагах на Божков, Ковачев и Йоцов.
Същата длъжност заемах и в националния отбор. Две години асистирах на Пържелов. Бях треньор в Бяла, Свищов и Червен бряг. Водих отбори в Тунис и Либия.
Имаше моменти, когато можех да стана старши на ЦСКА. Но не исках да бъда непочтен към никого. Аз съм прекалено лоялен и честен. Такъв бях, такъв съм и днес. Няма за кога да се променям.
Сега съм военен треньор.
Водя ^Армеец^ - отбора на Първа армия. Играчите ми са войници. Служат по шест или девет месеца. Всяка година трябва да правя нов тим.
Това не са най-големите таланти на България. Те попадат директно в елитните ни отбори или не служат.
Но армейското първенство спасява много момчета за футбола. После хората с качества и мъжкарите играят в ^А^, ^Б^ група и зоните.
С Пенев станахме баджанаци.
С него играхме дълги години в ЦСКА и националния.
Бяхме двойка централни защитници, но пробихме по различен начин. Пенев успя с по-малко труд. С качества, талант и нюх. Аз - с работа и дисциплина.
Ние водим две сестри. На подготовка с националния тим в Хасково се запознахме с две еднояйчни близначки - акробатки от цирка. Те изпълняваха пластичен етюд и бяха еднакви.
С Пенев не можехме да ги различаваме и ги бъркахме. Оставихме те да си изберат коя с кой да бъде.
При близнаците винаги един е лидер, а другият го слуша. Командарещата се падна на Пенев. А на мен - по-тихата. Не съжалявам, че се ожених за кротката!
Пенев не ме покани да работим заедно.
Пусна се слух, че сме скарани и не си говорим. Не е вярно. Ние с Пенев винаги сме се уважавали.
Караме празниците семейно. Почти всяка Нова година сме заедно. Като треньор Пенев имаше и доста шанс.
Той никога не ме е викал да работим заедно. Нито в националния отбор, нито в ЦСКА. И аз не го потърсих, за да не кажат, че правя шуробаджанащина.
Дали щях да се съглася, ако ми предложеше да му стана помощник? Разбира се, че щях да приема! Но той не ме покани. Никога.

Юри СТЕФАНОВ

ДОСИЕ
• Борис Гаганелов се ражда на 7 октомври 1941 г.
• Навърта 350 мача с червената фланелка в ^А^ група.
• Има 30 мача за Купата на европейските шампиони с ЦСКА. Двата рекорда не могат да бъдат подобрени поради голямото текучество в съвременния футбол.
• Участва на две световни първенства.
• Играе 51 пъти за националния отбор.
• В 29 от тях е капитан!
• 7 пъти е шампион и 4 - носител на Купата на България.
• Единият от петимата му братя също е футболист.
• Радва се на двама синове, двама внуци и внучка.
• Подвизава се като централен защитник и ляв бек.
• С Димитър Пенев стават баджанаци през 1967 г. и двамата правят обща сватба.