Предлагаме интервю с д-р Георги Георгиев, неврохирург, който ще отговори на вашите въпроси.
- Д-р Георгиев, какви са симптомите при спукана аневризма и въобще какво представлява това заболяване?
- Острите симптоми, характерни за спукване на аневризма, са внезапно, силно като удар главоболие. Сякаш в черепа на човека се разтича разтопен метал - толкова е жестоко. Съзнанието помътнява, болният нищо не вижда... Не се плашете! За щастие това се случва много рядко, но все пак се случва. Иначе аневризмата е заболяване на артериите. Обикновено се формира в резултат на вродена слабост на съдовите стени. Артериалната стена се състои от няколко слоя и здравината зависи от оплитащите я колагенови и еластични влакна. Ако тези влакна са недоразвити от раждането или са се разрушили в резултат на дегенеративни процеси, например атеросклероза, на това място стената на кръвоносния съд се издува и се образува аневризма. Представете си един гумен маркуч, по който тече вода, но на някакво място се е появил дефект. Под напора на водата точно на това място стената на маркуча започва да се издува и придобива формата на топка.
Същото става и в съдовете на главния мозък - образува се торбичка с тънка слаба стеничка без оплитащите влакна, за които говорих.
- И в тази торбичка започва да се събира и застоява кръв?
- Не. Но торбичката притиска тънката стеничка и в един момент тя просто се спуква, скъсва се.
Кръвта се излива под мозъчната обвивка
И чак тогава всъщност става ясно, че болният е страдал от аневризма. Вярно, че в 10-12 на сто от случаите се срещат толкова големи аневризми, че започват да притискат мозъка и се проявяват като тумори. В тези случаи те могат да се открият, преди да се спукат. Разбира се, след като се изследват.
- А какви изследвания трябва да направи лекарят, за да разбере, че има пред себе си спукана аневризма, а не някакво друго заболяване?
- Провежда се т.нар. триизмерна компютърно-томографска ангиография или магнитнорезонансна ангиография. Тези изследвания позволяват да се постави диагнозата аневризма, преди да се спука.
Човекът може да се оперира и да не се допусне кръвоизлив. Ако все пак аневризмата се е спукала и болният вече е в болница, лекарят определя дали е настъпил кръвоизлив под мозъчната обвивка или не. Най-точното изследване за тази цел е гръбначномозъчната пункция.
- Ако човекът страда от постоянно главоболие, това може ли да бъде повод за безпокойство?
- Да, най-често с аневризма се сблъскват хора, страдащи от мигрена. Към рисковата група спадат също и хипертониците, както и болните от атеросклероза.
- Нима преди да се спука аневризмата, човек не усеща нищо?
- Обикновено е така - нищо не усеща. Болните описват по следния начин състоянието си при спукана аневризма: “Аз си седях или си вършех работата. Изведнъж получих такава
остра болка, сякаш ме удариха с нещо много тежко и вътре в главата ми се разтече гореща течност”
Такава болка по принцип се съпровожда със загуба на съзнание. Болният започва да повръща, не може да гледа към светлината. Изпитва слабост, болки в тила и шията. След известно време изливащата се кръв започва да се разпада, както всяка биологична течност. А продуктите от този разпад са много токсични. В резултат на това се повишава температурата, възникват симптоми като при менингит. Затова такива болни ги изпращат много често в инфекциозните отделения на болниците. Понякога дори им поставят диагноза хранителна интоксикация. Ако при спукване на аневризмата болният е загубил съзнание, паднал е и си е ударил главата, обикновено му поставят диагноза черепно-мозъчна травма. И чак в хода на изследванията откриват аневризмата. Само 5 на сто от болните попадат където трябва - т.е. в ръцете на неврохирурга. Другите ги лекуват инфекционисти, кардиолози, травматолози, невролози и дори психиатри, защото след спукване на аневризмата може да възникне объркано съзнание. И човекът попада в неврохирургята много късно. А операцията е единственият начин да се спаси такъв болен.
- Какво представлява операцията?
- Те са две. Първата - отваря се черепът, т.е. извършва се трепанация и с помощта на специални инструменти аневризмата се изключва от кръвопотока. Отстранява се кръвта от мозъчната тъкан и от мозъчните камери. А втората операция е ендоваскуларна. През бедрената или сънната артерия се вкарва катетър към шийката на аневризмата. Вътре се поставя балон-катетър или спирала от метал. Когато тази спирала попадне в кухината на аневризмата, запълва обема є и става нещо като изкуствен тромб. По този начин аневризмата се изключва от кръвопотока. Но ендоваскуларната намеса невинаги може да се прилага, макар че е по-слабо травматична. Много зависи от разположението на аневризмата, от нейната големина и анатомична структура.
- След операцията болният човек възстановява ли се, или остава инвалид?
- Ако преди операцията е нямал сериозни неврологични нарушения, по принцип си остава трудоспособен. Ако обаче е постъпил в късен стадий от заболяването, когато вече съществуват неврологични нарушения, те могат да останат след операцията. В този случай мислим само как да спасим живота на човека.
- Д-р Георгиев, какви са симптомите при спукана аневризма и въобще какво представлява това заболяване?
- Острите симптоми, характерни за спукване на аневризма, са внезапно, силно като удар главоболие. Сякаш в черепа на човека се разтича разтопен метал - толкова е жестоко. Съзнанието помътнява, болният нищо не вижда... Не се плашете! За щастие това се случва много рядко, но все пак се случва. Иначе аневризмата е заболяване на артериите. Обикновено се формира в резултат на вродена слабост на съдовите стени. Артериалната стена се състои от няколко слоя и здравината зависи от оплитащите я колагенови и еластични влакна. Ако тези влакна са недоразвити от раждането или са се разрушили в резултат на дегенеративни процеси, например атеросклероза, на това място стената на кръвоносния съд се издува и се образува аневризма. Представете си един гумен маркуч, по който тече вода, но на някакво място се е появил дефект. Под напора на водата точно на това място стената на маркуча започва да се издува и придобива формата на топка.
Същото става и в съдовете на главния мозък - образува се торбичка с тънка слаба стеничка без оплитащите влакна, за които говорих.
- И в тази торбичка започва да се събира и застоява кръв?
- Не. Но торбичката притиска тънката стеничка и в един момент тя просто се спуква, скъсва се.
Кръвта се излива под мозъчната обвивка
И чак тогава всъщност става ясно, че болният е страдал от аневризма. Вярно, че в 10-12 на сто от случаите се срещат толкова големи аневризми, че започват да притискат мозъка и се проявяват като тумори. В тези случаи те могат да се открият, преди да се спукат. Разбира се, след като се изследват.
- А какви изследвания трябва да направи лекарят, за да разбере, че има пред себе си спукана аневризма, а не някакво друго заболяване?
- Провежда се т.нар. триизмерна компютърно-томографска ангиография или магнитнорезонансна ангиография. Тези изследвания позволяват да се постави диагнозата аневризма, преди да се спука.
Човекът може да се оперира и да не се допусне кръвоизлив. Ако все пак аневризмата се е спукала и болният вече е в болница, лекарят определя дали е настъпил кръвоизлив под мозъчната обвивка или не. Най-точното изследване за тази цел е гръбначномозъчната пункция.
- Ако човекът страда от постоянно главоболие, това може ли да бъде повод за безпокойство?
- Да, най-често с аневризма се сблъскват хора, страдащи от мигрена. Към рисковата група спадат също и хипертониците, както и болните от атеросклероза.
- Нима преди да се спука аневризмата, човек не усеща нищо?
- Обикновено е така - нищо не усеща. Болните описват по следния начин състоянието си при спукана аневризма: “Аз си седях или си вършех работата. Изведнъж получих такава
остра болка, сякаш ме удариха с нещо много тежко и вътре в главата ми се разтече гореща течност”
Такава болка по принцип се съпровожда със загуба на съзнание. Болният започва да повръща, не може да гледа към светлината. Изпитва слабост, болки в тила и шията. След известно време изливащата се кръв започва да се разпада, както всяка биологична течност. А продуктите от този разпад са много токсични. В резултат на това се повишава температурата, възникват симптоми като при менингит. Затова такива болни ги изпращат много често в инфекциозните отделения на болниците. Понякога дори им поставят диагноза хранителна интоксикация. Ако при спукване на аневризмата болният е загубил съзнание, паднал е и си е ударил главата, обикновено му поставят диагноза черепно-мозъчна травма. И чак в хода на изследванията откриват аневризмата. Само 5 на сто от болните попадат където трябва - т.е. в ръцете на неврохирурга. Другите ги лекуват инфекционисти, кардиолози, травматолози, невролози и дори психиатри, защото след спукване на аневризмата може да възникне объркано съзнание. И човекът попада в неврохирургята много късно. А операцията е единственият начин да се спаси такъв болен.
- Какво представлява операцията?
- Те са две. Първата - отваря се черепът, т.е. извършва се трепанация и с помощта на специални инструменти аневризмата се изключва от кръвопотока. Отстранява се кръвта от мозъчната тъкан и от мозъчните камери. А втората операция е ендоваскуларна. През бедрената или сънната артерия се вкарва катетър към шийката на аневризмата. Вътре се поставя балон-катетър или спирала от метал. Когато тази спирала попадне в кухината на аневризмата, запълва обема є и става нещо като изкуствен тромб. По този начин аневризмата се изключва от кръвопотока. Но ендоваскуларната намеса невинаги може да се прилага, макар че е по-слабо травматична. Много зависи от разположението на аневризмата, от нейната големина и анатомична структура.
- След операцията болният човек възстановява ли се, или остава инвалид?
- Ако преди операцията е нямал сериозни неврологични нарушения, по принцип си остава трудоспособен. Ако обаче е постъпил в късен стадий от заболяването, когато вече съществуват неврологични нарушения, те могат да останат след операцията. В този случай мислим само как да спасим живота на човека.
