Вече не мога да помръдна дори главата си, всичките ми пари отиват за хапчета
45-годишният Венцислав Вълков от Ловеч е най-младият болен от Паркинсон в света. Той е обявен от американски лекари за уникален случай, но у нас е обречен на сигурна смърт.
Цялата му пенсия от 220 лв. отива, за да си доплаща животоспасяващите медикаменти. Здравната каса ги отпуска по стандарт, който не е подходящ за Венци. Той страда от заболяването от 20 години и пие двойно по-големи дози илачи от определените от НЗОК. Сега, ако се приеме болните от Паркинсон да покриват 75% от стойността на тези медикаменти, младият мъж ще трябва да плаща всеки месец по 400 лв., което е непосилно за него.
Покъртителната история на Венцислав
Вълков започнала през май 1989 г., когато бил едва 25-годишен. Разболял се с 40 градуса температура. Лекарите в Ловеч не обърнали внимание, дали му антибиотик доксициклин срещу настинката и за момента всичко приключило. Година по-късно обаче младият мъж получил първите нервни тикове и леки гърчове. Докторите сгрешили за втори път и решили, че има епилепсия. Венци не им повярвал и отишъл в болницата във Велико Търново, за да провери тяхната диагноза. Д-р Мойнов от старопрестолния град категорично заявил, че ловчанлията има Паркинсон. Назначил и допълнителни изследвания, които доказали, че предната година той е имал вирусен менингит. Вероятно нелекуваната страховита инфекция е станала причина за началото на паркинсона.
В началото болестта можела да се контролира. Венци дори създал семейство, има и вече пораснала дъщеря Станислава. За няколко години обаче заболяването довело до втвърдяване на мускулите на краката му. Той трудно се движи, с резки движения и ръкомахане, а напоследък едва стига до балкона на апартамента, където живее.
“През 2003 г. д-р Нелия Йорданова от Ловеч успя да ме изпрати на лечение в САЩ. Американските лекари бяха потресени от състоянието ми. Обявиха ме за уникален случай, тъй като дотогава не бяха имали толкова млад пациент с Паркинсон. Тази болест е характерна за хора, навършили 60 години. В САЩ ме лекуваха по специална програма и диета, които дадоха добри резултати. Спрях да залитам, дори напълнях малко и се чувствах много по-добре”, спомня си Венци.
След като се върнал в България, в продължение на половин година от Америка му изпращали редовно нужните медикаменти, а сред тях особено важният “Рекуип”, който отпускал мускулите.
След това обаче нашата Здравна каса трябвало да поеме грижите за лекарствата на болния.
В резултат на тези “грижи” обаче днес Вълков е почти напълно скован,
едва се движи, всяка сутрин има кризи и не може дори главата да си помръдне. Причината за това е, че Здравната каса има стандарти за лечение и според тях на Венци му се полагат по определен брой таблетки от трите медикамента, които получава. На него обаче те не са му достатъчни, защото дозите му са двойно по-високи. Поради тази причина болният всеки месец трябва да си купува сам допълнителни количества илачи, за да има за всеки ден. Това му коства цялата пенсия от 220 лв.
Няма кой да му помага финансово, тъй като родителите му са пенсионери,
а съпругата му отдавна го е напуснала
“Ако Здравната каса намали процента на реимбурсация на лекарствата, ще трябва да плащам минимум по 400 лв. месечно, което изобщо не мога да си позволя. Аз и сега системно оставам без медикаменти за дни наред, в резултат на което състоянието ми се е влошило много.
Целият съм скован, криви ми се устата, заеквам, втвърдява ми се шията, спира дишането за кратко.
Ако не си пия лекарствата всеки ден и по назначената ми схема, ще остана неподвижен на едно място. Трябва да умра, ако остана без медикаменти”, с отчаяние признава Венци.
Той е писал до много инстанции, но никой не му обърнал внимание. Неговата молба е насочена към НЗОК, където би трябвало да се съобразят с конкретния случай и да му назначат достатъчни количества лекарства, за които да не трябва да плаща стотици левове всеки месец. Преди 6 години е подал документи в Министерството на здравеопазването във Фонда за лечение в чужбина за операция в Германия. 60 000 евро са нужни за Венци и един придружител за едномесечен престой в клиника в немския град Кил. Там лекарите могат да поставят генератор в мозъчните му центрове, който се настройва да работи на определени честоти, командва се по електронен начин и подобрява състоянието на болните с Паркинсон. В резултат на това се намаляват и медикаментите. Само че Венци няма пари за тази манипулация, нито има надежда държавата да му помогне.
Затова на 45-годишния мъж не му остава друго, освен да брои еднообразните си дни, да къта малкото лекарства, които му отпуска Здравната каса и без които не може да живее, и да се моли да ги има и тях, защото иначе ще трябва да се прости с живота си.
Това обаче може да се промени - медицината е намерила изход. Ще го видят ли и в здравното министерство?
Маргарита Благоева
Цялата му пенсия от 220 лв. отива, за да си доплаща животоспасяващите медикаменти. Здравната каса ги отпуска по стандарт, който не е подходящ за Венци. Той страда от заболяването от 20 години и пие двойно по-големи дози илачи от определените от НЗОК. Сега, ако се приеме болните от Паркинсон да покриват 75% от стойността на тези медикаменти, младият мъж ще трябва да плаща всеки месец по 400 лв., което е непосилно за него.
Покъртителната история на Венцислав
Вълков започнала през май 1989 г., когато бил едва 25-годишен. Разболял се с 40 градуса температура. Лекарите в Ловеч не обърнали внимание, дали му антибиотик доксициклин срещу настинката и за момента всичко приключило. Година по-късно обаче младият мъж получил първите нервни тикове и леки гърчове. Докторите сгрешили за втори път и решили, че има епилепсия. Венци не им повярвал и отишъл в болницата във Велико Търново, за да провери тяхната диагноза. Д-р Мойнов от старопрестолния град категорично заявил, че ловчанлията има Паркинсон. Назначил и допълнителни изследвания, които доказали, че предната година той е имал вирусен менингит. Вероятно нелекуваната страховита инфекция е станала причина за началото на паркинсона.
В началото болестта можела да се контролира. Венци дори създал семейство, има и вече пораснала дъщеря Станислава. За няколко години обаче заболяването довело до втвърдяване на мускулите на краката му. Той трудно се движи, с резки движения и ръкомахане, а напоследък едва стига до балкона на апартамента, където живее.
“През 2003 г. д-р Нелия Йорданова от Ловеч успя да ме изпрати на лечение в САЩ. Американските лекари бяха потресени от състоянието ми. Обявиха ме за уникален случай, тъй като дотогава не бяха имали толкова млад пациент с Паркинсон. Тази болест е характерна за хора, навършили 60 години. В САЩ ме лекуваха по специална програма и диета, които дадоха добри резултати. Спрях да залитам, дори напълнях малко и се чувствах много по-добре”, спомня си Венци.
След като се върнал в България, в продължение на половин година от Америка му изпращали редовно нужните медикаменти, а сред тях особено важният “Рекуип”, който отпускал мускулите.
След това обаче нашата Здравна каса трябвало да поеме грижите за лекарствата на болния.
В резултат на тези “грижи” обаче днес Вълков е почти напълно скован,
едва се движи, всяка сутрин има кризи и не може дори главата да си помръдне. Причината за това е, че Здравната каса има стандарти за лечение и според тях на Венци му се полагат по определен брой таблетки от трите медикамента, които получава. На него обаче те не са му достатъчни, защото дозите му са двойно по-високи. Поради тази причина болният всеки месец трябва да си купува сам допълнителни количества илачи, за да има за всеки ден. Това му коства цялата пенсия от 220 лв.
Няма кой да му помага финансово, тъй като родителите му са пенсионери,
а съпругата му отдавна го е напуснала
“Ако Здравната каса намали процента на реимбурсация на лекарствата, ще трябва да плащам минимум по 400 лв. месечно, което изобщо не мога да си позволя. Аз и сега системно оставам без медикаменти за дни наред, в резултат на което състоянието ми се е влошило много.
Целият съм скован, криви ми се устата, заеквам, втвърдява ми се шията, спира дишането за кратко.
Ако не си пия лекарствата всеки ден и по назначената ми схема, ще остана неподвижен на едно място. Трябва да умра, ако остана без медикаменти”, с отчаяние признава Венци.
Той е писал до много инстанции, но никой не му обърнал внимание. Неговата молба е насочена към НЗОК, където би трябвало да се съобразят с конкретния случай и да му назначат достатъчни количества лекарства, за които да не трябва да плаща стотици левове всеки месец. Преди 6 години е подал документи в Министерството на здравеопазването във Фонда за лечение в чужбина за операция в Германия. 60 000 евро са нужни за Венци и един придружител за едномесечен престой в клиника в немския град Кил. Там лекарите могат да поставят генератор в мозъчните му центрове, който се настройва да работи на определени честоти, командва се по електронен начин и подобрява състоянието на болните с Паркинсон. В резултат на това се намаляват и медикаментите. Само че Венци няма пари за тази манипулация, нито има надежда държавата да му помогне.
Затова на 45-годишния мъж не му остава друго, освен да брои еднообразните си дни, да къта малкото лекарства, които му отпуска Здравната каса и без които не може да живее, и да се моли да ги има и тях, защото иначе ще трябва да се прости с живота си.
Това обаче може да се промени - медицината е намерила изход. Ще го видят ли и в здравното министерство?
Маргарита Благоева
