Какво ме подтикна да напиша тези редове? Вече не мога да се справя с натрупаните в главата ми впечатления при общуването ми с хиляди пациенти, които през последните 10 години са търсили помощ и са се обръщали към обслужващите клиники, в които съм работил. Техните истории са много сходни. Разпознавайки симптомите на някоя от полово предаваните болести, те се обръщат към уролог или специалист по венерически заболявания, но вместо очакваното справяне с проблема са се оказали излъгани и само са влошавали състоянието си.
Подлагайки се на съвсем абсурдно от гледна точка на общоприетото в цивилизования свят стандартно лечение, те просто са загубили безвъзвратно както здравето си, така и парите си, а в замяна са получили огромна психична травма.
Каква е същностт на явлението
През последните 10 години в областта на урологията и венерологията се вършат редица безобразия. Защо се случва това? Защо всеки ден хиляди нищо неподозиращи граждани, които търсят лекарска помощ и дори не допускат възможността, че могат да бъдат подведени, се оказват жестоко измамени? Прави им се умишлено невярна или лошокачествена диагностика, поставят им се несъществуващи диагнози, съобщават им се данни за полово предаваните болести, които нямат нищо общо с действителността. А след това се предписват напълно ненужни лекарства с продължителност, явно превишаваща необходимите срокове, препоръчват се методи на лечение с напълно недоказана ефикасност и т.н. Свидетел съм на това и затова го казвам така уверено.
Освен вредите върху здравето, които могат да възникнат в хода на такова псевдолечение на полово предаваните болести, пациентите се разделят и с крупна сума пари, която надвишава петкратно действително необходимите разходи за истинското лечение. Ще се опитам да отворя очите на нашите читатели за тъжната реалност при провеждане на диагностиката и лечението на полово предаваните болести. Ще се опитам да ви предоставя информацията, която е абсолютно необходима, за да ви предпази да не попаднете в ръцете на неквалифицирани лекари, шарлатани и измамници в бели престилки.
Как “лекуват” докторите печалбари
Вероятно, прочитайки доста рязката уводна част на моето писание, се питате защо съм толкова категоричен? И какво ми дава правото да твърдя, че в повечето случаи гражданите, потърсили лечение при симптоми на полово предавани болести, получават напълно неквалифицирана помощ и лесно стават жертва на измама? Отговорът ми е много кратък. Да, твърдя, че имам това право, защото ми го позволяват знанията и наблюденията ми в областта на медицината. Ако уважаемият читател, на когото вече се е налагало да търси помощ за лечението на полово предавани болести, прочете стандартите за лечението им, посочени от Световната здравна организация, бързо ще установи, че провежданата му терапия няма нищо общо с тези официални препоръки.
Подходящо лечение във всяка конкретна ситуация може да предпише само специалист, който не се стреми към бързо забогатяване.
Има начин да се провери казаното от лекаря
За да разберете дали това, което казва лекарят, е вярно, трябва да разполагате с определена информация. Както вече споменах, не е възможно в едно писмо като моето да се даде всичката информация, така необходима на потенциалните пациенти. Така че нека се опитаме да се ориентираме в приведената по-горе типична ситуация и да анализираме това, което най-често казват лекарите, професионално ангажирани с лечението на полово предаваните болести.
Обща информация за някои заболявания, предавани по полов път, и реалната опасност:
Много често за заболяванията, предавани по полов път, и за опасността от тях се разказват невероятни измислици. В действителност нито едно полово предавано заболяване не може да бъде причина за импотентност при мъжете.
Това, че хламидиите, микоплазмозите и уреаплазмозите може да предизвикат възпаление на простатата, все още не е доказано.
Полово предаваните болести може да доведат до безплодие при мъжа само ако предизвикат възпаление на придатъците на тестисите или епидидимит (което се случва много често при мъже под 35 години).
При жените тези заболявания може наистина да станат причина за безплодие, но само ако не се лекуват и станат хронични.
Полово предаваните болести в повечето случаи не се отразяват кой знае колко на имунитета, което да налага специфично лечение.
Как се поставя диагнозата?
Диагностицирането на полово предаваните болести невинаги е безпогрешно поради липсата на достатъчен брой добре оборудвани лаборатории, микробиологии, както и от липсата на квалифициран персонал. За диагностиката на инфекции като хламидии, микоплазма и уреаплазма се взема специална проба (но не и намазка) от лигавицата на пикочния канал при мъжете или от маточната шийка при жените. Подходящ за диагностика е и материал от утайката на първата част от урината. Най-добрият метод за първична диагностика и изследване на хламидии, микоплазма и уреаплазма се смята методът на полимеразната верижна реакция. Тук има проблем обаче и той се състои в това, че се използват методи за диагностика, които не са преминали международно сертифициране. Лекарите и техните пациенти могат само да се надяват, че са попаднали в лаборатория, в която работят качествено.
Контролен анализ след лечението на хламидии, мико- и уреаплазми трябва да се извърши не по-рано от 3-та седмица след приключване на лечението (оптимално - след 1 месец). Повторно контролно изследване се прави след 4 месеца.
Но кой го прави и най-вече по какъв начин?
Във всеки случай, трябва да се има предвид, че резултатите от диагностицирането на полово предаваните болести в някои институции могат да бъдат фалшифицирани с цел по-нататъшно прилагане на платено “лечение”. Потърсете максимално количество информация за репутацията на лечебното заведение!
Всеки може сам да си направи извода от казаното дотук. Когато ви споходи и най-малкото съмнение, си направете консултация с още един или двама лекари, но да не са от една болница.
Не забравяйте, че в целия цивилизован свят лечението на инфекциите и болестите, предавани по полов път, винаги е по-евтино от диагностицирането им!
Не е тайна, че официалните доходи на лекарите са изключително ниски и лечението на полово предаваните болести по редица причини се е превърнало в доста добър източник на доходи. Тази група заболявания засяга предимно млади, енергични, трудоспособни и, следователно - заможни хора. В стремежа си да печелят, лекари, преподаватели, а понякога и ръководители на отдели и медицински общности разпространяват митове за трудното лечение на заболяванията, предавани на полов път, особено използвани при диагностиката са хламидиите. Така че не се доверявайте на лекар, който за полова инфекция ви предписва няколко вида лекарства. От най-скъпите, разбира се...
Атанас Колев Панов, София
Схемата залага на човешкия страх
Вариантите на медицинските заблуди, в окито могат да ни вкарат недобросъвестни лекари, са твърде много.
Ето само един пример:
И така, при млада жена, на видима възраст 25 години, 10 дни след необезопасен акт е започнал сърбеж по половите органи, чувства дискомфорт в уретрата (пикочния канал) или във влагалището, заедно с оскъдни лигавично-гнойни секрети. Тя знае, че това е полово предавано заболяване и затова бърза да се консултира с лекар. По време на прегледа лекарят веднага є казва, че се е заразила с хламидии, микоплазма, уреаплазма или трихомониаза. И започва да й говори за някакво много опасно заболяване, което може да предизвика безплодие, импотентност и простатит при мъжете или възпаление на матката при жените. Споделя с нея, че това заболяване се диагностицира много трудно и още по-трудно се поддава на лечение. При това лекарят добавя, че лечението може да бъде много скъпо и ще отнеме доста време, а най-важното е, че е сложно и комплексно. Сложността на лечението, според “спеца” се дължи на факта, че същите тези хламидии и другите полово предавани инфекции слабо се повлияват от антибиотиците и са много устойчиви на въздействието им. При това имунитетът на човек, болен от полово предавано заболяване, е много слаб и след лечението с антибиотици се развива дисбактериоза, която също трябва да се лекува след това. Освен всичко друго трябва да се проведе и местно лечение, защото то дава много добър ефект (естествено, с участието на лекаря). Загубила ума и дума от целия този ужас, пациентката е готова да плати колкото пари є поиска лекарят, само и само да чуе някакви успокоителни думи. Колкото повече пари даде пациентката, толкова по-голяма става купчинката с предписани лекарства и категоричните уверения на лекаря, че е трудно, но той ще се справи с болестта за кратко време. И за това ще помогнат вносните лекарства, които са доста съкпички, но най-ефикасни...
Подлагайки се на съвсем абсурдно от гледна точка на общоприетото в цивилизования свят стандартно лечение, те просто са загубили безвъзвратно както здравето си, така и парите си, а в замяна са получили огромна психична травма.
Каква е същностт на явлението
През последните 10 години в областта на урологията и венерологията се вършат редица безобразия. Защо се случва това? Защо всеки ден хиляди нищо неподозиращи граждани, които търсят лекарска помощ и дори не допускат възможността, че могат да бъдат подведени, се оказват жестоко измамени? Прави им се умишлено невярна или лошокачествена диагностика, поставят им се несъществуващи диагнози, съобщават им се данни за полово предаваните болести, които нямат нищо общо с действителността. А след това се предписват напълно ненужни лекарства с продължителност, явно превишаваща необходимите срокове, препоръчват се методи на лечение с напълно недоказана ефикасност и т.н. Свидетел съм на това и затова го казвам така уверено.
Освен вредите върху здравето, които могат да възникнат в хода на такова псевдолечение на полово предаваните болести, пациентите се разделят и с крупна сума пари, която надвишава петкратно действително необходимите разходи за истинското лечение. Ще се опитам да отворя очите на нашите читатели за тъжната реалност при провеждане на диагностиката и лечението на полово предаваните болести. Ще се опитам да ви предоставя информацията, която е абсолютно необходима, за да ви предпази да не попаднете в ръцете на неквалифицирани лекари, шарлатани и измамници в бели престилки.
Как “лекуват” докторите печалбари
Вероятно, прочитайки доста рязката уводна част на моето писание, се питате защо съм толкова категоричен? И какво ми дава правото да твърдя, че в повечето случаи гражданите, потърсили лечение при симптоми на полово предавани болести, получават напълно неквалифицирана помощ и лесно стават жертва на измама? Отговорът ми е много кратък. Да, твърдя, че имам това право, защото ми го позволяват знанията и наблюденията ми в областта на медицината. Ако уважаемият читател, на когото вече се е налагало да търси помощ за лечението на полово предавани болести, прочете стандартите за лечението им, посочени от Световната здравна организация, бързо ще установи, че провежданата му терапия няма нищо общо с тези официални препоръки.
Подходящо лечение във всяка конкретна ситуация може да предпише само специалист, който не се стреми към бързо забогатяване.
Има начин да се провери казаното от лекаря
За да разберете дали това, което казва лекарят, е вярно, трябва да разполагате с определена информация. Както вече споменах, не е възможно в едно писмо като моето да се даде всичката информация, така необходима на потенциалните пациенти. Така че нека се опитаме да се ориентираме в приведената по-горе типична ситуация и да анализираме това, което най-често казват лекарите, професионално ангажирани с лечението на полово предаваните болести.
Обща информация за някои заболявания, предавани по полов път, и реалната опасност:
Много често за заболяванията, предавани по полов път, и за опасността от тях се разказват невероятни измислици. В действителност нито едно полово предавано заболяване не може да бъде причина за импотентност при мъжете.
Това, че хламидиите, микоплазмозите и уреаплазмозите може да предизвикат възпаление на простатата, все още не е доказано.
Полово предаваните болести може да доведат до безплодие при мъжа само ако предизвикат възпаление на придатъците на тестисите или епидидимит (което се случва много често при мъже под 35 години).
При жените тези заболявания може наистина да станат причина за безплодие, но само ако не се лекуват и станат хронични.
Полово предаваните болести в повечето случаи не се отразяват кой знае колко на имунитета, което да налага специфично лечение.
Как се поставя диагнозата?
Диагностицирането на полово предаваните болести невинаги е безпогрешно поради липсата на достатъчен брой добре оборудвани лаборатории, микробиологии, както и от липсата на квалифициран персонал. За диагностиката на инфекции като хламидии, микоплазма и уреаплазма се взема специална проба (но не и намазка) от лигавицата на пикочния канал при мъжете или от маточната шийка при жените. Подходящ за диагностика е и материал от утайката на първата част от урината. Най-добрият метод за първична диагностика и изследване на хламидии, микоплазма и уреаплазма се смята методът на полимеразната верижна реакция. Тук има проблем обаче и той се състои в това, че се използват методи за диагностика, които не са преминали международно сертифициране. Лекарите и техните пациенти могат само да се надяват, че са попаднали в лаборатория, в която работят качествено.
Контролен анализ след лечението на хламидии, мико- и уреаплазми трябва да се извърши не по-рано от 3-та седмица след приключване на лечението (оптимално - след 1 месец). Повторно контролно изследване се прави след 4 месеца.
Но кой го прави и най-вече по какъв начин?
Във всеки случай, трябва да се има предвид, че резултатите от диагностицирането на полово предаваните болести в някои институции могат да бъдат фалшифицирани с цел по-нататъшно прилагане на платено “лечение”. Потърсете максимално количество информация за репутацията на лечебното заведение!
Всеки може сам да си направи извода от казаното дотук. Когато ви споходи и най-малкото съмнение, си направете консултация с още един или двама лекари, но да не са от една болница.
Не забравяйте, че в целия цивилизован свят лечението на инфекциите и болестите, предавани по полов път, винаги е по-евтино от диагностицирането им!
Не е тайна, че официалните доходи на лекарите са изключително ниски и лечението на полово предаваните болести по редица причини се е превърнало в доста добър източник на доходи. Тази група заболявания засяга предимно млади, енергични, трудоспособни и, следователно - заможни хора. В стремежа си да печелят, лекари, преподаватели, а понякога и ръководители на отдели и медицински общности разпространяват митове за трудното лечение на заболяванията, предавани на полов път, особено използвани при диагностиката са хламидиите. Така че не се доверявайте на лекар, който за полова инфекция ви предписва няколко вида лекарства. От най-скъпите, разбира се...
Атанас Колев Панов, София
Схемата залага на човешкия страх
Вариантите на медицинските заблуди, в окито могат да ни вкарат недобросъвестни лекари, са твърде много.
Ето само един пример:
И така, при млада жена, на видима възраст 25 години, 10 дни след необезопасен акт е започнал сърбеж по половите органи, чувства дискомфорт в уретрата (пикочния канал) или във влагалището, заедно с оскъдни лигавично-гнойни секрети. Тя знае, че това е полово предавано заболяване и затова бърза да се консултира с лекар. По време на прегледа лекарят веднага є казва, че се е заразила с хламидии, микоплазма, уреаплазма или трихомониаза. И започва да й говори за някакво много опасно заболяване, което може да предизвика безплодие, импотентност и простатит при мъжете или възпаление на матката при жените. Споделя с нея, че това заболяване се диагностицира много трудно и още по-трудно се поддава на лечение. При това лекарят добавя, че лечението може да бъде много скъпо и ще отнеме доста време, а най-важното е, че е сложно и комплексно. Сложността на лечението, според “спеца” се дължи на факта, че същите тези хламидии и другите полово предавани инфекции слабо се повлияват от антибиотиците и са много устойчиви на въздействието им. При това имунитетът на човек, болен от полово предавано заболяване, е много слаб и след лечението с антибиотици се развива дисбактериоза, която също трябва да се лекува след това. Освен всичко друго трябва да се проведе и местно лечение, защото то дава много добър ефект (естествено, с участието на лекаря). Загубила ума и дума от целия този ужас, пациентката е готова да плати колкото пари є поиска лекарят, само и само да чуе някакви успокоителни думи. Колкото повече пари даде пациентката, толкова по-голяма става купчинката с предписани лекарства и категоричните уверения на лекаря, че е трудно, но той ще се справи с болестта за кратко време. И за това ще помогнат вносните лекарства, които са доста съкпички, но най-ефикасни...
