Достолепният столетник Тодор Кавгазов, който смята, че фамилията му иде от “кавга”, а според преподавателя му проф. Арнаудов – етимологията води към “кавхан”, военна титла от времето на хан Аспарух.
На 10 февруари Тодор Кавгазов – живата памет на Смолян, закръгля 100 лазарника. Роденият в село Славейно достолепен родопчанин е бил директор на БНБ и кмет на града. Преди да изкатери собствения си Олимп, размахва гега и надува гайда насред овче стадо, блеещо пред “непревземаемата” Одринска крепост.
След 51 години трудов стаж на 1 април 1977-а се пенсионира и се отдава на писателство. Така на бял свят се появяват автобиографичната му книга “Неспокоен живот”, “Исторически поеми” и “Ариана” – повести и разкази.
В навечерието на знаменателната дата за него се грижи дъщеря му Лучия, а според откровенията й контактът с отеца й носи безплатни ежедневни съвети за оцеляване. Както за самата нея, така и за внуци и правнуци.
- Бай Тошо, каква е рецептата в днешното динамично време човек да достигне стоте?
- Всеки може да достигне до тази пределна възраст, стига да знае пътя, но предупреждавам – тя, възрастта, не се поддава лесно на всеки човек поради незнанието на някои прости нещица.
Парадокс или не, но аз никога не съм си и мислил, че ще достигна тези години. Напук на съдбата, след броени дни ще духам сто свещички, имам сили, смее се от сърце рожденикът.
- И какъв беше пътят ти към дълголетието?
- Във всеки индивид има нещо наследствено. Дядо ми Ангел почина на 104 г., а мама Кина (Коджаиванка) се спомина на 94. Тя можеше да живее още много, обаче един особен и неочакван случай я грабна и отведе преждевременно в отвъдното. Спомина се снаха й Дора, жената на най-големия й син Илчо. Бях на погребението й в Пловдив. Видях как мама припадна, схлупи се. Когато дойде на себе си, вече не беше същата. Парализира се. Прибраха я в Славейно. Най-голямата ни сестра беше неотлъчно до нея. Да я събличаш, да я обличаш, да я храниш като дете – това е изключително трудна задача. Всяка вечер тя се изправяла пред иконата и се молела: “Господи, моля ти се, прибери мама! И тя да не тегли, и аз.” Обаче виж какво се случва една нощ. Има ли, няма ли Бог, кой да ти каже. Сънува сън, в който Всевишният й нарежда: “И да се молиш, и да не се молиш, майка ти ще умре точно след една година!”
- Пророчеството сбъдна ли се?
- И още как! Сестра ми едва дочаква утрото и бие телеграми на всички, голям род сме. Събрахме се за 24 часа. Мама лежи, никого не познава. Какво да правим? Нито можем да останем, нито да я зарежем. Стигнахме до консенсус, дето се вика – преведохме по банкова сметка 12 000 лв. и наехме две жени да гледат баба Кина. Точно след една година погребахме нашата майчица…
- Мозъкът ти реже като бръснач, бай Тошо, но как си със здравето?
- Това е другото условие за дълголетие. Започнах да разсъждавам “здравословно” още когато бях 14-15-годишен. Тогава си казах: “Аз се отделям от софрата на баща ми. Ако не съм в състояние да си изкарвам хляба сам, далече няма да стигна. Горе-долу трябва да съм нахранен, да избягвам разни неприятности, като завист, злоба, алчност, та да мога да вървя напред. Това ще ми гарантира пълно духовно равновесие!” С такова мислене моят организъм не ми е изневерил и до ден днешен.
- Пиеш ли някакви илачи, досаждаш ли на джипито си?
- В момента съм на две незначителни хапчета. Едното е за укрепване на краката ми – отслабнаха, износиха се вследствие на многото движение и натоварване. Иначе не ме болят. Другият хап е за нормално уриниране. Това са илачите ми, с тях поддържам здравето си, което не ми изневерява. А личният ми лекар идва у дома колкото да ударим по една чашка кървавочервен мавруд и да си похортуваме за политика.
- Значи и на тази преклонна възраст не се лишаваш от нищо?
- Извървеният път в живота ми не беше никак лек, но не съм се лишавал от нищо. Сглупих, че още като ученик в Казанлък се бях записал в едно въздържателно дружество (бурен смях). Кълнях се, че никога няма да близна алкохол. Председател му беше д-р Аджаров, също и даскал. Веднъж ми се появи на тялото цирей, страшни болки. Та отивам една вечер при моя доктор. Няма го в кабинета.
Нахълтвам в съседната стая, не се церемоня и какво да видя – разкошна каюткомпания, заседнала пред пълни чаши с руйно винце и с надробена луканка. Яко се черпят, а тамада им е същият този баш въздържател. Главата ми пламна, треснах вратата и бегом през двора. Д-р Аджаров ме настигна до пътната врата, сгепца ме за шията и ме върна при развеселените си аркадаши. Наля ми един стакан, а аз бесен: “Айолу, ти сутринта едно говориш, а вечер други ги вършиш. Що така, бре?!”, падна ми пердето. Лекарят ме вкара в избата си, а там бъчва до бъчва. Прегръща ме свойски и нарежда: “Аз против виното нищо не съм ти говорил. Говорил съм ти против пиянството.
Всеки обяд и вечер чинно се нареждаме край софрата – аз, жена ми, дъщерите, майка ми и тъщата. Наздраве, но с по една чаша вино. Това е!”
Така съм научил и моите деца - само по една чаша. А аз нали съм патриарх на фамилията, си позволявам и по две (лукаво намига). А какво е винцето без хубава пържолка, пържени кюфтенца…
Ако ще ме питаш за диети, тая думичка съм я изхвърлил от речника си. Като кмет на Смолян и директор на банка що чевермета са минали през търбуха ми, да знаеш. Приемах покани само за по-тлъстичките… Напивал съм се само два пъти в живата си.
- Според Пушкин “Любви все возрасти покорни”. Твоят коментар?
- Ожених се на 30 години. Още тогава се заклех пред изгората си, че ще й бъда верен до гроб. Не й изневерих, въпреки че съм имал чатлаци, подмятания демек, от какви ли не засукани булки. Загубих половинката си твърде рано – бях на 70 години. Авери ме кастрят защо не повторя.
Още като юноша бледен, когато бях овчарчето Калитко, не се разделях с една книжка на известния сексолог д-р Август Форел – “Половият живот”, в момента библиографска рядкост. И досега не съм извадил от сърцето си находките му. Та апелът ми е – да не се спекулира с пола, с красотата в живота, наречена жена, с хубавото ядене, пиене и любов. Но всичко да е с мярка, братле! Иначе без душевни емоции и влюбване, битието ти е като сахарска пустиня… Любовта е най-красивото нещо в човешкия живот. Бих препоръчал на следовниците си да не ревнуват, да не завиждат, да не ламтят за богатство и тлъсти банкови сметки. Всичко е преходно на тоя свят!
Едно интервю на Георги АНДОНОВ
След 51 години трудов стаж на 1 април 1977-а се пенсионира и се отдава на писателство. Така на бял свят се появяват автобиографичната му книга “Неспокоен живот”, “Исторически поеми” и “Ариана” – повести и разкази.
В навечерието на знаменателната дата за него се грижи дъщеря му Лучия, а според откровенията й контактът с отеца й носи безплатни ежедневни съвети за оцеляване. Както за самата нея, така и за внуци и правнуци.
- Бай Тошо, каква е рецептата в днешното динамично време човек да достигне стоте?
- Всеки може да достигне до тази пределна възраст, стига да знае пътя, но предупреждавам – тя, възрастта, не се поддава лесно на всеки човек поради незнанието на някои прости нещица.
Парадокс или не, но аз никога не съм си и мислил, че ще достигна тези години. Напук на съдбата, след броени дни ще духам сто свещички, имам сили, смее се от сърце рожденикът.
- И какъв беше пътят ти към дълголетието?
- Във всеки индивид има нещо наследствено. Дядо ми Ангел почина на 104 г., а мама Кина (Коджаиванка) се спомина на 94. Тя можеше да живее още много, обаче един особен и неочакван случай я грабна и отведе преждевременно в отвъдното. Спомина се снаха й Дора, жената на най-големия й син Илчо. Бях на погребението й в Пловдив. Видях как мама припадна, схлупи се. Когато дойде на себе си, вече не беше същата. Парализира се. Прибраха я в Славейно. Най-голямата ни сестра беше неотлъчно до нея. Да я събличаш, да я обличаш, да я храниш като дете – това е изключително трудна задача. Всяка вечер тя се изправяла пред иконата и се молела: “Господи, моля ти се, прибери мама! И тя да не тегли, и аз.” Обаче виж какво се случва една нощ. Има ли, няма ли Бог, кой да ти каже. Сънува сън, в който Всевишният й нарежда: “И да се молиш, и да не се молиш, майка ти ще умре точно след една година!”
- Пророчеството сбъдна ли се?
- И още как! Сестра ми едва дочаква утрото и бие телеграми на всички, голям род сме. Събрахме се за 24 часа. Мама лежи, никого не познава. Какво да правим? Нито можем да останем, нито да я зарежем. Стигнахме до консенсус, дето се вика – преведохме по банкова сметка 12 000 лв. и наехме две жени да гледат баба Кина. Точно след една година погребахме нашата майчица…
- Мозъкът ти реже като бръснач, бай Тошо, но как си със здравето?
- Това е другото условие за дълголетие. Започнах да разсъждавам “здравословно” още когато бях 14-15-годишен. Тогава си казах: “Аз се отделям от софрата на баща ми. Ако не съм в състояние да си изкарвам хляба сам, далече няма да стигна. Горе-долу трябва да съм нахранен, да избягвам разни неприятности, като завист, злоба, алчност, та да мога да вървя напред. Това ще ми гарантира пълно духовно равновесие!” С такова мислене моят организъм не ми е изневерил и до ден днешен.
- Пиеш ли някакви илачи, досаждаш ли на джипито си?
- В момента съм на две незначителни хапчета. Едното е за укрепване на краката ми – отслабнаха, износиха се вследствие на многото движение и натоварване. Иначе не ме болят. Другият хап е за нормално уриниране. Това са илачите ми, с тях поддържам здравето си, което не ми изневерява. А личният ми лекар идва у дома колкото да ударим по една чашка кървавочервен мавруд и да си похортуваме за политика.
- Значи и на тази преклонна възраст не се лишаваш от нищо?
- Извървеният път в живота ми не беше никак лек, но не съм се лишавал от нищо. Сглупих, че още като ученик в Казанлък се бях записал в едно въздържателно дружество (бурен смях). Кълнях се, че никога няма да близна алкохол. Председател му беше д-р Аджаров, също и даскал. Веднъж ми се появи на тялото цирей, страшни болки. Та отивам една вечер при моя доктор. Няма го в кабинета.
Нахълтвам в съседната стая, не се церемоня и какво да видя – разкошна каюткомпания, заседнала пред пълни чаши с руйно винце и с надробена луканка. Яко се черпят, а тамада им е същият този баш въздържател. Главата ми пламна, треснах вратата и бегом през двора. Д-р Аджаров ме настигна до пътната врата, сгепца ме за шията и ме върна при развеселените си аркадаши. Наля ми един стакан, а аз бесен: “Айолу, ти сутринта едно говориш, а вечер други ги вършиш. Що така, бре?!”, падна ми пердето. Лекарят ме вкара в избата си, а там бъчва до бъчва. Прегръща ме свойски и нарежда: “Аз против виното нищо не съм ти говорил. Говорил съм ти против пиянството.
Всеки обяд и вечер чинно се нареждаме край софрата – аз, жена ми, дъщерите, майка ми и тъщата. Наздраве, но с по една чаша вино. Това е!”
Така съм научил и моите деца - само по една чаша. А аз нали съм патриарх на фамилията, си позволявам и по две (лукаво намига). А какво е винцето без хубава пържолка, пържени кюфтенца…
Ако ще ме питаш за диети, тая думичка съм я изхвърлил от речника си. Като кмет на Смолян и директор на банка що чевермета са минали през търбуха ми, да знаеш. Приемах покани само за по-тлъстичките… Напивал съм се само два пъти в живата си.
- Според Пушкин “Любви все возрасти покорни”. Твоят коментар?
- Ожених се на 30 години. Още тогава се заклех пред изгората си, че ще й бъда верен до гроб. Не й изневерих, въпреки че съм имал чатлаци, подмятания демек, от какви ли не засукани булки. Загубих половинката си твърде рано – бях на 70 години. Авери ме кастрят защо не повторя.
Още като юноша бледен, когато бях овчарчето Калитко, не се разделях с една книжка на известния сексолог д-р Август Форел – “Половият живот”, в момента библиографска рядкост. И досега не съм извадил от сърцето си находките му. Та апелът ми е – да не се спекулира с пола, с красотата в живота, наречена жена, с хубавото ядене, пиене и любов. Но всичко да е с мярка, братле! Иначе без душевни емоции и влюбване, битието ти е като сахарска пустиня… Любовта е най-красивото нещо в човешкия живот. Бих препоръчал на следовниците си да не ревнуват, да не завиждат, да не ламтят за богатство и тлъсти банкови сметки. Всичко е преходно на тоя свят!
Едно интервю на Георги АНДОНОВ
