Ти прекарваш от сутрин до вечер в офиса, телефонът ти прегрява от звънене, в петък се чувстваш напълно разбита и сигурна, че раят е място, където няма будилник, понеделник и началник. С една дума, ти си направо "прегоряла" отвътре като стар елуред, който отгоре на всичко е експлоатиран неправилно. В резултат на всичко често те боли глава, заспиваш трудно, а сутрин се чувстваш напълно разбита и съвсем неотпочинала, настроението ти е на нулата, на крачка си от депресията. Какво да правиш? Спешно трябва да пребориш стреса.
1. Преразгледай списъка на задълженията си
За целта напиши на лист хартия всичко, което правиш всеки ден. Може би си поела върху себе си огромен товар или работиш и за другите, докато те"отдъхват".
2. Украси работното си място с пейзаж
Особено добри за повишаване на настроението са картините с небесни и морски сюжети. Това ще ти помогне да се отпуснеш.
3. Сутрин непременно си мисли за нещо приятно
Медиците смятат, че именно по това време нивото на стреса буквално се устремява нагоре. Приятните мисли ще ти помогнат да направиш деня си по-спокоен.
4. Пей с приятели, пей сама, пей за себе си
Така ще успееш да се отпуснеш. Това си има научно обяснение - пеенето кара дихателната система да работи в определен режим. Дълбокото равномерно дишане и най-важното - издишването с пълни гърди, отпуска, успокоява, стабилизира нервната система, премахва усещането за тревога.
5. Консумирай продукти антидепресанти
Това са шоколад, банани, мандарини, портокали, праскови, фъстъци, яйца, прясна морска риба. От този списък със сигурност нещо ще те изкуши. Имай винаги в хладилника резервни запаси!
ОПИТАЙ МУЗИКАТА НА ВКУС!
При синестезията работата на едно сетиво е съчетана и с други усещания, които не са пряко свързани едно с друго
Какви картини рисува вашето въображение, когато слушате класическа музика? Възможно е някой да вижда буйна стихия, друг разярена тълпа. Има обаче хора, които си представят цвят или даже усещат вкус. И от научна гледна точка това си има логическо обяснение.
Един шведски музикант е надарен с необикновена способност. При слушане на музикални произведения той не само вижда цветове /например нотата фа за него има виолетов оттенък, а си - червен/, но и усеща техния аромат и вкус! При което последният се променя от кисело-лютив до непоносимо сладък. Специфичните вкусови усещания възникват при слушане на определен музикален интервал. Например малката секунда предизвиква кисел привкус в устата, а голямата поражда усещане за горчивина. Другите интервали имат вкус на обезмаслена сметана или окосена трева. Минорният лад при този музикант е солен, а мажорният - сладък.
Той получил предложение от университета по невропсихология в Цюрих да подпише годишен договор за провеждане на специални изследвания. Учените се надяват да открият причината за възникването на толкова необичайни способности. За щастие 30-годишният притежател на "цветно-вкусовия" слух се е съгласил. Името му засега се пази в тайна. Според учените този феномен може да се обясни с явлението синестезия /от гр. synaisthesis - съусещане/. То се заключава в това, че при работа на едно сетиво /в нашия случай на слуха/ едновременно възникват и други усещания, които като че ли не са пряко свързани едно с друго. Тоест звуковият сигнал, постъпващ в мозъка, активизира не само участъците, отговарящи за неговата обработка, но и онези, които предизвикват вкусови и цветови реакции. Човекът не си въобразява тези вкусове, а наистина ги усеща.
Учените смятат, че такива способности ще позволят на притежателя си да достигне големи висоти в кариерата си, тъй като феноменът на синестезията развива безупречен музикален усет.
ТАНЦЪТ Е КЛЮЧ КЪМ САМОПОЗНАНИЕТО
Когато излишната енергия, подпомагаща възбуждането, се съпровожда с натрупване на отрицателни емоции, човек чувства напрежение
Обикновено това състояние се отразява на неговото настроение и работоспособност, то влияе и на изграждането на отношенията със света, тоест на всеки контакт - както с останалите хора, така и със заобикалящите ни предмети. Защото вътрешното напрежение неизбежно излиза навън, често в остроемоционална форма.
За съжаление мнозина пренебрегват техниките на постепенното отпускане - освобождаването от товара на преживени емоции и отгласи от ситуации, в които по една или друга причина се е налагало да се държиш в ръце. А начините да се избавиш от това са много. И едва ли не най-достъпният от тях е танцът. Той се е появил на света заедно с човека - защото където са хората, там е и движението, и творчеството. А как иначе да наречем творчески направеното движение, ако не танц?
Нашите предци са имали щедра на ритуали култура. И танцът е бил важна нейна част - с негова помощ е ставало освобождаването на енергия и сливането с природните сили - езическите богове. В особените движения се е изразявал духовният свят на човека, неговото висше творческо състояние. На танцьорите им се налагало непрекъснато да усъвършенстват своето майсторство - защото всеки обряд трябвало да се изпълнява колкото се може по-добре, за да се постигне нужният резултат. А това означава, че танцьорите са владеели прекрасно тялото си.
В наше време богата практика имат само онези, които са избрали танца за своя професия. Повечето от нас твърде малко се движат, прекарвайки много време седнали - "шаренето" с пръсти по компютърната клавиатура може да се разглежда като частен случай. Не бива да бъркаме с танцуването и леката гимнастика. Макар че сутрешната зарядка става танц, ако в мускулното натоварване се привнесе елемент на творчество. Защото танцът не е набор от разнообразни стъпки - всяка от тях представлява средство за изразяване на вътрешния свят на човека. Следователно танцуването е състояние на душата, намиращо отражение в движението.
Задължителна ли е музиката? По-скоро не, защото има танци и без акомпанимент. Може би изпълнителят мислено отброява тактовете или "просвирва" мелодията? По този въпрос нека направим един експеримент. "Прогонвайки" всякакви звуци от главата и не допускайки такива отвън, започваме да танцуваме. Получава се удивителен резултат! Музиката започва да се "транслира" с всяко движение на тялото, дори дишането се подчинява на някакъв особен ритъм - може би на биенето на сърцето. Мелодията се ражда и, не получавайки звуково изражение, се разтваря в пространството. Разбира се, това не е музика в класическото разбиране, а раждащ се от танца особен пластически ритъм, индивидуален за всеки човек. Той се появява, когато творческото състояние в пълна степен се въплъщава в движение.
Постепенно се оформя определението. Хармоничният танц е творчески изразен в движение собствен ритъм на човека, формиращ се в неговия вътрешен свят. Значи, танцувайки, човек получава ключовете към разкриване на себе си, към познанието на собствената си необикновено богата духовна природа.
Танцът представлява движения, осъществени във времето. Тече някакъв процес, изразходващ физически сили. Фактически именно така се изгаря излишната ни енергия. А като творческо явление танцуването води и съм освобождаване на чувствата. Човек се вглежда в себе си, опознава душата си. Той се слива с красотата и мощта на природата, черпи от нея сили и положителен емоционален заряд, запълвайки с тях образувалата се пустота. Той отдава, а после приема. Такъв обмен води до пречистване и сливане с нещо по-значимо от битовите проблеми.
Но да слезем от небесата и да разгледаме приложението на казаното на практика. Да обърнем внимание на дискотеките. Отношението към тях може да бъде различно, но не можем да не признаем значимостта на това явление. Там човек може да танцува, без да се притеснява особено за качеството на изпълнението и без да плаща данък на комплексите си, тъй като околните са заети само със себе си или с партньорите си. Въпросът е в това, как да изразяваме себе си. Можем безсмислено да махаме с ръце и крака, оставяйки енергията си на дансинга, а вътрешния си свят - неразкрит. Разбира се, ефектът ще е различен от нулата. Много по-практично обаче ще е да насочим вниманието си вътре в себе си, да се вслушаме в това, което ни диктува сърцето. Да дадем воля на поривите на душата си, да се опитаме да изразим в танца това, което става в нея. Да почувстваме собственото си тяло и да започнем да действаме в унисон с него. Да усетим своите емоции и движения - в тяхната вечна борба за първенство и власт над нас; вътрешния конфликт, засягащ всяка струна на сърцето ни; раждането на ритъма и красотата...
Потопете се в океана от положителни енергии, станал достъпен за вас. Отворете се за света на фантазията, парадоксално граничещ с реалността. Ще ви хареса!
1. Преразгледай списъка на задълженията си
За целта напиши на лист хартия всичко, което правиш всеки ден. Може би си поела върху себе си огромен товар или работиш и за другите, докато те"отдъхват".
2. Украси работното си място с пейзаж
Особено добри за повишаване на настроението са картините с небесни и морски сюжети. Това ще ти помогне да се отпуснеш.
3. Сутрин непременно си мисли за нещо приятно
Медиците смятат, че именно по това време нивото на стреса буквално се устремява нагоре. Приятните мисли ще ти помогнат да направиш деня си по-спокоен.
4. Пей с приятели, пей сама, пей за себе си
Така ще успееш да се отпуснеш. Това си има научно обяснение - пеенето кара дихателната система да работи в определен режим. Дълбокото равномерно дишане и най-важното - издишването с пълни гърди, отпуска, успокоява, стабилизира нервната система, премахва усещането за тревога.
5. Консумирай продукти антидепресанти
Това са шоколад, банани, мандарини, портокали, праскови, фъстъци, яйца, прясна морска риба. От този списък със сигурност нещо ще те изкуши. Имай винаги в хладилника резервни запаси!
ОПИТАЙ МУЗИКАТА НА ВКУС!
При синестезията работата на едно сетиво е съчетана и с други усещания, които не са пряко свързани едно с друго
Какви картини рисува вашето въображение, когато слушате класическа музика? Възможно е някой да вижда буйна стихия, друг разярена тълпа. Има обаче хора, които си представят цвят или даже усещат вкус. И от научна гледна точка това си има логическо обяснение.
Един шведски музикант е надарен с необикновена способност. При слушане на музикални произведения той не само вижда цветове /например нотата фа за него има виолетов оттенък, а си - червен/, но и усеща техния аромат и вкус! При което последният се променя от кисело-лютив до непоносимо сладък. Специфичните вкусови усещания възникват при слушане на определен музикален интервал. Например малката секунда предизвиква кисел привкус в устата, а голямата поражда усещане за горчивина. Другите интервали имат вкус на обезмаслена сметана или окосена трева. Минорният лад при този музикант е солен, а мажорният - сладък.
Той получил предложение от университета по невропсихология в Цюрих да подпише годишен договор за провеждане на специални изследвания. Учените се надяват да открият причината за възникването на толкова необичайни способности. За щастие 30-годишният притежател на "цветно-вкусовия" слух се е съгласил. Името му засега се пази в тайна. Според учените този феномен може да се обясни с явлението синестезия /от гр. synaisthesis - съусещане/. То се заключава в това, че при работа на едно сетиво /в нашия случай на слуха/ едновременно възникват и други усещания, които като че ли не са пряко свързани едно с друго. Тоест звуковият сигнал, постъпващ в мозъка, активизира не само участъците, отговарящи за неговата обработка, но и онези, които предизвикват вкусови и цветови реакции. Човекът не си въобразява тези вкусове, а наистина ги усеща.
Учените смятат, че такива способности ще позволят на притежателя си да достигне големи висоти в кариерата си, тъй като феноменът на синестезията развива безупречен музикален усет.
ТАНЦЪТ Е КЛЮЧ КЪМ САМОПОЗНАНИЕТО
Когато излишната енергия, подпомагаща възбуждането, се съпровожда с натрупване на отрицателни емоции, човек чувства напрежение
Обикновено това състояние се отразява на неговото настроение и работоспособност, то влияе и на изграждането на отношенията със света, тоест на всеки контакт - както с останалите хора, така и със заобикалящите ни предмети. Защото вътрешното напрежение неизбежно излиза навън, често в остроемоционална форма.
За съжаление мнозина пренебрегват техниките на постепенното отпускане - освобождаването от товара на преживени емоции и отгласи от ситуации, в които по една или друга причина се е налагало да се държиш в ръце. А начините да се избавиш от това са много. И едва ли не най-достъпният от тях е танцът. Той се е появил на света заедно с човека - защото където са хората, там е и движението, и творчеството. А как иначе да наречем творчески направеното движение, ако не танц?
Нашите предци са имали щедра на ритуали култура. И танцът е бил важна нейна част - с негова помощ е ставало освобождаването на енергия и сливането с природните сили - езическите богове. В особените движения се е изразявал духовният свят на човека, неговото висше творческо състояние. На танцьорите им се налагало непрекъснато да усъвършенстват своето майсторство - защото всеки обряд трябвало да се изпълнява колкото се може по-добре, за да се постигне нужният резултат. А това означава, че танцьорите са владеели прекрасно тялото си.
В наше време богата практика имат само онези, които са избрали танца за своя професия. Повечето от нас твърде малко се движат, прекарвайки много време седнали - "шаренето" с пръсти по компютърната клавиатура може да се разглежда като частен случай. Не бива да бъркаме с танцуването и леката гимнастика. Макар че сутрешната зарядка става танц, ако в мускулното натоварване се привнесе елемент на творчество. Защото танцът не е набор от разнообразни стъпки - всяка от тях представлява средство за изразяване на вътрешния свят на човека. Следователно танцуването е състояние на душата, намиращо отражение в движението.
Задължителна ли е музиката? По-скоро не, защото има танци и без акомпанимент. Може би изпълнителят мислено отброява тактовете или "просвирва" мелодията? По този въпрос нека направим един експеримент. "Прогонвайки" всякакви звуци от главата и не допускайки такива отвън, започваме да танцуваме. Получава се удивителен резултат! Музиката започва да се "транслира" с всяко движение на тялото, дори дишането се подчинява на някакъв особен ритъм - може би на биенето на сърцето. Мелодията се ражда и, не получавайки звуково изражение, се разтваря в пространството. Разбира се, това не е музика в класическото разбиране, а раждащ се от танца особен пластически ритъм, индивидуален за всеки човек. Той се появява, когато творческото състояние в пълна степен се въплъщава в движение.
Постепенно се оформя определението. Хармоничният танц е творчески изразен в движение собствен ритъм на човека, формиращ се в неговия вътрешен свят. Значи, танцувайки, човек получава ключовете към разкриване на себе си, към познанието на собствената си необикновено богата духовна природа.
Танцът представлява движения, осъществени във времето. Тече някакъв процес, изразходващ физически сили. Фактически именно така се изгаря излишната ни енергия. А като творческо явление танцуването води и съм освобождаване на чувствата. Човек се вглежда в себе си, опознава душата си. Той се слива с красотата и мощта на природата, черпи от нея сили и положителен емоционален заряд, запълвайки с тях образувалата се пустота. Той отдава, а после приема. Такъв обмен води до пречистване и сливане с нещо по-значимо от битовите проблеми.
Но да слезем от небесата и да разгледаме приложението на казаното на практика. Да обърнем внимание на дискотеките. Отношението към тях може да бъде различно, но не можем да не признаем значимостта на това явление. Там човек може да танцува, без да се притеснява особено за качеството на изпълнението и без да плаща данък на комплексите си, тъй като околните са заети само със себе си или с партньорите си. Въпросът е в това, как да изразяваме себе си. Можем безсмислено да махаме с ръце и крака, оставяйки енергията си на дансинга, а вътрешния си свят - неразкрит. Разбира се, ефектът ще е различен от нулата. Много по-практично обаче ще е да насочим вниманието си вътре в себе си, да се вслушаме в това, което ни диктува сърцето. Да дадем воля на поривите на душата си, да се опитаме да изразим в танца това, което става в нея. Да почувстваме собственото си тяло и да започнем да действаме в унисон с него. Да усетим своите емоции и движения - в тяхната вечна борба за първенство и власт над нас; вътрешния конфликт, засягащ всяка струна на сърцето ни; раждането на ритъма и красотата...
Потопете се в океана от положителни енергии, станал достъпен за вас. Отворете се за света на фантазията, парадоксално граничещ с реалността. Ще ви хареса!
