- Юрий Николаевич, защо не сте доволен от кардиолозите? Кой, ако не те, спасяват хората от инсулт и инфаркт?
- Да, те наистина спасяват много от пострадалите. За това са им благодарни стотици хиляди хора.
Но знаете ли, че те не са успели да спасят много пациенти, които са имали шанса да оцелеят?
Според официалната статистика един на всеки трима “спасени” пациенти в рамките на един месец се връща в болницата в още по-тежко състояние. През последните 15 години смъртността от сърдечносъдови заболявания нараства почти двойно. Повече от пет години ние проучвахме практиката в кардиологията от гледна точка на физиологията. И достигнахме до няколко нелицеприятни извода. Оказва се, че много от пациентите стават жертва на самото “спасяване”. А са можели още известно време да поживеят, ако са били лекувани с познаването на физиологията, или не са ги спасявали така, както е прието да се прави сега в медицината. Броят на тези жертви се увеличава и определя нарастването на смъртността. Не си мислете, че целта ми е да клеветя кардиологията.
Помислете!
Защо, въпреки появата на нови методи за диагностика, въпреки огромния арсенал от различни лекарства, хирургични и ендоваскуларни техники, ефикасността на лечението на сърдечносъдовите заболявания не се увеличава? А ако се съди по растежа на болничната смъртност, дори пада...
Няма да намерите отговор на тези въпроси. Можете да ги зададете на кардиолозите, но няма да получите убедителни отговори. Защо например през последните 10 години бяха отпуснати значителни средства за програми за борба с хипертонията с участието на университетски преподаватели и кардиолози? А в медиите се проведе масивна пропаганда с невярната теза, че “високото кръвно налягане е причина за инсулт”, благодарение на което сега всяко семейство вече разполага с отличен стимулатор на безконтролното самолечение - тонометър. Употребата на таблетките против високото кръвно налягане се е увеличила многократно.
Резултатът - повиши се броят на инсултите
През последните 40 години в Русия са създадени 9 кардиологични изследователски института, включително и гигантски научно-промишлен комплекс. Защо за 40 години не е разработено нито едно средство, нито една технология за профилактика и лечение на сърдечносъдовите заболявания, които биха могли значително да понижат смъртността? С какъв знак да оценим “прогреса” на кардиологията, след като той е придружен от повишаване на общата и болничната смъртност?
- Какво е вашето мнение по този въпрос?
- Мисля, че здравните министерства и в нашата, и във вашата страна трябва да потърсят отговора на въпроса: с какво точно се занимава този клон на медицината, чиято работа изисква влагането на все повече и повече ресурси? И защо от болестите, които попадат в рамките на компетентността на кардиологията, продължават да умират все повече хора? Имам предвид това, че през последните 15 години броят на пострадалите от инсулт расте все повече и повече.
- Може би вината не е само в кардиолозите? Често чуваме от тях различни препоръки, но ги игнорираме.
- Да, не се вслушваме в думите на кардиолозите. За това ние сме си виновни - пушим, пием прекалено много и не се храним правилно, нервничим, не си контролираме кръвното налягане, рядко ходим на лекар. Извинете, но преди 15-20 години пациентите на кардиологията бяха също толкова “непослушни”, но не умираха толкова често, както сега. И разходите за медицината и лекарственото обезпечаване се увеличиха повече от двойно. Както и да го погледнем, причината за повишената смъртност не е нито в страната, нито в пациентите. Аз и моят екип стигнахме до извода, че е в самата кардиология и методите за лечение, които специалистите-кардиолози прилагат.
- Нима за 15 години толкова се е влошила работата на лекарите?
- Проблемът не е в редовите лекари. Те правят това, на което са ги обучили. Медицината е като армия: получаваш заповед - изпълняваш я, без да мислиш. Проблемът е в системата, в която са включени не само болниците и медицинските кабинети. Фармацевтичната промишленост е също част от системата, при това най-богатата и затова играе и определяща роля в нея. При анализа на методите на лечение на сърдечносъдовите заболявания ние открихме, че именно през последните 15 години е направен остър завой. Преди това за лечението на основните сърдечносъдови заболявания се препоръчваше използването на успокоителните препарати валериан и валокордин. Тези медикаменти успокояват централната нервна система, нямат странични ефекти и за продължително време спират заболяването. За хипертонията се е смятало, че се лекува, тъй като еднократният курс на лечение е подобрявал състоянието на пациентите за месеци, а понякога и за години. В по-късния стадий от развитието на хипертонията лекарите предписват съдоразширяващи препарати, които не увреждат мозъчното кръвообращение - папаверин, дибазол. Затова и инсултите се срещаха по-рядко. Мощните съдоразширяващи средства като нитроглицеринът, увреждащи мозъчното кръвообращение, се използваха само за овладяване на сърдечните пристъпи. След 1993 година, въз основа на препоръките на Международното дружество по хипертония, лечението с успокояващи препарати беше премахнато. Днес успокоителните препарати дори не се споменават като начин за лечение на сърдечносъдовите заболявания нито в справочниците, нито в ръководствата по кардиология. Валокординът и папаверинът са заменени от вносни лекарства, които
не са предназначени за лечението на хипертонията, а за понижаване (временно) на артериалното налягане
Академиците-кардиолози веднага започнаха да ги предлагат за “лечение” при коронарна болест на сърцето. Западните компании побързаха да убедят най-напред академиците, а след това чрез тях и обикновените кардиолози в суперефикасността на тези медикаменти. Съдейки по огромните продажби на таблетките “за кръвно”, наистина са успели да ги убедят. Хипертониците и сърдечно болните започнаха масово да се “лекуват” с препарати с нежелани реакции като инфаркт, инсулт и др.
- Възможно ли е страничните ефекти на станалите популярни лекарства против инсулт да предизвикват... инсулт?
- Не само е възможно, това е факт! Намаляването на кръвното налягане е опасно според законите на физиката: намалената скорост на потока на кръвта влошава кръвоснабдяването на мозъка и сърцето. Инструкциите на всички съвременни антихипертензивни средства (диротон, енап, престариум ...) потвърждават това. В разделите ”Странични ефекти” се съдържа пълният списък със симптомите на нарушено мозъчно кръвообращение, т.е. прединсултно състояние: главоболие, виене на свят, гадене, повръщане, слабост. Но това, както казват, е само черешката на сладоледа.
По-нататък в инструкциите може да се прочете: ...рядко срещащи се нежелани реакции (по-малко от 1%) от страна на сърдечносъдовата система: пулс, тахикардия, миокарден инфаркт, исхемичен инсулт, вследствие на изразеното понижаване на кръвното налягане (диротон). Почти същото е написано в инструкциите за употребата на нолипрел, енап и т.н. Какво да разбираме тогава под ръст на инсултите, инфарктите и смъртните случаи след прилагането им? Това е “мащабен страничен ефект” на съвременното модерно лечение на хипертонията, право пропорционален на количеството приемани таблетки “за кръвно”, нараснал в пъти. Дори и 0,5% от 10 милиона
вече прави 50 хиляди човека!
- Нима никой не иска да чуе вашия екип и да проумее какво става в действителност?
- Проблемът е добре известен на специалистите по инсулти - невролозите. Мнението им е, че ако се опитате да понижите кръвното налягане еднакво при всички пациенти и да го приведете в някакви формални нормални граници - 120/80, при част от пациентите това ще доведе до мозъчен инсулт, в резултат на приложеното лечение. Това е сериозен проблем. Мисля, че ще намерим разбиране и сред кардиолозите. Към това, което открихме ние, всички трябва да се отнасят сериозно и с повишено внимание. Няма нищо по-страшно от болест, създадена от ръцете на самите лекари.
Само за седем години от “нормализирането на кръвното налягане” са получили инсулт най-малко 150 хиляди човека - един цял град! Повечето от тях починаха. Хората умират масово от “болести, предизвикани от ръцете на самите лекари”! Това е факт и аз съм готов да го докажа и пред Световната здравна организация. Разбира се, ако някой все пак се интересува от тези мои констатации.
Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА
- Да, те наистина спасяват много от пострадалите. За това са им благодарни стотици хиляди хора.
Но знаете ли, че те не са успели да спасят много пациенти, които са имали шанса да оцелеят?
Според официалната статистика един на всеки трима “спасени” пациенти в рамките на един месец се връща в болницата в още по-тежко състояние. През последните 15 години смъртността от сърдечносъдови заболявания нараства почти двойно. Повече от пет години ние проучвахме практиката в кардиологията от гледна точка на физиологията. И достигнахме до няколко нелицеприятни извода. Оказва се, че много от пациентите стават жертва на самото “спасяване”. А са можели още известно време да поживеят, ако са били лекувани с познаването на физиологията, или не са ги спасявали така, както е прието да се прави сега в медицината. Броят на тези жертви се увеличава и определя нарастването на смъртността. Не си мислете, че целта ми е да клеветя кардиологията.
Помислете!
Защо, въпреки появата на нови методи за диагностика, въпреки огромния арсенал от различни лекарства, хирургични и ендоваскуларни техники, ефикасността на лечението на сърдечносъдовите заболявания не се увеличава? А ако се съди по растежа на болничната смъртност, дори пада...
Няма да намерите отговор на тези въпроси. Можете да ги зададете на кардиолозите, но няма да получите убедителни отговори. Защо например през последните 10 години бяха отпуснати значителни средства за програми за борба с хипертонията с участието на университетски преподаватели и кардиолози? А в медиите се проведе масивна пропаганда с невярната теза, че “високото кръвно налягане е причина за инсулт”, благодарение на което сега всяко семейство вече разполага с отличен стимулатор на безконтролното самолечение - тонометър. Употребата на таблетките против високото кръвно налягане се е увеличила многократно.
Резултатът - повиши се броят на инсултите
През последните 40 години в Русия са създадени 9 кардиологични изследователски института, включително и гигантски научно-промишлен комплекс. Защо за 40 години не е разработено нито едно средство, нито една технология за профилактика и лечение на сърдечносъдовите заболявания, които биха могли значително да понижат смъртността? С какъв знак да оценим “прогреса” на кардиологията, след като той е придружен от повишаване на общата и болничната смъртност?
- Какво е вашето мнение по този въпрос?
- Мисля, че здравните министерства и в нашата, и във вашата страна трябва да потърсят отговора на въпроса: с какво точно се занимава този клон на медицината, чиято работа изисква влагането на все повече и повече ресурси? И защо от болестите, които попадат в рамките на компетентността на кардиологията, продължават да умират все повече хора? Имам предвид това, че през последните 15 години броят на пострадалите от инсулт расте все повече и повече.
- Може би вината не е само в кардиолозите? Често чуваме от тях различни препоръки, но ги игнорираме.
- Да, не се вслушваме в думите на кардиолозите. За това ние сме си виновни - пушим, пием прекалено много и не се храним правилно, нервничим, не си контролираме кръвното налягане, рядко ходим на лекар. Извинете, но преди 15-20 години пациентите на кардиологията бяха също толкова “непослушни”, но не умираха толкова често, както сега. И разходите за медицината и лекарственото обезпечаване се увеличиха повече от двойно. Както и да го погледнем, причината за повишената смъртност не е нито в страната, нито в пациентите. Аз и моят екип стигнахме до извода, че е в самата кардиология и методите за лечение, които специалистите-кардиолози прилагат.
- Нима за 15 години толкова се е влошила работата на лекарите?
- Проблемът не е в редовите лекари. Те правят това, на което са ги обучили. Медицината е като армия: получаваш заповед - изпълняваш я, без да мислиш. Проблемът е в системата, в която са включени не само болниците и медицинските кабинети. Фармацевтичната промишленост е също част от системата, при това най-богатата и затова играе и определяща роля в нея. При анализа на методите на лечение на сърдечносъдовите заболявания ние открихме, че именно през последните 15 години е направен остър завой. Преди това за лечението на основните сърдечносъдови заболявания се препоръчваше използването на успокоителните препарати валериан и валокордин. Тези медикаменти успокояват централната нервна система, нямат странични ефекти и за продължително време спират заболяването. За хипертонията се е смятало, че се лекува, тъй като еднократният курс на лечение е подобрявал състоянието на пациентите за месеци, а понякога и за години. В по-късния стадий от развитието на хипертонията лекарите предписват съдоразширяващи препарати, които не увреждат мозъчното кръвообращение - папаверин, дибазол. Затова и инсултите се срещаха по-рядко. Мощните съдоразширяващи средства като нитроглицеринът, увреждащи мозъчното кръвообращение, се използваха само за овладяване на сърдечните пристъпи. След 1993 година, въз основа на препоръките на Международното дружество по хипертония, лечението с успокояващи препарати беше премахнато. Днес успокоителните препарати дори не се споменават като начин за лечение на сърдечносъдовите заболявания нито в справочниците, нито в ръководствата по кардиология. Валокординът и папаверинът са заменени от вносни лекарства, които
не са предназначени за лечението на хипертонията, а за понижаване (временно) на артериалното налягане
Академиците-кардиолози веднага започнаха да ги предлагат за “лечение” при коронарна болест на сърцето. Западните компании побързаха да убедят най-напред академиците, а след това чрез тях и обикновените кардиолози в суперефикасността на тези медикаменти. Съдейки по огромните продажби на таблетките “за кръвно”, наистина са успели да ги убедят. Хипертониците и сърдечно болните започнаха масово да се “лекуват” с препарати с нежелани реакции като инфаркт, инсулт и др.
- Възможно ли е страничните ефекти на станалите популярни лекарства против инсулт да предизвикват... инсулт?
- Не само е възможно, това е факт! Намаляването на кръвното налягане е опасно според законите на физиката: намалената скорост на потока на кръвта влошава кръвоснабдяването на мозъка и сърцето. Инструкциите на всички съвременни антихипертензивни средства (диротон, енап, престариум ...) потвърждават това. В разделите ”Странични ефекти” се съдържа пълният списък със симптомите на нарушено мозъчно кръвообращение, т.е. прединсултно състояние: главоболие, виене на свят, гадене, повръщане, слабост. Но това, както казват, е само черешката на сладоледа.
По-нататък в инструкциите може да се прочете: ...рядко срещащи се нежелани реакции (по-малко от 1%) от страна на сърдечносъдовата система: пулс, тахикардия, миокарден инфаркт, исхемичен инсулт, вследствие на изразеното понижаване на кръвното налягане (диротон). Почти същото е написано в инструкциите за употребата на нолипрел, енап и т.н. Какво да разбираме тогава под ръст на инсултите, инфарктите и смъртните случаи след прилагането им? Това е “мащабен страничен ефект” на съвременното модерно лечение на хипертонията, право пропорционален на количеството приемани таблетки “за кръвно”, нараснал в пъти. Дори и 0,5% от 10 милиона
вече прави 50 хиляди човека!
- Нима никой не иска да чуе вашия екип и да проумее какво става в действителност?
- Проблемът е добре известен на специалистите по инсулти - невролозите. Мнението им е, че ако се опитате да понижите кръвното налягане еднакво при всички пациенти и да го приведете в някакви формални нормални граници - 120/80, при част от пациентите това ще доведе до мозъчен инсулт, в резултат на приложеното лечение. Това е сериозен проблем. Мисля, че ще намерим разбиране и сред кардиолозите. Към това, което открихме ние, всички трябва да се отнасят сериозно и с повишено внимание. Няма нищо по-страшно от болест, създадена от ръцете на самите лекари.
Само за седем години от “нормализирането на кръвното налягане” са получили инсулт най-малко 150 хиляди човека - един цял град! Повечето от тях починаха. Хората умират масово от “болести, предизвикани от ръцете на самите лекари”! Това е факт и аз съм готов да го докажа и пред Световната здравна организация. Разбира се, ако някой все пак се интересува от тези мои констатации.
Едно интервю на Милена ВАСИЛЕВА
