На първо място, диабетикът е длъжен да контролира именно острите усложнения. Такива са хипо- и хипергликемията, която от своя страна води до кетоацидоза. Нека всички болни с диабет I тип научат и добре запомнят как възникват усложненията на хипергликемия и кетоацидоза. За да могат съответно да ги предотвратят.
При добро компенсиране на диабета, т.е. поддържане нормално нивото на глюкоза, няма да се появят усложнения дори и до дълбока старост. А иначе острите усложнения се развиват само за минути, часове или дни. И, за съжаление, заплашват с инвалидност и смърт.
Хипергликемията означава, че нивото на захар в кръвта е прекалено високо. И веднага възниква въпросът: доколко високо?
Ако говорим за сериозна хипергликемия, долният праг е равен на 13,2-15 ммол/л. При лека хипергликемия не може да се даде еднозначен отговор. От една страна, се смята, че е необходимо нивото на захар да се задържи в пределите на 8 ммол/л, максимум 10 ммол/л - това са нормални показатели за възрастните хора.
От друга страна за хората над 60 години кръвна захар с показатели 11-12 ммол/л не се смята за катастрофална. Въпреки че има излишни 3-4 единици, които говорят за усложнения все пак, тези усложнения не се развиват много бързо. Възрастният човек може да си живее и със захар 11-12 ммол/л. За младите хора такива показатели са крайно нежелателни.
Нормите на кръвната захар при здравия човек и при диабетика
При здравия човек:
- на гладно от 3,3 до 5,5 ммол/л;
- два часа след ядене от 4,4 до 7,8 ммол/л;
- към 3-4 часа през нощта от 3,9 до 5,5 ммол/л.
При диабетика:
- на гладно: до 60 г. от 3,9 до 6,7 ммол/л; след 60 г. - до 8 ммол/л;
- два часа след ядене: до 60 г. - от 4,4 до 7,8 ммол/л; след 60 г. - до 10 ммол/л;
- към 3-4 ч през нощта: до 60 г. - от 3,9 до 6,7 ммол/л, след 60 г. до 10 ммол/л.
Нека анализираме тези цифри - 13 ммол/л и 10 ммол/ л - това е съвсем лошо. Трябва да запомните тези данни, защото не всеки диабетик може да усети кога нивото е превишило “покрива”, дето се казва. За разлика от хипогликемията, високата захар практически не се усеща. Вие можете да се чувствате нормално при захар 16-20 ммол/л в продължение на много години, ако това състояние стане прекалено често или постоянно.
Прилошаване и отслабване говорят за повишена глюкоза
Често уриниране, отделяне на захар с урината, голяма загуба на вода с урината.
Силна постоянна жажда вследствие полиурия и глюкозурия.
Пресъхване на устата. Слабост, вялост, бърза умора. Загуба на тегло. Възможни са прилошаване, повръщане, главоболие. Причината за това е инсулинът, а също и повишеното ниво на захар.
Концентрацията на глюкоза в кръвта превишава бъбречния праг, захарта започва да се отделя с урината, и то много често - на всеки 1-2 часа.
В резултат на това организмът губи влага и се обезводнява, което предизвиква неутолима жажда.
Заедно с урината ние губим вода и захар, а също и полезни вещества. Оттам слабост и загуба на тегло. Всички тези процеси вървят много бързо.
Най-опасните ситуации
Употребата на некачествен инсулин - например замразен, защото той не оказва необходимото действие.
Несериозно отношение на болния към неговото състояние - отказва се от диетата, не си вкарва редовно инсулина, самоволно намалява дозите, замества един препарат с друг.
Болният отказва да си бие инсулин. Повярвайте, и това се случва понякога.
Всякаква нестандартна ситуация - някои болести като инсулт, инфаркт, гнойни инфекции, простуди или грип; възпалителен процес, бременност, хирургична намеса - всичко това не позволява на инсулина да работи и той се разрушава. Например повишила се е температурата на тялото само с един градус над 38 градуса и това пречи на инсулина да си върши работата, значи трябва да се увеличи неговата доза. Бъдете нащрек: при рязко повишаване на температурата кетоацидозата може да се развие много бързо - за един ден. Сутринта сте относително здрави, а вечерта - ацетон в урината и кома.
За съжаление не са редки случаите, когато болният не се обръща навреме към лекар. Въпреки че няколко седмици изпитва характерните симптоми на хипергликемията. Човек трябва много да се мрази, за да не вземе всичко това под внимание и да потърси лекар. Затова още веднъж ви напомняме признаците на захарния диабет: пресъхване на устата, силна жажда, човек пие много и все не може да се напие, събужда се често нощем, за да ходи до тоалетната, започва да отслабва, има диабетици в рода.
Симптомите на кетоацидозата
Дъх на ацетон в устата, липса на апетит, отвращение от храната
Хипергликемията и глюкозурията провокират развитието на кетонурия и кетоацидоза. Вижте какво означава това. Захарта в кръвта е много, инсулинът е малко, в резултат на което захарта не попада в клетките, те започват да гладуват и изпращат сигнали за своето бедствено състояние. На тези сигнали откликва черният дроб: след като не достига захар за клетките, тя трябва да се вземе от чернодробните запаси. Черният дроб обаче съдържа сложната захар гликоген, тя се разтваря до глюкоза и постъпвайки в кръвта, увеличава и без това високата концентрация на захар. Но инсулинът, както и преди, не е достатъчен.
След това започват да се разтварят мазнините и образуват т.нар. кетонови тела. Но като попаднат в кръвта, тези кетонови тела нарушават киселинния баланс, който трябва да бъде в много ясни рамки. И така, когато попаднат в кръвта, тези кетонови тела започват да излизат заедно с урината.
Това състояние се нарича кетонурия. А кетоновите тела всъщност обединяват три типа вещества - ацетон, бета-оксимаслена киселина и ацеталдехид. Ацетонът лесно се познава по миризмата и означава окисляване на организма. Което вече се нарича кетоацидоза. Тя води до коматозно състояние и смърт.
Появяването на ацетон в урината е верен признак за това, че нормализирането на диабета ви е поставило на границата на диабетната (кетоацидозна) кома. Вижте признаците при кетоацидоза: дъх на ацетон от устата; понижаване или липса на апетит; отвращение от храната; болки в корема; прилошаване, повръщане, запек; шумно дълбоко учестено дишане. При такова състояние викайте “Бърза помощ” да ви закара в болница. Основната причина за развитие на диабетична кетоацидоза е недостигът на инсулин.
При добро компенсиране на диабета, т.е. поддържане нормално нивото на глюкоза, няма да се появят усложнения дори и до дълбока старост. А иначе острите усложнения се развиват само за минути, часове или дни. И, за съжаление, заплашват с инвалидност и смърт.
Хипергликемията означава, че нивото на захар в кръвта е прекалено високо. И веднага възниква въпросът: доколко високо?
Ако говорим за сериозна хипергликемия, долният праг е равен на 13,2-15 ммол/л. При лека хипергликемия не може да се даде еднозначен отговор. От една страна, се смята, че е необходимо нивото на захар да се задържи в пределите на 8 ммол/л, максимум 10 ммол/л - това са нормални показатели за възрастните хора.
От друга страна за хората над 60 години кръвна захар с показатели 11-12 ммол/л не се смята за катастрофална. Въпреки че има излишни 3-4 единици, които говорят за усложнения все пак, тези усложнения не се развиват много бързо. Възрастният човек може да си живее и със захар 11-12 ммол/л. За младите хора такива показатели са крайно нежелателни.
Нормите на кръвната захар при здравия човек и при диабетика
При здравия човек:
- на гладно от 3,3 до 5,5 ммол/л;
- два часа след ядене от 4,4 до 7,8 ммол/л;
- към 3-4 часа през нощта от 3,9 до 5,5 ммол/л.
При диабетика:
- на гладно: до 60 г. от 3,9 до 6,7 ммол/л; след 60 г. - до 8 ммол/л;
- два часа след ядене: до 60 г. - от 4,4 до 7,8 ммол/л; след 60 г. - до 10 ммол/л;
- към 3-4 ч през нощта: до 60 г. - от 3,9 до 6,7 ммол/л, след 60 г. до 10 ммол/л.
Нека анализираме тези цифри - 13 ммол/л и 10 ммол/ л - това е съвсем лошо. Трябва да запомните тези данни, защото не всеки диабетик може да усети кога нивото е превишило “покрива”, дето се казва. За разлика от хипогликемията, високата захар практически не се усеща. Вие можете да се чувствате нормално при захар 16-20 ммол/л в продължение на много години, ако това състояние стане прекалено често или постоянно.
Прилошаване и отслабване говорят за повишена глюкоза
Често уриниране, отделяне на захар с урината, голяма загуба на вода с урината.
Силна постоянна жажда вследствие полиурия и глюкозурия.
Пресъхване на устата. Слабост, вялост, бърза умора. Загуба на тегло. Възможни са прилошаване, повръщане, главоболие. Причината за това е инсулинът, а също и повишеното ниво на захар.
Концентрацията на глюкоза в кръвта превишава бъбречния праг, захарта започва да се отделя с урината, и то много често - на всеки 1-2 часа.
В резултат на това организмът губи влага и се обезводнява, което предизвиква неутолима жажда.
Заедно с урината ние губим вода и захар, а също и полезни вещества. Оттам слабост и загуба на тегло. Всички тези процеси вървят много бързо.
Най-опасните ситуации
Употребата на некачествен инсулин - например замразен, защото той не оказва необходимото действие.
Несериозно отношение на болния към неговото състояние - отказва се от диетата, не си вкарва редовно инсулина, самоволно намалява дозите, замества един препарат с друг.
Болният отказва да си бие инсулин. Повярвайте, и това се случва понякога.
Всякаква нестандартна ситуация - някои болести като инсулт, инфаркт, гнойни инфекции, простуди или грип; възпалителен процес, бременност, хирургична намеса - всичко това не позволява на инсулина да работи и той се разрушава. Например повишила се е температурата на тялото само с един градус над 38 градуса и това пречи на инсулина да си върши работата, значи трябва да се увеличи неговата доза. Бъдете нащрек: при рязко повишаване на температурата кетоацидозата може да се развие много бързо - за един ден. Сутринта сте относително здрави, а вечерта - ацетон в урината и кома.
За съжаление не са редки случаите, когато болният не се обръща навреме към лекар. Въпреки че няколко седмици изпитва характерните симптоми на хипергликемията. Човек трябва много да се мрази, за да не вземе всичко това под внимание и да потърси лекар. Затова още веднъж ви напомняме признаците на захарния диабет: пресъхване на устата, силна жажда, човек пие много и все не може да се напие, събужда се често нощем, за да ходи до тоалетната, започва да отслабва, има диабетици в рода.
Симптомите на кетоацидозата
Дъх на ацетон в устата, липса на апетит, отвращение от храната
Хипергликемията и глюкозурията провокират развитието на кетонурия и кетоацидоза. Вижте какво означава това. Захарта в кръвта е много, инсулинът е малко, в резултат на което захарта не попада в клетките, те започват да гладуват и изпращат сигнали за своето бедствено състояние. На тези сигнали откликва черният дроб: след като не достига захар за клетките, тя трябва да се вземе от чернодробните запаси. Черният дроб обаче съдържа сложната захар гликоген, тя се разтваря до глюкоза и постъпвайки в кръвта, увеличава и без това високата концентрация на захар. Но инсулинът, както и преди, не е достатъчен.
След това започват да се разтварят мазнините и образуват т.нар. кетонови тела. Но като попаднат в кръвта, тези кетонови тела нарушават киселинния баланс, който трябва да бъде в много ясни рамки. И така, когато попаднат в кръвта, тези кетонови тела започват да излизат заедно с урината.
Това състояние се нарича кетонурия. А кетоновите тела всъщност обединяват три типа вещества - ацетон, бета-оксимаслена киселина и ацеталдехид. Ацетонът лесно се познава по миризмата и означава окисляване на организма. Което вече се нарича кетоацидоза. Тя води до коматозно състояние и смърт.
Появяването на ацетон в урината е верен признак за това, че нормализирането на диабета ви е поставило на границата на диабетната (кетоацидозна) кома. Вижте признаците при кетоацидоза: дъх на ацетон от устата; понижаване или липса на апетит; отвращение от храната; болки в корема; прилошаване, повръщане, запек; шумно дълбоко учестено дишане. При такова състояние викайте “Бърза помощ” да ви закара в болница. Основната причина за развитие на диабетична кетоацидоза е недостигът на инсулин.
