Агресивни, свадливи, истерични... Някои жени се превръщат в истински чудовища с наближаването на обедната почивка, когато споменът за закуската е отшумял, вечерята е толкова далече, а пипкавият сервитьор се бави с поръчката. Щом гладът даде първите си признаци на живот, тези дами моментално изпадат в лошо настроение.
Естествено говорейки за глада, имаме предвид онази негова разновидност, която е позната на западния човек, хранещ се добре (дори прекалено добре). Тоест става дума за червейчето, което се събужда на всеки 3-4 часа в периода на бодърстване и при нормален график на хранене. То няма нищо общо с истинския глад, който изсмуква всички сили и енергия на хората в най-бедните райони на планетата. В разглежданата от нас житейска ситуация животът и здравето на гладуващия не са заплашени от нищо, храната е леснодостъпна и трябва само да се почака няколко минутки, за да може гладът да се утоли.
Може и така да е, но за него подобно чакане е непоносимо. “Ако до минута не хапна нещо, ще се нахвърля на сервитьора. Или на приятеля си. Дори двете деца няма да пожаля”. Защо не всички сме равни пред това чувство? Защо при някои от нас (между другото изобщо не страдащи от хронично недохранване) инстинктът на глада е малко по-слаб, отколкото при праисторическите ни предци, които е трябвало да се подлагат на изключителни опасности, за да си набавят вечеря? (На същия този инстинкт на глада психоаналитикът Фриц Пърлс придава по-голямо значение дори от толкова скъпия на сърцето на Фройд сексуален инстинкт.). Налага се да признаем, че не сме в състояние да посочим точните причини за този феномен. Ние само констатираме очевидния факт – съществуват “железни хора”, които не изпитват ни най-малко желание да хапнат дори когато е настъпило законното време за това. Най-тежко е, ако въпросното лице се окаже вашият началник или законната ви половинка. Тези щастливци, разбира се, също проявяват интерес към обедната почивка, но нейното отсъствие изобщо няма да се отрази на физическите и умствените им способности и дейности. В света обаче живеят истински жертви на глада, които в момент на криза са готови да извършат непристойни постъпки и имат неочаквани реакции.
Той не е ядосана лелка
Гладът е нещо по-лошо! За да разберете как да се борите с него, трябва да откриете причините за появата му. Учените са дефинирали четири основни типа зли гладуващи.
1. Любителка на сладкото
При първите признаци на огладняване на тази дама й става лошо, вие й се свят, получава шум в ушите. Тя трябва незабавно да хапне нещо, иначе нещата ще свършат зле. Подобна патология оправдава всякакво отклонение в поведението – разрешава се игнориране на опашката в столовата, което иначе е разрешено само на бременните жени и възрастните, ругаене на сервитьора (желателно да е новак).
Хората със слаби нерви и особено впечатлителните имат навика да дъвчат пакетчета захар, когато усетят пристъпи на глад. Веднага след приемането на храна те си възвръщат нормалния човешки облик. Да се изглади създаденият ефект обаче вече е трудно, затова доста често те живеят “в обсада” и повечето хора избягват да общуват с тях.
В действителност
Проявленията на хипогликемията при здравия човек не са опасни и следователно не оправдават поведението, достойно за истински психопат. Наистина когато нивото на глюкозата в кръвта се окаже прекалено ниско, човек изпитва цял куп неприятни усещания (виене на свят, треска, прекалена потливост и т.н.), но това не бива да се приема като оправдание за свръхагресивното поведение. Ако такива пристъпи се случват редовно, необходимо е радикално да се промени менюто и заедно с бързоусвоимите захари да се употребяват бавноусвоими. Преди всяко занимание със спорт организмът трябва да се насища (дори по време на упражненията може да се хапне) и никога да не се прескача закуската. Подобни нововъведения непременно ще ви помогнат да се избавите завинаги от симптомите на недояждането. А ако те все пак не изчезнат, следващата крачка е посещение при лекар.
2. Вечен младенец
Изпита ли тя първите признаци на глад, животът на околните се превръща в ад. Това продължава дотогава, докато първичните й потребности не бъдат удовлетворени. Затова когато наближи обедната почивка, тази дама започва да излива яростта си върху телефона, компютъра, дори асансьора или невинните си колеги. Тряска врати, блъска столове и крещи. По-съобразителните засегнати от тази буря тичат да донесат сандвич или плод, само и само да поуспокоят напрежението. В личния живот проявите на глад са не по-малко впечатляващи. Върху лицето на страдалката веднага се появява изражение на мъка или раздразнение. И защо, мислите? Защото разходката с компания в изложбената зала твърде много се е проточила и никой не предлага най-сетне да слязат в кафето за по една “кола” и нещо за хапване. Избликът на ненавист може да се излее и върху иначе обичаната половинка, която не намира място за паркиране около ресторанта и мечтаното хапване се отлага с няколко минути. Дама с подобни наклонности може да стане агресивна дори към децата си, ако те твърде дълго са играли в градинката. Тя буквално влачи след себе си “нарушителя”, който не иска да се прибира, понеже майка му незабавно трябвало да хапне.
В действителност
Основната дейност на бебето (поне докато изумените родители не сложат край на това) се изразява в това, с гръмки вопли да оповестява на целия свят колко е гладно и да получи веднага храна. На тази възраст това е абсолютно нормално, защото малкото телце наистина страда от недостиг на много важни за развитието му хранителни вещества и витамини. С течение на времето детето все по-малко се нуждае от постоянно хранене и започва да яде по пет, а след това по четири пъти на ден. Затова в подрастваща възраст неговото “разписание” отново се доближава до рациона на кърмачето (това особено много важи за лицата от мъжки пол, които правят по 10-12 набега на хладилника в денонощие и постоянно мрънкат на майка си, че “няма нищо за дъвчене!”). Възрастният индивид обаче обикновено се ограничава с три приема на храна на ден. На мястото на присъщите на бебето страшни пристъпи на глад идва търпимото къркорене на червата, които просто оповестяват наближаването на традиционното време за обяд или вечеря. В противен случай може с увереност да се каже, че въпросният възрастен е задържал нивото си на това на 15-годишния индивид или поне това се отнася за начина му на хранене.
3. Провинциалистка
“Случи ми се нещо ужасно. Оказах се сред хора, които се хранят по невероятно странен график. Всички тези странници отиват да обядват в три следобед, а вечерят след седем вечерта. Това е абсолютно неразбираемо за мен и може страшно да ти отрови живота, тъй като аз изпитвам глад в “нормалните” часове за хранене, тоест, по графика, по който се хранят пациентите в болницата, малките деца в яслите и живеещите в старческите домове. Затова животът ми в големия град никак не ми допада. Тук обедната почивка започва към 15-16 часа, а вечерята в ресторанта - едва към 20-21. А ако те поканят на гости в голяма компания, в която задължително има поне двама души, обичащи да закъсняват, към вечерята се пристъпва горе-долу към полунощ.”
Всичко това никак не се харесва на приятелката ми и тя не крие недоволството си – кисело изражение, скучни разговори, нетърпеливо прозяване върху дивана с надежда, че все някой накрая ще ни покани на масата, раздразнителен отказ да се посегне към поредната порция фъстъци, поднесена от облечената в разноцветна пижамка дъщеричка на домакините. Дори когато вече сме на масата, тя остава в предишното състояние на духа, тъй като след многобройните хапвания апетитът й практически е изчезнал. Направо е “душата на компанията”, затова почти никъде не ни канят.”
В действителност
В повечето цивилизовани страни храненето има важна социална функция – това е моментът за общуване, за прекарване на времето в семеен или приятелски кръг. Ако искаме да поддържаме нормални отношения с околните или просто спокойно да споделим вечерята си със своя спътник в живота, който редовно закъснява от работа, ще трябва да се откажем от храненето по разписанието на селяните от ХVІІІ век. Вероятно е глупаво да се сяда на масата толкова късно. В нашата епоха на “нощни” обеди и вечери обаче това просто е следствие от прекалено забързания ни и наситен с ангажименти график, който все пак трябва да завърши с приемане на храна. В резултат на това колкото по-натоварено и забързано е всекидневието ни, толкова по-късно сядаме на масата. А някои от нас (страшно е да го произнесем) след аперитива заявяват, че нямат апетит или че не са им останали сили да вечерят. Но такива всъщност са правилата на играта. Или приемаме този начин на хранене (и се подкрепяме тайно между официално приетите за това часове), или се местим в провинцията, където хората вечерят веднага след доенето на кравите.
4. Вечно на диета
“Всички сме срещали хора, които са в лошо настроение, защото страдат от глад. И такива, които са в лошо настроение, защото са с наднормено тегло” – казва Патрик Бесон в интервю за списание Le Point. А какво става с тези, които са вечно начумерени по двете причини? С други думи, с жените, които са решили доброволно да се откажат от нормалното хранене. Те пазят диета и се опитват да накарат околните да платят високата цена на техния собствен избор. Неудовлетворението традиционно поражда язвителност, а в подобни ситуации тя добива особен размах, като се има предвид, че резултатите от диетите невинаги настъпват веднага. Жената, която се отказва от обичайните радости на живота, не пропуска случай да си го изкара на другите и това е абсолютно нормална човешка реакция. Тя може да прояви недоволството си сдържано (страдалческо изражение при вида на околните, които радостно поглъщат пържолките си с пържени картофки); открито, като крещи: “Нарочно го правиш!”, когато някой донесе вкъщи разкошна шоколадова торта, или измъчвайки семейството с блудкави постни манджи и питайки подличко: “Скъпи, нали моята диета не ти пречи да се чувстваш добре?”
При всички случаи доброволно гладуващата дама се държи отвратително. Тя демонстрира прекалена чувствителност, защото според нея околните се хранят единствено за да я дразнят и да я изкарат от релси, знаейки, че е на диета.
В действителност
Повишената раздразнителност е неизбежно следствие от абстиненцията (пълното въздържание от употребата на нещо). Попитайте всеки пушач, който от време на време се опитва да остави цигарите, и ще разберете, че при него се проявяват същите симптоми. И неговото състояние е истински ад за околните. Но нека подчертаем: абсолютно неоправдан ад. Защото не става дума за бедствие от национален мащаб и по тази причина не бива да се заблуждавате – околните изобщо не са длъжни да споделят вашите страдания.
-------------------------------------------
Тежък проблем – лесно решение!
Много ви се иска да се нахраните!
- Ако постоянно изпитвате чувство на глад, което не можете да задоволите нито с чаша вода, нито с плод, увеличете енергийната стойност на рациона си с 200 ккал. Освен това повишете калоричността, ако сте на диета и изведнъж сте започнали да отслабвате стремително (с 2 и повече килограми на седмица).
Не можете да се откажете от сладкото.
- Иска ви се да хапнете крем брюле с шоколад и ядки? Не се опитвайте да предлагате на организма си моркови или обезмаслено кисело мляко. Няма да можете да го измамите - след като получи и едното, и другото, той все пак настоятелно ще иска сладолед. Поръчвайки любимия му десерт, пресметнете „щетите” и се съсредоточете върху своите усещания. Истински възхитителни ще ви се сторят само първите няколко лъжички. Останалото ще изядете по инерция, без да изпитвате същата наслада. Затова щом престанете да усещате вкуса на храната, оставете я. Така ще получите по-малко калории и повече удоволствие.
---------------------------------------
Слаби капиляри? Повече лимони и домати!
Слабите капиляри са проблем на много жени, а да се реши този проблем е от просто по-просто: като се увеличи употребата на витамини С и Р. Те се съдържат в цитрусовите плодове, касиса, гроздето, ягодите, вишните, зелето, аспержите, доматите, пипера и лютите чушки. Шампион по съдържание на витамин Р е елдата.
По-полека с кулинарните вакханалии!
Вие сте се оказали на празнична трапеза с "повредени спирачки" на устата... Седмичната доза калории е попаднала в организма ви само за час. Това не е хубаво. Да гладувате обаче целия следващ ден, разчитайки, че така ще се отървете от калориите, ще е още по-лошо. Нискокалоричната диета (дори траещата само един ден) непременно ще забави обмяната на веществата, а това означава, че вие ще се лишите от толкова енергия, колкото е необходима за пълноценна тренировка. Така че ако сте си позволили кулинарна вакханалия, не изпадайте в обратната крайност. Просто се върнете към обичайния си режим на хранене.
Уханието на рози потиска лакомията
Ако ви мъчи глад, не бързайте спешно да сдъвчете нещо - опитайте за начало да помиришете розов цвят или клонче мента и апетитът ви може би ще изчезне. Работата е там, че учените успели да изолират няколко десетки миризми, които подпомагат появата на усещане за ситост. Механизмът на тяхното въздействие е прост - ако се вдишват достатъчно дълго и интензивно, някои аромати значително потискат апетита. Към тях се отнасят уханията на банани, ябълки, мента, лавандула и роза. Тази особеност вече се използва от диетолозите при разработването на специални етерични масла и ароматни свещи. Те могат да се използват не само за създаване на романтична обстановка на трапезата, но и със строго диетични цели.
Здравословна храна се приготвя на пара
Трудно е да се преоцени ролята на рационалното хранене за стройната фигура и доброто самочувствие. Важно е обаче не само това, какви продукти избирате, но и как ги приготвяте. Готвенето на пара е най-щадящото. То е необходимо при нарушена обмяната на веществата, алергии, а също и в онези периоди от живота, когато организмът се подлага на въздействието на неблагоприятни фактори: при чести стресове и повишени натоварвания. В зеленчуците, приготвени на пара, се съхраняват няколко пъти повече полезни за организма вещества отколкото във варените и особено в пържените. Постното месо е много по-полезно да се готви на грил или да се пече. В този случай е минимизиран контактът на продукта с мазнината, а полезните вещества остават в месото благодарение на това, че отгоре бързо са образува розова коричка. За приготвяне на изключително здравословна храна е отлична парната микровълнова фурна с грил.
Коричката на хляба е по-полезна от мекото
Немски изследователи открили, че любимата на мнозина хлебна коричка е много полезна, тъй като е източник на антиоксиданти. Установено е, че съдържанието на една от формите на лизиновата аминокиселина е осем пъти повече в кората, отколкото в меката част на насъщния. Това вещество повишава нивото на редица ферменти, които възпрепятстват възникването на рак на червата.
Знаете ли, че...
Когато нивото на глюкозата падне, често имаме неприятни усещания.
Животът на гладуващия не е заплашен, храната е достъпна, трябва само да се почака малко, но той е готов да разкъса всекиго
Споделянето на трапезата изпълнява важна социална функция – общуването и свързаните с него ритуали са по-важни от самото хранене
Естествено говорейки за глада, имаме предвид онази негова разновидност, която е позната на западния човек, хранещ се добре (дори прекалено добре). Тоест става дума за червейчето, което се събужда на всеки 3-4 часа в периода на бодърстване и при нормален график на хранене. То няма нищо общо с истинския глад, който изсмуква всички сили и енергия на хората в най-бедните райони на планетата. В разглежданата от нас житейска ситуация животът и здравето на гладуващия не са заплашени от нищо, храната е леснодостъпна и трябва само да се почака няколко минутки, за да може гладът да се утоли.
Може и така да е, но за него подобно чакане е непоносимо. “Ако до минута не хапна нещо, ще се нахвърля на сервитьора. Или на приятеля си. Дори двете деца няма да пожаля”. Защо не всички сме равни пред това чувство? Защо при някои от нас (между другото изобщо не страдащи от хронично недохранване) инстинктът на глада е малко по-слаб, отколкото при праисторическите ни предци, които е трябвало да се подлагат на изключителни опасности, за да си набавят вечеря? (На същия този инстинкт на глада психоаналитикът Фриц Пърлс придава по-голямо значение дори от толкова скъпия на сърцето на Фройд сексуален инстинкт.). Налага се да признаем, че не сме в състояние да посочим точните причини за този феномен. Ние само констатираме очевидния факт – съществуват “железни хора”, които не изпитват ни най-малко желание да хапнат дори когато е настъпило законното време за това. Най-тежко е, ако въпросното лице се окаже вашият началник или законната ви половинка. Тези щастливци, разбира се, също проявяват интерес към обедната почивка, но нейното отсъствие изобщо няма да се отрази на физическите и умствените им способности и дейности. В света обаче живеят истински жертви на глада, които в момент на криза са готови да извършат непристойни постъпки и имат неочаквани реакции.
Той не е ядосана лелка
Гладът е нещо по-лошо! За да разберете как да се борите с него, трябва да откриете причините за появата му. Учените са дефинирали четири основни типа зли гладуващи.
1. Любителка на сладкото
При първите признаци на огладняване на тази дама й става лошо, вие й се свят, получава шум в ушите. Тя трябва незабавно да хапне нещо, иначе нещата ще свършат зле. Подобна патология оправдава всякакво отклонение в поведението – разрешава се игнориране на опашката в столовата, което иначе е разрешено само на бременните жени и възрастните, ругаене на сервитьора (желателно да е новак).
Хората със слаби нерви и особено впечатлителните имат навика да дъвчат пакетчета захар, когато усетят пристъпи на глад. Веднага след приемането на храна те си възвръщат нормалния човешки облик. Да се изглади създаденият ефект обаче вече е трудно, затова доста често те живеят “в обсада” и повечето хора избягват да общуват с тях.
В действителност
Проявленията на хипогликемията при здравия човек не са опасни и следователно не оправдават поведението, достойно за истински психопат. Наистина когато нивото на глюкозата в кръвта се окаже прекалено ниско, човек изпитва цял куп неприятни усещания (виене на свят, треска, прекалена потливост и т.н.), но това не бива да се приема като оправдание за свръхагресивното поведение. Ако такива пристъпи се случват редовно, необходимо е радикално да се промени менюто и заедно с бързоусвоимите захари да се употребяват бавноусвоими. Преди всяко занимание със спорт организмът трябва да се насища (дори по време на упражненията може да се хапне) и никога да не се прескача закуската. Подобни нововъведения непременно ще ви помогнат да се избавите завинаги от симптомите на недояждането. А ако те все пак не изчезнат, следващата крачка е посещение при лекар.
2. Вечен младенец
Изпита ли тя първите признаци на глад, животът на околните се превръща в ад. Това продължава дотогава, докато първичните й потребности не бъдат удовлетворени. Затова когато наближи обедната почивка, тази дама започва да излива яростта си върху телефона, компютъра, дори асансьора или невинните си колеги. Тряска врати, блъска столове и крещи. По-съобразителните засегнати от тази буря тичат да донесат сандвич или плод, само и само да поуспокоят напрежението. В личния живот проявите на глад са не по-малко впечатляващи. Върху лицето на страдалката веднага се появява изражение на мъка или раздразнение. И защо, мислите? Защото разходката с компания в изложбената зала твърде много се е проточила и никой не предлага най-сетне да слязат в кафето за по една “кола” и нещо за хапване. Избликът на ненавист може да се излее и върху иначе обичаната половинка, която не намира място за паркиране около ресторанта и мечтаното хапване се отлага с няколко минути. Дама с подобни наклонности може да стане агресивна дори към децата си, ако те твърде дълго са играли в градинката. Тя буквално влачи след себе си “нарушителя”, който не иска да се прибира, понеже майка му незабавно трябвало да хапне.
В действителност
Основната дейност на бебето (поне докато изумените родители не сложат край на това) се изразява в това, с гръмки вопли да оповестява на целия свят колко е гладно и да получи веднага храна. На тази възраст това е абсолютно нормално, защото малкото телце наистина страда от недостиг на много важни за развитието му хранителни вещества и витамини. С течение на времето детето все по-малко се нуждае от постоянно хранене и започва да яде по пет, а след това по четири пъти на ден. Затова в подрастваща възраст неговото “разписание” отново се доближава до рациона на кърмачето (това особено много важи за лицата от мъжки пол, които правят по 10-12 набега на хладилника в денонощие и постоянно мрънкат на майка си, че “няма нищо за дъвчене!”). Възрастният индивид обаче обикновено се ограничава с три приема на храна на ден. На мястото на присъщите на бебето страшни пристъпи на глад идва търпимото къркорене на червата, които просто оповестяват наближаването на традиционното време за обяд или вечеря. В противен случай може с увереност да се каже, че въпросният възрастен е задържал нивото си на това на 15-годишния индивид или поне това се отнася за начина му на хранене.
3. Провинциалистка
“Случи ми се нещо ужасно. Оказах се сред хора, които се хранят по невероятно странен график. Всички тези странници отиват да обядват в три следобед, а вечерят след седем вечерта. Това е абсолютно неразбираемо за мен и може страшно да ти отрови живота, тъй като аз изпитвам глад в “нормалните” часове за хранене, тоест, по графика, по който се хранят пациентите в болницата, малките деца в яслите и живеещите в старческите домове. Затова животът ми в големия град никак не ми допада. Тук обедната почивка започва към 15-16 часа, а вечерята в ресторанта - едва към 20-21. А ако те поканят на гости в голяма компания, в която задължително има поне двама души, обичащи да закъсняват, към вечерята се пристъпва горе-долу към полунощ.”
Всичко това никак не се харесва на приятелката ми и тя не крие недоволството си – кисело изражение, скучни разговори, нетърпеливо прозяване върху дивана с надежда, че все някой накрая ще ни покани на масата, раздразнителен отказ да се посегне към поредната порция фъстъци, поднесена от облечената в разноцветна пижамка дъщеричка на домакините. Дори когато вече сме на масата, тя остава в предишното състояние на духа, тъй като след многобройните хапвания апетитът й практически е изчезнал. Направо е “душата на компанията”, затова почти никъде не ни канят.”
В действителност
В повечето цивилизовани страни храненето има важна социална функция – това е моментът за общуване, за прекарване на времето в семеен или приятелски кръг. Ако искаме да поддържаме нормални отношения с околните или просто спокойно да споделим вечерята си със своя спътник в живота, който редовно закъснява от работа, ще трябва да се откажем от храненето по разписанието на селяните от ХVІІІ век. Вероятно е глупаво да се сяда на масата толкова късно. В нашата епоха на “нощни” обеди и вечери обаче това просто е следствие от прекалено забързания ни и наситен с ангажименти график, който все пак трябва да завърши с приемане на храна. В резултат на това колкото по-натоварено и забързано е всекидневието ни, толкова по-късно сядаме на масата. А някои от нас (страшно е да го произнесем) след аперитива заявяват, че нямат апетит или че не са им останали сили да вечерят. Но такива всъщност са правилата на играта. Или приемаме този начин на хранене (и се подкрепяме тайно между официално приетите за това часове), или се местим в провинцията, където хората вечерят веднага след доенето на кравите.
4. Вечно на диета
“Всички сме срещали хора, които са в лошо настроение, защото страдат от глад. И такива, които са в лошо настроение, защото са с наднормено тегло” – казва Патрик Бесон в интервю за списание Le Point. А какво става с тези, които са вечно начумерени по двете причини? С други думи, с жените, които са решили доброволно да се откажат от нормалното хранене. Те пазят диета и се опитват да накарат околните да платят високата цена на техния собствен избор. Неудовлетворението традиционно поражда язвителност, а в подобни ситуации тя добива особен размах, като се има предвид, че резултатите от диетите невинаги настъпват веднага. Жената, която се отказва от обичайните радости на живота, не пропуска случай да си го изкара на другите и това е абсолютно нормална човешка реакция. Тя може да прояви недоволството си сдържано (страдалческо изражение при вида на околните, които радостно поглъщат пържолките си с пържени картофки); открито, като крещи: “Нарочно го правиш!”, когато някой донесе вкъщи разкошна шоколадова торта, или измъчвайки семейството с блудкави постни манджи и питайки подличко: “Скъпи, нали моята диета не ти пречи да се чувстваш добре?”
При всички случаи доброволно гладуващата дама се държи отвратително. Тя демонстрира прекалена чувствителност, защото според нея околните се хранят единствено за да я дразнят и да я изкарат от релси, знаейки, че е на диета.
В действителност
Повишената раздразнителност е неизбежно следствие от абстиненцията (пълното въздържание от употребата на нещо). Попитайте всеки пушач, който от време на време се опитва да остави цигарите, и ще разберете, че при него се проявяват същите симптоми. И неговото състояние е истински ад за околните. Но нека подчертаем: абсолютно неоправдан ад. Защото не става дума за бедствие от национален мащаб и по тази причина не бива да се заблуждавате – околните изобщо не са длъжни да споделят вашите страдания.
-------------------------------------------
Тежък проблем – лесно решение!
Много ви се иска да се нахраните!
- Ако постоянно изпитвате чувство на глад, което не можете да задоволите нито с чаша вода, нито с плод, увеличете енергийната стойност на рациона си с 200 ккал. Освен това повишете калоричността, ако сте на диета и изведнъж сте започнали да отслабвате стремително (с 2 и повече килограми на седмица).
Не можете да се откажете от сладкото.
- Иска ви се да хапнете крем брюле с шоколад и ядки? Не се опитвайте да предлагате на организма си моркови или обезмаслено кисело мляко. Няма да можете да го измамите - след като получи и едното, и другото, той все пак настоятелно ще иска сладолед. Поръчвайки любимия му десерт, пресметнете „щетите” и се съсредоточете върху своите усещания. Истински възхитителни ще ви се сторят само първите няколко лъжички. Останалото ще изядете по инерция, без да изпитвате същата наслада. Затова щом престанете да усещате вкуса на храната, оставете я. Така ще получите по-малко калории и повече удоволствие.
---------------------------------------
Слаби капиляри? Повече лимони и домати!
Слабите капиляри са проблем на много жени, а да се реши този проблем е от просто по-просто: като се увеличи употребата на витамини С и Р. Те се съдържат в цитрусовите плодове, касиса, гроздето, ягодите, вишните, зелето, аспержите, доматите, пипера и лютите чушки. Шампион по съдържание на витамин Р е елдата.
По-полека с кулинарните вакханалии!
Вие сте се оказали на празнична трапеза с "повредени спирачки" на устата... Седмичната доза калории е попаднала в организма ви само за час. Това не е хубаво. Да гладувате обаче целия следващ ден, разчитайки, че така ще се отървете от калориите, ще е още по-лошо. Нискокалоричната диета (дори траещата само един ден) непременно ще забави обмяната на веществата, а това означава, че вие ще се лишите от толкова енергия, колкото е необходима за пълноценна тренировка. Така че ако сте си позволили кулинарна вакханалия, не изпадайте в обратната крайност. Просто се върнете към обичайния си режим на хранене.
Уханието на рози потиска лакомията
Ако ви мъчи глад, не бързайте спешно да сдъвчете нещо - опитайте за начало да помиришете розов цвят или клонче мента и апетитът ви може би ще изчезне. Работата е там, че учените успели да изолират няколко десетки миризми, които подпомагат появата на усещане за ситост. Механизмът на тяхното въздействие е прост - ако се вдишват достатъчно дълго и интензивно, някои аромати значително потискат апетита. Към тях се отнасят уханията на банани, ябълки, мента, лавандула и роза. Тази особеност вече се използва от диетолозите при разработването на специални етерични масла и ароматни свещи. Те могат да се използват не само за създаване на романтична обстановка на трапезата, но и със строго диетични цели.
Здравословна храна се приготвя на пара
Трудно е да се преоцени ролята на рационалното хранене за стройната фигура и доброто самочувствие. Важно е обаче не само това, какви продукти избирате, но и как ги приготвяте. Готвенето на пара е най-щадящото. То е необходимо при нарушена обмяната на веществата, алергии, а също и в онези периоди от живота, когато организмът се подлага на въздействието на неблагоприятни фактори: при чести стресове и повишени натоварвания. В зеленчуците, приготвени на пара, се съхраняват няколко пъти повече полезни за организма вещества отколкото във варените и особено в пържените. Постното месо е много по-полезно да се готви на грил или да се пече. В този случай е минимизиран контактът на продукта с мазнината, а полезните вещества остават в месото благодарение на това, че отгоре бързо са образува розова коричка. За приготвяне на изключително здравословна храна е отлична парната микровълнова фурна с грил.
Коричката на хляба е по-полезна от мекото
Немски изследователи открили, че любимата на мнозина хлебна коричка е много полезна, тъй като е източник на антиоксиданти. Установено е, че съдържанието на една от формите на лизиновата аминокиселина е осем пъти повече в кората, отколкото в меката част на насъщния. Това вещество повишава нивото на редица ферменти, които възпрепятстват възникването на рак на червата.
Знаете ли, че...
Когато нивото на глюкозата падне, често имаме неприятни усещания.
Животът на гладуващия не е заплашен, храната е достъпна, трябва само да се почака малко, но той е готов да разкъса всекиго
Споделянето на трапезата изпълнява важна социална функция – общуването и свързаните с него ритуали са по-важни от самото хранене
