През последните години броят на хората над 65 години сред населението расте. Но за изследователите много по-интересна е бързо увеличаващата се група на хората над 85 години. И най-вече столетниците, родени в самия край на XIX век, които са преживели събитията, разтърсвали периодически света през ХХ век.
Тези съвременни столетници са много далеч от крехките, немощни, болни хора, приковани към леглото, както сме свикнали да си представяме. Напротив, мнозинството са съвсем с ума си и сравнително необременени от увреждания - активни членове на своите общности. Те представляват нов модел на старостта, който учените се надяват да можем скоро всички да постигаме и който ще направи живота ни по-пълноценен, а бремето пред здравната система - по-леко.
Повечето хора днес развиват хронични заболявания в средата или в края на живота си - рак, сърдечни болести, деменция - и са принудени да живеят с последствията от тях до смъртта си.
Столетниците, от друга страна, изглеждат удивително устойчиви, що се отнася до подобни заболявания, сякаш черпят жизнена сила от някакъв тайнствен резерв, който им позволява да отхвърлят здравните проблеми и да остават в сравнително добро здраве до сетния си ден.
Учените винаги са изучавали преди всичко стила им на живот, полезните навици като здравословното хранене, редовната физическа активност, умствените упражнения, техните поведенчески и личностни характеристики, които изглеждат ключови за дълголетието - непушенето, спокойствието, добрата физическа форма. Отделно биолози и генетици преследват тайните на дълголетието на клетъчно и молекулярно ниво първо при животните, а напоследък и при хората.
Целта е да се идентифицират гените, които отговарят за забавянето на нормалния процес на стареенето и избягването на съпътстващите го хронични заболявания.
С възможностите на съвременните технологии двете линии вече могат да работят заедно.
Резултатът е сложен модел, който започва да ни разкрива как точно можем най-сполучливо да отместим пределите на живота.
Тези открития в крайна сметка могат да доведат до разработването на медикаменти, които да удължат живота, да запазят генома ни в добра форма и да увеличат защитите на организма.
Но дори да приемем, че генетиката е най-важният компонент от стареенето, тя може да не е най-ключовият фактор най-малкото защото нямаме контрол върху нея.
Добрата новина е, че според изследвания на животни едва 30% от стареенето е предопределено от гените, което означава, че остатъкът са променливи величини, които са в наши ръце. Ако ги овладеем, не просто ще можем да забавим процеса на стареенето, преди още да е започнал, но ще позволим на хората в есента на своя живот да подобрят формата си.
Тези съвременни столетници са много далеч от крехките, немощни, болни хора, приковани към леглото, както сме свикнали да си представяме. Напротив, мнозинството са съвсем с ума си и сравнително необременени от увреждания - активни членове на своите общности. Те представляват нов модел на старостта, който учените се надяват да можем скоро всички да постигаме и който ще направи живота ни по-пълноценен, а бремето пред здравната система - по-леко.
Повечето хора днес развиват хронични заболявания в средата или в края на живота си - рак, сърдечни болести, деменция - и са принудени да живеят с последствията от тях до смъртта си.
Столетниците, от друга страна, изглеждат удивително устойчиви, що се отнася до подобни заболявания, сякаш черпят жизнена сила от някакъв тайнствен резерв, който им позволява да отхвърлят здравните проблеми и да остават в сравнително добро здраве до сетния си ден.
Учените винаги са изучавали преди всичко стила им на живот, полезните навици като здравословното хранене, редовната физическа активност, умствените упражнения, техните поведенчески и личностни характеристики, които изглеждат ключови за дълголетието - непушенето, спокойствието, добрата физическа форма. Отделно биолози и генетици преследват тайните на дълголетието на клетъчно и молекулярно ниво първо при животните, а напоследък и при хората.
Целта е да се идентифицират гените, които отговарят за забавянето на нормалния процес на стареенето и избягването на съпътстващите го хронични заболявания.
С възможностите на съвременните технологии двете линии вече могат да работят заедно.
Резултатът е сложен модел, който започва да ни разкрива как точно можем най-сполучливо да отместим пределите на живота.
Тези открития в крайна сметка могат да доведат до разработването на медикаменти, които да удължат живота, да запазят генома ни в добра форма и да увеличат защитите на организма.
Но дори да приемем, че генетиката е най-важният компонент от стареенето, тя може да не е най-ключовият фактор най-малкото защото нямаме контрол върху нея.
Добрата новина е, че според изследвания на животни едва 30% от стареенето е предопределено от гените, което означава, че остатъкът са променливи величини, които са в наши ръце. Ако ги овладеем, не просто ще можем да забавим процеса на стареенето, преди още да е започнал, но ще позволим на хората в есента на своя живот да подобрят формата си.
