1981 г. Тодор Живков поздравява множеството минути преди да отиде да гласува - тогава победителите печелиха с 99 процента. Снимка: Иван Григоров
- Оглавявал си заговор за убийството на Тодор Живков. Как и кога се роди идеята за атентат срещу Тато?
- Заговорът за убийството на Живков се роди под влияние на идеите на Георги Марков и Солженицин. Човекът, който трябваше да убие Живков, е много близък на Станка Шопова, тогавашната шефка на комсомола. Трябваше да убием Тато в Бояна. Намерихме оръжие, макар тогава това да беше трудно, но до убийство, до атентат така и не стигнахме. А 3 месеца мислихме как да го убием.
- Колко време се подготвяхте за покушението?
- Заговорът, подготовката на убийството на Живков беше няколко месеца. Търсехме оръжие – тогава нямаше избор. Имаше три атентата срещу Живков. Нашата работа беше студентска, романтична. Искахме да го убиваме, въпреки че аз съм противник на насилието.
Но моят човек, този който искаше да убива Живковq беше много стръвен, много запален за тезата. Той от 20 години живее в Торонто, милионер е.
Точно той, приближеният на комунистическата върхушка, трябваше да натисне спусъка.
Заговорничехме, събирахме се в моята квартира, там беше щаб на антикомунисти. При нас идваше Константин Аджаров, покойният ляв депутат. Идваше Румен Митев, братът на певицата Мария Митева, който на 77 години избяга от България.
- Как си представяхте убийството на Живков?
- За мен Западът беше културата, традицията, доброто общество. И най-вече – прогрес. Западната култура е пълна с атентати, ето защо подобно покушение срещу Живков не ми беше чуждо.
Проучихме събитията и решихме да отстраним Живков на мероприятие в Бояна. Схемата е чисто класическа.
В Бояна трябваше да влязат най-активните комсомолци от определени градове. И ние решихме за използваме това култово за тях мероприятие. Нашият човек (килърът) трябваше да влезе с едно малко оръжие, и ако не успее за убие Живков, поне да се опита да го рани жестоко.
За този атентат знаеха и две жени - едната сега е в Турция, тя е туркиня от български произход, милионерка е. Другата в момента е в БАН – Ранделова се казва. Та знаехме, че в Бояна при Живков бяха поканени комсомолските активисти и решихме да използваме тази проява, но... събитието се отложи. Дали Живков е бил предупреден? Не вярвам, защото в противен случай щяхме да пострадаме.
Никой освен нашата група не подозираше. Иначе щяхме да изчезнем безследно, директно си отивахме. След 2 години ме вкараха в затвора заради валута, касети и корекомски стоки. Тогава си казах: “Само да не разберат за атентата срещу Живков, защото изчезвам!” Най-интересно е, че Нова година празнувах със следователя Славейко Джубров, който 11 месеца след това започна да ме разследва за престъпление – е, не чак голямо, но заради записи на западни станции и дистрибуциите им. В съдебната зала той ми каза: “Ние се познаваме, май?!” Викам: “Да, знаем се малко”. Той беше свестен човек, имаше по-лоши от него.
По време на процеса моят адвокат ми каза:
“От днес ти си вече втора категория човек.
В радио няма да можеш да работиш, в медии също, защото вече си човек под наблюдение”. Така дочаках 10 ноември. Не се радвах, защото, от една страна, превратът стана изкуствено, идиотски, не както в Чехия, Полша или Унгария. Тук стана по лукановски.
Не се получи нищо, не убихме Живков, а живеехме само с тази мисъл. Защо не продължихме после? Решихме – ще бъде дотам!
- Мислехте ли, че с физическото премахване на Тато ще разклатите основите на соцрежима?
- Всички казваха, че ако Живков умре, ще сложат друг. Навсякъде сменяха лидерите – с насилие, с натиск. В Полша ги сменяха на всеки 5 години. Хавел изскочи като фигура. В Унгария също се въртеше много особена политика. Там имаше някаква малка свобода. След 1956 г. Янош Кадар беше несменяем, но мек политик. Виж, Румъния беше дивашка държава. Желанието ни да изчистим Живков беше романтично. Е, глупащина, но това е патологичната омраза към живковизма.
- Писал си позиви срещу Живков, срещу окупацията на Чехословакия през 1968 г...
- Да, пишехме: “Вън окупаторите от Чехословакия! Да живее Дубчек! Свобода!” Писахме ги в една студентска квартира на мой приятел в столичния квартал “Хаджи Димитър”. И тръгнахме да ги пускаме в пощенските кутии. Всички момчета лежаха в затвора за това, че писаха и пускаха листовки. Аз обаче попаднах в затвора по други причини.
- Доколкото разбрах, са бил съден заради валута. Чейндж ли въртеше?
- Лежах в затвора за валута, но не съм спекулант. Не съм обменял валута, а съм притежавал.
Намериха вкъщи техника от Кореком. С нея правех услуги на други хора. Натопиха ме в Златоград едни миньори. Хванали ги, че имат незаконно купени касетофони и плочи. Питат ги от кой е тази стока. Издават техния, тоест, “моя човек”, и той миньор, и така стигат до мен. Дойдоха един час преди него. Хванаха ми папките, където пишеше всичко – опис на стоката, хората, на които съм я продавал. И да отричам - там има имена.
Корекомската стока тогава се водеше валутна. Чейндж не съм правил, имаше кой да ми даде пари, ако ми трябват. 15 години бях диджей.
- Знам, че си продавал плочи на западни изпълнители на Любо Пъпката?
- Да, на Любо Пъпката, на Уляна Пръмова...
Ходил съм у Любо Пъпката, за да купи плочи от мен. Той беше диджейдче в София. Разменяхме си западна музика. Как се свързах с него? Плочаджиите – Томата и аз, се знаехме. Срещахме се пред Университета. У Уляна Пръмова и брат й ме заведе техен състудент - мой приятел. Това беше през 80-те години.
Братът на Уляна беше меломан.
Познавах много генералски синове и дъщери. Защото годишно през мен минаваха десетки хиляди плочи. Тогава западната поп - и рокмузика бяха търсен артикул, забранени. Въпреки това в митниците в Пловдив никога не бяха ги забранявали. Ако там беше станал гафът с мен, нямаше да вляза в затвора, защото познавах и военния прокурор, и в милицията имах връзки. Да, ама в Златоград няма кой да те спаси. Затварят те в килията и пееш песни.
- И как влезе в затвора?
- Дойдоха полицаи, пардон милиционери, таршуваха вкъщи, намериха вещи от Кореком. А за тях нямам документи. Имах и електронни часовници и черни очила, тогава бяха голям хит. Е, за тези три артикула ме вкараха в затвора. Моят пласьор, човекът, на когото давах стоката да я продава, бил съден за хулиганство, а аз не знам това. И той вече е бил на мушка да го разследват и стигат до втората му проява – валутна стока, предоставена от мен. Той не ме предупреди навреме, ама и той влезе в затвора.
Лежах в Казичене. Янчо Таков беше до мен през едно помещение.
- Що за затворник беше Янчо Таков?
- ВИП-затворник. Всяка събота и неделя една кола го чакаше пред затвора. Той се качваше вътре и излизаше в отпуска. А на нас ни дават да излизаме в месеца един път, и то ако заслужим. А Янчо работеше качествен контрол. Цял ден тренираше със синия анцунг, бяга напред-назад, мине там през цеха, където се работи, да отбие номера, и толкоз.
Изкара си затвора, все едно беше на почивка.
В същото време ние на обектите работехме като луди, в калта пробивахме дупки, с компресора разбиваме бетонни блокове. И за тази работа нямаше значение дали са млад, стар, здрав или болен. Дават ни работа – няма мърдане. Норма нямаше - колкото изработим, толкова. Пишеха ни 150 лв. заплата, но от тях ни даваха някакъв процент.
Пловдив,
Едно интервю на Мария ДРУМЕВА
............................................
ДОСИЕ
- Както всяка година, така и през 1980-а Тодор Живков пристига във Враца ден преди Ботевите тържества, за да може да присъства вечерта на тържествената заря в града, а на следващия да е на Вола. Лимузината на Тато спира в центъра на Враца, на бул. "Христо Ботев" (преди се е наричал "Георги Димитров") и без да изчака охраната си, Живков изскача от колата. Изведнъж, от събралото се множество, изскача млад набит човек (б.а. тогава Цветан тежи 100 кг), и държейки нещо в ръце, се втурва към Тато. Настава страхотна суматоха. Полк. Сърбиновски, началник на личната охрана на Живков, блъска Първия на земята и го заслонява с тялото си.
През това време Цецо Килограмски, който учи в Строителния техникум във Враца и работи в Геоложки проучвания в Кнежа, се спира и започва да обяснява нещо на изсипалите се други охранители. Докато той говори, две от горилите го натикват в служебен автомобил с ритници и юмруци. И колата заминава в неизвестна посока. Повечето от присъстващите дори не разбрали какво точно се е случило и че са присъствали на "атентата", за който още вечерта започва да говори цяла България. А снимките от конфуза, направени от работещия тогава в БТА фоторепортер Димитър Викторов, излизат едва след 10 ноември 1989 г. Кадрите са оцелели благодарение на това, че опитният журналист пробутал в ръцете на полк. Кайджийски от УБО лентата от резервния си апарат и запазил оригинала от унищожаване.
- През 1997 г., само година преди смъртта на Тато, местни помаци организирали покушение срещу него на Юндола, спомня си настоящият премиер на България ген. Бойко Борисов. Тогава Борисов охранявал бившия държавен глава, заедно с гардовете от охранителната си фирма ИПОН. Малко преди Тато да отиде на Юндола, телохранителите получили сигнал за готвеното покушение от вярващ българомохамеданин. Мотивът на информатора да издаде своите братя по вяра бил, че Коранът забранява убийствата. “Бяхме много внимателни след сигнала”, спомня си години по-късно Бойко Борисов, който веднага уведомил Живков за подготвяния атентат. Бай Тошо обаче съвсем не се стреснал и даже държал 45-минутна реч. Двама мъже, пострадали заради изселванията през 80-те години, държали на прицел с пушки бившия Първи от покривите на църквата и училището в центъра на града. Въоръжените до зъби помаци били арестувани без много шум от хората на Бойко Борисов. Дали са били съдени за опит за убийство и какви присъди са получили и до ден-днешен не се знае.
- Заговорът за убийството на Живков се роди под влияние на идеите на Георги Марков и Солженицин. Човекът, който трябваше да убие Живков, е много близък на Станка Шопова, тогавашната шефка на комсомола. Трябваше да убием Тато в Бояна. Намерихме оръжие, макар тогава това да беше трудно, но до убийство, до атентат така и не стигнахме. А 3 месеца мислихме как да го убием.
- Колко време се подготвяхте за покушението?
- Заговорът, подготовката на убийството на Живков беше няколко месеца. Търсехме оръжие – тогава нямаше избор. Имаше три атентата срещу Живков. Нашата работа беше студентска, романтична. Искахме да го убиваме, въпреки че аз съм противник на насилието.
Но моят човек, този който искаше да убива Живковq беше много стръвен, много запален за тезата. Той от 20 години живее в Торонто, милионер е.
Точно той, приближеният на комунистическата върхушка, трябваше да натисне спусъка.
Заговорничехме, събирахме се в моята квартира, там беше щаб на антикомунисти. При нас идваше Константин Аджаров, покойният ляв депутат. Идваше Румен Митев, братът на певицата Мария Митева, който на 77 години избяга от България.
- Как си представяхте убийството на Живков?
- За мен Западът беше културата, традицията, доброто общество. И най-вече – прогрес. Западната култура е пълна с атентати, ето защо подобно покушение срещу Живков не ми беше чуждо.
Проучихме събитията и решихме да отстраним Живков на мероприятие в Бояна. Схемата е чисто класическа.
В Бояна трябваше да влязат най-активните комсомолци от определени градове. И ние решихме за използваме това култово за тях мероприятие. Нашият човек (килърът) трябваше да влезе с едно малко оръжие, и ако не успее за убие Живков, поне да се опита да го рани жестоко.
За този атентат знаеха и две жени - едната сега е в Турция, тя е туркиня от български произход, милионерка е. Другата в момента е в БАН – Ранделова се казва. Та знаехме, че в Бояна при Живков бяха поканени комсомолските активисти и решихме да използваме тази проява, но... събитието се отложи. Дали Живков е бил предупреден? Не вярвам, защото в противен случай щяхме да пострадаме.
Никой освен нашата група не подозираше. Иначе щяхме да изчезнем безследно, директно си отивахме. След 2 години ме вкараха в затвора заради валута, касети и корекомски стоки. Тогава си казах: “Само да не разберат за атентата срещу Живков, защото изчезвам!” Най-интересно е, че Нова година празнувах със следователя Славейко Джубров, който 11 месеца след това започна да ме разследва за престъпление – е, не чак голямо, но заради записи на западни станции и дистрибуциите им. В съдебната зала той ми каза: “Ние се познаваме, май?!” Викам: “Да, знаем се малко”. Той беше свестен човек, имаше по-лоши от него.
По време на процеса моят адвокат ми каза:
“От днес ти си вече втора категория човек.
В радио няма да можеш да работиш, в медии също, защото вече си човек под наблюдение”. Така дочаках 10 ноември. Не се радвах, защото, от една страна, превратът стана изкуствено, идиотски, не както в Чехия, Полша или Унгария. Тук стана по лукановски.
Не се получи нищо, не убихме Живков, а живеехме само с тази мисъл. Защо не продължихме после? Решихме – ще бъде дотам!
- Мислехте ли, че с физическото премахване на Тато ще разклатите основите на соцрежима?
- Всички казваха, че ако Живков умре, ще сложат друг. Навсякъде сменяха лидерите – с насилие, с натиск. В Полша ги сменяха на всеки 5 години. Хавел изскочи като фигура. В Унгария също се въртеше много особена политика. Там имаше някаква малка свобода. След 1956 г. Янош Кадар беше несменяем, но мек политик. Виж, Румъния беше дивашка държава. Желанието ни да изчистим Живков беше романтично. Е, глупащина, но това е патологичната омраза към живковизма.
- Писал си позиви срещу Живков, срещу окупацията на Чехословакия през 1968 г...
- Да, пишехме: “Вън окупаторите от Чехословакия! Да живее Дубчек! Свобода!” Писахме ги в една студентска квартира на мой приятел в столичния квартал “Хаджи Димитър”. И тръгнахме да ги пускаме в пощенските кутии. Всички момчета лежаха в затвора за това, че писаха и пускаха листовки. Аз обаче попаднах в затвора по други причини.
- Доколкото разбрах, са бил съден заради валута. Чейндж ли въртеше?
- Лежах в затвора за валута, но не съм спекулант. Не съм обменял валута, а съм притежавал.
Намериха вкъщи техника от Кореком. С нея правех услуги на други хора. Натопиха ме в Златоград едни миньори. Хванали ги, че имат незаконно купени касетофони и плочи. Питат ги от кой е тази стока. Издават техния, тоест, “моя човек”, и той миньор, и така стигат до мен. Дойдоха един час преди него. Хванаха ми папките, където пишеше всичко – опис на стоката, хората, на които съм я продавал. И да отричам - там има имена.
Корекомската стока тогава се водеше валутна. Чейндж не съм правил, имаше кой да ми даде пари, ако ми трябват. 15 години бях диджей.
- Знам, че си продавал плочи на западни изпълнители на Любо Пъпката?
- Да, на Любо Пъпката, на Уляна Пръмова...
Ходил съм у Любо Пъпката, за да купи плочи от мен. Той беше диджейдче в София. Разменяхме си западна музика. Как се свързах с него? Плочаджиите – Томата и аз, се знаехме. Срещахме се пред Университета. У Уляна Пръмова и брат й ме заведе техен състудент - мой приятел. Това беше през 80-те години.
Братът на Уляна беше меломан.
Познавах много генералски синове и дъщери. Защото годишно през мен минаваха десетки хиляди плочи. Тогава западната поп - и рокмузика бяха търсен артикул, забранени. Въпреки това в митниците в Пловдив никога не бяха ги забранявали. Ако там беше станал гафът с мен, нямаше да вляза в затвора, защото познавах и военния прокурор, и в милицията имах връзки. Да, ама в Златоград няма кой да те спаси. Затварят те в килията и пееш песни.
- И как влезе в затвора?
- Дойдоха полицаи, пардон милиционери, таршуваха вкъщи, намериха вещи от Кореком. А за тях нямам документи. Имах и електронни часовници и черни очила, тогава бяха голям хит. Е, за тези три артикула ме вкараха в затвора. Моят пласьор, човекът, на когото давах стоката да я продава, бил съден за хулиганство, а аз не знам това. И той вече е бил на мушка да го разследват и стигат до втората му проява – валутна стока, предоставена от мен. Той не ме предупреди навреме, ама и той влезе в затвора.
Лежах в Казичене. Янчо Таков беше до мен през едно помещение.
- Що за затворник беше Янчо Таков?
- ВИП-затворник. Всяка събота и неделя една кола го чакаше пред затвора. Той се качваше вътре и излизаше в отпуска. А на нас ни дават да излизаме в месеца един път, и то ако заслужим. А Янчо работеше качествен контрол. Цял ден тренираше със синия анцунг, бяга напред-назад, мине там през цеха, където се работи, да отбие номера, и толкоз.
Изкара си затвора, все едно беше на почивка.
В същото време ние на обектите работехме като луди, в калта пробивахме дупки, с компресора разбиваме бетонни блокове. И за тази работа нямаше значение дали са млад, стар, здрав или болен. Дават ни работа – няма мърдане. Норма нямаше - колкото изработим, толкова. Пишеха ни 150 лв. заплата, но от тях ни даваха някакъв процент.
Пловдив,
Едно интервю на Мария ДРУМЕВА
............................................
ДОСИЕ
- Както всяка година, така и през 1980-а Тодор Живков пристига във Враца ден преди Ботевите тържества, за да може да присъства вечерта на тържествената заря в града, а на следващия да е на Вола. Лимузината на Тато спира в центъра на Враца, на бул. "Христо Ботев" (преди се е наричал "Георги Димитров") и без да изчака охраната си, Живков изскача от колата. Изведнъж, от събралото се множество, изскача млад набит човек (б.а. тогава Цветан тежи 100 кг), и държейки нещо в ръце, се втурва към Тато. Настава страхотна суматоха. Полк. Сърбиновски, началник на личната охрана на Живков, блъска Първия на земята и го заслонява с тялото си.
През това време Цецо Килограмски, който учи в Строителния техникум във Враца и работи в Геоложки проучвания в Кнежа, се спира и започва да обяснява нещо на изсипалите се други охранители. Докато той говори, две от горилите го натикват в служебен автомобил с ритници и юмруци. И колата заминава в неизвестна посока. Повечето от присъстващите дори не разбрали какво точно се е случило и че са присъствали на "атентата", за който още вечерта започва да говори цяла България. А снимките от конфуза, направени от работещия тогава в БТА фоторепортер Димитър Викторов, излизат едва след 10 ноември 1989 г. Кадрите са оцелели благодарение на това, че опитният журналист пробутал в ръцете на полк. Кайджийски от УБО лентата от резервния си апарат и запазил оригинала от унищожаване.
- През 1997 г., само година преди смъртта на Тато, местни помаци организирали покушение срещу него на Юндола, спомня си настоящият премиер на България ген. Бойко Борисов. Тогава Борисов охранявал бившия държавен глава, заедно с гардовете от охранителната си фирма ИПОН. Малко преди Тато да отиде на Юндола, телохранителите получили сигнал за готвеното покушение от вярващ българомохамеданин. Мотивът на информатора да издаде своите братя по вяра бил, че Коранът забранява убийствата. “Бяхме много внимателни след сигнала”, спомня си години по-късно Бойко Борисов, който веднага уведомил Живков за подготвяния атентат. Бай Тошо обаче съвсем не се стреснал и даже държал 45-минутна реч. Двама мъже, пострадали заради изселванията през 80-те години, държали на прицел с пушки бившия Първи от покривите на църквата и училището в центъра на града. Въоръжените до зъби помаци били арестувани без много шум от хората на Бойко Борисов. Дали са били съдени за опит за убийство и какви присъди са получили и до ден-днешен не се знае.
