Поради големия интерес към “златните” моменти от международния песенен конкурс “Златният Орфей” и ДС гоненията срещу неговия създател Генко Генов, завършили с две присъди от по 10 години, разговаряме с дъщеря му. Блага Генова ни връща назад, чак до времето, когато се е запознала с баща си ... на свиждане в затвора, където е тикнат по скалъпени обвинения в идеологическа диверсия, шпионаж, подкупи и разхищение на средства.

Блага е родена на 10 септември 1974 г., докато баща й е зад решетките. В Музикалното училище учи пиано, но получава тендовагинит. За ужас на баща си завършва поп- и джазпеене в Музикалната академия. Живее с “мъжа на живота си”, от когото има дъщеричка Божидара.
След смъртта на Генко Генов съпругата му Дариана прави опити да възроди феста, но без големите международни връзки на съпруга си не успява.

.......................................
- Блага, на колко години беше, когато се запозна с баща си?
- Той ме е видял съвсем малка. Била съм на 40 дни. Моят първи спомен е, когато съм била на 3 и половина, 4 годинки.

- Къде се видяхте?
- Между нас имаше стъкло. Запазила съм спомен за обстановката като за тъмно място, мрачно... Но никога няма да забравя усмивката, която не слизаше от лицето му. Нашите срещи бяха много редки. И разрешението, което искаше, за да ме вдигне над стъклото и да ме прегърне, тогава беше необяснимо за мен.

- Ти си била и на всички дела, но явно за това нямаш спомен?
- Била съм и на делата, и по адвокатски кантори. Отвратителни спомени имам оттогава за едни тъмни и мрачни места. Ходех с майка ми, защото тя трябваше и на работа да ходи, и мен да гледа. А в съда ме взимаше, за да се видя с баща ми.
Това бяха непрекъснати дела. 8 години. Дадоха му 20 години.

- Спомняш ли си излизането му от затвора?
- Аз бях на 7 години. Това беше през юни или юли 1981 г. Никой не знаеше, че ще го пуснат. Просто една вечер се звъни на вратата и той влиза. Аз тогава не знаех подробности.

- Беше ли болен?
- Не. Освен глаукомата беше здрав до последно. До инфарктите на фестивала през 1993 г., когато неговите любими колеги решиха, че трябва да правят стачки и да опорочат всичко направено.

- Кои колеги визираш?
- Музикантите. Оркестъра на Вили Казасян. Всички бойкоти, които правеха. Явно тогава бяха решили да саботират и да провалят фестивала. Всичко е било много добре обмислено. Много грозно и обидно и за самите участници, и за гостите. До последно не се знаеше ще има ли, или няма да има нещо вечерта.

- Пари ли бяха причината за стачките?
- През всичките години и парите, безспорно, са били причина. Но най-вече - професионалната завист, която ги изяждаше. Тя и досега ги изяжда. Затова тези хора търсят начин да му стъпчат името, да не се чува, за да се домогнат и свържат техните имена с “Орфея”.

- Вярно ли е, че италианската звезда Тото Котуньо е искал да осинови брат ти?
- Когато Тото Котуньо пристигна на Слънчев бряг през злополучната 1993 г., дойде в офиса, за да благодари на баща ми за поканата. Той се отнасяше с огромно уважение към него. Ние с брат ми винаги бяхме наоколо. Аз помагах за всичко на баща ми. За организация, за настаняване, за пресцентър, за какво ли не... Тото Котуньо вижда брат ми и след официалната част казва на баща ми: ”Искам това дете!” Той нямаше деца.

“Не знам на кого е, но искам това дете! Искам да го взема!”

Баща ми му казва: ”С риск да ви разочаровам, ще трябва да ви откажа. Това е нещо, което не мога да изпълня. Това дете е моят син!”

- Когато баща ти излезе от затвора, беше ли прекършен?
- Винаги съм се учудвала, че у него нямаше грам злоба. Казваше, че излиза и започва на чисто. Никой в началото не му даваше работа. Правеше едни концерти-сказки из страната за класическа музика. Започна с просветно дело.

- През 1993г. баща ти получи инфаркт на Слънчев бряг...
- Да, там получи първия инфаркт. После в София получи другите инфаркти. Беше в Банкя, когато получи инфаркт и го закараха в Правителствена болница. Точно бяхме отишли с брат ми да го видим. Изгониха ни от стаята и дойде линейката. Не знаехме изобщо какво става. Започнаха изследвания в Правителствена болница.

И в момента, когато му правят коронарография, виждат, че аортата се пръска. Започнаха веднага операция, която продължи 11 часа. Той остана в кома 19 дни и просто не излезе от нея. А за мен беше много странно, че почина, защото лекарите бяха доста обнадеждени. Те казваха, че всичките му органи са здрави и работят.

- Как майка ти успя да го дочака?
- Доколкото знам, даже са я карали да ме махне.
Принуждавали са я да абортира.

Тя затова избягва и ме ражда тайно в Княжево. Явно бдителността покрай “всенародния празник” 9 септември е била притъпена и са я изпуснали някак си. Имала е и подкрепата на баба и дядо. Те винаги са ни помагали. Майка ми не ползва нито за мен, нито за брат ми майчински. Трябваше да работи. Следващият директор на “Орфея” я съкрати със задна дата.

- Кога поканиха пак баща ти за директор на “Орфея”?
- Когато го реабилитираха през 1990 г. Тогава отидохме за първи път с него на Слънчев бряг. Получи наградата “Златен Орфей” за цялостен принос. А вече през 1992 г. направи първия “Златен Орфей” след затвора.

- Ти си пътувала често с баща ти, как го приемаха в чужбина?
- Имаха голяма почит и уважение към него хора от световна величина. Ходили сме в Холандия, ходили сме и в Кан... На една от срещите в Айндховен, в централата на “Филипс”, част от хората, които са били при изграждането на летния театър в Слънчев бряг, вече ги нямаше, но запазените архиви ги извадиха за части от секундата. Срещата протече за половин час и се разбраха как театърът да стане целогодишен. Те трябваше да дойдат и да си продължат. За тях беше престижно.

Ние тук потъпкахме и омърсихме нещо, което за хората навън все още е марка.
В Сан Ремо “Златният Орфей” все още се знае като престижен форум, като фестивала в Брашов, в Сопот...

- По едно време се тиражираше, че баща ти е бил агент на ДС. Знаеш ли нещо повече по въпроса?
- Според мен това излезе от хора с гузна съвест. Крадецът вика: ”Дръжте крадеца!” Впоследствие се оказа, че те са имали нещо общо с тази работа. Архивите ги има. И до ден-днешен се прокрадват такива неща в пресата, което е абсурдно.

- Чела ли си досието му?
- Само той си го е чел и беше наясно за всички хора. Какво е говорено, какво е писано. Кой му е помагал.

Но не показваше на никого, че знае кой го е клепал.

- Баща ти беше хубав мъж. Майка ти ревнуваше ли го от толкова красиви и млади певици?
- Един ден у нас беше дошла позната на майка ми и силно притеснена искала да й сподели нещо. Чудела са как да й го каже. „Виждам Генко редовно с едно младо момиче подръка да се разхожда. Вече ги виждам не за първи път и мисля, че нещата са сериозни”. Малко смутена била от факта, че майка ми не реагира на “новината”.

Попитала я дали няма да каже нещо, да вземе отношение. Майка ми пак не реагирала. В този момент аз се прибирам вкъщи и майка ми я пита: „Това ли беше момичето?”. Жената, горката, почервеня, загуби дар слово, извини се и си тръгна на момента. Дълго време след това не смееше да се обажда и да идва у нас.

Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ