Когато хората се обичат и нищо не пречи на връзката им, желанието да живеят заедно възниква от само себе си. Има ли идеален момент за това?
За да решите този въпрос, трябва да погледнете на любовта нетрадиционно, като на обичаен процес със закономерности, етапи и фактори на развитие.
От гледна точка на психологията
Всичко започва с етапа на първичния отбор, когато от всички хора наоколо вие спирате вниманието си на някого, който ви се струва най-привлекателен. При това често дори не се замисляте защо сте спрели погледа си върху него, но си го “отбелязвате наум”. В кръга на “забелязаните” не попадат случайни хора, а само онези, чийто образ се доближава или съвпада с идеала, който пазен в съзнанието ви още от детството. Процесът на първичния подбор е постоянен и не зависи от това, има ли в момента в живота ви постоянен партньор или не. В повечето случаи обаче с този, който ни е харесал на първия етап от запознанството, по-нататък не се случва нищо. Отбелязвайки подсъзнателно, че с този “бихте могли да имате нещо”, вие почти веднага го забравяте.
Да започнете да живеете заедно в дадения момент е практически невъзможно. Първо, защото вие не знаете кой точно е този “някой”, тъй като в полезрението ви на ден попадат около 50 човека. Второ, предложението да започнете съвместен живот трябва да се обоснове някак си, а сега обяснението би звучало твърде странно: “Ти толкова много ми напомняш моята баба с нейната доброта и трепетни грижи за мен, че много ми се иска да заживеем под един покрив”. Какво бихте отговорили на подобно изявление? Именно затова и не ви предлагат подобно нещо.
Вторият етап е атракцията - стремежът на двама души да общуват. Той настъпва, когато единият от двамата, който е преминал вече етапа на подбора, се оказва редом с другия поне периодически и продължава да го привлича. На този етап вече можем ясно и точно да формулираме своето отношение към човека, без особени вариации обаче. “Той е просто прекрасен” – това по принцип обясняваме на околните, а самите ние в същото време непрестанно изучаваме личността му, стремим се да потвърдим интереса си и въпросната “прекрасност”. Ако успеем да се убедим, ние потвърждаваме, че този човек: а)се отличава от нас по чертите на характера и ни допълва с това, което не ни достига; б) има еди-колко си достойнства, почти същия брой, колкото притежаваме и ние, макар и в други неща; в) притежава поне един недостатък, но тази негова “неправилност” не ни потиска; г) сам показва заинтересованост да развие отношения с нас.
Продължителността на този етап зависи от честотата на общуването, но за него ни е отпуснато сравнително малко време – приблизително около два месеца. Когато краят му настъпи, се сключва негласна договореност за това, какво може и е готов всеки да даде на другия. (“Аз винаги съм в добро настроение и мога да поддържам на високо ниво и твоето, но пък трябва търпеливо да ме слушаш, когато се оплаквам”).
На този етап можете да започнете да живеете заедно, защото взаимността е налице, но... не бива! Сега трябва да потвърдим собствената си ценност. “Аз мога да имам този човек, но и аз самият трябва да бъда завоюван” – това е изводът за по-нататъшното развитие на отношенията. Но за да стигнете до него, трябва да е имало процес на взаимно ухажване и поднасяне на доказателства за това, че обектът, когото ухажвате, е значим за вас.
Трети етап – страстна любов. Той се забелязва отстрани, тъй като променя поведението на човека до неузнаваемост. Основните симптоми са резките спадове и подеми в настроението – от невероятно щастие до дълбока тъга, както и показване в неадекватни ситуации на емоции. Налице е нарушаване на съня – безсъние през нощта и сънливост през деня, както и почти маниакално съсредоточаване върху “обекта” на страстта. Влечението на този етап е толкова мощно, че човек е абсолютно неспособен на критична оценка на ставащото, тъй като всичко е удавено в дълбочината на чувствата. Дори и единият от двамата да преживява по-слаба страст, тази на другия е абсолютно достатъчна, за да “зарази” и другия и да потопи и двамата в еуфория. На всеки му се струва, че точно такива ще бъдат отношенията им винаги, макар че психолозите наричат това състояние афективно. Именно на този етап повечето двойки вземат решение да заживеят заедно. И са много щастливи, поне през първата година. Горе-долу толкова продължава страстта. Постепенно тя утихва, при това толкова бързо, колкото бързо се е разпалила и колкото по-често е общуването. Хората, решили се на съвместен живот в този период, рискуват твърде скоро да се сблъскат с доста неприятни факти и открития за партньора си. Тогава разбират, че той има и отрицателни качества и че поведението му съвсем не е безупречно. “Той се променя с времето и не е какъвто беше в началото на връзката ни! Чорапите му са из цялата къща, мляска, когато се храни, и има отвратителния навик да не чете вестниците, а да си покрива главата с тях, докато дреме!” Много по-вероятно е обаче той и преди да е четял така вестниците и така да се е отнасял към чорапите си, само дето вие не сте забелязвали тези “малки подробности”. Много от негативните черти на характера наистина не се проявяват веднага след запознанството, защото ние се стараем да се харесаме и не разкриваме “малките си тайни”. Но в крайна сметка хората не се променят - променя се само личното ни отношение към тях и начинът, по който ги възприемаме.
Онези, които са решили да заживеят заедно на етапа на страстта, често изпитват силно разочарование както от партньора си, така и от любовта като цяло.
Четвърти етап – приятелска любов. Тя възниква, ако първите три етапа са преминали успешно и към отношенията се добави елемент на задушевност. Доверието, топлотата, отговорността към другия, способността да отстъпиш, да направиш компромис, са основните характеристики на този период. Ние започваме не просто да изпитваме влечение един към друг, но и повече да ценим връзката си. Приятелската любов плавно заменя любовната страст и при добро стечение на обстоятелствата продължава цял живот. Именно това е най-добрият момент да заживеете заедно - по-точно през първите две години от приятелската любов. Този етап не бива да продължава много дълго. Първо, защото удължаването му поражда недоверие. (“Ако се обичаме, защо не живеем заедно?”). Второ, усещането за принадлежност и особена връзка се появява само при условие на постоянен близък контакт. Ние привикваме към другия – към навиците му, начина му на говорене, възприемаме го като неизменна част от живота ни. Ако нищо от това не е налице, отношенията “от разстояние” постепенно стават просто наистина дружески, без любов. Тогава отново започваме да се вглеждаме в околните и се питаме дали някой не ни привлича достатъчно силно, за да започнем всичко отначало. И така кръгът се повтаря.
Извод. По пътя на простите математически изчисления получаваме следното: съвместният живот трябва да започне в периода от първата до третата година от момента на запознанството. Нито по-рано, нито по-късно!
От гледна точка на биологията
Всичко е значително по-просто. Всички любовни отношения имат за цел продължаване на рода, дори човек да не прави подобни планове съзнателно.
На първия етап ние избираме измежду кандидатите подходящ партньор за създаване на деца по външните данни. Мъжът търси жена с тънка талия и едри гърди, която е най-подходяща за раждане и кърмене, а жената – самоуверен, силен мъж, тъй като той ще може да защити и изхрани семейството. На този етап обаче не е подходящо да започнат да живеят заедно дори най-силните и плодовити индивиди. Те имат да научават един за друг още много, което е важно за здравето и благосъстоянието на бъдещото потомство.
На това е посветен вторият етап. Ние често наблюдаваме предполагаемия партньор в очите, но вече не с цел да открием потвърждение на любовта му, а просто се опитваме да изясним колко голяма е вероятността той да ни е “роднина”. Така подсъзнателно избираме онзи, който се отличава от нас по “външни” форми и цвят. Стараем се да се намираме колкото се може по-близо до “кандидата”. Жените се стремят да отличат “миризмата му” от тази на своя баща, а мъжете – от тази на майките си. След като се погрижим по този начин за бъдещото потомство, започваме да мислим и за неговата безопасност. Търсим значимите качества - доброта, деликатност и издръжливост при жените и умерена агресивност при мъжете. За да се изучи всичко това, човек трябва да попадне в различни ситуации и да осъществи тридесетина непосредствени контакта, тоест да се среща с другия от месец до половин година.
Третият етап е страстната любов и от биологична гледна точка границата между него и предходния е много подходяща за започване на съвместен живот. Причината е, че силното привличане предполага много полови актове и повишава вероятността от забременяване и раждане на дете. Само страстта на жената позволява на мъжа да добие увереност, че детето наистина е негово. Само страстта на мъжа осигурява на потомството вниманието, от което се нуждае. В биологичен контекст страстната любов продължава две години. Онези, които откажат да живеят заедно през този период, постепенно губят един към друг биологичния интерес и започват да търсят “друга миризма”.
Извод. Съвместният живот трябва да започне в периода между първите шест месеца до две години и половина от деня на запознанството, най-добре от шест месеца до година.
Ако от двете гледни точки се изведе средно аритметично, ще излезе, че времето от една година до две години и половина е най-подходящо. Именно тогава сте длъжни да се съберете заедно и или вие да направите предложение за това, или да приемете поканата на другия. И дано сте щастливи! Хубаво би било ако всичко приключи така. Но може и да не стане по този начин. Има хиляди примери, когато хора са започвали да живеят заедно, преминавайки през всички описани етап, и са изживели прекрасна любов и невероятни моменти заедно. Както и обратното – всичко е било правилно от гледна точка на поведението им, но това не им е донесло щастие. Защото тя, любовта, макар и да е процес с известни закономерности, етапи и фактори, продължава да бъде една от най-големите загадки в човешкия живот.
За да решите този въпрос, трябва да погледнете на любовта нетрадиционно, като на обичаен процес със закономерности, етапи и фактори на развитие.
От гледна точка на психологията
Всичко започва с етапа на първичния отбор, когато от всички хора наоколо вие спирате вниманието си на някого, който ви се струва най-привлекателен. При това често дори не се замисляте защо сте спрели погледа си върху него, но си го “отбелязвате наум”. В кръга на “забелязаните” не попадат случайни хора, а само онези, чийто образ се доближава или съвпада с идеала, който пазен в съзнанието ви още от детството. Процесът на първичния подбор е постоянен и не зависи от това, има ли в момента в живота ви постоянен партньор или не. В повечето случаи обаче с този, който ни е харесал на първия етап от запознанството, по-нататък не се случва нищо. Отбелязвайки подсъзнателно, че с този “бихте могли да имате нещо”, вие почти веднага го забравяте.
Да започнете да живеете заедно в дадения момент е практически невъзможно. Първо, защото вие не знаете кой точно е този “някой”, тъй като в полезрението ви на ден попадат около 50 човека. Второ, предложението да започнете съвместен живот трябва да се обоснове някак си, а сега обяснението би звучало твърде странно: “Ти толкова много ми напомняш моята баба с нейната доброта и трепетни грижи за мен, че много ми се иска да заживеем под един покрив”. Какво бихте отговорили на подобно изявление? Именно затова и не ви предлагат подобно нещо.
Вторият етап е атракцията - стремежът на двама души да общуват. Той настъпва, когато единият от двамата, който е преминал вече етапа на подбора, се оказва редом с другия поне периодически и продължава да го привлича. На този етап вече можем ясно и точно да формулираме своето отношение към човека, без особени вариации обаче. “Той е просто прекрасен” – това по принцип обясняваме на околните, а самите ние в същото време непрестанно изучаваме личността му, стремим се да потвърдим интереса си и въпросната “прекрасност”. Ако успеем да се убедим, ние потвърждаваме, че този човек: а)се отличава от нас по чертите на характера и ни допълва с това, което не ни достига; б) има еди-колко си достойнства, почти същия брой, колкото притежаваме и ние, макар и в други неща; в) притежава поне един недостатък, но тази негова “неправилност” не ни потиска; г) сам показва заинтересованост да развие отношения с нас.
Продължителността на този етап зависи от честотата на общуването, но за него ни е отпуснато сравнително малко време – приблизително около два месеца. Когато краят му настъпи, се сключва негласна договореност за това, какво може и е готов всеки да даде на другия. (“Аз винаги съм в добро настроение и мога да поддържам на високо ниво и твоето, но пък трябва търпеливо да ме слушаш, когато се оплаквам”).
На този етап можете да започнете да живеете заедно, защото взаимността е налице, но... не бива! Сега трябва да потвърдим собствената си ценност. “Аз мога да имам този човек, но и аз самият трябва да бъда завоюван” – това е изводът за по-нататъшното развитие на отношенията. Но за да стигнете до него, трябва да е имало процес на взаимно ухажване и поднасяне на доказателства за това, че обектът, когото ухажвате, е значим за вас.
Трети етап – страстна любов. Той се забелязва отстрани, тъй като променя поведението на човека до неузнаваемост. Основните симптоми са резките спадове и подеми в настроението – от невероятно щастие до дълбока тъга, както и показване в неадекватни ситуации на емоции. Налице е нарушаване на съня – безсъние през нощта и сънливост през деня, както и почти маниакално съсредоточаване върху “обекта” на страстта. Влечението на този етап е толкова мощно, че човек е абсолютно неспособен на критична оценка на ставащото, тъй като всичко е удавено в дълбочината на чувствата. Дори и единият от двамата да преживява по-слаба страст, тази на другия е абсолютно достатъчна, за да “зарази” и другия и да потопи и двамата в еуфория. На всеки му се струва, че точно такива ще бъдат отношенията им винаги, макар че психолозите наричат това състояние афективно. Именно на този етап повечето двойки вземат решение да заживеят заедно. И са много щастливи, поне през първата година. Горе-долу толкова продължава страстта. Постепенно тя утихва, при това толкова бързо, колкото бързо се е разпалила и колкото по-често е общуването. Хората, решили се на съвместен живот в този период, рискуват твърде скоро да се сблъскат с доста неприятни факти и открития за партньора си. Тогава разбират, че той има и отрицателни качества и че поведението му съвсем не е безупречно. “Той се променя с времето и не е какъвто беше в началото на връзката ни! Чорапите му са из цялата къща, мляска, когато се храни, и има отвратителния навик да не чете вестниците, а да си покрива главата с тях, докато дреме!” Много по-вероятно е обаче той и преди да е четял така вестниците и така да се е отнасял към чорапите си, само дето вие не сте забелязвали тези “малки подробности”. Много от негативните черти на характера наистина не се проявяват веднага след запознанството, защото ние се стараем да се харесаме и не разкриваме “малките си тайни”. Но в крайна сметка хората не се променят - променя се само личното ни отношение към тях и начинът, по който ги възприемаме.
Онези, които са решили да заживеят заедно на етапа на страстта, често изпитват силно разочарование както от партньора си, така и от любовта като цяло.
Четвърти етап – приятелска любов. Тя възниква, ако първите три етапа са преминали успешно и към отношенията се добави елемент на задушевност. Доверието, топлотата, отговорността към другия, способността да отстъпиш, да направиш компромис, са основните характеристики на този период. Ние започваме не просто да изпитваме влечение един към друг, но и повече да ценим връзката си. Приятелската любов плавно заменя любовната страст и при добро стечение на обстоятелствата продължава цял живот. Именно това е най-добрият момент да заживеете заедно - по-точно през първите две години от приятелската любов. Този етап не бива да продължава много дълго. Първо, защото удължаването му поражда недоверие. (“Ако се обичаме, защо не живеем заедно?”). Второ, усещането за принадлежност и особена връзка се появява само при условие на постоянен близък контакт. Ние привикваме към другия – към навиците му, начина му на говорене, възприемаме го като неизменна част от живота ни. Ако нищо от това не е налице, отношенията “от разстояние” постепенно стават просто наистина дружески, без любов. Тогава отново започваме да се вглеждаме в околните и се питаме дали някой не ни привлича достатъчно силно, за да започнем всичко отначало. И така кръгът се повтаря.
Извод. По пътя на простите математически изчисления получаваме следното: съвместният живот трябва да започне в периода от първата до третата година от момента на запознанството. Нито по-рано, нито по-късно!
От гледна точка на биологията
Всичко е значително по-просто. Всички любовни отношения имат за цел продължаване на рода, дори човек да не прави подобни планове съзнателно.
На първия етап ние избираме измежду кандидатите подходящ партньор за създаване на деца по външните данни. Мъжът търси жена с тънка талия и едри гърди, която е най-подходяща за раждане и кърмене, а жената – самоуверен, силен мъж, тъй като той ще може да защити и изхрани семейството. На този етап обаче не е подходящо да започнат да живеят заедно дори най-силните и плодовити индивиди. Те имат да научават един за друг още много, което е важно за здравето и благосъстоянието на бъдещото потомство.
На това е посветен вторият етап. Ние често наблюдаваме предполагаемия партньор в очите, но вече не с цел да открием потвърждение на любовта му, а просто се опитваме да изясним колко голяма е вероятността той да ни е “роднина”. Така подсъзнателно избираме онзи, който се отличава от нас по “външни” форми и цвят. Стараем се да се намираме колкото се може по-близо до “кандидата”. Жените се стремят да отличат “миризмата му” от тази на своя баща, а мъжете – от тази на майките си. След като се погрижим по този начин за бъдещото потомство, започваме да мислим и за неговата безопасност. Търсим значимите качества - доброта, деликатност и издръжливост при жените и умерена агресивност при мъжете. За да се изучи всичко това, човек трябва да попадне в различни ситуации и да осъществи тридесетина непосредствени контакта, тоест да се среща с другия от месец до половин година.
Третият етап е страстната любов и от биологична гледна точка границата между него и предходния е много подходяща за започване на съвместен живот. Причината е, че силното привличане предполага много полови актове и повишава вероятността от забременяване и раждане на дете. Само страстта на жената позволява на мъжа да добие увереност, че детето наистина е негово. Само страстта на мъжа осигурява на потомството вниманието, от което се нуждае. В биологичен контекст страстната любов продължава две години. Онези, които откажат да живеят заедно през този период, постепенно губят един към друг биологичния интерес и започват да търсят “друга миризма”.
Извод. Съвместният живот трябва да започне в периода между първите шест месеца до две години и половина от деня на запознанството, най-добре от шест месеца до година.
Ако от двете гледни точки се изведе средно аритметично, ще излезе, че времето от една година до две години и половина е най-подходящо. Именно тогава сте длъжни да се съберете заедно и или вие да направите предложение за това, или да приемете поканата на другия. И дано сте щастливи! Хубаво би било ако всичко приключи така. Но може и да не стане по този начин. Има хиляди примери, когато хора са започвали да живеят заедно, преминавайки през всички описани етап, и са изживели прекрасна любов и невероятни моменти заедно. Както и обратното – всичко е било правилно от гледна точка на поведението им, но това не им е донесло щастие. Защото тя, любовта, макар и да е процес с известни закономерности, етапи и фактори, продължава да бъде една от най-големите загадки в човешкия живот.
