Малката Славка на излет с батко си Илия и баща им Павел (вляво).
Мъглата около рода на най-богатия приживе българин Илия Павлов винаги е била по-гъста и от тази около първия му милион. Оказа се, че покойните Илия и Славка са издънки на уникална фамилия, чиято сага крие възход и падение.
Първата тайна, която “ШОУ” разбули, е, че легендарният кръчмар Илия Павлов-Байо от Долни Богров, не е истинският баща на бащата на Илия Павлов, което означава, че и покойният бос на “Мулти” не е истински внук на своя любим дядо. Когато запитахме Павел Найденов чий син е всъщност, той се вкамени: “Какво!? Защо питате?” Защото се носи мълва, че старият Илия Павлов не ви е истински баща. Някои в Долни Богров приказват, че истинският ви баща е един от братята на дядо Илия Павлов, когото синът ви направо боготворял. Вярно ли е и кой всъщност от чичовците ви е истинският ви родител, боязливо попитахме. “Така ли се говори? Значи сте ходили да разпитвате в Долни Богров... Ами...добре”, въздъхна тежко бащата на Илия Павлов и заразказва:
"Значи, Байо кръчмарят, старият Илия Павлов, ми е чичо и наистина не ми е истински баща.
Моят баща е най-малкият от шестимата – Найдо. Тоест Чочката, както са му казвали.
Баща ми е бил фронтовак. Бил се е в Унгария при Драва. Там е получил отличията си. Тогава с дядо Васил хващат един циганин конекрадец и го пребиват до смърт. Покрай тая работа и един стражар е пострадал, дето дошъл да им търси сметка. Съдят го. Дядо Васил е осъден на смърт, а на баща ми дават 12 години затвор.
Само че малко преди това става една друга случка. Дядо Васил е бил голям ловец и отива на лов за патици, тука край Долни Богров, при едно блато. Там има едно място, Гюмето му викаме. Пуска дядо Васил две-три патици да крякат, за да привлекат останалите, а през това време минава колата на цар Борис ІІІ и свитата му, също тръгнали на лов. Заседнали при дядо, идва патешкото ято и всички почват да гърмят. Дядо ми натръшкал сума ти птици, а царят нищо не ударил, ама дядо Васил не знаел, че това е Борис ІІІ, защото той не се представил. Тръгнали си те, дядо ми им хвърлил убитите патици в краката и им казал: на ви да има и за вас, софиянци сте, ама гладни няма да останете. Метнали те плячката в колата и отпрашили за София.
Скоро на дядо ми Васил му изпратили пушка, дар от царя.
Чак тогава разбрал, че е стрелял заедно с Борис ІІІ. И после, като ги осъдили, неговите адвокати, понеже били печени, се сетили за случката и изпратили молба за помилване до царя. И той написал на молбата: “Познавам лично този човек и знам, че той няма да посегне на човек без основателна причина. Да се помилва!” Така дядо Васил отървал бесилото, а баща ми полежал около година и го освободили като непълнолетен.
От фронта баща ми Найден се завръща с 8 медала. Има една битка в Унгария, при Драва, за която получава орден за храброст първа степен. Страшен бой. Баща ми е бил тежкокартечар. Немците напъват, а е било страхотна жега. Картечницата така загрява, че почва да плюе куршумите на десет метра. Водата за охлаждане свършва и баща ми решава да се изпикае върху дулото, за да се охлади поне малко. Неговият помощник-картечар обаче го изпреварва. Изправя се и почва да пикае върху картечницата. И както пикаел, пада мъртъв, ударен от куршум в главата. Дава се команда за отстъпление, обаче то било такъв гръм и трясък от боя, че баща ми не чува командата. Нашите се изтеглят и баща ми остава сам. Немците като видели, че противникът се изтегля, настъпили в гъсти редове. А вече било захладняло и картечницата отново взела да стреля нормално. Баща ми Найден покосил сума ти немци, те се уплашили и отстъпили на триста-четиристотин метра назад. Нашите се върнали и завзели свободната зона без бой.
По ирония на съдбата загина при нещастен случай, избухна една нафтова печка. Истинската ми майка се ожени добре, бяха заможни и живееха някъде към “Подуяне”. Аз останах при чичо в Долни Богров. Като поотраснах, аз съм ходил до София скришом да я виждам. Не съм искал да я срещам, да й говоря, а само така – крия се и гледам. Знаете ли какво е да се криеш и да я следиш от “Подуяне” до центъра?! После съм се връщал на бегом. Тичам и плача. Тичам, защото на 15-16 години работех в ТКЗС-то за 20 стотинки на ден. Та какво ти охолно детство. На байо Илия пък взеха кръчмата през 1946 г. и той също трябваше да работи в стопанството за стотинки. Ама като по-грамотен и оправен от другите стана експедитор на продукция. Обичаше ме, но не помня да ме е милвал. Милвала ме е, целувала ме е жена му, моята мама Славка...
Затова Илия го кръстихме на дядо Илия, а дъщеря ми е Славка."
Дядото на Илия Павлов гърмял по най-лудия от чичовците му.
За един от чичовците на Илия Павлов - чешита Данчо, в Долни Богров се разказват легенди, а и той самият ги раздухва: “Илия Павлов боготвореше дядо си Илия - Байо. Той му беше идол. Те двамата Илийковци си приличаха. За да разберете що за стока са Павлови, ще ви разкажа една история за дядото. През 1939 г. той стана най-големият кръчмар в селото. Заведението му беше известно в цялата околия. Обаче и двамата - и старият, и младият, бяха страхотни стипци. Стотинка не даваха да падне на земята. Има даже една случка със стария Илия, която се разправя като виц, ама е истина и е показателна за целия род. Закарали го в болница и му сложили 4 местни упойки и маска, за да диша райски газ.
Приспали го хубаво, все едно е мъртъв, ама докторът взема скалпела и го изпуска на земята. И Байо под упойките рипа и крясва: "Не пипай, мамичката ти, стотинките, те са мои." Помислил човекът, че дрънчат парички. Толкова пестелив беше дядото. Може ли на друг от звъна при падането на скалпела да му се стори, че дрънчат парички? Е това го могат само Павлови. А точно в деня на разстреля на Илия камбаната в селото нещо се беше повредила и не можахме да я бием. Гледай какво нещо е животът", философски обобщава чичото.
Славей КОСТАДИНОВ
Първата тайна, която “ШОУ” разбули, е, че легендарният кръчмар Илия Павлов-Байо от Долни Богров, не е истинският баща на бащата на Илия Павлов, което означава, че и покойният бос на “Мулти” не е истински внук на своя любим дядо. Когато запитахме Павел Найденов чий син е всъщност, той се вкамени: “Какво!? Защо питате?” Защото се носи мълва, че старият Илия Павлов не ви е истински баща. Някои в Долни Богров приказват, че истинският ви баща е един от братята на дядо Илия Павлов, когото синът ви направо боготворял. Вярно ли е и кой всъщност от чичовците ви е истинският ви родител, боязливо попитахме. “Така ли се говори? Значи сте ходили да разпитвате в Долни Богров... Ами...добре”, въздъхна тежко бащата на Илия Павлов и заразказва:
"Значи, Байо кръчмарят, старият Илия Павлов, ми е чичо и наистина не ми е истински баща.
Моят баща е най-малкият от шестимата – Найдо. Тоест Чочката, както са му казвали.
Баща ми е бил фронтовак. Бил се е в Унгария при Драва. Там е получил отличията си. Тогава с дядо Васил хващат един циганин конекрадец и го пребиват до смърт. Покрай тая работа и един стражар е пострадал, дето дошъл да им търси сметка. Съдят го. Дядо Васил е осъден на смърт, а на баща ми дават 12 години затвор.
Само че малко преди това става една друга случка. Дядо Васил е бил голям ловец и отива на лов за патици, тука край Долни Богров, при едно блато. Там има едно място, Гюмето му викаме. Пуска дядо Васил две-три патици да крякат, за да привлекат останалите, а през това време минава колата на цар Борис ІІІ и свитата му, също тръгнали на лов. Заседнали при дядо, идва патешкото ято и всички почват да гърмят. Дядо ми натръшкал сума ти птици, а царят нищо не ударил, ама дядо Васил не знаел, че това е Борис ІІІ, защото той не се представил. Тръгнали си те, дядо ми им хвърлил убитите патици в краката и им казал: на ви да има и за вас, софиянци сте, ама гладни няма да останете. Метнали те плячката в колата и отпрашили за София.
Скоро на дядо ми Васил му изпратили пушка, дар от царя.
Чак тогава разбрал, че е стрелял заедно с Борис ІІІ. И после, като ги осъдили, неговите адвокати, понеже били печени, се сетили за случката и изпратили молба за помилване до царя. И той написал на молбата: “Познавам лично този човек и знам, че той няма да посегне на човек без основателна причина. Да се помилва!” Така дядо Васил отървал бесилото, а баща ми полежал около година и го освободили като непълнолетен.
От фронта баща ми Найден се завръща с 8 медала. Има една битка в Унгария, при Драва, за която получава орден за храброст първа степен. Страшен бой. Баща ми е бил тежкокартечар. Немците напъват, а е било страхотна жега. Картечницата така загрява, че почва да плюе куршумите на десет метра. Водата за охлаждане свършва и баща ми решава да се изпикае върху дулото, за да се охлади поне малко. Неговият помощник-картечар обаче го изпреварва. Изправя се и почва да пикае върху картечницата. И както пикаел, пада мъртъв, ударен от куршум в главата. Дава се команда за отстъпление, обаче то било такъв гръм и трясък от боя, че баща ми не чува командата. Нашите се изтеглят и баща ми остава сам. Немците като видели, че противникът се изтегля, настъпили в гъсти редове. А вече било захладняло и картечницата отново взела да стреля нормално. Баща ми Найден покосил сума ти немци, те се уплашили и отстъпили на триста-четиристотин метра назад. Нашите се върнали и завзели свободната зона без бой.
По ирония на съдбата загина при нещастен случай, избухна една нафтова печка. Истинската ми майка се ожени добре, бяха заможни и живееха някъде към “Подуяне”. Аз останах при чичо в Долни Богров. Като поотраснах, аз съм ходил до София скришом да я виждам. Не съм искал да я срещам, да й говоря, а само така – крия се и гледам. Знаете ли какво е да се криеш и да я следиш от “Подуяне” до центъра?! После съм се връщал на бегом. Тичам и плача. Тичам, защото на 15-16 години работех в ТКЗС-то за 20 стотинки на ден. Та какво ти охолно детство. На байо Илия пък взеха кръчмата през 1946 г. и той също трябваше да работи в стопанството за стотинки. Ама като по-грамотен и оправен от другите стана експедитор на продукция. Обичаше ме, но не помня да ме е милвал. Милвала ме е, целувала ме е жена му, моята мама Славка...
Затова Илия го кръстихме на дядо Илия, а дъщеря ми е Славка."
Дядото на Илия Павлов гърмял по най-лудия от чичовците му.
За един от чичовците на Илия Павлов - чешита Данчо, в Долни Богров се разказват легенди, а и той самият ги раздухва: “Илия Павлов боготвореше дядо си Илия - Байо. Той му беше идол. Те двамата Илийковци си приличаха. За да разберете що за стока са Павлови, ще ви разкажа една история за дядото. През 1939 г. той стана най-големият кръчмар в селото. Заведението му беше известно в цялата околия. Обаче и двамата - и старият, и младият, бяха страхотни стипци. Стотинка не даваха да падне на земята. Има даже една случка със стария Илия, която се разправя като виц, ама е истина и е показателна за целия род. Закарали го в болница и му сложили 4 местни упойки и маска, за да диша райски газ.
Приспали го хубаво, все едно е мъртъв, ама докторът взема скалпела и го изпуска на земята. И Байо под упойките рипа и крясва: "Не пипай, мамичката ти, стотинките, те са мои." Помислил човекът, че дрънчат парички. Толкова пестелив беше дядото. Може ли на друг от звъна при падането на скалпела да му се стори, че дрънчат парички? Е това го могат само Павлови. А точно в деня на разстреля на Илия камбаната в селото нещо се беше повредила и не можахме да я бием. Гледай какво нещо е животът", философски обобщава чичото.
Славей КОСТАДИНОВ
