Мореплавателят трябваше да търгува с розово масло, ако робуваше на семейни традиции
Само преди време навърши 70, а вече притури и две отгоре с лекотата, с която прави всичко през целия си живот. И продължава напред стремглаво, втурвайки се в нови предизвикателства.

Когато направих първия си материал за Дончо и Юлия Папазови, те току-що се бяха върнали от първото си околосветско пътешествие с яхтата “Джу”, кръстена от голяма любов на любимата съпруга. Бяха толкова влюбени и възторжени, толкова храбри, уверени и изпълнени с енергия, сякаш не бяха яли само планктон за чест, наука и слава, а вълшебна храна, която засища завинаги...

От сърце им се възхитих и искрено им пожелах да останат до последния си час заедно. Не останаха – нито заедно, нито поотделно. Джу отдавна се пресели в отвъдното, а Дончо продължава да трупа опит и знания, творби и приятелства. Не се спря нито за миг, продължи да кръжи по света, да пише книги и киносценарии, включи се в политиката, седна на депутатската банка временно, ожени се трети път. Времето е неумолимо, съдбата - непредсказуема. Дъщеричката Яна е специалист по международни икономически отношения, обича работата, мъжа си, обожава сина си Виктор, продължава да страда за майка си и високо цени баща си. А Дончо си е Дончо Папазов.

Хората, които го познават отблизо, знаят, че ако робуваше на родовата традиция, щеше да е процъфтяващ търговец на розово масло.

Роден е на 21 февруари 1939 г. в самия център на София, но по душа си е казанлъчанин, родителите му са от Казанлък, града на розата, при това кореняци. Всичките му деди са се занимавали с търговия на рози. Първата фирма за розово масло в България се казва “Дончо Ботев Папазов” и е основана от прапрадядо му по бащина линия. Но шило в дисаги не стои, пък били те и с мускали благоуханна течност. Дончо избра стихиите, предизвикателствата, опасностите и записа в своята биография знаменития факт, че е прекосил осем пъти Атлантика и три пъти Пасифика.

Авантюризмът му е просто в кръвта. “Но пътешествието и авантюрата за мене не са нещо ново, твърди Дончо. Само дето никой от дедите ми няма морско минало!” Прадядото Ботьо е завършил Сорбоната. След 1850 г. семейната фирма има кантори в Ню Йорк, където фамилията живее по 6 месеца. Има кантори и в Париж, Лондон, Рим и други столици в Европа. Дядо му по майчина линия Орозов и вуйчо му през 1924 г. с открит мерцедес правят първата обиколка на Европа посред зима.

Така или иначе, родовата съдба е нещо неизбежно. Пак по тази линия той е трето поколение депутат - във Великото народно събрание. Такива са били и прадядо му Ботьо и дядо му Дончо. А какъв ще бъде пък Дончо напред, ще видим.

Честит рожден ден, приятелю! Да си жив и здрав дълги години още!

Надя СТАМБОЛИЕВА