Нормално е Иван и Андрей да беснеят, да се напиват, славата им е голяма и заслужена.
<i>Бързореката Нана е добре позната на зрителите на малкия екран. Родена е във Варна през 1974 година и завършва Музикалното училище с цигулка. Буйният й от детството нрав не намира пристанище в родния град и скоро след завършването си пристига в София. За малките зрители тя беше любимата водеща на детското предаване &quot;Кльомба. Точка. Знам&quot;, а по-големите й се радваха в предаването &quot;Сблъсък&quot; по bTV. Заедно с Иван и Андрей тя напусна Мърдоковата телевизия и от есента е съводещ в предаването &quot;Станция Нова&quot;.<br /> <br /> Преди няколко години чаровната блондинка се събра с аристократичния, но и по-възрастен Джон Гладуиш, тогава шеф в БТК. Миналото лято се роди първата й рожба.<br /> </i><br /> <b>....................................................<br /> - Нана, по-трудно ли е да караш в живота с такъв нестандартен характер като твоя? Винаги ли си била така отличаваща се?</b><br /> - Бях доста буйно дете, но буйствах най-вече извън училище. Влезех ли вътре, си придавах приличен вид, защото все пак произлизам от културно семейство, колкото и да съм буйна и щура. Но извън училище бях нещо страшно. Музикалното училище във Варна е с доста известни традиции - там за да влезеш, трябва да си доста луд, пък дори и да не си бил, излизаш такъв. <br /> <br /> При нас вече беше по-либерално и не ходехме в Морската градина да се крием, когато пушим, а просто ходехме в кафенето срещу училище. <br /> Завърших през 93-та година, четири години след падането на комунизма. Перспективата не беше особено добра за музиканти. И веднага, на 19 години, започнах да работа в радио Варна. След което дойдох направо тук, в София.<br /> <br /> Години след това реших пак да уча и записах в НБУ поведенчески и социални науки, след това смених с политика и масови комуникации. В крайна сметка така и не съм завършила още и даже не знам дали не съм си изгубила студентски права.<br /> <br /> <b>- Разкажи за твоята почута романтична любов с англичанина Джон.</b><br /> - Запознах се с Джон на едно барбекю по-случай Деня на Независимостта в резиденция &quot;Лозенец&quot; . Вярно е, че е по-голям от мене, но не чак толкова много - 17 години е по-възрастен. Ние се харесахме, е, имаше и период на ухажване. Аз не съм човек, който бърза във връзката и пришпорва нещата. В смисъл &ndash;&nbsp;<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>закачи се някой и оп, давай да го хванем, да го задушим. </b></span><br /> <br /> Аз имам нужда от бавен контакт, който да осъзнавам с времето. Емоционална съм, но самата аз си поставям някакви спирачки. Наплашена съм от досегашния си опит и от българския мъж. <br /> <br /> Когато се запознахме, той не знаеше български. Нямало е кой да го научи. Сега обаче разбира доста повече. Но независимо доколко знаем езика, той - български, аз - английски, ние по някакъв начин се разбирахме още от първите срещи. Година и половина след като се бяхме запознали, той ми предложи да се оженим. Вкъщи бяхме, падна на колене и извади кутийка с пръстен. Беше много мило и много романтично. Мислех си аз една седмица и накрая казах - да. <br /> <br /> После отидохме във Варна и поиска ръката от баща ми, като се обърна на чист български, беше си репетирал цяла реч.<br /> <br /> Оженихме се на 1 април след едно предаване на &quot;Сблъсък&quot;, а първата си брачна нощ прекарахме в грандхотел &ldquo;София&rdquo;, той беше запазил апартамент. Аз не обичам сватбите с всичките мурафети и традиции, не обичам даже да ходя на сватби. Така че се оженихме само с двама свидетели. А по-късно след църковната сватба поканихме приятелите си на парти и всички се напихме.<br /> <br /> Джон напусна БТК и създаде собствена компания - международен кол център. На него много му харесва в България и решихме да останем тук. Харесва му, че сме много семейно ориентирани, има някаква свобода, ето, пушиш си, където поискаш, виждаш се с приятели. Но и аз му бях казала още в началото &quot;Аз в Англия не отивам!&quot;.<br /> <br /> <b>- Колегите водещи Иван и Андрей как те посрещнаха отново?</b><br /> - Аз съм заедно с тях от 5-6 години, но ги познавам и доста по-отрано. Иван и Андрей през годините, мога да кажа, че се промениха, съзряха. Ето и Андрей се ожени, нещо, което никой не вярваше. И двамата са все пак по-малки от мен на години, аз по-рано съзрях от тях. Аз ги харесвам, макар че много хора имат претенции към тях, че са буйни, че ходеха, напиваха се, това правеха, онова правеха... Ами че те са млади момчета още, които получиха слава съвсем заслужено. Нормално е да беснеят, да щуреят, да се радват на младостта си и на всичко, което им се случва. <br /> <br /> Но ето с времето и Андрей се ожени, и на Иван детето започна да пораства, започнаха да поемат все по-сериозни ангажименти, започнаха да се развиват все повече като продуценти. Обичам да работя с тях, приятно ми е!<br /> <b><br /> - Наистина ли обичаш да си пооткрадваш туй-онуй, когато пътуваш в чужбина?</b><br /> - О, ние сме ходили с Джон на много места, и на остров Мавриций, на Бахамите и в Кения. Да, да, носим си отвсякъде. Примерно <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>от Кения съм си крала пясък. <br /> </b></span><br /> И един пепелник, защото там пепелниците си ги пълнят с пясък.<br /> <br /> Обичам да си вземам по нещо дребно от различни държави, да си го откраднеш, де! Говоря за това съвсем спокойно, защото човек, когато си взема подобни дребни сувенири за спомен от някъде, той не го прави от бедност. Не го прави, защото няма пепелник вкъщи. Обикновено даже хора с пари го правят, защото те са по-сигурни и по-самоуверени. Освен това са дребни неща, които даже не могат да се купят, защото се води инвентар. И ще продължавам да го правя, съвсем сериозно заявявам.<br /> <b><br /> - Кои от гостите ти са се сърдили за &quot;голямата уста&quot;?</b><br /> - О, имало е такива случаи! Повечето от гостите в &quot;Сблъсък&quot; бяха с утвърден авторитет и имидж , срещу които трудно заставаш. Повечето хора са ми казвали например &quot;Ти ни направи на нищо&quot;, но с усмивка.<br /> Но Евгени Минчев например много ми се беше разсърдил и даже искаше да изрежат тази част и да спрат предаването. Не мога да разбера защо. Аз мога да нападам с аргументи, но никога не се обръщам срещу хората и да ги обиждам.<br /> <br /> Разбира се, че не го изрязаха предаването. Темата беше за хайлайфа, има ли го, няма ли го. Тогава Иван и Андрей застанаха зад мен и казаха, &quot;Много съжаляваме, но няма да го направим&quot;. Евгени Минчев тогава ги плаши, че ще ги съди, ако не го изрежат. Аз не бях го обидила, а просто го настъпих и провокирах и той не можа да отреагира. И в крайна сметка за мен тогава той просто се изложи. Но проблемът си беше негов. Той реагира грубо и отвърна с грубост. <br /> <br /> Имало е гости, които не са се чувствали след това добре, защото смятат, че са се изложили.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Весела Нейнски също ми се беше разсърдила. </b></span><br /> <br /> Тогава ме издразни арогантността, с която налагаше собственото си твърдение. И аз просто излязох на ринга и си позволих да кажа неща и факти, с които разполагам, и не й стана никак хубаво. Размахваше си дипломата от Музикалното училище, си спомням.<br /> <br /> Друг човек, който ми се беше разсърдил, е последната Мис България Антония Петрова. Тогава й бях казала, че аз също не я смятам за хубава. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Антония СТОЙКОВА</b><br />