Прокурорът ме обвини, че си измислям, а полицаите спасители бяха уволнени.
<b>Димитър Барбуков е един от големите строителни предприемачи у нас, а съпругата му Весела бе бизнесдама на 2008 г. Тия дни обаче за пореден път се потвърди поговорката, че &ldquo;богатите също плачат&rdquo;. Синът на Бабуков &ndash; Добромир, е преживял кошмар не по-малък от този на Румен Гунински, Киро Киров, Камелия и Ангел Бончеви, но много преди тях...</b><br /> <br /> <b>-Г-н Барбуков, намирам ви във Виена? Доколкото разбрах, синът ви също работи при вас. Вие разкрихте, че е бил отвлечен и откупен. Моля, разкажете подробности за тази драма. </b><br /> - Сега съжалявам, че казах изобщо пред колежката ви Анна Заркова за този случай. Това предизвика много въпроси и коментари, а аз не искам да си спомням. <br /> <br /> През юли 1996 г. се роди втората ми дъщеря Десислава. На третия ден майка й Весела се прибра в къщи от болницата, остави бебето в детската стая и телефонът иззвъня... Първоначално не можех да повярвам. Даже и момента са подбирали. Похитителите знаеха навиците ми, имената на шофьорите ми, колите - много неща. Явно са ме следели, а после разбрах, че са знаели детайлите от сина ми - биели са го, за да казва всички подробности от живота на семейството. Той беше тогава само на 19 години. <br /> <br /> В първото обаждане похитителите говориха на руски, доста бързо и прекъсваха разговорите, за да не ги засекат. Помислих, че са руснаци и си казах нямам спасение, но още на второто обаждане изтърваха една дума - вместо &bdquo;конечно&rdquo;, казаха &bdquo;разбира се&rdquo;. Така разбрах, че са българи. Въпреки перфектната им организация и замисъл ме подцениха. Аз съм тръгнал от нищото и който ме подценява, може само дълбоко да сбърка! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Въпреки ултиматума, че ще убият сина ми, ако отида в полицията, аз точно това направих. <br /> </b></span><br /> Не рухнах и за миг психически. Имах парите за откупа, но даже не тръгнах да ги тегля и събирам. Веднага отидох при министър Добрев, бог да го прости. Той спаси сина ми. Отидох при него като обикновен гражданин. Прие ме, каза: &bdquo;Добре, спокойно, ако държавата не реши проблема, никой друг не може&rdquo;. Макар, че беше обсаден от политически проблеми - знаете тогава падаше правителството на Виденов, в което и той бе министър на вътрешните работи и никак не му беше до мен, но той разпореди операция за издирване. <br /> <br /> Това да го знаят всички! Ако държавата иска, може да пречупи всякаква престъпност, на всяко ниво за не повече от 5 дни! Браво, че сега премиерът Борисов го прави! Тогава всичко се разви като на филм. Службите поеха случая, работиха денонощно, докато засечем обаждане - техника, инструктаж, психолог за семейството ми. Всичко стана много бързо - засякоха обаждането и то идваше от... Унгария. Аз още повече се притесних, че няма шанс, но ми казаха: &bdquo;Спокойно, до няколко часа ще го върнем&rdquo;. Направиха перфектна организация и още по-перфектна операция във всеки един детайл. <br /> <br /> Оказа се, че вратата на апартамента, в който са го държали, е бронирана и взривяването й би разрушило цялата сграда. Спряха операцията за около 3 часа - най-тежките 3 часа в живота ми! След няколко часа унгарците се обадиха и казаха, че Добромир е при тях и тръгва с полет за България. Хванали са жената, която им е носила храна и така са влезли. Добромир каза, че всичко се е случило за отрицателно време - трясък, дим, маски, арести, извеждане - сцена от холивудски екшън. Синът ми казва, че службите са влетели от всички страни - врати, прозорци &ndash; отвсякъде, като нинджи и всичко приключило за една минута. Това е!<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Сега момчето е голям мъж, отговорен и работим заедно! <br /> </b></span><br /> Весела тогава се държеше прекалено добре за майка с бебе и понасяше обажданията, усукваше, прехвърляше към мен само и само да ги засечем. Тя и до ден днешен когато чуе звука на Нокия /класическия, тогава нямаше други мелодии/ изхвърля телефона. Решихме да не казваме на майка му /Добри е дете от първия ми брак, б.р./. Тя разбра, когато го върнаха. <br /> <br /> <b>- А в съда как се развиха нещата?</b><br /> - След отвличането започна да се изсипва върху мен поредната доза простотия /извинявам се за думите, но не се сещам за друга/ Някакъв измислен прокурор каза, че съм си съчинил всичко, за да съм интересен. Защо? Не е ясно! Представяте ли си? Е, вече не е прокурор! Съдът при доказателства за отвличане, незаконно притежание на оръжие и притежание и употреба на наркотици пусна похитителите. Нямало доказателства. На третото дело мен ме заведоха принудително в съда да свидетелствам, похитителите ги нямаше! Какъв съд? <br /> <br /> Това е най-слабата власт в България. За малко щяха да обвинят полицаите, които спасиха сина ми в злоупотреба със служебно положение и самоволни действия! Такова чудо няма никъде на тази планета! Ако делото беше в Унгария тези похитителите нямаше да видят бял ден, но в България ги пуснаха веднага - на другия ден! А трима от водещите полицаи при операцията ги уволниха от работа в поредната политическа чистка.<br /> Не търсих възмездие. Няма смисъл в такъв момент. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Господ раздаде присъдите - двама са мъртви, поръчителят - също,<br /> </b></span><br /> но по случайност. <br /> <br /> След отвличането трябваше да чуя изречения от сорта - &bdquo;Така ти се пада! Щом е толкова прост и богат - това заслужава!&rdquo; Какво да кажа за това, освен, че реших в най-скоро време окончателно да напусна България. Такава злоба и завист едва ли има в някоя точка на света. <br /> Обществото не може да уважава хората, които рискуват и успяват. От 21 години ставам сутрин, работя, рискувам, тегля кредити, мисля за заплати и данъци, да не се набъркам в някоя политическа супа, отстоявам рекет от всевъзможни нива и се охранявам с въоръжена охрана. Това е формата, ако правиш бизнес в България. Не само аз съм в това състояние. Повечето хора на бизнеса са на този хал. <br /> <br /> <b>- Какво мислите за бандата &ldquo;Наглите&rdquo;, дали е сама, или има други като нея?</b><br /> - Със сигурност има и други. Даже ще прочетат тази статия за информация. Кризата при всички случаи ще доведе до ескалация на престъпността. Виновните трябва да получат най-сериозните наказания, да не стане както в моя случай, защото резонансът ще е огромен. <br /> <br /> <b>- Пред &ldquo;Труд&rdquo; дадохте обстойно интервю за прословутия блок на ЖСК, които ви обвиняват в разни грехове. Разкажете подробно как стоят нещата с тези 80 семейства, които може да останат без дом и жертва ли се чувствате или обратното?</b><br /> - Преди всичко искам дебело да подчертая, че от 14 години този случай няма нищо общо с мен. Аз юридически и практически съм извън този казус. Опитите да се намесва името ми в този скандал ще преследвам по съдебен път за клевета и уронване на авторитета. С продажбата на фирмата си през 1997 г. аз приключих с този въпрос.<br /> <br /> Разбира се, след толкова години някому продължава да е удобно да свързва това с името ми. Ако се напише &bdquo;гонят семейства от апартаменти&rdquo;, кой ще прочете? Но когато се каже &bdquo;гонят семейства от блоковете на Барбуков&rdquo; - тогава става новина. <br /> <br /> През 1991г. все още нямаше терени за строителство и сключих договор за изграждане на ЖСК. По договор ЖСК почти не си плащаше за строителството, а трябваше да ми предостави 50 апартамента, зала и гаражи, които аз да продам, за да построя техните 70 апартамента без пари и да има някаква печалба. В България е традиция крадецът да вика &bdquo;дръжте крадеца&rdquo;. Така стана и с ЖСК &ldquo;Художник&rdquo; - без документи, с фалшиви нотариални актове, без отстъпено право на строеж, със заверени проекти за половината от предоставеното и т.н. те сключват договор с представляваната от мен тогава фирма. Аз бях само изпълнител. <br /> <br /> Тогава нямаше терени за строителство и без много юридически консултации сключих договора. Не знаех и не носех отговорност за законността на строежа. С цел да защитя интересите си и на клиентите, с които вече сключих договори за предоставените ми по договор с ЖСК апартаменти, започнах да искам документи. Не ми дадоха никакви. Тръгнахме по инстанции сами да търсим правата на собственост и на строеж в парцела и се оказа, че един документ не отговаря на това, което са ми предоставили. <br /> <br /> Първо - излъгаха, че са собственици на земята, а те са имали само 40% от нея, респективно на толкова от построеното, но ако си го платят. Останалите 60% бяха на общината. Общината имаше 70 апартамента и можеше да ги вземе и ползва както прецени, но управителният съвет на ЖСК обикаляше и обещаваше апартаменти по всички коридори на властта, за да може чиновниците да мълчат и да не се отстои публичния интерес. По едно време<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>бяха раздали на думи 250 апартамента, за да ме преборят.</b></span><br /> <br /> И частично успяваха. Едва при управлението на Бойко Борисов удариха на камък. Той каза &bdquo;да, ето ви останалите 60%, ама си ги платете&rdquo;. Лошо. Те никога не са плащали - все са разчитали на номенклатурни схеми и чиновнически комплоти и, разбира се, оттеглиха искането за закупуване. Сега оставащите проценти се притежават от физическо лице. <br /> <br /> Второ - отстъпеното право на строеж от общината също е имало макар и символична цена, която е трябвало да се плати. И тя не е платена - съответно нямат право на строеж. Трето - разрешението за строеж и официалните проектите са за половината от построеното. И четвърто и пето и..... Пълни измамници.<br /> <br /> В това ЖСК има само един или двама художници. Аз отношението си към културата съм го доказал - за 21 години милиони съм дал. Всичките апартаменти се притежават от разни номенклатури, чиновници, съдии и т.н. лично или чрез подставени лица, които им помагат да сложат ръка върху всичко и да довършат измамния си план. Един такъв притежава апартамент от 300 кв.м и понеже по закон за ЖСК не може да има втори апартамент, има мезонет - ателие за творчески цели от 800 квадратни метра.<br /> <br /> Ето това е истината. Всичко останало после са юридически хватки, надцакване по инстанции, търсене на законови пролуки и трошене на нерви.<br /> <br /> <b>- По едно време срещу вас се водеха доста дела. Как завършиха и за какво бяха?</b><br /> - Всички гражданско-правни битки приключваха с успех за мен. Може би имате предвид наказателните дела? Това са делата ми - всички свързани със ЖСК &ldquo;Художник&rdquo; и злополучния блок 259. Те бяха доста, това също бе част от стратегията на враговете ми - да се насади усещането, че съм престъпник - вижте, колко хора го съдят. Но те бяха абсолютно идентични и в крайна сметка бяха обединени в едно дело. Същото приключи с <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>влязло в сила решение от 2001 г., че съм абсолютно невинен <br /> </b></span><br /> по цял ред обвинения. Други сериозни лични дела нямам или по-точно казано - нормални спорове от друго естество и с друг предмет. Като всеки субект на пазара и аз имам своите интереси и ги отстоявам. В една правова държава няма друг начин за отстояване на позиция, освен да се потърси решение в съда. <br /> <br /> Ценя всеки един блок, който съм построил - вече над 70 обекта и до днес ги гледам с удоволствие, защото са били част от мен. Не съм безгрешен и сигурно имам пропуски в работата си, но се старая да ги отстранявам... <br /> <br /> <b>- Да минем в по-забавната част - говори се ,че сте скарани с милионера Банев заради червено ферари? </b>- Много се смея за тия неща. Това, че вие не ги пишете, ви прави чест. С Ники сме приятели. Ферарито си е супер и върви. Аз не го карам, защото не обичам спортни коли, но за сметка на това жена ми ги пробва при всяка възможност. Ходи в сервиз, разбира се, коя кола не се сервизира? Такава говорилня за една кола! Изобщо не държа на вещи. Който ме познава, знае, че нямам отношение към такива неща.<br /> <br /> <b>- Децата ви учат в Австрия. Защото синът ви беше отвлечен, затова ли ги държите там?</b><br /> - Виена е всичко, което София не е, и няма да бъде през следващите поне 100 години. Но Виена е за виенчаните, а аз съм българин и искам да бъда в България. Преди известно време на една родителска среща в училището на децата ми във Виена, пред всички родители, директорът предупреди: &bdquo;Вследствие на присъединяването на България в Европейския съюз, ще има нарастване на престъпността&quot;. Стана ми много неприятно, защото от присъстващите, ние със съпругата ми бяхме единствените българи. Но в Австрия има закони и те се спазват, затова и съм сигурен в бъдещето на децата си. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Ваня Панкова</b><br /> <br /> <i><b>.............<br /> Б.р. За бизнестандема Барбукова и ролята на нежната половина в него четете във в. &quot;Женски Тайни&quot;.</b></i><br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong><em>.............</em></strong></span><br /> <span style="color: #800000"><b>Досие</b></span><br /> <br /> Според полицията през смутната 1996 г. 19-годишният Добромир Барбуков е бил отвлечен от трима гангстери и закаран в Унгария с предварително подготвен фалшив паспорт, но и до днес остават съмнения, че висши ченгета са им дали рамо. Тримата били заловени и не съдът, а съдбата ги наказала. Смята се, че мозъкът на отвратителната операция, е застрелян. Според една версия това е мафиотът Димитър Тодоров &ndash; Бретона, за когото малцина си спомнят днес.<br /> Но през 1996 г. той беше известен като близък другар на Маджо и Маргините. <br /> <br /> Бретона бяга в Унгария през 1994 г. , където се среща с Иво Карамански. Той е един от автоджамбазите и наркотрафикантите, издирвани за престъпления у нас и в чужбина. Тогава го разследват за убийството на украинец в &ldquo;Златни пясъци&rdquo;. В Унгария той разширява престъпната си бизнестеритория с отвличания, рекет и мокри поръчки. Става силен, защото се явява закрилник на избягалите от правосъдието български бандити. Бретона е заподозрян в похищението на Добромир Барбуков, но спасява кожата благодарение на силни босове от СИК. Така и не е уличен за престъплението.<br /> <br /> Според ченгетата той е първопроходецът на схема за отвличания на деца на богати българи, като сред жертвите трябвало да бъдат и дъщерите на Христо Стоичков, но навреме го предупредили и ги опазил. После схемата на Бретона била прекопирана от други две банди, а част от едната е в ареста под името &ldquo;Наглите&rdquo;. Полицията работи и по &ldquo;Наглите 2&rdquo;, разкриха за &ldquo;ШОУ&rdquo; хора от службите, които се надяват скоро да има изненадващ резултат. До 2009 г. съдбата на Добромир последваха още 80 души и за съжаление не всички от тях се завърнаха при близките си живи и здрави.<br />