Невана Коканова, Августин Пейчинов и Стоянка Мутафова
В жилите на майка й Еленора се смесила бунтовната кръв на хайдушкия род Манджукови и синята кръв на австрийската аристократическа династия фон Хелденберг
Легендарният директор на училището в Мелник Васил Божиков – народен учител и бивш царски офицер-летец, защитавал небето над София при бомбардировките на съюцниците по време на войната. Докато беше жив, няма възпитаник на мелнишкото школо /както и много други/, е посрещал Невена Коканова в къщата си години наред.
При всяко посещение на Венчето, както я наричаше бай Васил, неизменен ритуал бил да хапне боб при бай Васил и жена му леля Маца.
Според сина и дъщерята им най-жестоката тайна, която баща им пазел за Невена Коканова и за която никой не знае, е, че голямата актриса си отиде от тоя свят бедна като църковна мишка. Нещо повече – Коканова се е разделила с материалния свят на червено, защото
столичният й апартамент бил ипотекиран.
Митичното завещание, което разпределило бижутата, парите и имотите й също никога не е съществувало. Митът за завещанието е, че няколко седмици след смъртта й последната й воля е прочетена пред неколцина наследници и дъщеря й Теодора получава апартамента, а най-близкият й приятел Павел Павлов – безценният златен жезъл с диаманти, дарен й от милионера Августин Пейчинов. Останалото - бижута, левове и валута, отива в ръцете на незнайни наследници. Според другия вариант на мълвата спестените 20 000 лв. отишли във фондацията на Ванга, а петдесетте хиляди долара се стопили по болници и лекарства.
Истината е, че малко преди да легне, Невена Коканова е вече почти без пукнат лев. В присъщия си стил да дарява всичко от себе си филмовата легенда топи неусетно спестяванията си в неизвестната почти никому собствена фондация за позпомагане на бедни артисти. Така последните й пари отиват за болните и престарели колеги.
Когато усеща полъха на смъртта, Коканова поверява мисията си в ръцете на “изповедника” си Павел Павлов и Мария Статулова. Но още преди кончината си на 3 юни 2000 г. символът на българското кино е тотално смазана, обезверена и смазана. “Артисти минаги ще има, но човеци не останаха, отидоха си бай Василе. А пък аз си отивам, както съм дошла на този свят, без нищо. Даже апартаментът вече не е мой, ипотекиран е”, въздъхнала Коканова при последното си посещение в Мелник.
Една от най-големите си тайни, за които Невена Коканова загатва пред Васил Божиков, е свързана с Августин Пейчинов. Когато през 1990 г. великата артистка и Павел Павлов правят в “Театър 199” генерална репетиция на “Последните 13 дни на цар Борис ІІІ”, след като неизвестен спонсор плаща залата, навън ври и кипи. Покрай театъра минава озверяла тълпа, която шества в подкрепа на гладуващите сини депутати против приемането на новата конституция. В този момент на Коканова й хрумва лудата идея да поканят, който си иска да гледа театър без пари. Залата се препълва и миг след това началото започва да се тресе от аплодисменти и скандирания “Симеон! Симеон!”
След стотина представления из цяла Българиия пристига неочаквана покана за представянето на на “Последните 13 дни на Цар Борис ІІІ” в Ню Йорк пред самия цар Симеон ІІ.
Дни преди заминаването си отвъд Океана Коканова поема по любимия си маршрут София – Мелник - Рупите. “Венче, да не забравиш да се върнеш от Америка”, подмята бай Васил. “Защо пък, може и да остана, нали сме роднини с царя”, отвръща съвсем сериозно Венчето и този път в очите й не играят познатите дяволити пламъчета. “Познавам я добре, знам кога се шегува и кога не хвърля думите си напразно”, спомня си по-късно Васил Божиков. Наистина, майката на Коканова – Еленора, е издънка на бунтовния род Манджукови, но в жилите й тече и синята кръв на австрийската фамилия Фон Хелденберг. Дали роднинството й е подсказано от Ванга, или пък поканата, дошла чрез Августин Пейчинов, в чийто нюйоркски палати пред цялата царска челяд се играе представлението на “Последните дни на Цар Борис ІІІ”, не е случайна, Невена Коканова така и не доизказва. Но вторият й истински изповедник след Ванга е уебеден до самата си смърт, че Венчето тогава е говорила напълно сериозно.
Славей КОСТАДИНОВ
Легендарният директор на училището в Мелник Васил Божиков – народен учител и бивш царски офицер-летец, защитавал небето над София при бомбардировките на съюцниците по време на войната. Докато беше жив, няма възпитаник на мелнишкото школо /както и много други/, е посрещал Невена Коканова в къщата си години наред.
При всяко посещение на Венчето, както я наричаше бай Васил, неизменен ритуал бил да хапне боб при бай Васил и жена му леля Маца.
Според сина и дъщерята им най-жестоката тайна, която баща им пазел за Невена Коканова и за която никой не знае, е, че голямата актриса си отиде от тоя свят бедна като църковна мишка. Нещо повече – Коканова се е разделила с материалния свят на червено, защото
столичният й апартамент бил ипотекиран.
Митичното завещание, което разпределило бижутата, парите и имотите й също никога не е съществувало. Митът за завещанието е, че няколко седмици след смъртта й последната й воля е прочетена пред неколцина наследници и дъщеря й Теодора получава апартамента, а най-близкият й приятел Павел Павлов – безценният златен жезъл с диаманти, дарен й от милионера Августин Пейчинов. Останалото - бижута, левове и валута, отива в ръцете на незнайни наследници. Според другия вариант на мълвата спестените 20 000 лв. отишли във фондацията на Ванга, а петдесетте хиляди долара се стопили по болници и лекарства.
Истината е, че малко преди да легне, Невена Коканова е вече почти без пукнат лев. В присъщия си стил да дарява всичко от себе си филмовата легенда топи неусетно спестяванията си в неизвестната почти никому собствена фондация за позпомагане на бедни артисти. Така последните й пари отиват за болните и престарели колеги.
Когато усеща полъха на смъртта, Коканова поверява мисията си в ръцете на “изповедника” си Павел Павлов и Мария Статулова. Но още преди кончината си на 3 юни 2000 г. символът на българското кино е тотално смазана, обезверена и смазана. “Артисти минаги ще има, но човеци не останаха, отидоха си бай Василе. А пък аз си отивам, както съм дошла на този свят, без нищо. Даже апартаментът вече не е мой, ипотекиран е”, въздъхнала Коканова при последното си посещение в Мелник.
Една от най-големите си тайни, за които Невена Коканова загатва пред Васил Божиков, е свързана с Августин Пейчинов. Когато през 1990 г. великата артистка и Павел Павлов правят в “Театър 199” генерална репетиция на “Последните 13 дни на цар Борис ІІІ”, след като неизвестен спонсор плаща залата, навън ври и кипи. Покрай театъра минава озверяла тълпа, която шества в подкрепа на гладуващите сини депутати против приемането на новата конституция. В този момент на Коканова й хрумва лудата идея да поканят, който си иска да гледа театър без пари. Залата се препълва и миг след това началото започва да се тресе от аплодисменти и скандирания “Симеон! Симеон!”
След стотина представления из цяла Българиия пристига неочаквана покана за представянето на на “Последните 13 дни на Цар Борис ІІІ” в Ню Йорк пред самия цар Симеон ІІ.
Дни преди заминаването си отвъд Океана Коканова поема по любимия си маршрут София – Мелник - Рупите. “Венче, да не забравиш да се върнеш от Америка”, подмята бай Васил. “Защо пък, може и да остана, нали сме роднини с царя”, отвръща съвсем сериозно Венчето и този път в очите й не играят познатите дяволити пламъчета. “Познавам я добре, знам кога се шегува и кога не хвърля думите си напразно”, спомня си по-късно Васил Божиков. Наистина, майката на Коканова – Еленора, е издънка на бунтовния род Манджукови, но в жилите й тече и синята кръв на австрийската фамилия Фон Хелденберг. Дали роднинството й е подсказано от Ванга, или пък поканата, дошла чрез Августин Пейчинов, в чийто нюйоркски палати пред цялата царска челяд се играе представлението на “Последните дни на Цар Борис ІІІ”, не е случайна, Невена Коканова така и не доизказва. Но вторият й истински изповедник след Ванга е уебеден до самата си смърт, че Венчето тогава е говорила напълно сериозно.
Славей КОСТАДИНОВ
