Разпространението на белодробните болести в света расте с ужасяващи темпове, предупреждават от 7 международни организации по повод глобалната инициатива “Здраве на белия дроб 2010 г.”, към която се присъедини и България. У нас всяка година над 230 000 българи влизат за лечение в болница заради белодробни болести, като 3600 от тях умират от такива заболявания. След 10 години се очаква хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) да стане трета причина за смъртност в света. Болните с рак на белия дроб също се увеличават плавно, но сигурно. В България тенденцията е още по-страшна, тъй като този вид рак започва да разболява все повече млади хора. За тези и други проблеми разговаряме с доц. д-р Даниела Петрова, пулмолог в Александровската болница.
- Доц. Петрова, колко българи се разболяват от белодробни болести годишно и какво говори статистиката за рака на белия дроб у нас?
- Над 230 000 българи всяка година постъпват в болница, за да лекуват хронични белодробни болести, като 3600 от тях умират заради тези заболявания. Т.е. статистиката говори, че всеки ден по 10 българи умират от белодробни болести. В тях се включват туберкулоза, ХОББ, астма и най-страшната - рак на белия дроб. 17 400 българи общо са с този вид карцином през 2008 г. Новите случаи са 3700 годишно и техният брой почти не се променя през последните години. Най-висок е процентът на заболяемост при хората между 60 и 65 години. На тези карциноми се дължат 18% от болестите при мъжете, както и 4 на сто от заболяванията при жените. Около 90% от болните с рак на белия дроб умират от 1 до 5 години след поставянето на диагнозата. Много тревожно за нас, лекарите, е намаляването на възрастта на новозаболелите. Увеличава се процентът на 40-45 годишните болни. Преди ракът на белия дроб се появяваше с десет и повече години по-късно. Тази тенденция важи и за мъже, и за жени, като напоследък българките боледуват все повече от рак на белия дроб. Преди години съотношението беше 1 към 4 в полза на мъжете. Сега е 1 към 2,5.
- Как си обяснявате тази страховита тенденция?
- Масовото тютюнопушене е един от основните отключващи фактори на рака на белия дроб. Както знаете, в последните години момичетата в ученическа възраст започват да пушат по-рано от момчетата и повече от тях. След това тази посока се запазва и в по-зряла възраст. Но за да се развие рак на белия дроб, от голямо значение е генетичната предразположеност и настъпилата мутация в определени гени, които са дефектни. Един от канцерогените, който води до тази мутация, е тютюневият дим.
В него се съдържат редица отровни вещества
- Някои цигари са с по-ниско съдържание на тези отрови. Това не спасява ли донякъде пушачите?
- Тук говорим за ефекта на натрупването на тези отрови в организма. Затова по-ниското съдържание на никотин, катран и т.н. в цигарите не спасява пушачите. Получава се натрупване на токсичния ефект, което води до промени в съответните гени, отговарящи за бронхиалната лигавица.
Не говорим за натрупване на субстрат, а за възможност за мутация на клетките. Затова е въведен терминът пакетогодини. Рискови са тези пациенти, които имат повече от 10 пакетогодини - т.е. в продължение на 10 години пушат по 20 цигари дневно. При пациенти с ХОББ има естествени условия за развитие на рак на белия дроб, тъй като той е увреден от болестта. Замърсяването на околната среда и въздуха също имат решаваща роля в увеличаването на заболеваемостта от рак.
Въглищният прах, който се отделя при горене, емисиите, получаващи се при изгарянето на бензин, нафта, мазут също имат канцерогенен ефект за белия дроб.
- Късно ли стигат до клиниките повечето болни с рак?
- Определено, да. Над 80% от пациентите стигат късно до специалист. Те са във втори В-стадий, който все още може да се оперира, както и в трети и четвърти. При тези пациенти след това задължително трябва да се приложи химиотерапия. В последните години работим тясно с общопрактикуващите лекари, защото те са тези, които трябва да се ориентират за правилната диагноза и да изпратят болния при специалист. Има грешки в диагнозата, които са свързвани с неспецифични симптоми и стават причина за късното започване на лечението. Една кашлица, да речем, е объркващ симптом, защото се среща при повече от 80% от белодробно болните. При ХОББ и при пушачите например тя обикновено е сутрин. Но когато започне да се развива ракът на белия дроб,
тази кашлица става постоянна
В рамките на година и повече не се обръща внимание на този симптом. При рака кашлицата обикновено е суха, дразнеща, с оскъдни храчки. Друг симптом на рака на белия дроб е наличието на кръв в отделяните храчки, което е знак, че процесът е много напреднал. Туморният процес води до условия за чести възпалителни инфекции. Те обикновено се таксуват като пневмонии и човекът неправилно се лекува в рамките на няколко месеца с антибиотици.
Друг симптом на рака на белия дроб може да бъдат болки в областта на гръдния кош, в гърба, около рамото или в кръста. Много често те се определят като плексит или дископатия. Започва се ходене по физиотерапевти и невролози, което също отнема ценно време за лечение на рака.
- На рентген не се ли вижда карциномът - защо лекарите бъркат с диагнозата?
- Невинаги се прави рентгенова снимка, но понякога находката се интерпретира като пневмония.
Образът не е характерен и еднотипен, много е индивидуално. Има и други начини за изследвания - прави се компютърна томография или фибробронхоскопия. Затова е добре да се извърши скрининг на рисковите групи - това са пушачите с над 10-годишен стаж, болните с ХОББ, тези с чести пневмонии. Профилактиката на белодробните болести е най-доброто спасение от тях.
Маргарита Благоева
280 000 души у нас са с астма
35 000 са децата у нас, които страдат от астма. Хроничното белодробно заболяване често става причина за развитието в по-зряла възраст на друга болест. Общо астматиците в България са около 280 000. Немалка част от тях не се лекуват качествено, независимо, че има много добри препарати за астма. Здравната каса обаче покрива частично стойността само на най-масовите лекарства.
Останалите болните трябва сами да си купуват, а това понякога струва 100 и повече лева на месец, което е непосилно за семействата.
“Негативните цифри, свързани с разпространението на белодробните болести у нас, могат да бъдат променени със сериозни профилактични действия. Ето защо кампанията има за цел да подобри обществената информираност относно белодробните болести и вирусните инфекции. Една от целите на инициативата е пред обществото да бъде представено посланието, че повечето белодробни болести са лечими и предотвратяването им пести средства. Чистият въздух е фундаментално човешко право. Затова не разбирам притесненията, че от тази година няма да се пуши в заведения и на обществени места. Никъде по света пушачите не тровят останалите, които са отишли на ресторант или бар”, коментира председателят на Българското дружество по белодробно болести доц. д-р Коста Костов, който е и шеф на Клиниката по белодробни болести във ВМА-София.
- Доц. Петрова, колко българи се разболяват от белодробни болести годишно и какво говори статистиката за рака на белия дроб у нас?
- Над 230 000 българи всяка година постъпват в болница, за да лекуват хронични белодробни болести, като 3600 от тях умират заради тези заболявания. Т.е. статистиката говори, че всеки ден по 10 българи умират от белодробни болести. В тях се включват туберкулоза, ХОББ, астма и най-страшната - рак на белия дроб. 17 400 българи общо са с този вид карцином през 2008 г. Новите случаи са 3700 годишно и техният брой почти не се променя през последните години. Най-висок е процентът на заболяемост при хората между 60 и 65 години. На тези карциноми се дължат 18% от болестите при мъжете, както и 4 на сто от заболяванията при жените. Около 90% от болните с рак на белия дроб умират от 1 до 5 години след поставянето на диагнозата. Много тревожно за нас, лекарите, е намаляването на възрастта на новозаболелите. Увеличава се процентът на 40-45 годишните болни. Преди ракът на белия дроб се появяваше с десет и повече години по-късно. Тази тенденция важи и за мъже, и за жени, като напоследък българките боледуват все повече от рак на белия дроб. Преди години съотношението беше 1 към 4 в полза на мъжете. Сега е 1 към 2,5.
- Как си обяснявате тази страховита тенденция?
- Масовото тютюнопушене е един от основните отключващи фактори на рака на белия дроб. Както знаете, в последните години момичетата в ученическа възраст започват да пушат по-рано от момчетата и повече от тях. След това тази посока се запазва и в по-зряла възраст. Но за да се развие рак на белия дроб, от голямо значение е генетичната предразположеност и настъпилата мутация в определени гени, които са дефектни. Един от канцерогените, който води до тази мутация, е тютюневият дим.
В него се съдържат редица отровни вещества
- Някои цигари са с по-ниско съдържание на тези отрови. Това не спасява ли донякъде пушачите?
- Тук говорим за ефекта на натрупването на тези отрови в организма. Затова по-ниското съдържание на никотин, катран и т.н. в цигарите не спасява пушачите. Получава се натрупване на токсичния ефект, което води до промени в съответните гени, отговарящи за бронхиалната лигавица.
Не говорим за натрупване на субстрат, а за възможност за мутация на клетките. Затова е въведен терминът пакетогодини. Рискови са тези пациенти, които имат повече от 10 пакетогодини - т.е. в продължение на 10 години пушат по 20 цигари дневно. При пациенти с ХОББ има естествени условия за развитие на рак на белия дроб, тъй като той е увреден от болестта. Замърсяването на околната среда и въздуха също имат решаваща роля в увеличаването на заболеваемостта от рак.
Въглищният прах, който се отделя при горене, емисиите, получаващи се при изгарянето на бензин, нафта, мазут също имат канцерогенен ефект за белия дроб.
- Късно ли стигат до клиниките повечето болни с рак?
- Определено, да. Над 80% от пациентите стигат късно до специалист. Те са във втори В-стадий, който все още може да се оперира, както и в трети и четвърти. При тези пациенти след това задължително трябва да се приложи химиотерапия. В последните години работим тясно с общопрактикуващите лекари, защото те са тези, които трябва да се ориентират за правилната диагноза и да изпратят болния при специалист. Има грешки в диагнозата, които са свързвани с неспецифични симптоми и стават причина за късното започване на лечението. Една кашлица, да речем, е объркващ симптом, защото се среща при повече от 80% от белодробно болните. При ХОББ и при пушачите например тя обикновено е сутрин. Но когато започне да се развива ракът на белия дроб,
тази кашлица става постоянна
В рамките на година и повече не се обръща внимание на този симптом. При рака кашлицата обикновено е суха, дразнеща, с оскъдни храчки. Друг симптом на рака на белия дроб е наличието на кръв в отделяните храчки, което е знак, че процесът е много напреднал. Туморният процес води до условия за чести възпалителни инфекции. Те обикновено се таксуват като пневмонии и човекът неправилно се лекува в рамките на няколко месеца с антибиотици.
Друг симптом на рака на белия дроб може да бъдат болки в областта на гръдния кош, в гърба, около рамото или в кръста. Много често те се определят като плексит или дископатия. Започва се ходене по физиотерапевти и невролози, което също отнема ценно време за лечение на рака.
- На рентген не се ли вижда карциномът - защо лекарите бъркат с диагнозата?
- Невинаги се прави рентгенова снимка, но понякога находката се интерпретира като пневмония.
Образът не е характерен и еднотипен, много е индивидуално. Има и други начини за изследвания - прави се компютърна томография или фибробронхоскопия. Затова е добре да се извърши скрининг на рисковите групи - това са пушачите с над 10-годишен стаж, болните с ХОББ, тези с чести пневмонии. Профилактиката на белодробните болести е най-доброто спасение от тях.
Маргарита Благоева
280 000 души у нас са с астма
35 000 са децата у нас, които страдат от астма. Хроничното белодробно заболяване често става причина за развитието в по-зряла възраст на друга болест. Общо астматиците в България са около 280 000. Немалка част от тях не се лекуват качествено, независимо, че има много добри препарати за астма. Здравната каса обаче покрива частично стойността само на най-масовите лекарства.
Останалите болните трябва сами да си купуват, а това понякога струва 100 и повече лева на месец, което е непосилно за семействата.
“Негативните цифри, свързани с разпространението на белодробните болести у нас, могат да бъдат променени със сериозни профилактични действия. Ето защо кампанията има за цел да подобри обществената информираност относно белодробните болести и вирусните инфекции. Една от целите на инициативата е пред обществото да бъде представено посланието, че повечето белодробни болести са лечими и предотвратяването им пести средства. Чистият въздух е фундаментално човешко право. Затова не разбирам притесненията, че от тази година няма да се пуши в заведения и на обществени места. Никъде по света пушачите не тровят останалите, които са отишли на ресторант или бар”, коментира председателят на Българското дружество по белодробно болести доц. д-р Коста Костов, който е и шеф на Клиниката по белодробни болести във ВМА-София.
